Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 505 10.09.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Ивалина Станкова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 18 по описа за 2019 година на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238-239 от ГПК по предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД и в условията на евентуалност- осъдителни искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт С.Д., твърди в исковата молба, че между ответника П.И.П., ЕГН **********,***, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15062808/25.07.2017г., по силата на който кредиторът предоставил на длъжника паричен кредит в размер на 5 000лв., със срок на изплащане 48 месеца, при ГЛП 24,97% и ГПР 30,64% , по който договор длъжникът не изпълнявал задълженията си, при което кредиторът обявил целия дълг за предсрочно изискуем, считано от 20.05.2018г., които вземания кредиторът цедирал на ищеца с Договор за цесия от 27.07.2017г.(Приложение № 1 от 14.03.2018г.).Излага, че сумите са останали непогасени, поради което ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 987/04.10.2018г. по ч.гр.д. № 1730/2018г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, обуславящо правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове за сумата от 5112.00 лв. главница, представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15062808/25.07.2017г., договорна лихва в размер на 2950.84 лв. за периода 20.04.2018 год. – 20.08.2021 год. и лихва за забава в размер на 533.09 лв. за периода 21.05.2018 год. – 02.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното плащане на главницата. В условията на евентуалност ищецът е предявил и осъдителни искове за сумата от 5112.00 лв. главница за периода от 20.04.2018г. до 20.08.2021г., за договорна лихва в размер на 2950.84 лв. за периода от 20.04.2018 год. до 20.08.2021 год. и за лихва за забава в размер на 533.09 лв. за периода от 21.05.2018 год. до датата на исковата молба- 02.01.2018 год.; претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В исковата молба е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, а при наличие на предпоставките за това-за постановяване на неприсъствено решение против ответника. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание същият, редовно призован, не се явява и не се представлява, като не е взел становище по иска и не е направил искане делото да се разгледа в негово отстътвие.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не е поискал делото да се разгледа в отсъствието му, а възражението по чл. 414 от ГПК в заповедното производство е бланкетно, то съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на които, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на съобщението до ответника /л. 63/ и призовката до него /л.80/, двукратно му е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието му, срещу него може да се постанови неприсъствено решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл. 239,ал.1,т.1 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства- Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15062808/25.07.2017г., ОУ и приложенията към него, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение № 1/14.03.2018г. и заключението по назначената и приета СИЕ, сочещи на съществувало договорно правоотношение между страните –ищецът цесионер и длъжника, съдът приема, че установителните искове за съществуване на вземания по посочения договор са вероятно основателни по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.
Поради изложеното и като счита, че са
налице всички изискуеми от закона предпоставки, а именно-формалните
предпоставки по чл. 238,ал.1 от ГПК, както и тези по същество-по чл. 239,ал.1
от ГПК, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение против
ответника, като се признае за установено съществуването на вземане в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт С.Д.,
против П.И.П., ЕГН **********,***, за сумата от 5112.00 лв. главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15062808/25.07.2017г., договорна
лихва в размер на 2950.84 лв. за периода 20.04.2018 год. – 20.08.2021 год. и
лихва за забава в размер на 533.09 лв. за периода 21.05.2018 год. – 02.10.2018
год., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното
плащане на главницата, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №
987/04.10.2018г. по ч.гр.д. № 1730/2018г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
Доколкото съдът е уважил главните искове, не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
С оглед изхода от спора и доколкото ищецът е претендирал разноски, в негова полза следва да се присъдят сумата от 171,50лв.-внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 221лв. разноски в заповедното производство и 200,59лв. внесена д. такса , 50лв. юрисконсултско възнаграждение и 150лв. депозит за вещо лице, или общо 400,59лв. разноски в исковото производство, или общо 621,59лв. на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК съществуването на
вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”,
№ 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., действащ
чрез юрисконсулт С.Д., против П.И.П., ЕГН **********,***, за сумата от 5112.00
лв. главница, представляваща задължение по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-15062808/25.07.2017г.,
договорна лихва в размер на 2950.84 лв. за периода 20.04.2018 год. – 20.08.2021
год. и лихва за забава в размер на 533.09 лв. за периода 21.05.2018 год. –
02.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до
окончателното плащане на главницата, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 987/04.10.2018г. по ч.гр.д. № 1730/2018г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., действащ чрез юрисконсулт С.Д., разноските в заповедното и в исковото производство в размер общо на 621,59лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.239,ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия: