Р Е Ш Е Н И Е
№ 563
гр. Велико Търново, 15.2.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 767/2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от С.И.А. адрес ***, срещу Ревизионен акт
№ Р-04000419003900-091-001/ 10.02.2020 г., поправен с РАПРА №
П-04000420024376-003-001/ 26.02.2020 г., и двата издадени от органи по
приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по
административен ред с Решение № 69/ 04.05.2020 г. директора Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП.
Жалбоподателката твърди нищожност на ревизионния акт, поправен с
РАПРА, поради издаването им от лице без материална компетентност, в резултат на
ненадлежно възложена ревизия, при липса на валидно подписана и връчена
първоначална ЗВР, както и поради неспазване на изискванията за форма чл.10,
ал.1 т. 8 от ДОПК. Алтернативно
поддържа незаконосъобразност на РА, поради издаването му при допуснати
съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК, доколкото е извършена
ревизия на ФЛ , а не на дружеството Севира ЕООД, на което тя е собственик и управител.
Освен това ревизиращите органи са изградили своите констатации изцяло на негодни доказателства, тъй като са
приложени стотици файлове, представляващи изображения на различни РКО, разписки
за доставяне на пратки, товарителници и други, които нямат качеството на
писмени доказателства по смисъла на чл. 180 от ГПК. Органът по приходите не е
доказал наличието на предпоставките за установяване на данъчни задължения по
аналог на основание чл. 122, ал.1, т.т. 2,4 и 5 от ДОПК. Недопустимо, въпреки
наличието на доказателства, че тези сделки ФЛ е осъществявало в качеството си
на собственик и управител на Севира ЕООД. Самото ФЛ през процесния период не е
осъществявало търговска дейност, поради което за него не съществува задължение
да води счетоводство. Липсват каквито и да било доказателства, които да
установяват получаването на приходи от А., които не са декларирани. В тази си
част констатациите на органите по приходите се градят единствено на справки-
таблици, изготвени от куриерски дружества. Във връзка с горното становище
жалбоподателят оспорва истинността на съдържанието на всички справки от тези
дружества и на основание чл. 183 от ГПК прави искане за представяне в оригинал
на всички доказателства, обективирани на хартиени носители. Неправилен е и изводът
на органа, че наличието на товарителница
доказва получаване на приход. РА и РАПРА са постановени и в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона. От съда се иска ревизионният акт да бъде обявен за нищожен, алтернативно отменен като незаконосъобразен, претендира се присъждане на направените по делото
разноски. В хода на делото оспорващото лице, чрез пълномощника си адв. Д. от
ВТАК, поддържа жалбата, по съображенията изложени в нея и с допълнителни
аргументи, развити в хода на устните състезания при първоначалното обявяване на
делото за решаване на 21.12.2021 година. Претендира присъждане на направените
по делото разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното
от ответника юрисконсултско възнаграждение. В
последното открито заседание на 06.12.2022 г., жалбоподателката не се явява и
не изпраща представител. В писмено становище и в представена писмена защита,
чрез пълномощника си, заявява, че поддържа жалбата с направените искания, в
писмената защита излага подробни аргументи за нейната основателност. При повторното производство жалбоподателката не
се явява и не се представлява.
Ответник жалба -Директор на
Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалните си представители по
делото, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди се валидност,
процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като мотиви
в тази насока подробно са изложени в решението по чл. 155 от ДОПК и на доводи,
наведени в хода на устните състезания. Моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира за разноски, включващи депозити за възнаграждения на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
По делото няма спор, че жалбоподателката е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с попълнено Приложение №2 - за доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец. Установено е, че за 2017 г. е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. №
044391900206379/26.03.2019 г. след връчена на лицето покана по чл.103 от ДОПК в
хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства, като впоследствие е
подадена коригираща декларация с вх. № 044391900324201/15.04.2019 г. В
подадените от лицето ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. същото е
декларирало, че извършва стопанска дейност като физическо лице, което е
търговец по смисъла на ТЗ, но не е
регистрирано като едноличен търговец, и е посочило код на извършваната дейност
по НКИД 4791 „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или
Интернет". За 2017 г. жалбоподателката първоначално е декларирала приходи
в размер на 68 682,50 лв., а впоследствие с подадената декларация на 15.04.2019
г. приходите са коригирани на 4 261,78 лв. За 2018 г. е декларирала приходи в
размер на 2 704,80 лв.
Преди настоящата ревизия на С.А. е
извършена проверка, насочена към установяване на обстоятелства, свързани с
упражняваната от нея стопанска дейност в периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2018
г., и в частност с извършените продажби на стоки посредством куриерски
дружества, в т.ч. „Спиди" ЕАД и „Еконт Експрес" ООД. Проверката е
приключила с издаването на Протокол № П-04000418169816-073- 001/03.05,2019 г., който ведно с приложените към него
доказателства е приобщен за целите на ревизията с Протокол №
Р-04000419003900-ППД-001/15.07.2019 г.
На С.И.А. е извършена ревизия от
органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за установяване на
задължения по ЗДДС, за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и за задължителни
осигурителни вноски за периоди, попадащи във времевия обхват от 01.01.2017 г.
до 31.12.2018 година.
Ревизията е възложена със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 04000419003900-020-001/ 24.06.2019 г., издадена
от Валентин Недялков - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В. Търново,
която е връчена по електронен път на
27.06.2019 г. на жалбоподателката. Първоначалната ЗВР е изменена досежно срока
на приключване на производството със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-04000419003900-020-002/ 25.09.2019 г. и ЗИЗВР № Р- 04000419003900-020-003/
23.10.2019 г., издадени от същия орган по приходите /прозрачна папка 1, л. 168
– л. 176/.
Ревизионното производство е
проведено във връзка с констатациите на извършена преди това проверка за установяване
на факти и обстоятелства /ПУФО/, обективирани в Протокол №
П-04000418169816-073- 001/ 03.05.2019 г., съдържащи се в прозрачна папка 3, л.
132 и сл. от дело 310/20г., както се посочи по- горе. Същевремено е било констатирано, че за 2017 г.
и 2018 г. С.А. не е работила по трудови договори и действително не е
регистрирана като едноличен търговец, била е едноличен собственик на капитала и
управител на „Севира“ ЕООД с ЕИК ********* и съдружник в „Севи и сие“ ООД с ЕИК
....... Осигурявала се е като самоосигуряващо се лице в качеството й на
собственик на капитала на „Севира“ ЕООД. Събраните при проверката доказателства
и протокола, с който тя е приключила, са приобщени към материалите по
ревизията.
При проверката и в хода на ревизията са били изследвани извършваните от
лицето продажби на стоки посредством куриерски дружества „Спиди“ АД и „Еконт
Експрес“ ООД, Фейсбук и Инстаграм. От посочените куриерски дружества са били
изискани и представени доказателства извършените куриерски и пощенски услуги
към С.А. за 2017 г. и 2018 г., На „Спиди" ЕАД в
хода на проверката и в хода на ревизията са връчени съответно ИПДСПОТЛ №
П-04000418169816-041 -005/03.10.2018 г., ИПДСПОТЛ № Р-
04000419003900-041-006/04.07.2019 г. и ИПДСПОТЛ № Р-04000419003900-041 -
011/01.11.2019 г., при които от дружеството са изискани доказателства за
проверяваните периоди 2017 г. и 2018 г. за всички извършени куриерски и
пощенски услуги, при зададени следните критерии в информационната система на
куриера: С.И.А., телефонни номера ********** и **********. В
отговор „Спиди" ЕАД е представило данни от софтуерната система за проверяваните периоди, записани на
електронен носител, в табличен вид, като справките са подписани с квалифициран
електронен подпис (КЕП), а именно следните справки: справка „С.А. - пол.хlsx", показваща
всички получени пратки от лицето, справка „С.А..хlsx ", показваща
всички изпратени пратки и справка „С. -PKO.xlsx", даваща информация за датата и сумата на изплатения на С.А.
наложен платеж, събран по товарителници от „Спиди" ЕАД. Куриерското
дружество е представило и разходни касови ордери /РКО/ за изплатени суми на С.А.,
във връзка с изпратени от лицето пратки за периода от 03.01.2017 г. до
01.10.2018 г.
Аналогични доказателства в хода на проверката и в хода
на ревизията са изискани за периодите 2017 г. и 2018 г. от „Еконт Експрес"
ООД с ИПДСПОТЛ N° П-04000418169816- 041-006/03.10.2018 г., ИПДСПОТЛ №
Р-04000419003900-041-005/04.07.2019 г. и ИПДСПОТЛ № Р-04000419003900-041
-007/05.07.2019 г, В отговор от куриерското дружество са представени следните
справки: справка „Изпратени парични преводи.хlsx“, справка „Получени
парични преводи.хlsx " и справка „Получени наложени платежи.хlsx ", даващи
информация за изпратени/получени суми от С.А., както и справки „Получени пратки.xls" и „Изпратени
пратки.хlsx“. „Еконт
Експрес" ООД е представило също електронни изявления, РКО и разписки за
доставка на пощенска пратка/пощенски запис, с които през периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2018 г. куриерското дружество е изплатило на С.А. наложени платежи,
в т.ч. и чрез парични преводи, във връзка с доставени пратки до клиентите на
лицето.
Във връзка е установяване на фактите и обстоятелствата
относно получените суми от куриерските дружества на С.А. са връчени ИПДПОЗЛ с №
П- 04000418169816-040-001/03.10.2018 г„ приобщено за целите на ревизията,
ИПДПОЗЛ № Р-04000419003900-040-001/02.07.2019 г. и ИПДПОЗЛ №
Р-04000419003900-040- 002/25.09.2019 г., с които са изискани обяснения относно
основанието за получаване на суми от куриерските дружества за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., търговски и счетоводни документи, във връзка с
продажба и покупка на стоки и да се обясни организацията на работа. В отговор
от С.И.А. с вх. № 29418/08.11.2018 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново и с
вх. № 10740/05.08.2019 г. и вх. № 14241/16.10.2019 г. по описите на ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен са представени писмени обяснения, че продаваните от
нея чанти, обувки и трикотажни изделия чрез Фейсбук са собственост на турската
фирма „Ефенди оглларъ", с която в качеството си на управител на
„Севира" ЕООД е сключила договор за консигнация, с възнаграждение в размер
на 5% от продажбите. Предвид това твърди, че стоките са собственост на турската
фирма, а не на „Севира" ЕООД и съответно получените суми от наложени
платежи не са отразявани в счетоводството на дружеството й и не са декларирани
в годишната му данъчна декларация за 2017 г. Жалбоподателката посочва още, че
стоките да й доставяни лично от турската фирма на територията на гр. Велико
Търново. Нейният ангажимент бил да публикува обяви, да приема поръчки и лично
да получава от куриера сумите от продажбите, Сумите от продажбите отчитала при
последваща доставка на стоката, като си отделяла 5 % за комисионна. В тази
връзка сочи също, че не са й предоставяли и не притежава никакви документи за
получени и продадени стоки, до момента няма информация за тази турска фирма и не
може да им поиска счетоводните разписки. Към първото обяснение, дадено в хода
на проверката за установяване на факти и обстоятелства, С.А. е представила
Договор за продажба на консигнация от 02.01.2017 г., съставен на български
език, между „Ефенди оглларъ" Турция като консигнант и „Севира" ЕООД
като консигнатор.
В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ №
Р-04000419003900-040-003/27.09.2019 г. и ИПДПОЗЛ №
Р-04000419003900-040-004/23.10.2019 г., допълнително от ревизираното лице са
изискани документи и обяснения относно получени парични преводи от 14 физически
лица кг 1 го са селектирани на база липсата на информация в колона
„описание" във файл „Получени парични преводи.хlsx ". В писмени обяснения с вх. № 14146/15.10.2019
г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен ревизираното лице С.А.
посочва, че тези лица са нейни близки. Получените парични средства чрез „Еконт
Експрес" ООД са били под формата на заем и за покриване на личните й
нужди. Посочва също, че нямала сключени договори или други документи с тези
лица.В тази връзка органите по приходите са извършили насрещни проверки на Г.Т.М.,
Д.С.Ю., И.И.Т., Т.А.Г. и Т.М.М.. Проверяваните лица - И.И., И. и Т.М.М.
твърдят, че често извършват покупки през интернет и поради тази причина не
помнят сайта, от който е поръчана стоката и не съхраняват документи, Според
дадените обяснения от Г.Т.М. и Т.А.Г., изпратените парични преводи на С.А.
представляват парични заеми, за което нямат сключени договори. Освен това Г.М.потвърждава,
че е извършвала покупка на стоки от С.А., като стоките придружени с 14 бр.
товарителници са доставени чрез „Еконт Експрес" ООД. За целите на анализ
органите по приходите не са кредитирали обясненията на лицата, че получените от
С.А. парични преводи представляват заемни средства.В хода на ревизията са
извършени насрещни проверки на още 16 физически лица, за които в представената
информация от куриерските дружества се съдържат данни, че са закупили стоки от С.А..
За резултатите от проверките са съставени ПИНП, приложени в преписката. Голяма
част от проверяваните лица са потвърдили получаването на стоки и плащането им
на жалбоподателката.
С оглед твърденията на жалбоподателката, че
продаваните от нея чанти, обувки и трикотажни изделия чрез социалната платформа
Фейсбук са собственост на турската фирма „Ефенди оглларъ", с която в
качеството си на управител на „Севира" ЕООД е сключила договор за
консигнация, органите по приходите са извършили насрещна проверка на
„Севира" ЕООД. Проверката е приключила с ПИНП № П-04000419187327-
141-001/25.11.2019 г„ в който е констатирано, че по връченото на лицето ИПДПОЗЛ
не са представени изисканите документи. В тази връзка ревизиращите органи са
извършили преглед на данните в информационните масиви на НАП, както и на
публично достъпните в Търговския регистър. Установили са, че дружеството за
2017 г. е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която са декларирани общо приходи в
размер на 2 545,00 лв. Относно 2018 г. са посочили, че Севира" ЕООД не е осъществявало дейност през отчетния период, с
оглед подадената от лицето декларация на основание чл. 38, ал. 9, т. 2 от
ЗСч. Предвид така установените, факти органите по приходите
са направили извод, че реализираните продажби чрез куриерските дружества не са
отразени в счетоводството на дружеството, каквито са и твърденията на
жалбоподателката в обяснения с вх. № 29418/08.11.2018 г. по описа на ТД на НАП
Велико Търново и крайният получател на сумите от наложени платежи от продажба
на стоки чрез куриерите е физическото лице С.А., което обстоятелство се потвърждава и от самото лице в дадените писмени обяснения.
Въз основа
на тези данни органите по приходите са установили, че за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г. С.А. е получила наложени платежи на обща стойност 141 101,66 лв.
с ДДС.
Били са изискани и сведения от ОД на МВР - Велико
Търново, съгласно които за периода от 01.11.2016г.г. до 31.12.2018 г. са
регистрирани 18 излизания и 18 влизания на С.А. от Република България до
Република Турция и обратно.
На база тези данни, органите по
приходите са приели наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и
т. 5 от ДОПК - налице са данни за укрити от С.А. приходи или доходи от
извършвана по занятие търговска дейност, липса на счетоводна отчетност,
съгласно Закона за счетоводството, и документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за
ползване. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. №
Р-04000419003900-113-001/ 25.09.2019 г. съдържащо се в прозрачна папка 2, л.
14, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК основите за облагане с ДДС, подоходен
данък като търговец и за определяне на задължителни осигурителни вноски за
самоосигуряващо се лице за ревизирания период, ще бъдат определени по реда на
чл. 122 от ДОПК. На жалбоподателката са определени срокове за представяне на
доказателства и вземане на становище, изпратени са й ИПДПОЗЛ изх. №
Р-04000419003900-040-002/ 25.09.2019 г. за представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, както и уведомление по чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. № Р-04000419003900-139-001/ 25.09.2019 година.
Ревизираното лице е представило писмени обяснения и декларации
по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК, във връзка с което в периода 27.09.2019 г. – 01.11.2019 г., е
последвало отправянето на няколко нови ИПЗПОЗЛ от органите по приходите, на
които А. първоначално е представяла писмени обяснения, а впоследствие е спряла
да отговаря.
От извършващите ревизията органи
по приходите е издаден Ревизионен доклад № Р-04000419003900-092-001/ 09.12.2019
г., връчен на задълженото лице по електронен път, на 16.12.2019 година пр.
папка 1, л. 141. В продължения по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок, срещу
доклада е подадено писмено възражение, към което не са приложени доказателства.
След обсъждане на възражението същото е прието за неоснователно и
производството е приключило с издаването на процесния РА №
Р-04000419003900-091-001/ 10.02.2020 г. от органа, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на същата -пр. папка 1, л. 55
и следващите. Като е отбелязано, че са взети предвид относимите обстоятелства
по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т.
4, т. 7, т. 8, т. 14 и т. 16 от ДОПК, с РА са определени допълнителни задължения за всички проверявани видове
данъци и задължителни осигурителни вноски. В последствие е издаден и РАПРА № П-04000420024376-003-001/
26.02.2020 г., с който са коригирани допуснати фактически грешки, свързани с
неточно отразени внесени от ревизираното лице суми за осигурителни вноски.
Както краен резултат с ревизията са установени следните допълнителни
задължения: 1. по ЗДДС за данъчни периоди от м. 10.2017 г. до м. 04. 2018 г., м. 06, м.
07, м. 08 и м. 10.2018 г., в размер общо на 13 005,56 лв. и са начислени лихви
за забава в размер на 2 562,90 лв.; 2. годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г., в размер общо на 14 918,95 лв. и лихви за забава
2362,32 лв., от които 147,74 лв – лихви върху невнесени в срок задължения по
ГДД за 2017 г. и за 2018 г.; 3. годишна изравнителна вноска за ДОО за 2017 г. в
размер на 4 442,64 лв. и лихви 933,17 лв., от които 129,73 лв. – лихви върху
невнесени в срок авансови вноски; 4. авансови и годишна изравнителна вноски за
ДОО за 2018 г. в размер на 5 709,60 лв. и лихви 535,30 лв.; 5. годишна
изравнителна вноска за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1 284,00 лв. и лихви
269,89 лв., от които 37,68 лв. – лихви върху невнесени в срок авансови вноски;
6. авансови и годишна изравнителна вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 1
560,00 лв. и лихви 273,39 лв.; 5. годишна изравнителна вноска за здравно
осигуряване за 2017 г. в размер на 2 054,40 лв. и лихви 418,37 лв., от които
46,84 лв. – лихви върху невнесени в срок авансови вноски; 6. авансови и годишна
изравнителна вноски за здравно осигуряване за 2018 г. в размер на 2 496,00 лв.
и лихви 234,02 лева.
Задълженото лице е обжалвало
ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 62/ 04.05.2020 г. на Директор
на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, същият е бил потвърден в обжалваните части, с
възприемане от решаващия орган на фактическите констатации и правните изводи на
ревизиращия екип, досежно наличието на основания за определяне не данъчната
основа по особения ред на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК и определените размери на
тези задължения. Решението е връчено по електронен път на дата 04.05.2020 г. видно
от удостоверение в прозрачна папка 1, л. 31/. Жалбата срещу ревизионния акт
пред АСВТ е подадена по куриерска служба, чрез решаващия орган, видно от
товарителница на л. 14 от делото.
В хода на съдебното производство
от ответника са представени документите, съдържащи са в административната
преписка, вкл. документите, представени от „Спиди“ АД и „Еконт Експрес“ ООД, а
също оспорения ревизионен акт, ревизионния доклад към него, ЗВР и ЗИЗВР, във
вид на електронни документи на технически носители. На същите носители са
представени и справки от публичния регистър
на електронните подписи на доставчиците на удостоверителни услуги и
удостоверения за професионални електронни подписи.
Във връзка
с извършено от жалбоподателката оспорване валидността на електронните подписи
във всички изброени електронни документи, е открито съответното производство
при първоначалното разглеждане на делото, като с Решението си съдът е
кредитирал заключенията на СТЕ и е прогласил нищожността на РА и РАПРА като
неподписани с валиден КЕП. С Решение № 12 498/14.12.2023г. постановено по адм.д.2378/23г. ВАС е
отменил Решение № 399/6.1.2023г. постановено по адм.д. 310/2020 г. по описа на
АСВТ и е го е върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В
отменителното решение се дават задължителни указания за съда, изразяващи се в
излагане на мотиви по съществото на спора.
В хода на съдебното производство е
изслушана и СИЕ, стр318 и сл. От адм. д. 310/20г. която съдът кредитира като
обективна и безпристрастна. Същата в заключението си посочва, че във всички
разписки, РКО и електронни изявления за изплатени суми от куриерските дружества
като получател е вписана жалбоподателката и в тях ръкописно са изписани трите й
имена, подпис и ЕГН. След проверка на платежните документи за общо 1787 бр.
пратки, СИЕ е установила в табличен вид по месеци, че на жалбоподателката са
изплатени суми общо в размер на 142 972,19 лева, в т.ч. за 2017г. за 1268
бр. пратки -86364,50 лева и за 2018г.-519 пратки -56607,69 лева.
На основание чл. 183 от ГПК са изискани за
представяне в оригинал на всички доказателства, обективирани на хартиени
носители, касаещи процесните плащания: от Спиди АД са представени такива в
оригинал ведно с три писмени отговора стр. 125 -141 от адм.д. 310/20г.или 16
броя оригинали на документи за заплатени суми и от Еконт ООД стр176-178 или са
изпратени 58 оригинала на документи за изплатени суми и стр. 391 в прозрачен
джоб.
При така установеното от
фактическа страна, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните
изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, срещу ревизионен акт,
обжалван и потвърден от решаващия орган, след изчерпване на фазата на
административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено,
съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни
органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета
като доказателство по делото Заповед № 6/3.1.2017г. на Директор на ТД на НАП
стр.166-167 от адм. преписка, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, са определени органите, които могат да издават заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на
първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, поради което ЗВР и
ЗИЗВР са издадени от компетентни органи.
Възложената
ревизия е осъществена от определените със ЗВР и ЗИЗВР органи, които с оглед на заеманата длъжност и
определянето им за ревизиращи органи по
чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална
компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на РД.
Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, определен за това с
акт на Директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и от ръководителя
на ревизията, определен със ЗВР- чл.113, ал.1, т.2 ДОПК, което е станало и в
настоящия случай. По въпроса за КЕП на приложените електронни документи ЗВР,
РД, РА се е произнесъл ВАС в горепосоченото отменително решение, поради което
съображения в тази насока не следва да се излагат. Следва само да се посочи, че
представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на
електронен носител,приложения CD-R. В случая
от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица
са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че
ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни
издатели с квалифициран електронен подпис, поради което обжалвания РА и РАПРА
не са нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Ревизията е приключила в
срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Съответно спазен е и
срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Останалите направени от
жалбоподателя оплаквания за съществено противоречие с процесуалните правила ,
служебното начало, съдът намира за неоснователни. По делото е приложено
доказателство- уведомление за връчване на ЗВР по електронен път, поради което
не може да се сподели тезата, че жалбоподателят не е бил уведомен за нейното
започване, поради което издаденият РА се явява нищожен като постановен при едно
недопустимо производство. Всички доказателства са събрани в хода на ревизионното
производство, което започва от момента на връчване на ЗВР до издаване на РА.
Като следващо процесуално нарушение жалбоподателят е посочил, че неправилно е
ревизирано ФЛ, а не Севира ЕООД, на
което жалбоподателят се явява собственик и управител. Съдът се позовава на Решение № 11995 от 5.12.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 5701/2023 г.,в което изрично е посочено, че липсват доказателства, че жалбоподателката е действала в това качество,
напротив наличните такива доказват, че
електронната търговия е осъществена от жалбоподателката, която е и действителния получател на сумите по
наложените платежи и РКО. Следователно в случая е установено, че електронната
търговия, чрез куриерско дружество "Еконт Експрес" ООД и Спиди АД е
осъществявана от РЛ и същото е получател на приходите от продажбите на стоки. По този начин спорния въпрос - кое е данъчно
задълженото лице за извършваната електронна търговия, чрез изпращане на пратки
и получаване на продажната цена на стоките чрез куриерски дружества следва да
се отговори, че това е получателя на дохода –жалбоподателя. На следващо място в
Решението на ДОДОП изрично е посочено и в хода на ревизията са събрани
доказателства, че горепосоченото ЕООД за 2018г. е декларирало, че не извършва
търговска дейност, а подадената за 2017г. ГДД сочи на минимална данъчна основа
за облагане. Това се явяват косвени факти, доказващи правилния извод на органа
по приходите, че данъчно задължено лице е жалбоподателката.
Ревизионното
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122
– 124а от ДОПК,
даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка
съответно на осигурителни вноски, да се приложи към установена от органите по
приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа или осигурителен
доход. Съгласно
разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2, т.4 и и т.5 от ДОПК на които хипотези в случая се
основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а
от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са
налице са данни за укрити приходи или доходи респ. когато липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. или воденото счетоводство не
дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред.
В нормата на
чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА
при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК
е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на
доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото
производство с разпореждането по насрочване на делото.
От органа по
приходите е спазена горепосочената процедура, като на жалбоподателя е връчено
Уведомление, че ревизията ще бъде проведена по особения ред, както му е дадена
възможност да попълни Декларации за семейното и имотно състояние. Освен това
жалбоподателят е бил уведомен за събраните в хода на производството
доказателства от трети лица- посочените куриерски дружества във вид на таблици,
като му е дадена възможност многократно
да дава обяснения , да сочи доказателства и да прави доказателствени искания.
Представените
на оптичен носител в табличен вид данни сами по себе си не представляват
електронен документ и не установяват верността на отразената в тях информация,
независимо дали са подписани с електронен подпис. Такъв електронен документ не
са и направените снимки на РКО и ППП и такова качество не им придава
обстоятелството, че файлът, на който са съхранени, е подписан с електронен
подпис. Посочените таблици от куриерските дружества безспорно нямат характер на
счетоводен документ, като същите съдържат вторична, обобщена в табличен вид
информация, съставени от трета неучастваща в спора страна, поради което не
представляват доказателство, потвърждаващо обективираните в РД и в издадения
въз основа на него РА фактически констатации. В този смисъл са и постановените
Решение № 345/ 09.01.2019г. по адм. дело № 9793/ 2018г. по описа на ВАС; Решение № 14709/ 31.10.2019г. по адм. дело №
5763/ 2019г. по описа на ВАС; Решение № 16516/ 04.12.2019г. по адм. дело № 6468/ 2019г. по описа на ВАС,
Решение № 2498 от 17.02.2020г. по адм. дело № 9264/ 2019г. по описа на ВАС;
Решение № 2165 от 11.02.2020 по адм. дело № 8781/ 2019г. и др. Органите на
приходната администрация, вместо в хода на ревизионното производство да изискат
документите оригинали или заверени копия, обективиращи действията по изпращане
на стоките от страна на ревизираното лице и съответно получаването на суми по
наложен платеж, са се позовали декларативно на приобщени в хода на ревизионното
производство на посочените справки в обобщен вид. Аналогично на многобройните дела,
образувани пред съдилищата по аналогични казуси, главният спорен въпрос по
делото е дали представените от третото лице документи са електронни документи
по смисъла на Регламент ЕС №910/2014г на Европейския парламент и на Съвета, а и
дали представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на
спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни
документи, само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите
на оспорения РА. От въпросните документи, които безспорно нямат характер на
счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация,
съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до
фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от
приходните органи. При липса на
първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки и РКО
относно изплащането на сумите по наложен платеж, органът по приходите е
постановил оспорвания РА. Тук е мястото да се посочи, че нормата
на чл. 183, ал. 1 от ГПК е
категорична и не прави разлика между хипотезите, в които оригиналите на
документите се държат от страната, която представя преписа им по делото или не,
или се намират в трето за спора лице. Съобразно трайно установената съдебна
практика при поискване на оригинала по реда на чл. 183 от ГПК страната е длъжна да депозира
оригинала или официално заверен препис на документа, изключение не е предвидено
и в хипотезата на чл. 183, ал. 2 от ГПК,
неизпълнението на което задължение е скрепено със санкцията по изключването му
от доказателствения материал по делото.В случая, първичните документи е
следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или официално
заверен препис, което не е сторено в хода на ревизионното производство, и
именно непредставяне на доказателствата в предвидената от закона форма,
препятства тяхното анализиране от съда. Въпреки това настоящата инстанция
намира, че този порок е бил саниран в хода на съдебното обжалване, при което са
били изискани от ответник жалба горепосочените писмени доказателства,
представляващи първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч., Същите са
подробно описани във фактическата част на настоящото решение, препотвърдени са
от изслушаната по делото ССЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна.
Още повече, че самата жалбоподателка не е оспорила горните частни
свидетелстващи документи по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК
относно тяхната автентичност, поради което съдът приема, че същите съдържат
нейния подпис. Не е оспорена и изслушаната по делото СИЕ, което еднозначно
потвърждава получените суми по РКО , както и броя на пратките съгласно
приложените товарителници.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното :
По смисъла
на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като еднолични
търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като
данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по
който тя се определя за регистрираните търговци. В случая от представените по
делото доказателства, първични счетоводни документи – РКО, товарителници, както
и изслушаната СИЕ се установява, че ревизираното лице през процесните периоди е
извършвало системно дейност по продажба на стоки с цел реализиране на печалба,
поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност.
Осъществените сделки не са били инцидентни, нито могат да бъдат определени като
извършени за обезпечаване на индивидуални нужди. Следователно ревизираното лице
е осъществявало дейност като търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ, без да са
налице изключенията, визирани в чл.2 от ТЗ, поради
което получените от дейността доходи подлежат на облагане по реда на чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ.
Съдът намира, че констатациите на органите на
приходната администрация за извършване от ревизираното лице на независима
икономическа дейност под формата на продажба на стоки, които представляват търговски
сделки по занятие и реализирани и недекларирани доходи -приходи от тази дейност
са доказани въз основа на горепосочените писмени доказателства, събрани в
производство по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК от трети,
неучастващи в производството лица, документираните като извършени плащания за
закупуване на стоки респ. от продажбата на стоки т.е разходи и приходи от
търговска дейност и съответно наличието
на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК се явява подкрепено със събрани в
хода на ревизията доказателства. С оглед на горното тези констатации се приемат
за верни до доказване на противното от страна на жалбоподателя, което не е
сторено в настоящото производство. Доколкото се доказва от назначената СИЕ,
която не е оспорена от страната и работила въз основа на първични счетоводни
документи, за
общо 1787 бр. пратки, получените приходи от жалбоподателката по месеци в табличен вид, като съотнесено към годишна
база, сумите са както следва лева, за
2017г. за 1268 бр. пратки -86364,50 лева и за 2018г.-519 пратки -56607,69 лева
или общо в размер на 142 972,19лева. Самата жалбоподателка не е твърдяла,
че има разходи по посочените доставки, нито е доказала наличието на такива с
годни доказателствени средства, които съответно да бъдат приспаднати от така
определените от органа по приходите суми. Доколкото ревизираното лице не е водило счетоводна
отчетност и при ревизията не са представени документи, доказващи от цялата
платена/закупена стока каква част е продадена и какво е наличното
количество стоки към 31.12.2017г., респ.
към 31.12.2018г. и не са декларирани налични стоки в края на отчетната година,
ревизиращият екип е приел, че към края на всяка година задълженото лице няма
наличности от стоки и че всички закупени стоки са изпратени и продадени на
клиентите в края на периода. Представен е единствено договор на Севира ЕООД с
турска фирма за продажба на стоки на концесия, но както се посочи по горе в
настоящото решение липсват доказателства, че посочената електронна търговия е
била извършвана от името на това дружество. С оглед на горното съдът не обсъжда
горното доказателство. Още повече, че органът по приходите е събрал
доказателства от ОД на МВР В. Търново, за извършените от жалбоподателката
задгранични пътувания до Република Турция, които също оборват горното
твърдение.
Органите на приходната администрация са установили и доказали по надлежния ред
размера на недекларираните от РЛ облагаеми доходи, които следва да бъдат
включени в данъчната основа за облагане. Както вече беше посочено, във връзка с
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, ревизиращите органи са
приложили чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК за определяне на данъчната основа
за облагане с данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ и за установяване на
задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Размерът на недекларираните
приходи от дейност като едноличен търговец е определен въз основа на данните за
получени суми от продажба на стоки, осъществени чрез куриерските дружества , Приходите за 2017
г. са определени общо в размер на 81 385,08 лв., по следният начин: от общата
сума на изплатените наложени платежи през 2017 г., посочени в таблица на стр.
101-102 на РД - 81 431,58 лв. без ДДС, е извадена стойността на наложените
платежи на пратки изпратени през 2016 г. - 159,00 лв. и е прибавена стойността
на наложените платежи на пратки изпратени през 2017 г., но изплатени през 2018
г. - 175,00 лв. Приходите за 2018 г„ определени в размер на 44 253,82 лв., по
следният начин: от общата сума на изплатените наложени платежи през 2018 г.,
посочени в таблица на стр. 101 -102 на РД - 44 994,82 лв. без ДДС, са извадени стойността на
наложените платежи на пратки изпратени през 2017 г. - 175,00 лв., но изплатени
през 2018 г. и получената стойност в размер на 566,00 лв., от разликата между
възстановените на клиентите суми и получените суми от наложени платежи. Приходите
са определени в размера на установените при ревизията приходи от продажби на
стоки чрез куриерски дружества „Еконт Експрес" ООД и „Спиди" ЕАД,
посредством Фейсбук и Инстаграм. При ревизията не са определени разходи,
съответстващи на установените приходи. Начинът на определяне на данъчната
основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за всеки един от
периодите е описан в РД и РА. От определената данъчна основа за всяка една от
години са приспаднати дължимите осигурителни вноски и е определен допълнителен
данък по ЗДДФЛ годишен авансов данък за 2017г. На ЕТ -10 150,72 лева, и
лихви от 1951,30 лева в т.ч. лихви за невнесени задължения по ГДД за 2017г. От
639, лева, годишен авансов данък за ЕТ за 2018г. В размер на 4 768,23 лева
и лихви от 411,02 лева в т.ч. 32,18 лева лихви за невнесени задължения по ГДД
за 2018г. 405, лева Горепосочените размери на данъчните задължения са
потвърдени и от изслушаната по делото СИЕ.
По делото
няма спор, че жалбоподателката няма
регистрация по ЗДДС, но в хода на ревизията е установено, че е данъчно
задължено лице по ЗДДС, като лице, извършващо независима икономическа дейност,
изразяваща се в продажба на стоки и в получаване на доходи от тях. Налице са
доставки с място на изпълнение на територията на страната и същите са облагаеми
по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, за които се дължи ДДС независимо, че лицето няма
регистрация по ЗДДС. Ревизиращият екип е установил, че РЛ е формирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за периода от 1.1.2017г. до 30.9.2017г. в размер на 54 878,66 лева
, в резултат на което на основание чл. 96,
ал.1 от ЗДДС е следвало да се регистрира по този закон. Такова заявление е
следвало да бъде подадено в срок до 14.10.2017г. Към 31.10.2017г. е следвало да
бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС и съгласно разпоредбите на чл. 102, ал.
3, т. 2 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок до датата на
която са отпаднали основанията за регистрация. За неотчетените приходи
от продажби на стоки ревизираното лице дължи ДДС, съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1
от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, въз основа на определената по реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа. При прилагането на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, ревизиращият екип е определил като задължение по ЗДДС сумата от 13 005,56
лева и лихви за просрочие размер на
2 562,90 лева. Задълженото лице не е водило счетоводство за упражняваната
от него търговска дейност, представляваща независима икономическа дейност и
съответно така получените от лицето доставки не са отразени счетоводно при
търговеца ; няма издадени фактури от регистрирани по ЗДДС доставчици; няма регистрация по ЗДДС и не води отчетните
регистри по чл. 124, ал. 1, т.1 от ЗДДС, ЗЛ не може да ползва данъчен кредит. Лицето
не е представило документи за извършени ВОП на стоки от държава членка на ЕС,
както и за освободени доставки. С оглед на така изложеното органите по
приходите са съобразили нормата на чл. 25, ал.3 т. 4 от ЗДДС при продажба на
стоките по електронен път, при определяне на датата на данъчното събитие. Или с други думи след като по делото са представени оригинални документи за
приемо-предаване на стоките – товарителници, приемо-предавателни протоколи,
разписки и т.н, съотв. оригинални документи за платената цена по доставките -
РКО, парични пощенски преводи и др., то са налице годни и относими
доказателства, установяващи съществените елементи от доставките – предмет,
стойност и условия и съответно следва да
се приеме, че са налице плащания по
направени доставки, които формират облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС. Следователно правилни и необорени се явяват констатациите за извършени облагаеми
доставки при достигнат облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, а оттам е налице
нормативно основание за начисляване на
ДДС. С оглед на което обжалваният ревизионен акт и в частта за установените и
определени задължения за ДДС се явява правилен и законосъобразен.
Установено е, че С.А. е декларирала и внасяла авансови
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и 30 в качеството си на самоосигуряващо се
лице - едноличен собственик на капитала на „Севира" ЕООД, за част от
ревизирания период. За периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. ревизираното лице
е подало декларации образец № 1, като е внесло декларираните от него вноски за
ДОО и ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. и вноски за 30 за
периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г. За 2017 г. С.А. е подала декларация
обр.6, в която е декларирала дължими годишни осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица в размер на дължимите авансови осигурителни вноски. Установено е, че за 2018 г. С.А.
не е подала декларация обр.6 и не и внасяла
задължителни осигурителни вноски. Въз основа на установената фактическа
обстановка, органите по приходите правилно както се посочи по- горе са
направили извода, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност като
едноличен търговец за целия ревизиран период от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.,
поради което за нея възниква задължение за осигуряване на основание чл.4, ал.З,
т.2 от КСО. На основание чл.6, ал.8 от КСО същата дължи авансово осигурителни
вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен
размер на дохода, определен със Закон за бюджета на държавното обществено
осигуряване за съответната година. Съгласно чл. 124а от ДОПК: „Установяване на
задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи",
разпоредбите на чл. 122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване
на задължителни осигурителни вноски (ЗОВ). Предвид цитираната разпоредба, във
връзка с препращащата норма на чл.6, ал.9 от КСО, окончателният размер на
осигурителния доход е поставен в зависимост от облагаемия доход, формиран по
реда на ЗДДФЛ. При ревизията са установени по реда на чл.122-124 от ДОПК
приходи от извършваната стопанска дейност, за които са дължими окончателни
осигурителни вноски на основание чл.6, ал.9 от КСО. Жалбоподателката дължи
авансови и окончателни здравноосигурителни вноски на основание чл.40, ал.1, т.2
от 330. В тази връзка, с РА по реда на чл. 122 във връзка с чл. 124а от ДОПК и
на основание чл.6, ад.8 и ал. 9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от 330 на С.А., като самоосигуряващо се лице, са определени допълнително дължими авансови
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО в УПФ и 30 за 2018 г. върху минималния месечен
размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО и съответните лихви върху
тях, както и годишни изравнителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и 30 за 2017
г. и 2018 г. върху годишен осигурителен доход, определен на база установения
при ревизията облагаем доход по ЗДДФЛ, при съобразяване с максималния размер на
осигурителния доход. За невнесените или невнесените в срок авансови
осигурителни вноски за 2017 г. са определени лихви за забава.За 2017г с РА са.
определени по реда на чл. 124а, вр. чл. 122 от ДОПК допълнителни задължения за
ЗОВ а самоосигуряващо се лице, както следва: окончателни осигурителни вноски за
ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 4442,64 лв. и лихви - 933,17 лв, в
т.ч. лихви върху авансовите вноски в размер на 129,73 лв., окончателни
осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице в размер на 1 284,00
лв., и лихви - 269,89 лв., в т.ч. лихви върху авансовите вноски в размер на 37,68
лв. и окончателни осигурителни вноски за 30 за самоосигуряващо се лице в размер
на 2054,40 лв. и лихви - 418,37 лв., в т.ч. лихви върху авансовите вноски в
размер на 46,84 лв. За 2018 г. по реда на чл. 124а, вр, чл. 122 от ДОПК са
установени допълнителни задължения за ЗОВ за самоосигуряващо се лице, както
следва: авансови и окончателни вноски за ДОО общо в размер на 5 709,60 лв. и
лихви - 535,30 лв., в т.ч. лихви върху авансови вноски в размер на 170,65 лв.,
авансови и окончателни вноски ДЗПО в УПФ в размер ла 1 560,00 лв. и лихви -
273,39 лв., в т.ч.. лихви върху авансови вноски в размер на 46,61 лв. и
авансови и окончателни вноски за 30 в размер на 2 496,00 лв. и лихви - 234,02
лв,, в т.ч.. лихви върху авансови вноски в размер на 74,61 лв. В
разпоредбата на чл. 14 от ДОПК едноличният търговец не е включен в кръга
на задължените лица. Задължено лице е единствено и само физическото лице. Видно
от събраните доказателства С.А. системно е извършвала продажби на стоки по
интернет, а получените доходи представляват доходи от дейност като търговец по
смисъла на Търговския закон. Съгласно чл.1, ал.1, т.1, т.4 и т.5.от Търговския
закон /ТЗ/ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо
лице, което по занятие извършва сделки по покупко-продажба, търговско
представителство и посредничество или комисионни сделки. Дори лицето да няма
търговска регистрация като едноличен търговец, какъвто е настоящият случай, при
извършване на тези сделки по занятие, ще притежава качеството на търговец и доходите
му от тази стопанска дейност, съгласно чл.26, ал.7 от ЗДЦФЛ ще подлежат на
обладае по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен
търговец чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно константната практика на ВАС по
силата на чл. 10, ал. 1 КСО основен
принцип за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (ред. ДВ, бр. 105/2006 г.),
приложим за 2017 г. и 2018 г.,
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци,
собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на
неперсонифицирани дружества. Упражняването на търговска дейност, с регистрация
или без регистрация като едноличен търговец е трудова дейност, която поражда
задължение за осигуряване по чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ. В този смисъл е и
константната съдебна практика по приложението на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО преди изменението от ДВ
бр. 102/2018 г., както и мотивите на тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. по т. д.
8/2020 на ОСС на първа и втора колегии на ВАС. Поради това изричното посочване
на лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, обн. ДВ, бр. 102/2018
г., в сила от 01.01.2019 г., не изключва задължението на тези лица за
осигуряване за осъществяваната от тях трудова дейност като търговци, без
регистрация като ЕТ за периоди преди 01.01.2019 г. Касае се за прецизиране на
разпоредбата, като са разграничени двете форми на трудова дейност на
физическото лице – търговска дейност с регистрация като ЕТ и търговска дейност
без регистрация като ЕТ и е съобразено разграничението в облагането им с данък
върху доходите по ЗДДФЛ. В този смисъл са и
мотивите на проекта на Закона за бюджета на Държавното
обществено осигуряване за 2019 г. № 802-01-46/29.10.2018 г., с който
е изменен чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в
които изрично е посочено, че с предложената редакция се прецизира текстът на
разпоредбата, като осигурени се считат физическите лица, които вследствие на
извършвана стопанска дейност са получили доходи, облагаеми по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ.
В резултат на гореизложеното, обжалваният РА в частта,
в която са установени горепосочените допълнителни задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.,
вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01,2017 г. до
31.12.2018 г., вноски за 30 за самоосигуряващи се лица и вноски за ДЗПО-УПФ за
самоосигуряващи се лица за периода от 01.01,2017 г. до 31.12.2018 г. е
обоснован и законосъобразен и следва да бъде потвърден, като на основание чл.
124. ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказват, на противното, чието оборване не е направено в хода на настоящото
производство.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответник
жалба съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК в размер
на 15 208,77 лева – петнадесет хиляди двеста и осем лева и седемдесет и
седем стотинки, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определени по Наредба № 1/ 19.7.2004г. на
ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, депозит за ССЕ д.т. за касационно
обжалване.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК осми
състав на Административен съд Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от С.И.А.
адрес ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000419003900-091-001/ 10.02.2020 г.,
поправен с РАПРА № П-04000420024376-003-001/ 26.02.2020 г., и двата издадени от
органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по
административен ред с Решение № 69/ 04.05.2020 г. директора Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА С.И.А. адрес ***, заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на Националната агенция
за приходите сумата от 15 208,77 лева – петнадесет хиляди двеста и осем лева и
седемдесет и седем стотинки.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: