Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер                                        25.11.2013 година                   град Пловдив

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                ХІІ граждански състав

На 25.11.2013г.

В публично заседание на 29.10.2013г. в следния състав:

 

                                                                               Председател: Стефка Михова

Секретар: Петя Мутафчиева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 10159 по описа на ПРС  за  2013 година, за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                    

  Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК,предявен от Г.П.Р., ЕГН:**********,***, за признаване за установено по отношение на ответника Национална агенция по приходите, с адрес:град София, бул.”Дондуков”№52,   че не дължи сумата от 3242,13 лева- обезщетение за ползване без правно основание на апартамент №10 /бивш21/, находящ се в град Пловдив, ул.”Пере Тошев”№ 89, бл.1593, вх.Б, ет.4, за периода 25.09.2005г.-23.07.2007г., сумата от 1073,87 лева- обезщетение за ползване без правно основание на апартамент №10/бивш 21/, находящ се в град П. за периода 23.07.2007г.-31.01.2008г.,сумата от 329,53 лева-разноски, сумата от 1988,25 лева-наемна цена за същия апартамент за периода 01.06.2004г.-25.09.2005г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№2763 по описа на ПРС за 2007г. и образувано изп.д.№ 6052/2011г.  по описа  на ДСИ при ПРС,VІ р-н.

В исковата молба се твърди от ищеца, че с влязло в сила на 08.07.2010г.  в частта за сумата от 1988,25 лева и на 26.03.2008г. в останалата част, решение по гр.д.№2763 по описа на ПРС за 2007г., е осъдена да заплати на ответната Агенция подробно посочените по –горе суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по искане на ответника  е  било  образувано на 14.10.2011г.  изп.д.№ 6052/2011г.  по описа  на ДСИ при ПРС,VІ р-н. Ищецът сочи, че не дължи исковите суми на ответника поради погасяването им по давност, респективно изтичане на предвидения в чл.111,ал.1,б.”б” и „в” ЗЗД  3 –годишен давностен срок.

Ответната агенция оспорва предявения иск , като неоснователен ,тъй като не е изтекла предвидената в чл.117,ал.2 ЗЗД погасителна давност. Претендира присъждане и на разноски.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Пловдивският районен съд, ХІІ гр.състав прие за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на редовна искова молба, с която е предявен процесуално допустим иск.За  ищеца в настоящето производство, е налице и  правен интерес от предявения установителен иск, предвид образуваното  срещу него изпълнително дело за принудително събиране на оспорените в настоящето производство вземания и получената покана за доброволно изпълнение.

С оглед вида и характера на предявения иск, а именно – отрицателен установителен за несъществуване на вземането, тежестта на доказване по основание и размер на изпълняемото право е върху ответника. Ищецът по този иск следва да докаже възраженията си за погасяване на вземането по давност.

Няма спор по делото,установява се и от представените  и релевантни писмени доказателства,че  с влязло в сила на 08.07.2010г.  решение по гр.д.№2763 по описа на ПРС за 2007г.  ,  ищцата е осъдена да заплати  на ответната агенция сумата от 1988,25 лева,съставляваща наемна цена за апартамент №10 /бивш21/, находящ се в град П. за периода 01.06.2004г.-25.09.2005г. и сумата от 54,30 лева-разноски пред ВКС.Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника   сумата от 3242,13 лева- обезщетение за ползване на апартамента без правно основание за периода 25.09.2005г.-23.07.2007г., сумата от 1073,87 лева- обезщетение за ползване без правно основание на недвижимия имот за периода 23.07.2007г.-31.01.2008г.,както и сумата от 329,53 лева-разноски пред ПРС,като в тази му част решението поради необжалването му е  влязло в законна сила на 24.04.2008г.

 Въз основа на издадения на 06.08.2010г. изпълнителен лист по гр.д.№ 2763 по описа на ПРС за 2007г.,  от ответника  е образувано на 14.10.2011 г. изпълнително дело №6052/2011г.  по описа на ДСИ при ПРС, като на 16.11.2011г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение,с която е поканен в 2-седмичен срок да заплати на НАП присъдените с решението суми.

Установените със съдебно решение вземания на  НАП и съгласно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД,  се погасяват с изтичане на петгодишна давност. В случая тя тече от влизане в сила на решението за присъдените  обезщетения за ползване на имота без правно основание на 24.04.2008 г. и  не е изтекла към датата на подаване на молбата на НАП до съдебния изпълнител на 14.10.2011г. за образуване на изпълнително дело. Респективно към тази дата не е изтекъл и 5-годишния давностен срок по отношение на присъдената наемна цена , който срок е започнал да тече от датата на влизане на решението в сила в тази му част на 08.07.2010г.   

Следователно налага се извода, че 5-годишния давностен срок за погасяване на процесните вземания не е изтекъл. Не е налице  бездействие на кредитора,което да е довело до погасяване на вземанията му по давност и същия  има право по принудителен ред да реализира вземането си , а предявения иск като неоснователен следва да бъде  отхвърлен.

Поддържаните твърдения на ищеца в хода на делото и в писмената му защита,че вземанията на агенцията  са били погасени преди датата на подаване на исковата молба по образуваното гр.д.№2763 по описа на ПРС за 2007г. , не следва да се обсъждат и разглеждат в настоящия процес.

Това следва от разпоредбата на  чл.298, ал.1 от ГПК,според която решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание и от процесуалните разпоредби вменяващи  задължение за страните,респ.  за Г.Р. ,като ответник по иска в приключилия процес по гр.д.№2763 по описа на 2007г., да изчерпи и в указаните от закона преклузивни срокове, всички свои процесуални и материалноправни възражения срещу предявеното от ищеца притезание и да посочи всички релевантни във връзка с тях факти и обстоятелства, а ако не го стори, правото й да ги направи след приключване на съдебното дирене в последното заседание преди влизане в сила на съдебното решение по спора, включая в друг процес между същите страни, за същото искане и на същото основание, се преклудира от времевите предели на СПН. Преклузията важи за всеки факт, от които се извежда искане да се установи, че към деня на постановяване на решението съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения носител, с белезите, които съдът е установил. От изложеното следва извода ,че  тъй като Р. претендира  изтекла в своя полза погасителна давност от преди завеждане на гр.д. № 2763/2007 г. по описа на ПРС, същата е била длъжна да се позове на нея в това производство, а като не  го е сторила, е загубила правото да се позове на нея в настоящия процес.

При този изход на правния спор и на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната Агенция  сумата от 515,35 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Г.П.Р., ЕГН:**********,*** против Национална агенция по приходите,с адрес:град София, бул.”Дондуков”№52 за признаване за установено,че не дължи поради погасяване по давност на сумата от 3242,13 лева- обезщетение за ползване без правно основание на апартамент №10/бивш 21/, находящ се в град П. за периода 25.09.2005г.-23.07.2007г., сумата от 1073,87 лева- обезщетение за ползване без правно основание на апартамент №10/бивш/21, находящ се в град П. за периода 23.07.2007г.-31.01.2008г.,сумата от 329,53 лева-разноски, сумата от 1988,25 лева-наемна цена за същия апартамент за периода 01.06.2004г.-25.09.2005г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№2763 по описа на ПРС за 2007г. и образувано изп.д.№ 6052/2011г.  по описа  на ДСИ при ПРС,VІ р-н,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Г.П.Р., ЕГН:**********,***  да заплати на Национална агенция по приходите,с адрес:град София, бул.”Дондуков”№52,сумата от 515,35 лева- разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с препис.

 

 

районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ