Решение по дело №5401/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2055
Дата: 2 ноември 2022 г.
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20225330205401
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2055
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
в присъствието на прокурора Г. Ф. Х.
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330205401 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Н. Г. Т. – ЕГН: **********, родена на ****,
постоянен адрес – ***, настоящ адрес – ***, б., б. гр., с основно образование,
неомъжена, неосъждана, безработна, за ВИНОВНА за това, че на 29.10.2021г., в
гр.Пловдив, в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, пред служител
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, е потвърдила неистина в
писмена декларация, която по силата на закон, а именно: чл.151, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, в която е декларирала, че обичайното й
пребиваване е в Република България, а не в друга държава-членка на ЕС -
престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от
НПК, вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата Н. Г. Т. да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив, сумата от 95 /деветдесет и пет/ лева,
1
направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 2055 ОТ 02.11.2022 г. ПО АНД №
5401/2022 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ТРЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемата Н. Г. Т. да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание по чл. 78а НК, за
това че на 29.10.2021 г., в гр. Пловдив, в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР-Пловдив, пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-
Пловдив, е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на
закон, а именно: чл.151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, се дава
пред орган на властта - Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-
Пловдив, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която е
декларирала, че обичайното й пребиваване е в Република България, а не в
друга държава-членка на ЕС - престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на обвиняемата
обвинение и моли същатат да бъде освободена от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, като й се наложи административно наказание глоба
в рамките на предвидения в закона минимум.
Защитникът на обвиняемата Т. моли за минимално наказание, като сочи,
че мотивите за извършване на престъплението се крият в желанието й да
осъществява трудова дейност.
В правото си на лична защита обвиняемата поддържа казаното от своя
защитник. С последната си дума моли да й се наложи минимална глоба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Н. Г. Т. с ЕГН: **********, е родена на ***, постоянен адрес – ****,
настоящ адрес – ***, б., б. гр., с основно образование, неомъжена,
неосъждана, безработна.
За времето от 29.10.2020г. до 29.10.2021г. – общо 365 дни, обв. Н. Т.
живяла повече от 185 дни в чужбина, като рядко и за малко време се
прибирала в Република България. Докато живеела в чужбина, обв. Н. Т.
пътувала с приятеля си, който бил *** ***.
В края на месец септември 2021г. обв. Н. Т. се прибрала от чужбина в
Република България. През следващите седмици обв. Т. записала и успешно
изкарала курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС с
категория „С“.
На 29.10.2021 г. обв. Т. посетила сградата Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР в град Пловдив, където пред свидетелката А. Т. – служител в
Сектор „ПП“ към ОДМВР гр. Пловдив, подала заявление с вх. №
17706/29.10.2021 г. за издаване на ново свидетелство за управление на
моторно превозно средство, заради придобитата нова категория. Съгласно чл.
1
14. ал. 1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, към заявлението обв. Н. Т. представила и подписала
Декларация от 29.10.2021 г. по чл. 13, ал.1 т. 6 от Наредба № I-157 от
1.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. Преди подписването и подаването на декларацията, св. А. Т.
изрично разяснила на обв. Н. Т., дифиницията на термина „обичайно
пребиваване“ и наказателната отговорност за деклариране на неверни
обстоятелства. Отделно от това в бланката на декларацията изрично било
описано дефиницията и определението на "Обичайно пребиваване“. Въпреки
разяснението и предупреждението, обв. Н. Т. декларирала, че обичайното й
пребиваване е в Република България, а не в друга държава - членка на ЕС,
подписала декларацията и я представила длъжностното лице.
Безспорно е установено по делото че към момента на подаване на
декларацията - 29.10.2021г. обв. Н. Т. не е живяла повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца в България, поради което
декларираните от нея данни в декларацията относно това, че обичайното й
пребиваване е в Република България, а не в друга държава – членка на ЕС са
били неверни.
Подаването на декларация се изисквало по силата закон, а именно: На
основание чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата, като
същевременно декларацията е подадена и до орган на власт – Началника
Сектор „ПП“ към ОДМВР гр. Пловдив за удостоверяването на истинността на
някои обстоятелства, а именно, че обичайното й пребиваване е в Република
България, а не в друга държава - членка на ЕС.
Съгласно чл. 14. ал. 1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. на МВР за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина.: При придобиване на нова категория,
възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки
или за допълнително вписване на код по чл. 7, ал. 3 на водача се издава ново
свидетелство за управление на МПС въз основа на служебно изпратен от
областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол
за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13,
ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на
МПС…….
Съгласно чл. 13 ал.1 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. на МВР за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина: Първоначалното издаване на свидетелство
за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от
съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно
положен изпит, като лицето представя: …… т. 6 - декларация, че обичайното
му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е
притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на
Европейския съюз;
След като подала заявлението и декларацията си за издаване на ново
2
СУМПС, обв. Н. Т. заминала за ***, като упълномощила приятелката си - св.
Д. Д.-К. да получи издаденото СУМПС, а след това да й го изпрати в ***.
След получаването на заявлението за издаване на СУМПС и
декларацията по чл.13 ал.1 т. 6 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. на МВР от
обв. Т., св. А. Т. уведомила св. В. Б. – инспектор в сектор „Пътна полиция“
при ОД но МВР Пловдив с оглед проверка на декларираното от обв. Т.
обстоятелство, че обичайното й пребиваване е в Република България, а не в
друга държава - членка на ЕС. Св. Бочуков извършил проверка по случая,
като установил, че обв. Н.Т. от години не живее на адресните си регистрации
в Република България, като от години живее в извън границите на РБългария,
и че през последните 12 календарни месеца в периода от 29.10.2020г. до
29.10.2021г. обв. Н. Т. е живяла повече от 185 дни в чужбина, като рядко се
прибирала в Република България.
От назначената в досъдебното производство почеркова експертиза, се
устанвява, че подписът в графа „подпис“ в Декларация по чл. 13, ал. 1 т. 6 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина от 29.10.2021г. бил положен от обв. Н. Т..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства- показания на свидетелите В. Б.
и А. Г. Т., Д. Д.-К.,, заключение на съдебно-графическа експертиза, както и от
писмените доказателства – оригинал на декларация във връзка с чл. 151 ал. 5
и 7 от ЗДвП от Н. Г. Т., оригинал на заявление за издаване на СУМПС,
заявления за издаване на БДС, Писмо от ТД на НАП за липса на сключени
трудови договори, писмо от и да ДМОС, докладни записки за пребиваването
на лицето на известните адреси, свидетелство за съдимост, характеристична
справка и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното
постановление, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК
не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на обвиняемата Н. Г. Т. са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 313, ал.1 от НК, доколкото на
29.10.2021 г. в гр. Пловдив, същата е потвърдила неистина, а именно че
обичайното й пребиваване е в Република България, като е сторил това в
писмена декларация, която се изисква по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и се
дава пред орган на властта – Началник сетор ПП при ОД на МВР Пловдив за
удостоверяване истинността имено на посочените в нея обстоятелства.
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на чл. 313,
ал. 1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация.
3
Нормата на чл. 313, ал. 1 НК е бланкетна и следва да се запълни с конкретни
норми от позитивното право, които изискват подаване на писмена декларация
с конкретно съдържание, в която да е предвидено да се удостоверява истината
за определени обстоятелства. Именно такова изискване е въведено с 151, ал. 5
от ЗДвП, тъй като свидетелство за управление на моторно превозно средство
се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация.
Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство трябва да отговарят на изискванията на ал. 5. Е посочено в
ал. 6 на същата норма, това обстоятелство се декларира пред орган на властта,
какъвто безспорно се явява началник сектор Пътна Полиция при ОД на МВР
Пловдив. Именно такава декларация е била подадена от обвиняемата на
инкриминираната дата, като в нея същата въпреки че е знаела, че не е
прекарала повече от 185 дни за последните 12 месеца в Р България, още по-
малко на посочения от нея адрес и не е имала лични или трудови връзки,
които да обусловят обичайно пребиваване в България по смисъла на §6 т. 46
от ДР на ЗДвП.
От субективна страна, обвиняемата Т. е действала с пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Същата е осъзнавала
неистинността на заявеното от нея обстоятелство, знаейки, че по-голямата
част от изминалите дванадесет месеца е прекарала извън България с приятеля
си и въпреки това с цел да получи СУМПС съзнателно е потвърдила неистина
в подадената декларация.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 313, ал.1 НК и
наказание е до три години лишаване от свобода или с глоба от 100 до 300 лв.;
обвиняемата е неосъждана до този момент и не е освобождавана от
наказателна отговорност, от деянието не са причинени имуществени вреди,
налице са условията за освобождаването й от наказателна отговорност по
реда на чл. 78 А НК
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание глоба на
обвиняемата съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, степента на засягане на същите, като и данните за личността й - с
добри характеристични данни, реабилитирана и без данни за каквито и да
било предходни противообществени прояви. Съдът отчита и известната
критичност, която обвиняемата проявява и признанието на вината. Тъй като
не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира че
следва да наложи наказание на законовия минимум. Този размер, не само че
съответства на степента на обществена опасност на деянията и на личността
на обвиняемата, но и ефективно ще съдейства за поправянето на Т. без да се
накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемата следва да се
възложат направените в хода на досъдебното производство разноски а именно
4
95 лв. за изготвени експертизи, които да се заплатят по сметка на ОД на МВР.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................


5
Съобщи за изтекли лични данни