Решение по дело №943/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 624
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Стела Кацарова
Дело: 20221100500943
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела К.
Членове:Галина Ташева

Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела К. Въззивно гражданско дело №
20221100500943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.09.2021г., гр.д. 3853/20г., СРС, 143 с-в се осъжда „Г.З.“
ЕАД да заплати на Т. ПЛ. КР. сумата от 820,00 лева, представлява дължимо
незаплатено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразили се болки и страдания, представляващи причинено временно
разстройство на здравето неопасно за живота, свързано с масивен хематом на
дясното бедро, оток на дясното бедро, контузия на дясната тазобедрена става,
без фрактурни промени на таза и тазовите кости, причинени на Т. ПЛ. КР.
вследствие на пътно транспортно произшествие, осъществило се на
23.02.2018 година, около 14:40 часа, в гр. София по бул. „Христофор Колумб“
с посока на движение от ул. „5041-ва“ към ул. „Проф. Цветан Лазаров“, при
което К.И. К. е управлявала лек автомобил, марка „Сузуки“ модел „Селерио“,
с peг. **** и в района на ул.“5042-ра“ не е пропуснала пресичащия по
пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец – ищцата Т. ПЛ. КР. и е реализирала ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 27.01.2020 година до окончателното изплащане, като над този
1
размер до претендирания от 4 000,00 лева, т.е. за разликата от 3 180,00
лева, отхвърля исковата претенция като неоснователна, отхвърля изцяло иска
за сумата от 320,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие на същото пътно транспортно произшествие,
ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г., осъжда ответника на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 510,00 лева, представляваща дължимата държавна такса в размер
на 210,00 лева и заплатените от бюджета на съда разноски за възнаграждение
на вещите лица, на адв. В.О. сумата от 95,12 лева - възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ, а ищцата да заплати на ответника
сумата от 760,76 лева – разноски.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени
вреди постъпва въззивна жалба от ищцата Т. ПЛ. КР.. Счита присъдения
размер на обезщетението за занижен. Не са съобразени всички травматични
увреждания, обществения критерий за справедливост и застрахователните
лимити в страната от 2 000 000 лв. Оспорва жалбата на ответника.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът за неимуществени
вреди постъпва въззивна жалба от ответника по него „Г.З.“ ЕАД. Счита
обезщетението за прекомерно спрямо интензитета на претърпените болки от
хематом, изчезнали за около месец. Причиненият дискомфорт е незначителен,
не ограничава извършването на ежедневни дейности и самостоятелното
обслужване, нито води до неподвижност или загуба на трудоспособност. Иска
се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят исковете. Оспорва жалбата на ищцата.
Трето лице помагач на ответника – К.И. К., оспорва жалбата на ищцата
и поддържа изложеното в жалбата на ответника.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежни
страни и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
2
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема
следното:
Предявен е искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Безспорно е и от доказателствата се установява, че при преминаване по
пешеходна пътека, ищцата Т. ПЛ. КР. претърпява травми в резултат от ПТП
на 23.02.2018 г., причинено от водач, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника „Г.З.“ ЕАД.
Според съдебно-медицинската експертиза, телесните увреждания на
ищцата включват масивен хематом на дясното бедро, оток на дясното бедро и
контузия на дясната тазобедрена става. Причинено е временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, с характер на лека телесна повреда.
Първоначалните болки от удара са по-интензивни през първите дни и
постепенно отшумяват, като до 1 месец е налице пълно възстановяване.
Контузията на тазобедрената става, не свързана с фрактурни промени
на таза и тазовите кости. Като цяло травмите са дерматологични и не засягат
мускулна тъкан. Няма ограничение в движенията до степен на невъзможност
за извършване на ежедневни дейности и самостоятелно обслужване.
С оглед вида, интензитета и продължителността на реално претърпените
травматични болки и душевни страдания, произтичащи от масивен хематом
на дясното бедро, оток на дясното бедро и контузия на дясната тазобедрена
става, отшумели до 1 месец, въззивният съд по реда на чл.52 ЗЗД определя
обезщетение за неимуществени вреди от 1 500 лв. В тази насока,
съдът съобразява също обществено-икономическия критерия за
справедливост в страната към момента на деликта и съответните
3
застрахователни лимити. След приспадане на изплатените от ответника 680
лв. за неимуществени вреди, остатъкът от дължимото обезщетение възлиза на
820 лв. Над този размер до пълния предявен от 4 000 лв., искът по
чл.432, ал.1 КЗ е неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди в частта, с която е уважен искът за обезщетение поради
причинени неимуществени вреди до размер на 820 лв. и е отхвърлен за
разликата до 4 000 лв.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
Поради неоснователност на жалбите, насрещните страни не си дължат
разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.09.2021г., гр.д. 3853/20г., СРС, 143 с-в
в частта, с която се осъжда „Г.З.“ ЕАД да заплати на Т. ПЛ. КР. сумата от
820,00 лева, представлява дължимо незаплатено обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, изразили се болки и страдания, представляващи
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота,
свързано с масивен хематом на дясното бедро, оток на дясното бедро,
контузия на дясната тазобедрена става, без фрактурни промени на таза и
тазовите кости, причинени на Т. ПЛ. КР. вследствие на пътно транспортно
произшествие, осъществило се на 23.02.2018 година, около 14:40 часа, в гр.
София по бул. „Христофор Колумб“ с посока на движение от ул. „5041-ва“
към ул. „Проф. Цветан Лазаров“, при което К.И. К. е управлявала лек
автомобил, марка „Сузуки“ модел „Селерио“, с peг. **** в района на
ул.“5042-ра“ и не е пропуснала пресичащия по пешеходната пътека от дясно
на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец – ищцата Т.
ПЛ. КР. и е реализирала ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.01.2020 година до
окончателното изплащане, като над този размер до претендирания от
4
4 000,00 лева, т.е. за разликата от 3 180,00 лева отхвърля исковата
претенция като неоснователна,
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ответника
– К.И. К..
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5