Р Е Ш Е Н И Е № 217
гр. Сливен, 08.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Ваня
Костова и с участието на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното
от съдия Бозукова КАНД № 204 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на РИОСВ Стара Загора против Решение № 270/23.06.2022 г., постановено по АНД № 372/2022
г. по описа на Районен съд Сливен, с което е отменено Наказателно постановление
№ 99 от 09.02.2022 г. издадено от Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите гр. Стара Загора, с което на М.Й.И. *** за нарушение на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 120 от Закона за управление
на отпадъците /ЗУО/ и на основание чл. 156,
ал. 1 от ЗУО е наложена "глоба" в размер на
2 200 лева, като на основание чл.63 ал.1 т.2 от ЗАНН М.И. е предупредена,
че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение, ще й бъде наложено административно наказание.
В жалбата
касационният жалбоподател твърди, че решението на Районния съд е неправилно и
необосновано. В конкретният случай лицето не било изпълнило изцяло задължителното
предписание, поради което неправилно нарушението било квалифицирано като
маловажен случай. Счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Развива доводи за законосъобразност на НП. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а НП потвърдено.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател редовно призован не се представлява. В
писмено становище от упълномощен представител поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ответника възнаграждение.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован се представлява от
адв. С.С. ***, който моли
съдът да остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение за незаконосъобразност на
решението на Районния съд, предлага на съда да го отмени и потвърди НП.
Касационната
жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка на 16.11.2021 г. е
съставен АУАН от служител на РИОСВ – Стара Загора за извършено от М.Й.И.
нарушение – непредприемане на действия за почистване и предаване на всички
налични на площадката отпадъци на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО, при
следните обстоятелства: На 16.06.2021 г. била извършена извънредна съвместна
проверка от служители на РИОСВ - Стара Загора и представители на Участък Запад,
РУ - Сливен към ОД на МВР - Сливен на имот с местонахождение с.Ч., ул."П.
м.", с идентификатор № 81387.501.424, с. от М.Й.И. с площ от около 1000
кв.м., в който било констатирано наличие на 161 броя двигатели, множество
авточасти от разкомплектоването на МПС, рами от автомобили, филтри, гуми,
уплътнения, водни помпи, пластмаса, както 4 броя метални варела по 100 литра, в
които се съхранявало масло от автомобилите. В двора от южната страна на
постройката имало 2 броя купета от коли, а целият имот от 1000 кв.м. бил силно
замърсен и омазнен от източването на масло. За
резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № 008 956/16.06.21
г., с който на М.Й.И. и А. Р. А. били дадени предписания да се предадат
отпадъците, описани в констативната част на протокола, на лица, притежаващи
документ по чл.35 от ЗУО, със срок за изпълнение до 23.06.2021 г. и да се
почисти имота от замърсяванията от маслата като се посипе с адсорбенти ( пясък
и талаш), също със срок за изпълнение до 23.06.2021 г., като се уведоми РИОСВ -
Стара Загора за предприетите мерки и действия по първо и второ предписание, със
срок за изпълнение 24.06.2021 г.
На
25.06.2021 г. била извършена извънредна последваща
проверка от служители на РИОСВ - Стара Загора и при оглед на място се
установило, че част от отпадъците разположени в дворното място били почистени,
но варелите, които били пълни с масло не били предадени на лица, притежаващи
документ по ЗУО.Съставен бил Констативен протокол № 008 903/25.06.21 г.,
според който към момента на последващата
проверка било установено, че предписание №1 от КП № 008 956/16.06.21 г. не било
изпълнено, като на лицето М.И. отново били дадени предписания. С Констативен
протокол № 009 091/20.07.21 г. при последващата
проверка било констатирано, че вече са изпълнени в срок всички дадени
предписания с предния констативен протокол.
Въз основа на АУАН от 16.11.2021г.,
съставен за нарушение на чл.156 ал.1вр. с чл.120 от ЗУО е издадено НП, с което
на основание същият текст на М.И. *** е
наложена административно наказание "глоба" в размер на 2 200 лева.
Районният съд Сливен е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а извършеното от И. нарушение по
чл.156 от ЗУО е безспорно установено. За да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, съдът приел, че М.И. все пак е изпълнила всички дадени
предписания, макар едва на 20.07.2021 г. - повече от половин година от
установяването на нарушенията. Ето защо съдът приел, че към момента на
съставяне на АУАН и издаване на НП целта на закона е била изпълнена и приложил разпоредбата на
чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН като предупредил нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Решението на РС
Сливен е валидно, допустимо и правилно.
В случая
отговорността на И. е ангажирана на основание чл. 156,
ал. 1 от ЗУО, съгласно която разпоредба за неизпълнение на предписание по чл. чл. 120
на физическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000
лева. По делото правилно е установено от
РС Сливен, че е осъществен състава на описаното административно нарушение. Действително
правнорелевантните факти настъпили след този момент,
в т.ч. извършени действия по отстраняване на нарушението, не санират същото, но могат и следва да бъдат съобразявани
като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
Поради това, макар изцяло предписанието да е било изпълнено от И. непосредствено
след образуването на административнонаказателното
производство, съобразявайки конкретните обстоятелства на случая, настоящият съдебният
състав приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона
поради неприлагането на чл. 28, б."а"
от ЗАНН от административнонаказващия орган, тъй като се
касае за маловажен случай на административно нарушение.
Съобразно задължителните указания в Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 г. на ВКС, съдът, решавайки правния
спор, е в правото си да съобрази и подложи на преценка всички релевантни за
спора факти, включително настъпилите след произнасянето на административнонаказващия
орган по чл. 53 от ЗАНН, и въз основа на всички
тях да подложи на съдебен контрол законосъобразността на преценката му по чл. 28 от ЗАНН. Както вече се посочи, доказателствата по
делото безспорно установяват, че И. е изпълнила в определения срок само част от
предписанието. Тъй като в ЗАНН липсва определение за маловажен случай, по силата
на препращата норма на чл. 11 от с.з., преценката в
тази насока се прави в контекста на критериите залегнали в разпоредбата на чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс. Съгласно чл. 93, т.9 от НК маловажен е случаят, при
който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, водещ критерий в
преценката за маловажност е липсата или незначителността на вредните последици.
По делото не са представени и не са посочени за събиране каквито и да е
доказателства установяващи вредоносен резултат. Съобразявайки тези обстоятелства правилно РС
Сливен е приел, че наложената глоба, макар и към минималния размер, е
несъответна на тежестта и естеството на извършеното нарушение. Правилни са
изводите на съда, че е достатъчно предупреждение
за нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложена санкция, правилни са и изводите, че в случая е нарушен принципа на
пропорционалност, тъй като при конкретните обстоятелства на казуса не се
констатира съразмерност между предвидената в закона санкция и преследваната с
налагането й цел, залегнала в чл. 12 от ЗАНН.
Като е съобразил
изложените обстоятелства и е отменил наказателното постановление, предупреждавайки
нарушителя, районният съд е постановил един законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да
обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е мотивирано,
постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и
прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то
съответства на действителното правно положение.
В атакувания
съдебен акт Районен съд Сливен е преценил поотделно и в тяхната съвкупност
всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за незаконосъобразност
на НП. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията
на ответника по касацията за присъждане на направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, които следва да
бъдат възложени в тежест на РИОСВ Стара Загора.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1,
пр. 1 от АПК Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 270 от 23.06.2022
г. постановено по АНД № 372/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА РИОСВ Стара Загора да заплати на М.Й.И. *** ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: