РЕШЕНИЕ
№ 2858
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110206253 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
8093/14.03.2023г., издадено от Началник Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на основание чл. 53 от
ЗАНН на Д. П. П., ЕГН: ********** за административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 вр. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата (ЗП)
вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ вр. чл.8, ал.1 и ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от
Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на
4500.00 лева.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения
против санкционния акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
явява. Същият се представлява от надлежен процесуален представител, който
лично релевира допълнителни доводи в подкпера на въззивната жалба. Не се
заявява изрична претенция за разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който да релевира доводи и
1
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба, както и допълнителни
съображения в писмена защита. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Спорът по делото не касае фактите и/или събраните доказателства.
Спорът е единствено по правото и правилното приложение на
материалния закон.
Жалбоподателят Д. П. П. е правоспобен водач на МПС. Същият на
15.02.2023 г. в 12:50 часа на път III-6002, км. 2+200, в посока гр.С. – гр. Е. П.,
е управлявал и е извършвал превоз на товар с тежко МПС с четири оси и с две
управляеми оси от ППС марка „МАН“ с рег. **********. Същият превозвал
шлака (вид метална сплав). Жалбоподателят П. бил аварирал с ППС, като към
него свидетелят Б. К. П. на длъжност инспектор в АПИ, съвместно с
колегата му Н. Й. К., извършили проверка на ППС на жалбоподателя П.. Било
установено с техниски изправна и лицензирана електронна везна, модел PW-
10 № К0200009, че ППС на жалбоподателя П. е натоварено с шлака от 35.100
тона. С ролетка № 1307/18/5 (м) установено разстояни между осите от 1.40
метра на двойната задвижваща ос, като сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща се ос на МПС е 35.100 тона при максимално допустимо
натоварване на оста от 19 тона съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Превишението възлязло с 16.100 тона извън допустимите. Свидетелят
Първано съставил протокол за измерване на ППС № 0000015/2023г., който
жалбоподателят П. подписал без възражения.
Въз основа на АУАН № 0009489/15.02.2023 г., е и обжалваното
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 8093/14.03.2023г., издадено
от Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Д. П. П.,
ЕГН: ********** за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“,
пр.2 вр. чл. 53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата (ЗП) вр. чл.7, ал.1, т.5, б.
„в“ вр. чл.8, ал.1 и ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г.
2
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено
административно наказание „парична глоба“ в размер на 4500.00 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Б. К. П. на
длъжност инспектор в АПИ, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства – приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия и са логични и ясни. Съдът се довери на свидетеля П., тъй като
разказаното от него е хронологично последователно, досежно изведените
факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От
разказа му съдът установи времето и мястото на извършената проверка,
проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на проверката,
свързани с доказаното претоварване на ППС с общ товар от 35.100 тона или с
16.100 тона в повече извън допустимите 19 тона съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б.
„в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Показанията на свидетеля Н. Л. Б. носят доказателствена информация,
според която жалбоподателят П. се ползва с положителни характеристични
данни, полагащ грижи за семейство и малко дете. Свидетелят Б. сочи, че
неговия колега П. е отговорен, внимателен водач на МПС, полагащ грижи и
т.н. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. като неопровергани от
доказателствения материал и като логични. Предвид липсата на противоречия
в доказателствената съвкупност и събраните ласни доказателствени средства
по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В
тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
3
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, тежки ППС или състав от ППС са тези,
които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6
и 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
Установените при проверката стойности на процесното ППС с четири
оси и с две управляеми оси марка „МАН“ с рег. СТ 2976 РТ надвишават
максимално допустимите параметри за осово натоварване за конкретния вид
превозно средство, визирани в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В настоящия случай правилно контролните органи са преценили, че
управляваното от жалбоподателя П. ППС е тежко по смисъла на Наредбата,
тъй като разстоянието между осите му е 1,40 м. и сумата от натоварването на
двойната задвижваща ос на превозното средство е 16.100 тона, при
максимално допустимо натоварване 19 тона по чл. 7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Отговорността на водача в случая е ангажирана за нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП вр. Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Касае се за нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално
допустимите стойности на осовото натоварване.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава
в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.
Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при МВР - чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП „специално ползване на пътищата“ е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
4
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се издават
от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета
длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете
за съответните общини - за общинските пътища.
От посочените разпоредби следва, че управляваното от жалбоподателя П.
тежко ППС е трябвало да се движи само с разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, каквото в случая не е представено, поради което
правилно е прието, че е нарушена забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП,
за което нарушение разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда
налагането на глоба от 1000.00 лева до 5000.00 лева.
Правилно е отчетено от административно-наказващият орган също така,
че не се касае до маловажен случай на нарушение. Нарушението е формално.
От събраните по делото доказателства не се установява то да се отличава със
значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи
на нарушения от посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини
движението на ППС с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се
осъществява с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава
движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
В качеството си на шофьор на тежкотоварно ППС жалбоподателят Д. П.
П. е следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и да вземе
необходимите мерки, за да се увери, че не превозва товар над тези стойности.
Отговорността, която се следва на основание на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
от ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото
разрешително не игнорира изискването на Наредба № 11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съгласно който
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна
инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо
задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно
основание. Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват правилото на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят П. не е, че не е
5
подал заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил
необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС
претоварено с 16.100 тона над допустимите норми от 19 тона (почти два пъти)
без да има издадено съответно разрешително. Т. е. обстоятелството, че водача
на ППС, който може да не е собственик на автомобила, няма задължението по
осигуряването на такова разрешително, не прави деянието му
несъставомерно.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства.
В Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на
различните категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не
представляват опасност за участниците в движението.
За да е съставомерно нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП е
необходимо ППС да е „извънгабаритно“ по смисъла на Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС или „тежко“
по смисъла на чл. 3 от същата Наредба.
За целта, следва да се установят поне един от размерите на ППС или
състав от ППС с или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл. 5 от
Наредбата, както и стойностите на допустимите му параметри, които следва
да са по- големи от тези, регламентирани в посочените норми.
В конкретния случай измереното разстояние между осите е 1.40 метра. и
сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на ППС е 35.100 тона,
при максимално допустимо 19 тона по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г., т. е. те са по-големи с 16.100 тона от тези, регламентирани в
посочената норма.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. – „извънгабаритни ППС“ по смисъла на Наредбата са
извънгабаритните ППС по чл. 2 и /или тежките по чл. 3 от Наредбата.
Водачът Д. П. П. е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на
ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
ЗП.
Нарушението, установено от органите на Агенция „Пътна
инфраструктура“ не представлява неизпълнение на задължението за
снабдяване с разрешително по реда на Наредба № 11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, което е в кръга на
задълженията на собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, осъществяващи превоза.
6
В конкретиката на казуса е установено осъществяване на движение на
извънгабаритно ППС, което фактически се осъществява само и единствено от
водача на въпросното ППС. Нарушена е възведената от законодателя обща
забрана - без разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се
извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя - чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Безспорно са установени обективните елементи от
състава на нарушението - управляваното от жалбоподателя ППС има
характеристики на извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. - съответно към релевантните дата и час -15.02.2023г. в
12:50 часа, липсва разрешение за движението му по републиканските пътища
и е установено на път от републиканската мрежа.
Съдът намира, че са съобразени изискванията по чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН относно изискуемите реквизити в АУАН и НП, като е налице точно и
ясно описание в какво се изразява нарушението, като е дадена съответстваща
правна квалификация. Обжалваното НП е издадено при наличието на
съответните материални предпоставки и при спазване на процесуалните
правила. В тази насока съдът не споделя обратните възражения на
жалбоподателя П. инвокриани чрез неговият защитник. Съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на
основните права на жалбоподателя П., включително и това на защита.
Въззиваемата страна е изпълнила задължението си да опише в достатъчна
степен точно и ясно нарушението.
Съдът намира, че при определяне размера на глобата наказващият орган е
определил наказанието, като не се е съобразил с тежестта на нарушението и
критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Съдът счита, че така
определеното наказание е несправедливо и не съответства на извършеното
нарушение. За да достигне до този извод съдът взе предвид обстоятелството,
че същото се явява първо нарушение за жалбоподателя П. (при липса на
данни за други такива) и че той не е извършвал превоза за собствена сметка, а
най-вероятно по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ в
търговско дружество - превозвач, спрямо когото жалбоподателят П. е в
положение на трудова или облигационна зависимост/обвързаност, и който
(собственика) всъщност (а не жалбоподателя П.) е имал правомощията и
отговорността да набави липсващото разрешение. В чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е
предвидено, че за извършване на дейност по движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, се наказва с глоба от 1000.00 лева до 5000.00 лева.
Решаващата инстанция на СРС счита, че наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 4500.00 лева не съответства на тежестта на
нарушението и не е съобразено с факта на първо нарушение от този вид от
страна на жалбоподателя П.. С оглед на изложеното съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя П. се наложи административно наказание „глоба“ в размер от
2000.00 лева, индивидуализран в предел малко над минимума към средния
предел на наказанието от 1000.00 лева до 5000.00 лева. Същият е в млада
7
възраст. Има семейство, за което да се грижи. Полага труд. Ползва се с
положителни характеристични данни. Проявява отговорност. Правоспособен
водач е. Положил е усилия да се квалифицира и образова. Осигурява
издръжката на семейството. Налице са повече по обем смекчаващи вината
обстоятелства, като единственото отегчаващо вината обстоятелство е
надвишения законов лимит от 19 тона с 16.100 тона. За пълнота следва да се
посочи, че съдът не намери основания да приложи разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото се касае несъмнено за случай, свързан с правилното и
безопасно осъществяване на движението, както за водача, така и за
останалите участници по ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за частично
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се измени единствено в своята санкционна част, като наложената
имуществена санкция се намали до минимално предвидения размер.
По разноските:
Съдът не дължи произнасяне по разноските, с оглед изхода на спора и
пораси липсата на искане за това от процесуалния представител на
въззиваемата страна.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
8093/14.03.2023г., издадено от Началник Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на основание чл. 53 от
ЗАНН на Д. П. П., ЕГН: ********** за административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 вр. чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата (ЗП)
вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ вр. чл.8, ал.1 и ал.2 вр. чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от
Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на
4500.00 лева, като НАМАЛЯВА размера на паричната глоба от 4500.00
лева на 2000.00 лева и го ПОТВЪРЖДВА в останалата му обжалвана
част.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8