О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../….....03.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на втори март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 271 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба вх.№ 92477/11.12.2019г.,
подадена от Н.Д.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, срещу решение №4664/01.11.2019г., постановено по
гр.д. № 14517/2018г. на ВРС, с което е признато за установено в отношенията
между страните, че въззивникът дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път 260“ сумите, за които е издадена Заповед №3602/22.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 7569/2018г. по описа на ВРС: 4631,11 лева - главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
21.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, 816,96 лева -
договорна лихва за периода 14.04.2006 г. - 02.03.2018 г., 452,53 лева - мораторна лихва за периода от 14.04.2006 г. - 15.05.2018
г., 45,82 лева - такси за периода 14.04.2006 г. - 15.05.2018 г., дължими
по Договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от 14.04.2006г.
В жалбата се поддържат доводи за немотивираност и
неправилност на обжалваното решение поради нарушения материалния и процесуалния
закон. Излагат се съображения, че пропускането на срока по чл.131 от ГПК не
лишава ответника от правото му на защита. Цитирана е съдебна практика в смисъл,
че възраженията за неравноправност на договорни клаузи не се преклудират, тъй като по този въпрос съдът дължи служебно
произнасяне, поради което могат да се релевират и във
въззивната инстанция, като във връзка с възражението
на страните следва да се предостави възможност за становище на насрещната
страна и ангажиране на доказателства от всяка от страните. Твърди се, че съдът
е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил релевираните
след срока за отговор възражения на ответника в тази насока. Поддържат се
доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада на делото поради
липса на разпределена доказателствена тежест на
ответника. Излага се, че по делото не е установено получаване на заемната сума,
а лихвите и таксите са начислени въз основа на неравноправни клаузи. Липсват
представени доказателства за сключен договор за кредит с твърдяния
от ответника кредитен лимит.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Оспорват се съображенията в жалбата относно процесуалните последствия
от пропускането на срока по чл.131 от ГПК, като се поддържа, че с изтичането му
са се преклудирали всички възражения, които
ответникът е можел да направи своевременно. Освен като преклудирани,
възраженията на въззивника за неравноправни клаузи се
оспорват като бланкетни и немотивирани. Посочва се,
че за да има надлежно възражение за неравноправност, не е достатъчно ответникът
да се позове на това понятие, а следва да посочи конкретни факти и
обстоятелства, които да обуславят твърдяния порок. Поддържа
се, че фактът на сключен между страните договор за кредит, получаването на
кредитната карта и усвояването на заемната сума не е бил оспорен от ответника в
срока по чл.131 от ГПК. Предоставянето на заемната сума в размер на 4631.11
лева се установява както от представените писмени доказателства - параметрична
справка за движението по кредитната сделка, месечни извлечения и детайлно
извлечение за извършени плащания, така и от заключението на ССЕ. Картодържателят не е подавал информация за открадната или
загубена кредитна карта, откъдето следва, че същият е разполагал с нея и я е
използвал. Дължимите лихви и такси са изчерпателно уредени в общите условия.
Размерът на минималните месечни вноски, включително приложимият лихвен процент,
се определя в месечните извлечения, които се изпращат на картодържателя
с обикновена поща. Съгласно чл.12, вр. чл.10, б. „б“
от ОУ при изплащане на кредита на вноски се начислява лихва, като приложимият
лихвен процент се посочва в месечните извлечения. Действащият към момента на
сключване на договора лихвен процент е посочен в приложението към общите
условия. Същият е останал непроменен през срока на действие на договора и
възлиза на 16.45% при покупки и 16.85% при теглене в брой. Процесният
договор за кредитна карта е сключен без срок. Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на основание чл.15.1., б. „а“ от ОУ поради неплащане на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения, за което длъжникът е надлежно
уведомен чрез лице от домашните на 02.03.3018г.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.
260 и чл. 261 ГПК.
Доказателствени искания не са направени с въззивната
жалба и отговора.
С оглед наведеното във въззивната жалба изрично оплакване за допуснати процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният
съдебен състав намира следното: Съгласно т. 2 Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС когато във въззивната
жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция
нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за
основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по
смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията,
дължими от първата инстанция, а дължи единствено указания по чл.146, ал.2 от ГПК, като предоставени възможност на страните да предприемат съответни
процесуални действия. В случая в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор
на искова, поради което не са налице наведени твърдения, факти и обстоятелства,
по отношение на които да се налага разпределяне на на
доказателствена тежест по реда на чл.146, ал.2 от ГПК. По възраженията за неравноправност на договорни клаузи съдът дължи
произнасяне служебно на основание чл.7, ал.3 от ГПК, като ответникът – сега въззивник вече е изразил становище в тази насока, поради
което не са налага да му се предоставя допълнителна възможност.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 92477/11.12.2019г., подадена от Н.Д.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, срещу решение №4664/01.11.2019г., постановено по
гр.д. № 14517/2018г. на ВРС, с което е признато за установено в отношенията
между страните, че въззивникът дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път 260“ сумите, за които е издадена Заповед №3602/22.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 7569/2018г. по описа на ВРС, поправена по реда на чл.248 ГПК с
Разпореждане 10685/11.03.2019г.: 4631,11 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
21.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, 816,96 лева -
договорна лихва за периода 14.04.2006 г. - 02.03.2018 г., 452,53 лева - мораторна лихва за периода от 14.04.2006 г. - 15.05.2018
г., 45,82 лева - такси за периода 14.04.2006 г. - 15.05.2018 г., дължими
по Договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от 14.04.2006г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 01.04.2020г. от 14,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.