О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр.А., 10.01.2020 година
А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ състав, в закрито заседание на десети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: МАРИЯ ДЖАНКОВА
Съдебни заседатели : .…..…………………...
Членове : .…………….…………
при секретаря...... и в
присъствието на прокурора ………..…… като разгледа докладваното от съдията
М.Джанкова ЧН дело № 9 по описа за 2 020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.Г.Я., с адрес: *** против
Постановление на А.ка районна прокуратура
от дата 11.12.2019 година за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 237 ЗМ - 161/2019 г. по описа на РУ МВР – А., вх. № 164/2019 г. по описа на РП – гр. А..
С обжалваното
постановление, на основание чл.243, ал.1, т.2 от чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от НПК, наказателно производство, водено за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от от Наказателния кодекс (НК) е прекратено.
Постановлението е подробно
мотивирано, като от А.ка районна прокуратура в обобщение се изтъкват съображения
във връзка липсата на събрани достатъчно
доказателства за осъществен състав на престъпление, въпреки извършените
действия по разследването (разпити на свидетели).
Жалбоподателят К.Г.Я. от своя
страна излага несъгласие с изводите в обжалваното постановление, за наличието
на предпоставки за прекратяване на наказателното производство. Твърди, че
прокурорът е възприел за достоверни показанията на Д. И. като е пренебрегнал неговите изявления,
както й показанията на свидетелите И. И.
и Г. Г.. Изтъква съображения, че е следвало да бъдат извършени допълнителни действия
по разследването, влючващи изясняване на водената между него и Д. И.
кумуникация - кореспонденция по „Вайбър“ и разговори по мобилни телефони. Моли за
отмяна на обжалваното постановление, позовавайки се неговата
незаконосъобразност и неправилност.
След анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира изтъкнатите в жалбата оплаквания за
неоснователни по следните съображения:
Процесното наказателно производство е било образувано
на 06.06.2019 г., за това, че в края на месец
октомври 2018 г., в гр.А., обл.Б., с цел да бъде набавена имотна облага, у жалбоподателя К.Г.Я. *** е било възбудено
заблуждение, че срещу заплащане ще му бъде доставен автомобил от Република Г. и
с това на Я. била причинена имотна вреда в размер от 6000 (шест хиляди) евро
- престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Извършени били действия по разследването - разпити на
свидетели и проведена очна ставка между Я. и Д. С. И., сочен от жалбоподателя
за лицето, което го въвело в заблуждение, че ще му достови автомобил. Към момента на прекратяване на наказателното
производство не е привлечено конкретно лице в качеството на обвиняем. Не са
били вземани мерки за процесуална принуда. Не са били изземани и
приобщавани веществени доказателства.
Възприето е за установена от прокурора следната
фактическа обстановка: на 19.02.2019 г. К.Г.Я. *** сезирал РП – гр.А., като
изложил твърдения, че имал създадени бизнес отношения с лице на име Д. С. И. от
гр. А.. През месец октомври 2018 г., Я. бил харесал лек автомобил, намиращ се в
Г.. На И. предстояло пътуване до Г. и се договорили да докара автомобила на Я.,
който от своя страна му предал сумата от 6 000 евро. И. започнал да звъни от Г.,
че с конкретния автомобил има проблем, поради което и обещавал, че ще докара
друг автомобил. Нещата се проточили във времето и И. спрял да отговоря на обажданията
на Я.. В заключение били изложени твърдения, че Я. е бил въведен в заблуждение
от И., с цел последният да набави за себе си имотна облага.
По преписката била възложена и извършена проверка, за
да се изясни дали е извършено престъпление. В дадените показания К.Г.Я.
потвърдил изложеното в подадения сигнал, като изложил допълнителни
обстоятелства. Разпитани били още двама свидетели – И. Д. И. и Г. А. Г.. Всеки
от тях изложил твърдения, че е чул да се води разговор между К.Я. и Д. И., като св.И. Д. И. твърдял освен това,
че е видял как К.Я. брои пари и ги дава на Д.. Разпитан е като свидетел и Д. С.
И.. Последният категорично отрекъл да е получавал пари от К.Я.. По делото не е
представен писмен документ, който да удостоверява предаването на парична сума
от Я. н И.. С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, прокурорът
е стигнал до извод за липсата на доказателства за осъществен състав на престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК – измама, а също и за осъществен състав на друго престъпление
по НК. Изложил е аргументи, които изцяло се споделят от съда като правилни,
последователно и логически обосновани, а именно, че в конкретния случай макар
да не е безспорно и категорично доказано, каква точно е била уговорката между Я.
и И., е факт, че такава е налице и то
квалифицирана от самия жалбоподател Я. като последица от дългогодишно
познанство и „бизнес-отношения“ между двамата, т.е. облигационни/договорни
отношения. Дори и да се приеме, че е сключен устен договор между страните, по който
някоя от страните не е изпълнила задълженията си, правилно е възприето в
постановлението, че това аргументира извод за неуредени граждански
правоотношения, като възникващите в резултат на неизпълнението претенции биха
могли да бъдат предявени пред съда и по описания в гражданско-правен ред. Правилен
е и изложения извод за недотустимост на намеса от страна на Държавното
обвинение в граждански/облигационни отношения доколкото няма доказателства за
извършено престъпление.
В хода на проведеното разследване е направен опит да
се изяснят всички обстоятелства, като посочената от прокурора цел е да бъде направен аргументиран извод дали се
касае за осъществен състав на престъпление или за неуредени граждански
правоотношения, като се е стигнало до извод за второто. Включително е направен
анализ на дадените от Д. И. показания, включващи обяснения относно съществуващите
между него и Я. отношение във връзка с предходни покупко-продажби на
автомобили, а също и за причините за неизпълнение на последната им уговорка.
В този смисъл и за изчерпателност следва да се
отбележи за неоснователно направеното с жалбата възражение за несъбиране на
доказателство относно провеждане на разговори и размяна на съобщения (чрез изготвяне
на разпечатки от мобилни оператори ), доколкото липсва спор, че такива контакти
е имало между Я. и И., но това още веднъж подкрепя извода на прокурора за
гражданскоправни, в случая договорни отношения между двамата.
При тези обстоятелства правилно е установено, че не са
събрани доказателства за осъществен състав на престъпление (измама или друго
престъпление) и воденото наказателно производство следва да се прекрати.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че безспорно са налице основанията за прекратяване на
образуваното по общия ред наказателно производство при условията на чл.243,
ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1,т.1, предл.2 от НПК – деянието не състалвява
престъпление. Ето защо и при съвпадение аргументите на А.ка районна прокуратура, с тези
на съда, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.
Изхождайки от гореописаната
фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни изводи, приемайки че
обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано и на осн.чл.243, ал.6
от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на
А.ка районна прокуратура от дата 11.12.2019 г.
за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство
№ 237 ЗМ - 161/2019 г. по описа на РУ МВР – А.,
вх. № 164/2019 г. по описа на РП – гр. А., водено за престъпление по чл.
209, ал. 1 от от Наказателния кодекс.
Определението подлежи на
обжалване и протест пред Б.кия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на прокурора и жалбоподателя К.Г.Я. по
реда на чл.243, ал.7 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :