РЕШЕНИЕ

 

№668/30.03.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова…..................…………………………..и в присъствието на Прокурор ……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от   съдия Байнова   адм. дело №699 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба от А.Т.А. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник против Решение №1040-21-612/18.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ-София-град.

Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно и неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че обезщетенията са получени добросъвестно и не следва да се възстановяват. Счита, че Ръководителят на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ – София -град е изпълнило недобросъвестно служебните си задължения по Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ и това не е взето предвид при издаване на оспорения акт. Счита, че не са изяснени всички правно-значими обстоятелства , а материалното право е приложено субективно. Твърди, че преди издаване на акта не са изяснени обстоятелствата по чл.10 от КСО, както и че не са налице предпоставките на приложената от административния орган разпоредба на чл.114, ал.1 вр. ал.3 от КСО. Счита, че не може да му се вмени във вина обстоятелството, че вторият осигурител не е подал своевременно данните по декларация обр.1 за 2016г. Излага и доводи, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение на принципите за обективност и всестранност, заложени в АПК , като издаването им целенасочено и тенденциозно е станало след изтичане на тригодишния срок по чл.105 от КСО.

 По изложените съображения моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.  Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ- София град, в писмено становище, депозирано чрез пълномощник, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да се присъди в минимален размер. 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорва се Решение №1040-21-612/18.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е отхвърлена жалбата на А.Т.А. против Разпореждане №РВ-3-21-00922566/21.05.2021г. на За Ръководител на „Контрол по разходите на ДОО“ към ТП на НОИ – София град. С разпореждането, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено  А.Т.А. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 16.01.2016г. до 24.12.2016г. в размер на 2381,53 лв., от които 1627,95 лв – главница и 753,58 лв – лихва, дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Съгласно мотивите на разпореждането , от осигурителя ЦКБ АД е представено удостоверение Приложение №9 към чл.8 ал.1 и чл.11 ал.1 от НПОПДОО по болничен лист №Е20154067893 за периода от 13.01.2016г. до 15.01.2016г., вкл., по болничен лист №Е20154067914 за периода от 16.01.2016г. до 22.01.2016г., вкл. и по болничен лист №Е20167393492 за периода от 21.11.2016г. до 24.12.2016г., вкл. Конкретизирани са отразените от осигурителя данни за отработени дни през м.януари, м. ноември и м.декември,2016г. , дните с възнаграждение по чл.40, ал.5 от КСО и дните с право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, като е посочено, че на А.А. по реда на НПОПДОО е изплатено парично обезщетение за 27 работни дни в размер  на 1627,95 лв по болничен лист №Е20154067914 и по болничен лист №Е20167393492. Установено е, че след изплащане на обезщетението по двата болнични листа, по реда на чл.5, ал.4 от КСО за А.А. са подадени данни от ЗАД „Армеец“ АД за м.януари , м. ноември и м. декември 2016г. , с вписани съответно по месеци 20, 22 и 21  работни дни с осигурителни вноски, без дни във временна неработоспособност при работа на 2 часа. След проверка в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им , било установено ,че за периода от 16.01.2016г. до 22.01.2016г., вкл и от 21.11.2016г. до 24.12.2016г., вкл. са издадени болничен лист №Е20154067914 и болничен лист №Е20167393492. 

След позоваване на разпоредбите на чл.4, ал.1, т.1 и чл.10, ал.1 от КСО, чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, чл.8, ал.1 от НМЕ и въз основа на представената от  ЗАД „Армеец“ АД информация по чл.5, ал.4 от КСО, според която за дните на временна неработоспособност по болничен лист №Е20154067914 и болничен лист №Е20167393492 е декларирано, че лицето е упражнявало трудова дейност по трудово правоотношение, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е прието, че по отношение на А.А. е налице хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, респ. че паричното обезщетение по горевизираните болнични листове е неоснователно изплатено, като е нарушен режимът, определен от здравните органи.

Разпореждането е обжалвано от А.А. , като жалбата е отхвърлена с оспореното в настоящото производство Решение №1040-21-612/18.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ-София-град. В решението изцяло са възприети констатациите и изводите, обективирани в обжалваното разпореждане.

Решението е връчено на Ат.А. чрез пълномощник на 24.06.2021г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Жалбата срещу това решение е подадена на 25.06.2021г., чрез административния орган.

По преписката е приложена Справка от електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им , в която фигурират визираните в оспореното решение болнични листове. Приложена е и Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди, видно от която за периода м.01. - м.12.20216г. жалбоподателят е работил по трудово правоотношение в ЦКБ АД  при работно време 8 часа дневно , както  и по втори трудов договор в ЗАД „Армеец“ АД при работно време 2 часа дневно. В справката са отразени отработените дни при посочените осигурители.   Отразени са и данните , подадени от ЦКБ АД  за дните в болнични. Видно от справката, не са отразени данни за дни в болнични относно трудовото правоотношение със  ЗАД „Армеец“ АД, а отразяванията са за отработен пълен работен месец за цялата 2016г. при - двучасово работно време . Представени са и удостоверенията - Приложение №9 към чл.8 ал.1 и чл.11 ал.1 от НПОПДОО относно болничен лист №Е20154067914 за периода от 16.01.2016г. до 22.01.2016г., вкл. и болничен лист №Е20167393492 за периода от 21.11.2016г. до 24.12.2016г., вкл.

Видно от представената справка от Регистъра на трудовите договори относно подадени за периода 01.01. 2016г. – 31.12.2016г. уведомления за А.  Т.А. /по ЕГН/ липсват данни. От представената справка от Регистъра на трудовите договори относно всички подадени за А.  Т.А. /по ЕГН/ уведомления, се установява, че данни от ЗАД „Армеец“ АД относно лицето са подадени за първи път на 16.12.2009г., след което такива са подавани през 2017г. и 2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение изхожда от компетентен орган, обективирано е в писмена форма и отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на обосноваващите го фактически и правни съображения. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е съответно и на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, въз основа на който е разпоредено възстановяването на процесните суми, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да настъпят предвидените в посочената правна норма последици, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. недължимост на получените суми и 2. недобросъвестност на получилото ги лице.

Съдът счита, че в случая тези предпоставки са налице.

Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следователно, паричното обезщетение за временна неработоспособност е предназначено да замести доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на този осигурителен риск, те не са в състояние да упражняват трудова дейност.

Съгласно чл.46, ал.3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

В случая не е спорно между страните, че жалбоподателят е имал две трудови правоотношения: основно - с осигурителя ЦКБ АД и такова по втори трудов договор – с осигурителя ЗАД „Армеец“ АД . Няма спор и относно обстоятелството, че по силата на неоспорени болничен лист №Е20154067914 и болничен лист №Е20167393492 същият е бил временно неработоспособен за периода от 16.01.2016г. до 22.01.2016г., вкл. и съотв. за периода от 21.11.2016г. до 24.12.2016г., вкл. като за тези периоди е получил следващото се парично обезщетение, заместващо трудовото възнаграждение.

Същевременно, видно от приложената справка от Регистъра на осигурените лица, съдържаща данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за месеците януари, ноември и декември 2016 г., данните от осигурителя ЗАД „Армеец“ АД  за жалбоподателя са подадени съотв. на 01.03.2016г.; на 29.12.2016г. и на 28.01.2017г. /колона 23/ като не са декларирани дни във временна неработоспособност. Напротив, данните сочат, че за горепосочените месеци е зачетен стаж за пълен месец, съотв. са отработени общо по 40 часа месечно, респ.  по 2 часа дневно, като са отразени и данни за осигурителен доход.  

Текстовете на чл.40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж сочат изрично данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО като установяващи осигурителен стаж и осигурителен доход. В тази връзка не се споделя твърдението на жалбоподателя, че административният орган не е установил дали реално е упражнявана трудова дейност по второто трудово правоотношение.

Така установеното води до извода, че за процесните периоди, за които на жалбоподателя е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, последният е упражнявал трудова дейност при работодателя ЗАД „Армеец“ АД , която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. При това положение, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО, изключваща правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, за времето, през което е упражнявана трудова дейност, респ. налице е първата предпоставка за възстановяване на полученото обезщетение - недължимост на получените суми.

На следващо място, за да възникне задължението за възстановяване на получени суми за осигурителни плащания, следва да бъде установено, че при получаването им лицето е действало недобросъвестно.

Според чл.8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден, а според чл. 9, ал. 2 от НМЕ, осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

От приложените доказателства - удостоверения – приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО се установява, че жалбоподателят е представил коментираните болнични листове пред осигурителя ЦКБ АД. Липсват данни обаче, а и не се твърди от жалбоподателя те да са представени и пред осигурителя ЗАД „Армеец“ АД. В самите болнични листове, съдържащи се по преписката, в графата „бележки“ няма каквито и да било отразявания, респ. не са вписани данни, че болничните листове се издават в повече от един екземпляр. Следва да се има предвид, че лекуващият лекар и/или лекарската консултативна комисия /ЛКК/ няма как да направят подобно вписване, респ. да изпълнят задължението си по чл. 8, ал. 1 от НМЕ , без да бъдат уведомени от самото лице, че същото полага труд при повече от един работодател. В случая не може да се приеме, че жалбоподателят не е бил наясно, че състоянието му на временна неработоспособност касае всички негови трудови правоотношения. Наред с това, както се посочи по-горе, от осигурителя ЗАД“Армеец“ АД за м.януари, ноември и декември 2016г. не са подадени данни за дни във временна неработоспособност, което логично сочи на непредставяне пред него на процесните болнични листове, съотв. на неизпълнено от страна на жалбоподателя задължение по чл. 9, ал. 2 НМЕ.

Предвид изложеното, правилно е прието от административния орган , че е налице хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО и осигурителното плащане е недобросъвестно получено.

Изводът за недобросъвестност на жалбоподателя при получаване на обезщетението за временна неработоспособност за процесните периоди не се променя от обстоятелството, че данните от втория осигурител са несвоевременно подадени. Дори и при по-късното им подаване, не се установява жалбоподателят да е изпълнил спрямо ЗАД „Армеец“ АД задължението си по чл.9, ал.2 от НМЕ, за да се приеме, че този осигурител е действал некоректно като не е отразил дни в неработоспособност. Тезата на жалбоподателя, че предвид наличните данни за  друго трудово правоотношение е следвало да се откаже изплащането на паричното обезщетение потвърждава недължимостта на същото и същевременно противоречи на твърдението, че му се дължи такова и при втория осигурител. Не следва да бъде възприето като добросъвестно лице, което, знаейки че полага труд при двама работодатели, не уведомява здравните органи за този факт и представя болнични листове само на един от работодателите, а по отношение на втория работодател изобщо не представя такива.

Предвид горното, оплакването на жалбоподателя, че в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО е неоснователно.

По изложените съображения оспореното решение е издадено в съответствие с изискванията за законосъобразност, а подадената срещу него жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на производството и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.37 от ЗПП, съдът определя в размер на 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №1040-21-612/18.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ-София - град.

ОСЪЖДА А.Т.А. с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – София - град юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                       Съдия: