Р Е Ш Е Н И Е
№176
от 09.03.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Хасково, в открито съдебно заседание на
седми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
участието на секретар Дорета Атанасова и прокурор
Делчо Лавчев, като разгледа дело № 162/2023 г. по описа на Административен съдРХасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84 и следващите от
Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано
е по жалба на А.А.А.,
гражданин на С., против Решение № 1357/23.01.2023
г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет /ДАБ при МС/.
Изложени
са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалния закон и неговата цел. Не били обсъдени всички факти и
обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина, свързани с
личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети страни. Нарушени
били разпоредбите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Оспорва твърденията на
ответника за недостоверност на бежанската история, вкл. и, че молителят не е
сирийски гражданин. Моли решението да бъде отменено, а преписката Р върната за
ново произнасяне.
В
съдебно заседание жалбоподателят - А.А.А., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния
си представител, моли за отмяна на оспореното решение по изложените в жалбата
съображения.
Ответникът
Р Заместник-председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 22.08.2022
г. /л. 67/ А.А.А.
от С. е поискал закрила в Република България. Молбата е изпратена в ДАБ при МС.
На 26.08.2022
г. /л. 66/ кандидатът е регистриран като А.
/собствено/ А. /бащино/ А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на ***
***, С., гражданин на С., ЛНЧ **********, етническа принадлежност Р ***, религия:
***Р ***, семейно положение Р *** /декларация Р л. 44, регистрационен лист Р л.
64/.
На 24.10.2022
г. е проведено интервю с г-н А. /покана
Р л. 48; протокол Р л. 39-42/. Същият заявява, че е роден на *** *** /известна
с римските крепости П./, обл. Х., С.. За да отиде в Х.,
не преминавал през Т. /на север/. Имало селище А. /около 45 км от Х. и гр. С. А./
с язовир със същото име, но далеч от тях. През гр. Х. преминавала река Ал Аси. Районът бил земеделски Р сеят жито, ечемик и оглеждат
животни. Били известни с оглеждането на овце. Твърди, че има издадена лична карта,
но била изгубена в С.. При бомбардировка през 2014 г. загубил родителите и
сестра си, докато пътували в кола. След това заминал при приятели на баща му в
с. Т.Д., близо до гр. Е., на 2 км от града до един язовир. Заявява, че е
арабин, мюсюлманин Р сунит и нямал проблем като такъв. Не участва в религиозна
организация, общност, секта. Завършил девети клас, няма професия, работи като
пастир и търговец на животни. Не членува в политическа партия, във въоръжена
групировка, не бил заплашван, арестуван или съден, нито спрямо него било
оказвано насилие. Не бил служил в армията, нито бил търсен, защото в северната
част на С., където бил, нямало контрол. Не бил женен. Напуснал нелегално С. на
20.07.2022 г. сам, като отишъл в Турция. Там не се регистрирал като бежанец, а
преминал в Република България нелегално на 09.08.2022 г., пеша, през телена
ограда. Твърди, че Турция проявявали расизъм към тях, дори ги връщали. Не искал
да го върнат и да отиде в казарма, като допълва, че избягал заради войната. С.
не била сигурна държава Р в техния район през 2014 г. имало тежки сражения
между свободната и редовните армии. Напуснал родното си място и отишъл на
север, но там се сражавали кюрдите с турската армия. Боевете продължили девет
години, живеели в страх. Не искал да се върне в С. по изложените причини.
На 17.11.2022
г. е проведено второ интервю с г-н А.
/протокол Р л. 34-36/. Същият разказва, че е роден в с. Д.А., близо до селата Д.
и С..а не Р Д. А.. За да отиде в Х., преминавали през селата Ш., А., С.и риф Х.
/северна част/, а до Т. Р през Д., близо до планината Д. О . Твърди, че има
издадена лична карта, но я оставя при свой приятел С., който я загубил. Били
бедуини, живеели в палатки. Ходил на училище гХарунТ
в Т. /на 45 км. от селото им/, като баща му го карал с колата. През 2014 г.
били убити родителите и сестра му, когато се връщали от гости, близо до
планината Д.А . Били тръгнали с кола, на гости на сестрата на баща му Р Х ,
която живеела в планината, близо до язовирната стена С на язовира до с. Р. В . Не притежава
смъртен акт, защото при тях влязла свободната армия и нямало кой да издаде
документи. В периода от 2014 г. до 2022 г. бил в района на с. К., до гр. А.,
като пътят между тях преминавал през селата Ш., С., С.,
Д. И., А., Ш . Разказва, че е отишъл в с. К., тъй като баща му имало приятел
там, който бил търговец там, а молителят искал да се научи на занаят.
Първоначално се учил, след това започнал сам да се справя. Посочва, че не бил
избягал от С. заради икономически причини, а от страх това, което се случило на
семейството му, да не се случи и на него. Проявявал търпение, което после
изгубил и поради това напуснал С.. Допълва, че се страхува да не го вземат в
казармата. Посочва, че когато напуснал С. били група и трафиктант,
който познавал.
На 07.11.2022
г. е постъпило становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ, че не
възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето,
регистрирано като А.А.А.,
роден на *** г. в С., в случай че отговаря на условията по ЗУБ /л. 38/.
По
подробно изложени съображения относно противоречията, които се установяват от
изявленията на молителя в проведените две интервюта, вкл. за районите, в които
твърди, че е роден, живял и работил, от справка в Google maps и
справка на Дирекция гМеждународна дейностТ към ДАБ на МС относно Сирийска
арабска република с Решение № 1357/23.01.2023 г. Заместник-председателят на ДАБ
при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.А. /л. 17-19/.
Решението
е връчено на г-н А. на 27.01.2023
г.
При
така установеното от фактическа страна Административен
съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение №
1357/23.01.2023 г. е издадено от компетентен административен орган - Заместник-председателят
на ДАБ при МС на основание чл. 52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 2, ал. 3 ЗУБ /заповед № РД03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ - л. 21/,
в установената писмена форма, поради което не са налице основания за
прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168,
ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, производството за
предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А.А.А. като
чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция
гНационална сигурностТ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1,
т. 1 ЗДАНС. В действителност становището на ДАНС е задължително за
административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност,
но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила
за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния
случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва
да бъде предоставена закрила в Република България на лицето А.А.А. в
случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по
постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на
предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са
две интервюта, в хода на които се посочват от молителя факти и обстоятелства
във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да
даде подробни обяснения. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е
изготвил становище /л. 20/, представено на Заместник - председателя на ДАБ за
вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна
закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и
безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец,
разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/.
Взето е решение, с което на молителя А.А.А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут
/чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Съдът констатира, че в действителност е
налице разместване на имената на молителя Р бащино и фамилно, които, обаче, се
извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - А. /фамилно/ и А. /бащино/, както и от представената по делото административна
преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния
орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало
молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт,
който е неблагоприятен за него. Формира се извод, че не са допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на
защита на лицето - А.А.А.,
и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, следва да бъде
извършена преценка за законосъобразността на акта Р издаден ли е той в
съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с
чл. 146, т. 4-5 АПК/.
Съгласно
чл. 75, ал. 2, изр. Първо ЗУБ гпри произнасяне по молбата за международна
закрила се преценяват всички относими факти,
декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата
му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава,
чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е
упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрилаТ. Липсват
достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на молителя. Същият не е
положил достатъчно усилия, за да обоснове молбата си, не е дал задоволително
обяснение за липсата на доказателства, въз основа на които да се установят
твърдените от него факти, което препятства преценката относно изявленията му,
конкретно същите непротиворечиви и достоверни ли са /чл. 75, ал. 3, изр. Първо
ЗУБ/. Напротив Р установява се точно обратното Р противоречия,
непоследователност и неяснота на фактите и обстоятелствата, които сочи молителят
пред интервюиращите органи и които са възприети от органа при формиране на
волята му. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се яви, в
неизвестност е от 31.01.2023 г. /л. 85-86/, поради което и с оглед
разпределената доказателствена тежест не успя да докаже своята защитна теза и
да разколебае изводите на административния орган, вкл. и чрез процесуалния си
представител, да представи на съда действителната бежанска
история. При това се поставя под съмнение достоверността на представената от
молителя бежанска история, така че същата се приема
за създадена единствено за целите на производството - доказване на значими за
същото обстоятелства и получаване на международна закрила /така вж. Решение №
138 от 06.01.2023 г. по адм. д. № 7505/2022 г., ІV отд. на ВАС/.
1. Извършена
е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от
молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по
издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен
статут на бежанец.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 ЗУБ гстатут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в неяТ. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към
тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо
мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В
конкретния случай г-н А. не е
обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от
причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия
са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да
доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето
естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради
етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност в
страната по произход - С.. Същият не бил и политически ангажиран. Твърдението,
че турските граждани не обичали сирийците, е недоказано, като от същото не може
да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на
чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от
някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход. Не
са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата
принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от
преследване. Молителят е напуснал Турция, в която е преминал нелегално, но не
желаел да остане там. Липсват данни, че са настъпили събития, след като
чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност
след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено
ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на
убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на
чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Правилно е формиран от административния орган извод, че
искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на
бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.
2. Извършена
е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като
осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи
административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да
бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗУБ гхуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликтТ. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки
посегателства спрямо А.А.А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, вкл. и като
осъществени от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя, че
същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, /чл. 9, ал. 1,
т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо
или психическо/ по смисъла на чл. 3 гЗабрана за изтезанияТ от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на
предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3
от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на
Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането
на член 15, буква гвТ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година
относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от
решението на СЕС гсе въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на
личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие,
изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска
история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова
по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната муТ
/така вж. Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е изрично в оспорения акт, че към
момента е налице вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход, характеризиращ
се с високо ниво на насилие и тежки нарушения на правата на човека, както и, че
хуманитарната ситуация продължава да се влошава, а правителствените сили и
недържавните въоръжени групировки извършват безнаказано военни престъпления и
други нарушения на международното право и на човешките права. В случая
предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, за да бъде предоставен хуманитарен
статут на жалбоподателя, не могат да бъдат установени спрямо него, доколкото не
се установява безспорно, че същият е сирийски гражданин, вкл. и като не
представя доказателства, удостоверяващи самоличността му. В този смисъл се
възпрепятства и преценката налице ли е реална опасност от тежки посегателства
спрямо г-н А., следствие на събития,
настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал.
3 ЗУБ/, както и има част от държавата по произход, в която чужденецът да може
сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по
смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Правилно не е изследвано от органа дали закрилата
срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или
организации, включително международни организации, които контролират държавата
или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Правилно е
формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за
предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде
отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.
3. Липсват
предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а
именно Р член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.
Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила
по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както
и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на
Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Доколкото
не се доказва, че молителят действително е сирийски гражданин, не се изследва приложим
ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Следва да бъде
посочено също, че лицето твърди да е дошло в Република България през Турция,
която съгласно утвърдената съдебна практика е гтрета сигурна държаваТ по
смисъла на ¤ 1, т. 9 ДР ЗУБ.
Заключение:
Решение № 1357/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно
издаден административен акт, поради което и жалбата на А.А.А. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84,
ал. 3 ЗУБ Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.А. против Решение № 1357/23.01.2023
г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му от страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК, и за сведение -
на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез
представителя му в Република България.
Съдия: