Р Е Ш Е Н
И Е
№
287
23.11.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 315 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Директорът
на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ /РЗИ/ - КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, кв.“Р. В.“, ул.“Т.“ обжалва решението по а.н.д.№596/2021г. на РС
- Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на
нарушения на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване
на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмено становище адв.С.М. от САК като пълномощник на ответника Д.Д.Б. оспорва
жалбата като неоснователна. Моли за присъждане на деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение пред районния и касационния съд.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че въззивният съд е
постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон и
не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №334-РГ/15.03.2021г. на директора на РЗИ –
Кюстендил, с което на Д.Д.Б. за нарушение на чл.63, ал.4 от ЗЗ на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че съставения срещу дееца АУАН е
от 03.12.2020г. за това, че на
23.06.2020г. Б. на длъжност „оператор“ в БНТ е посетил храм „Рождество
Богородично“ в Рилска Света обител, който представлява закрито обществено
място, като е бил без поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др., с което бездействие е нарушил въведените със заповед
№РД-01-354/22.06.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, а именно – да постави на лицето си защитно предпазно средство. Съдът е
установил, че АУАН е съставен по сигнал до РЗИ – Кюстендил, видеоматериали,
излъчени в национален и местен ефир и предоставената информацията от началника
на РУ – Рила и писмо от БНТ и извършена проверка по сигнала. В писмото на БНТ
са посочени две лица, присъствали в храма без защитни маски, едно от които е
нарушителя. Писмото е получено в РЗИ – Кюстендил на 12.08.2020г., на която дата
съдът е приел, че е установен нарушителя. АУАН е съставен в негово отсъствие
без доказателства за изпратена покана.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за допуснати
съществени нарушения на процедурата по ЗАНН. Първото нарушение е свързал с
изтичане на давностния 3-месечен срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта,
считано от установяване на нарушителя, имайки предвид, че нарушителят е
установен на 12.08.2020г., като тримесечния срок изтича на 12.11.2020г., докато
АУАН е съставен на 03.12.2020г. Според съда, в този случай не следва да се
прилага по-дългия 1-годишен давностен срок. Освен това съдът е установил
нарушения на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН досежно съставяне на АУАН в отсъствие
на нарушителя при липса на изпратена покана и в присъствие на други свидетели,
при условие, че е имало очевидци на случая. По съществото на спора съдът е
формирал извод за недоказано деяние във връзка с начина на установяване на
нарушителя. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилни са изводите на районния съд за издаване на
АУАН в нарушение на 3-месечния срок по чл.34, ал.1, изр.2, пр.1 от ЗАНН. Срокът
е давностен и започва да тече от откриване на нарушителя. Предметът на делото
изключва приложението на по-дългите давностни срокове по чл.34, ал.1, изр.3 и
ал.2 от ЗАНН във вр. с препращането от чл.236 от ЗЗ. В ЗАНН липсва легална
дефиниция на термина „откриване на нарушителя“, но докрината и съдебната
практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентния орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогата фактически и юридически съществува възможност овластения за това орган
да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определения
състав. Затова 3-месечния срок ще започне да тече от момента, в който
съществуват условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени
достатъчно данни за нарушението и неговия автор. С оглед на изложеното, обоснован
от доказателствата по делото е извода на съда, че нарушителят е открит на
датата, на която при АНО са постъпили материалите по преписката с данните за
извършителя на деянието. Тази дата е 12.08.2020г., на която в деловодството на
РЗИ – Кюстендил е входирато писмото на началник РУ – Рила с индивидуализация на
извършителя на деянието в лицето на Д.Д.Б.. При това положение, 3-месечният
срок за съставяне на АУАН е изтекъл на 12.11.2020г., поради което издаването на
АУАН на 03.12.2020г. е осъществено в нарушение на императивно уредения в ЗАНН
давностен срок. Съгласно указанията в т.1 от ТП №1/27.02.2015г. по
т.д.№1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл.34
от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат
реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове
съдът следи служебно. Издадения АУАН при изтекъл 3-месечен давностен срок
представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване и
е самостоятелно основание за отмяна на НП, както правилно е процедирал районния
съд. Съдът не следва да следи за изтичане на по-дългия 1-годишен срок от
извършване на нарушението, т.к. двата срока се намират в условия на
субсидиарност помежду си. Това ще рече, че при безспорно установен автор на деянието,
както е в настоящия случай, по-дългия давностен срок не следва да се прилага.
За пълнота на мотивите касационният съд намира за
правилни установените от районния съд факти досежно съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, без изпратена покана и за наличие на свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, като АУАН е съставен в присъствие на
други свидетели. Това определя наличие на нарушения на процедурата по чл.40,
ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Тези нарушения обаче нямат съществен за производството
характер, т.к. не водят до нарушаване правото на защита на дееца срещу
повдигнатото обвинение. АУАН е връчен на нарушителя. Противно на писмените
възражения на дееца, АУАН е достатъчно четлив. Съставянето на АУАН в присъствие
на други свидетели не води до пречки за изясняване на обективната истина по
делото.
Изтичането на по-краткия давностен срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН е достатъчно основание за отмяна на НП без да е
необходимо разглеждането на спора по същество.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ във вр. с чл.143, ал.1 от АПК
касаторът дължи заплащане на сторените от ответника по касация деловодни
разноски пред КАС. Разноските са своевременно поискани и доказани посредством представения
договор за правна защита и съдействие. Сумата по договора в размер на по 400лв.
е заплатена в брой, поради което договора има ролята на разписка за плащане.
Сумата се дължи в пълния заплатен размер поради липса на възражение от насрещната
страна за прекомерност. С оглед изхода от спора, касационният съд няма
правомощие да присъжда разноски за производството пред районния съд. Съгласно правилото
на чл.63, ал.3 от ЗАНН разноските за страните се присъждат по реда на АПК, а
липсата на изрична уредба за процесния случай в АПК на основание чл.144 от АПК
прави приложим реда за допълване на решението в частта за разноските по чл.248
от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№48/11.08.2021г. по а.н.д.№596/2021г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ - КЮСТЕНДИЛ да заплати на Д.Д.Б.
деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 400лв. /четиристотин
лева/.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.