Присъда по дело №502/2025 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 25
Дата: 12 юни 2025 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20251630200502
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 май 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 25
гр. Монтана, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
СъдебниЕЛЕНА С. ИВАНОВА

заседатели:ВАНЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
и прокурора Р. Й. П.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело от общ
характер № 20251630200502 по описа за 2025 година
след тайно съвещание, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. М. – роден на ххххх. в гр.М., с посочен
адрес в гр.М., ул.М. № 28, българин, български гражданин, живее във
фактическо съжителство, с начално образование, работещ, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 12.04.2025г. в гр.М., ул.М. № 16 чрез
употреба на сила, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст – С. П. С., родена ХХХХХХ, като я опипвал по влагалището и
седалището, хванал я за дясната ръка и я стиснал силно, като й причинил
болка, след което я допрял до половия си член и започнал да я движи нагоре-
надолу, след което еякулирал, поради което и на основание чл.149, ал.2, т.1 вр.
с ал.1 вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го осъжда на ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
1
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.59, ал.2 от НК приспада спрямо подсъдимия М. С. М.,
времето през което е бил задържан за 24 часа по ЗМВР и по чл.64, ал.2 НПК за
72 часа, считано от 13.04.2025г., 17:20 часа до 16.04.2025г. вкл.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М., със снета по–горе самоличност, да
заплати по сметка на ОД МВР – М. сумата 1356.40 (хиляда, триста, петдесет,
шест лева, 0.40 ст.) лева разноски за изготвени 1 бр. СМЕ и 2 бр. СППЕ в
рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М., със снета по–горе самоличност, да
заплати по сметка на РС - М. сумата 5 (пет) лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Вещественото доказателство – 1 бр. марлена обтривка от бяло петно с
неправилна форма, намиращо се на съхранение на ВД при РУ – М., се отнема
и подлежи на унищожаване, след влизане в сила на присъдата.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 (петнадесет) дневен
срок пред Окръжен съд – Монтана.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 502/2025г. по описа на РС - Монтана

Подсъдимият М. С. М. е обвинен в това, че на 12.04.2025г. в гр.М., ул.М.
№ 16 чрез употреба на сила, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – С. П. С., родена ХХХХХ, като я опипвал
по влагалището и седалището, хванал я за дясната ръка и я стиснал силно,
като й причинил болка, след което я допрял до половия си член и започнал да
я движи нагоре-надолу, след което еякулирал - престъпление по чл.149, ал.2,
т.1 вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно
по вид и размер наказание.
Подсъдимият М. С. М. се признава за виновен, като при условията на
чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещи
лица.
Назначеният служебен защитник, още в рамките на ДП, на подс.М. -
адв.А. А. от МАК, изразява съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК относно
всички свидетелски показания и експертни заключения от ДП. Адв.А. от
МАК, пледира за определяне на наказание под предвидения минимум чрез
редуцирането му по чл.58а от НК спрямо подс.М., сочейки смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПКчл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подс.М. С. М. и св.П. С. С. са приятели от детинство. Св.С. има две
дъщери близначки - св.С. С. и А. С., на 11г. Бащата и децата живеят в имот,
дворно място с построените в него къща и външна тоалетна, находящ се в
гр.М., ул.М. № 16. Вечерта на 11.04.2025г. св.С. бил на гости в дома на
подс.М., находящ се в гр.М., ул.М. № 28. Двамата употребили алкохол и били
повлияни от него. Тъй като станало късно, св.С. С. и сестра й близначка А. С.
отишли до дома на подс.М., за да извикат баща си да се прибира. Двете
момичета поседели малко при тях, след което се прибрали вкъщи. Около 01:00
часа на 12.04.2025г. св.С. се прибрал вкъщи, като бил придружаван от подс.М..
Св.С. С. била будна и ги посрещнала. Баща й изпушил една цигара и отишъл
да си легне, като не след дълго заспал. Подс.М. останал насаме със св.С. С. и й
1
казал да отиде с него до тоалетната, при което тръгнал да излиза на двора.
Св.С. С. го последвала, тъй като мислела, че си тръгва и решила да го изпрати,
след което да заключи вратата на двора. Тогава подс.М. дръпнал св.С. С. за
ръката и я вкарал в тоалетната на двора. Там започнал да я целува по врата и
устата, опипвал я по влагалището и седалището, след което я хванал за
дясната ръка, стиснал я силно, като й причинил болка и допрял ръката й до
половия си член и със своята ръка започнал да движи ръката й нагоре-надолу
по половия си член, след като пуснал ръката й, но я накарал да продължи да я
движи, докато накрая еякулирал. Всичко това св.С. правила въпреки волята
си, но била уплашена и изпълнявала указанията на подс.М.. Последният казал
на св.С. С. да не казва на баща си. След като подс.М. си тръгнал, св.С. С. се
опитала да събуди баща си, но не успяла и решила да му разкаже през деня.
Сутринта на 12.04.2025г. св.С. С. първо разказала на сестра си, а вечерта
разказала и на баща си за случилото се с подс.М.. За инцидента на 13.04.2025г.
бил подаден сигнал в РУ - М..
Съгласно заключението на назначената и изготвена в рамките на ДП №
396/25г. по описа на РУ – М., съдебно-психиатрична и психологична
експертиза (СППЕ), към момента на описаните събития, малолетната С. С. е
принуждавана да върши неща, които тя не желае и които я карат да се
срамува или да се чувства неудобно, дори да изпитва страх за живота си.
Принуждаването на жертвата да прави това, което описва е форма на
сексуално насилие. Отчита се преживявания на безизходица, което показва
наличие на физическо ограничаване на действията и възможността за реакция,
например да избяга, но също страх, унижение, срам – проявяващи се при
описаните събития и въприети като травмиращи. Според продължителността
на насилието и опасността за живота може да се степенува колко тежка би
била травмата за С.. Тъй като извършителят е близък човек, а посегателството
неочаквано, психичната травма е много тежка – посттравматично стресово
разстройство при деца и юноши. С. поема риска, мобилира своята смелост и
разказва за случилото се. Малолетната заживява с преживяването си и изказва
нуждата си насилника да бъде наказан. Дава правилна оценка на случилото се
и достоверни обяснения за своите действия. Отчетените показатели на
познавателните сфери при изследването на лицето й дават възможност да
разбира свойството и значението на извършеното с нея, и близките възможни
последици за нея.
Видно от заключението на назначената и изготвена по ДП съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ), при прегледа на С. П. С., на 11г., са установени
кръвонасядане на предната повърхност на дясна предмишница до гривнената
става с дъркотина на около 1.5 см над него, драскотини в областта на врата,
наличие на пъпки по дясна буза до ъгъла на устата. Уврежданията са получени
по механизма на притискане с или върху твърд тъп предмет (за
кръвонасядането) и на тангенциалното действие на тъпоръбести предмети (за
драскотините) и е възможно да са получени по време и по начин посочени от
С. при инцидента станал на 12.04.2025г. Установените увреждания са от
2
естество да е причинено болка и страдание, оздравителния период на такива
травми, при условие, че не настъпят усложнения, е около 4 – 5 дни.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.М. за деяние по чл.149, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК, е
доказано по несъмнен начин независимо, че подс.М. даде съгласие по смисъла
на чл.371, т.1 от НПК относно всички свидетели и експертни заключения по
ДП. Съдът съобразявайки принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3
и чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия
направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри
съгласието направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото действията
по разследването в хода на досъдебното производство са извършени при
условията и реда на НПК. Деянието е извършено от подс.М. имайки предвид
фактите и обстоятелствата изложени по-горе и правилно е квалифицирано
като престъпление по чл.149, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият М. С. М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.149, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК:
- на 12.04.2025г. в гр.М., ул.М. № 16 чрез употреба на сила, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – С. П. С., родена
ХХХХХ, като я опипвал по влагалището и седалището, хванал я за дясната
ръка и я стиснал силно, като й причинил болка, след което я допрял до
половия си член и започнал да я движи нагоре-надолу, след което еякулирал.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.М. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са незачитане на половата
неприкосновеност вследствие на отслабени волеви задръжки заради
опиянение от употребен алкохол.
За извършеното от подс.М. престъпление визирано по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалено с една трета по чл.58а, ал.1 НК до
ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като са налице условията за това –
3
наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко като размер от три
години, подс.М. е неосъждан, и не на последно място с оглед постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на подс.М., според настоящия съд
не е наложително да се изтърпи наказанието.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, намалявайки го с
една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието е определено при
условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, осъзнаване на вината в
рамките на на ДП и на съдебното производство, съдействие за разкриване на
обективната истина, в т.ч. чрез заявеното съжаление за случилото се, много
добри характеристични данни. Отегчаващо отговорността обстоятелство е
изключително висока степен обществена опасност на деянието.
Първоинстанционният съд спази при определяне вида и размера на
наказанието и изискванията на чл.56 от НК„Не са смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на
съответното престъпление”. Това, че малолетната С. няма навършени 14г. и е
употреба сила за извършване на деянието, не се отчитат като отегчаващи
обстоятелства, защото е взето предвид от чл.149, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК при
определяне на процесното престъпление.
Съдът намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ. липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК не извършвайки и сравнението, което
налага тази разпоредба. Изложените доводи от обвинението и защитата бяха
съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл.54 НК преди
приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът взе предвид изложеното от
обвинението и защитата, като отчита конкретните последици настъпилите от
процесното деяние и поведението на подс.М. както в хода на ДП, така и в хода
на съдебното следствие. Наказание по–голямо или по–малко като размер от
наложеното имайки предвид конкретното деяние и последиците му, в т.ч.
личността на подс.М., по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно и
не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. По настоящето НОХД №
502/2025г. по описа на МРС и по ДП № 396/25г. по описа на РУ – М. липсват
данни деянието да е причинило непоправими физически и/или психически
травми за малолетната С., което също беше съобразено от настоящия съд, за
да определени наказанието в посочения по–горе размер, т.е. при предвидения
минимум от две години лишаване от свобода по чл.149, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от
НК. При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира,
че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на
чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние
и степента обществена опасност на подс.М., който е роден ХХХХг., работещ, в
т.ч. и като музикант, сам, с помощта на майка си отглеждащ двете си деца,
дъщеря на 14г. и син на 6г. Съдът намира наложеното наказание за съответно
4
по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
Съдът не приложи чл.67, ал.3 от НК съобразявайки добрите
характеристични данни за личността на подс.М. (л.13 от ДП № 396/25г. по
описа на РУ - М.), срещу който няма заведени заявителски материали, няма
криминалистични регистрации и други съдебни дела, не са установени данни
за употреба на алкохол и наркотични вещества, няма данни за психично
заболяване, няма регистрирани противообществени прояви, няма и наложени
мерки по ЗЗДН, поведението му както в рамките на ДП, така и в рамките на
съдебното производство, и не на последно място искреното му разкаяние за
случилото се.
С оглед на прецизност, макар и съдът да приложи чл.66 НК, на основание
чл.59, ал.2 от НК приспадна спрямо подсъдимия М. С. М., времето през което
е бил задържан за 24 часа по ЗМВР и по чл.64, ал.2 НПК за 72 часа, считано от
13.04.2025г., 17:20 часа до 16.04.2025г. вкл.
Вещественото доказателство – 1 бр. марлена обтривка от бяло петно с
неправилна форма, намиращо се на съхранение на ВД при РУ – М., се отнема
и подлежи на унищожаване, след влизане в сила на присъдата. Това
веществено доказателство, е предстояло да бъде обект на изследване в
рамките на ДНК експертиза по ДП, но тъй като подс.М. е съдействал на
разследването, необходимостта от провеждане на такава експертиза, е
отпаднала. Към настоящия момент видно от представения протокол, се
намира на съхранение на ВД при РУ – М.. Последното следва да уведоми
съда, след унищожаването му, като изпратения документ от РУ – М., следва
да се приложи към делото за сведение.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М., да заплати по сметка на ОД МВР – М.
сумата 1356.40 (хиляда, триста, петдесет, шест лева, 0.40 ст.) лева,
представляваща направени разноски за изготвени 1 бр. СМЕ и 2 бр. СППЕ в
рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М. да заплати по сметка на РС - М. сумата
5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на състава:


5