О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Маринов
търговско
дело № 1135 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21092/10.07.2019 г. „Агенция за Контрол на просрочени вземания” ЕООД, гр. София против Разпореждане №
22334/27.05.2019 г., постановено по ч.гр. дело №7815/2019 г. по описа на ВРС, в
частта, с която е отхвърлено заявлението с вх. № 38704/30.05.2019г. на
жалбоподателя срещу Христо
Иванов Г., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, кв.Младост бл.134, вх.6,ет.7,
ап.107 за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 62.37 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата от
62.37 лева, представляваща неустойка,
сумата от 185 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението, претендирани по договор за паричен
заем №5449000 от 22.06.2018г., сключен с „Вива
Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено в полза на
заявителя“АКПЗ“ООД с Приложение 1 от 01.02.2019г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.
В жалбата се излага, че
разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че предвид
характера на заповедното производство като факултативно, едностепенно и строго
формално, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл въвежда оплакване, че
заповедният съд е превишил своите правомощия като е обсъдил по същество
обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в настоящото производство
и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. При служебна констатация за неравноправен характер на договорна
клауза, съдът следва да даде възможност на страните да обсъдят този въпрос при
условията на състезателност, какъвто ред в заповедното производство не е
предвиден. Посочва се, че е не може заповедния съд да преценява наличието на
неравноправни клаузи само въз основа на твърдения в т.12 от заявлението. По
отношение на таксата за разходи и таксата за експресна услуга се излага
представляват такси за допълнителни услуги по чл.10а, ал.1 от Закона за
потребителския кредит. По изложените съображения моли съдът да постанови
определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:
По подадено заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД се е развило производството ч.гр. дело № 7815/2019 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед № 3952/27.05.2019 г. срещу Христо Иванов Г. за изпълнение на парично задължение за за следните суми дължими по Договор за паричен заем №5449000 от 22.06.2018г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя“АКПЗ“ООД с Приложение 1 от 01.02.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., както следва : сумата от 400 лева, представляваща дължима главница, сумата от 27.17 лева, представляваща договорна лихва за периода 22.07.2018г. до 20.09.2018г., сумата от 10.42 лева, представляваща законна лихва за периода 21.09.2018г. до 21.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 30.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 43.91 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, като заявлението е отхвърлено за сумата от 62.37 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 62.37 лева, представляваща неустойка, сумата от 185 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Отказаната
сума по заповедта е индивидуализирана по основание и размер, но не следва да се
присъжда, както законосъобразно е преценил заповедният съд.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона съдът следи служебно и в заповедното производство в изпълнение на правомощията си по чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК. С оглед изложеното, релевираните възражения от частния жалбоподател в тази насока се явява неоснователни, като съдът няма да превиши правомощията си, навлизайки в преценка по същество на обстоятелства, които са предмет на бъдещо исково производство.
Отказаната
сума по заповедта е индивидуализирана по основание и размер, но не следва да се
присъжда, както законосъобразно е преценил заповедният съд.
Възраженията,
че само пред исков съд и в състезателно производство могат да се разглеждат
въпроси за недействителност на клаузи /чл. 26 от ЗЗД/, в частност за нищожност
на потребителски клаузи, са напълно неоснователни и несъответни на изобилната
практика СЕС по тези въпроси. Съдът се е произнесъл в решение Banco Español de Crédito (C 618/10,
EU:C:2012:349) относно естеството на отговорностите, с които е натоварен
националният съд по силата на разпоредбите на Директива 93/13 в рамките на
заповедното производство, когато потребителят не е възразил срещу връчената му
заповед. В него е приел по-конкретно че Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност
на съда в заповедното производство, макар да е установил наличието на всички
необходими за това правни и фактически обстоятелства, да преценява служебно in limine litis
или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на
клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, ако последният не
подаде възражение. Може да се гарантира ефективна защита на произтичащите от
тази директива права, само при условие че системата на националното процесуално
право позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания
договор.
Именно за това и
съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на
по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411 ал.2
т.2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за
изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този
начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта
на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство.
По отношение на процесния кредит е приложима забраната на чл. 16 от ЗПК, която не допуска уговарянето на такса за оценка на досие, тъй като същата прехвърля задължението от оценка кредитоспособността на получателя по заема върху него, а не върху кредитора, който следва именно да проучи предварително риска във връзка с предоставяне на потребителски кредит, поради което е недопустимо събирането на такса за експресна оценка. По същността си уговорената сума не представлява такса по чл.10а от Закона за потребителския кредит. Това е така защото тя не е свързана с предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Това е дейност по оценката на кредитоспособността на потребителя. Както вече беше посочено, тя е възможност за кредитодателя, предвидена в чл.16 от Закона за потребителския кредит, която той извършва в собствен интерес. Следователно опитът на кредитора чрез вписване на договорната клауза в договора за потребителски кредит, с която се уговаря заплащане за такава дейност е противоречие с императивната правна норма на чл.16 от Закона за потребителския кредит, предвиждаща задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния, както и в противоречие с чл.10а, ал. 2, който забранява да се предвиждат такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
От друга страна, по отношение на претендираната „такса за извънсъдебно събиране на вземането“ съдът констатира, че същата по същността си представлява компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, тъй като уговарянето й предварително в договора и в определен размер цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията, в това число и възнаграждение на служител, извършващ тази дейност. Наименоването на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Клаузата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата е в разрез със забраната, уредена чл.33 от Закона за потребителския кредит, който е приложим като материален закон, тъй като длъжникът има качеството на потребител. В посочената норма законът императивно определя, че за неизпълнение на главното задължение, връщането на заемната сума на падежа се дължи единствено и само обезщетение за забава в размер на законната лихва върху невърната част. Законът не разрешава начисляването на неустойки или обезщетения за забава за неизпълнение на други задължения по договора, в това число и непарични, които са във връзка с главното такова.
С оглед изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта за таксата експресно обслужване и двата вида неустойка се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22334/27.05.2019 г.,
постановено по ч.гр. дело №7815/2019 г. по описа на ВРС, в частта, с която е
отхвърлено заявлението с вх. № 38704/30.05.2019г. на жалбоподателя срещу
Христо Иванов Г., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, кв.Младост бл.134, вх.6,ет.7, ап.107 за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 62.37 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи, сумата от 62.37
лева, представляваща неустойка, сумата от 185 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, претендирани по договор за паричен заем №5449000 от
22.06.2018г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземането
по който е прехвърлено в полза на заявителя“АКПЗ“ООД с Приложение 1 от 01.02.2019г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.