Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         10.04.2020г.                                      Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                              XI Граждански състав

На 04.03.2020г.  

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4153 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Исковете са предявени от „Месер България“ ЕООД срещу И.М.М.. Ищецът твърди, че ответникът бил негов служител по силата на трудов договор от 01.07.2012г. до 30.06.2019г. По негова молба на 29.03.2013г. ищецът му предоставил в заем сумата от 1200,00лв. в брой, които ответникът се задължил да върне на шест вноски по 200,00лв. всяка, започвайки от 01.05.2013г. На 11.06.2014г. ищецът предоставил на ответника втори заем в размер на 1000,00лв., този път преведени по банков път. Тъй като към датата на втория заем ответникът бил върнал 100,00лв. от предходния заем от 2013г., т.е. дължимият остатък по първия заем бил 1100,00лв., при втория заем М. се задължил да погаси задълженията на обща стойност 2100,00лв., с вноски от по 300,00лв. на месец в продължение на седем месеца, считано от 10.08.2014г. Последващи плащания от ответника не постъпили. Невърнатата заета сума била в размер на 2100,00лв. Ответникът бил в забава за плащане, поради което дължал на ищцовото дружество и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода 09.08.2016г. - 09.08.2019г.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2100,00лв., представляваща невърнат паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата 639.31лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 09.08.2016г. - 09.08.2019г. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил отговор от страна на ответника. Признава фактите, че е бил в трудово правоотношение с ищеца, че е поискал и вследствие получил от него първо сумата от 1200,00лв., а после и сумата от още 1000,00лв., както и че е върнал сумата от 100,00лв. Твърди, че на 13.06.2019г. подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага становище, че основанието, на което процесните суми му били предоставени, не било договор за заем. Твърди, че не това била търговската сфера на дейност на ищеца. Предоставените суми били аванс към заплата и така били записани счетоводно, както на 29.03.2013г., така и на 11.06.2014г. Нямало пречка част от трудовото възнаграждение да бъде изплатено в аванс. Предоставените суми били част от трудовото възнаграждение на работника. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането, като твърди, че следвало да се приложи кратката тригодишна давност по КТ за трудовите възнаграждения и обезщетения по КТ. Счита, че падежната дата на двата аванса била изтекла на 12.01.2015г., поради което погасителната давност, съгласно чл.358, ал.2, т.2, изр.2 от КТ била изтекла на 12.01.2018г. На второ място, плащане не се дължало, тъй като трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, а в споразумението, уреждащо прекратяването, не били посочени тези вземания на ищеца. На трето място, вземането било погасено с плащане. Ответникът заплатил на ищеца сумата от 2000,00лв. на 31.12.2018г. след изтичане на претендираната тригодишна давност. Поради това главният и акцесорният искове били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени. Ответникът претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Трудов договор от 01.07.2012г., и Заповед от 13.06.2019г. за прекратяване на трудов договор, между страните е било налице трудово правоотношение. От представените и приети като писмени доказателства копия на Молба от И.М.М. до управителя на „Месер България" ЕООД, извлечение от счетоводните регистри на „Месер България" ЕООД - дневник на сметка 421/1 за период 01.03.2013г. - 31.03.2013г., извлечение от счетоводните регистри на „Месер България" ЕООД - дневник на сметка 421/1 за период 01.10.2013г. - 31.10.2013г., разходен касов ордер (РКО) №083/29.03.2013г., приходен касов ордер (ПКО) №866/31.10.2013г., Молба от И.М.М. до управителя на „Месер България" ЕООД от 11.06.2014г., платежно нареждане за кредитен превод от 11.06.2014г., банково извлечение от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД се установяват обстоятелствата, които се признават и от ответника и които съдът е признал за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване, а именно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 1200,00лв. на 29.03.2013г. и сумата от 1000,00лв. на 11.06.2014г., както и схемата, по която ответникът се е задължил да връща така предоставените суми на ищеца. Първоначално предоставената сума от 1200,00лв. ответникът се е задължил да връща на ищеца чрез месечни вноски от 200,00лв., считано от 01.05.2013г., от които ответникът е внесъл само сумата от 100,00лв. на 31.10.2013г., а след получаването на втората сума от 1000,00лв. ответникът се е задължил да върне цялата дължима сума от 2100,00лв. с вноски от по 300,00лв. на месец в продължение на седем месеца, считано от 10.08.2014г. По тези обстоятелства страните не спорят.

Видно от приетото като писмено доказателство банково извлечение от 31.12.2018г. от сметката на ответника, същият е превел по сметка на ищеца сумата от 2000,00лв. на 31.12.2018г., което обстоятелство също не се оспорва от ищеца.

За установяване на фактите по делото съдът допусна събирането на гласни доказателства.

От показанията на свидетеля ... се установява, че същата работи при ищеца като главен счетоводител и познава ответника. Ответникът е имал лични заеми от работодателя, които не е върнал. Тези заеми се наричали аванс срещу заплата. Това били заеми за лични нужди. Имало и други аванси – служебни аванси, които се предоставяли на съответните представители за текущи нужди – командировъчни и други разходи във връзка с работата. Тези суми всеки работник е трябвало да отчита всеки месец с разходооправдателни документи и ако има остатък, да го връща на касата на работодателя, а ако има преразход – да му бъде заплатен. Ответникът не е отчитал служебните аванси всеки месец и имал натрупани суми, за които не е предоставил документи – и в лева и в евро. Личните му заеми били два – от 1200,00лв. и от 1000,00лв., от които той бил погасил само 100,00лв. За погасяването на тези заеми не се правили удръжки от трудовото възнаграждение, а работникът сам си внасял на каса съответните суми. От страна на ответника била постъпила по банков път сумата от 2000,00лв., като основанието за внасяне на сумата било „аванс“, заради което тази сума била осчетоводена като служебен аванс, а не като вноска за погасяване на личните заеми на ответника. Въпреки преведената сума все още имало остатък от служебните аванси, които не били върнати от ответника. Ответникът в нито един от месеците, в които е получавал служебен аванс, не е погасявал същия по установения ред, затова имало натрупване на суми. Служебните аванси трябвало да се зануляват всеки месец, за което се представяли съответните документи и се попълвал авансов отчет.

От показанията на свидетеля …… се установява, че същата работи при ищеца като финансов контрольор. Ищецът имал практика да отпуска лични заеми на служителите си, като свидетелката също се била възползвала. Тези заеми били за лични нужди и се връщали на вноски от съответния служител на каса, не се удържали от трудовото му възнаграждение. Трудовото възнаграждение се плащало на два пъти – до 20-то число са заплащал аванс около 50% от трудовото възнаграждение, а до 10-то число се заплащал остатъкът от заплатата. Ответникът имал изтеглени два такива лични заема от работодателя в общ размер от 2200,00лв. Освен тези суми ответникът е получавал и така наречените служебни аванси – това били суми за служебни нужди, във връзка с работата като търговски представител. Тези суми е трябвало да бъдат отчитани всеки месец със съответните документи и ако служебният аванс не е бил изцяло изразходван, остатъкът следва да се връща на каса, а ако има документи за направени повече разходи, те съответно се заплащат. На свидетелката не ѝ било известно дали ответникът е отчитал средствата, получени като служебен аванс. По правилата на работодателя е трябвало всеки да отчита тези средства, особено когато му е прекратено трудовото правоотношение.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са вътрешно логични, непротиворечиви и кореспондират със събраните писмени доказателства по делото. В подкрепа на свидетелските показания от страна на ищеца бяха представени и приети като писмени доказателства и копия на Вътрешни правила за организация на работната заплата на „Месер България“ ЕООД и фиш за трудово възнаграждение на ответника за месец април 2013г., месец март 2013г. и месец юни 2014г. От същите се установява, че трудовото възнаграждение при ищеца е било изплащано на два пъти до 20-то число са заплащал аванс около 50% от трудовото възнаграждение, а до 10-то число се заплащал остатъкът от заплатата. За месеците март и април 2013г. ответникът е получил аванс от 815,00лв., а за месец юни 2014г. е получил аванс от 985,00лв. В тези фишове никъде не са отразени сумите от 1200,00лв., получена на 29.03.2013г. и от 1000,00лв., получена на 11.06.2014г., поради което съдът приема за установено, че процесните суми не са част от трудовото възнаграждение на ответника, не представляват аванс по смисъла на чл.270, ал.2 КТ.

По делото бе назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда. Видно от заключението на вещото лице счетоводството на ищеца е водено в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, както и съобразно Вътрешните правила, действащи в дружеството. На ответника са предоставени на два пъти сумите от 1200,00лв. на 29.03.2013г. и 1000,00лв. на 11.06.2014г., като тези средства са осчетоводени по сметка 421/1 „Персонал – задължения заплати“. Същевременно по сметка 422/1 „Подотчетни лица в лева“ на ответника е записано задължение от 1243,36лв., по сметка 422/2 „Подотчетни лица във валута“ на ответника е записано задължение от 262 евро. Тези суми били служебни аванси, свързани с работата. На 31.12.2018г. ответникът превел по банков път на ищеца сумата от 2000,00лв., като записал като основание за превода „Връщане на служебен аванс“. Поради тази причина тази сума е била отнесена към задължението на ответника по сметка 422/1, касаеща служебните аванси в лева и там е намалено задължението му. След превеждането на тази сума по сметката е останало непогасено задължение по служебен аванс на ответника в размер на 1243,36лв. Вещото лице счита, че правилно е осчетоводена постъпилата сума от ответника, тъй като тя се осчетоводява в зависимост от основанието, посочено от задълженото лице.

От така установените факти по делото съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че предоставените му суми представляват чест от трудовото му възнаграждение или каквото и да е било вземане по КТ. Установи се, че служителите при ищеца са получавали аванси като част от трудовото си възнаграждение всеки месец, каквито и ответникът е получавал, освен това са получавали служебни аванси – това са суми за изпълнение на служебните ангажименти и задължения на съответния служител, предимно за командировъчни разходи. Тези суми е следвало да бъдат отчитани всеки месец, но ответникът не е отчитал сумите и е натрупал задължения, за които не е представил на работодателя си разходооправдателни документи. Отделно от тези аванси, служителите при ищеца са имали възможност да получават и лични заеми, които в счетоводството на ищеца са били записвани като аванс срещу заплата. Тези лични заеми са били за лични нужди, видно и от молбите, които ответникът е подал до управителя на ищцовото дружество. От предложената и одобрена от управителя схема за връщане на средствата става ясно, че сумите не се удържат от трудовото възнаграждение, а доброволно се внасят от съответния служител. Съдът намира за безспорно установено, че се касае за облигационен заем по смисъла на чл.240 ЗЗД, а не за някакво задължение по КТ.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че с прекратяването на трудовото правоотношение и постигнатото споразумение за прекратяването му следвало да се приеме, че ответникът е погасил всичко дължимо на ищеца. Видно от представеното споразумение, което е без дата и без нотариална заверка на подписите, както е записано в него, че следва да бъде, но същевременно не бе оспорено от представителя на ищеца, страните са постигнали споразумение да прекратят трудовия договор, като са договорили дължимите обезщетения, но не са коментирали задължения на ответника към ищеца. Процесната сума не е била единствено задължение на ответника към ищеца нито сега, нито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Установи се по делото, че ответникът не е изпълнявал задълженията си да отчита ежемесечно получените служебни аванси, поради което има натрупани задължения в лева и в евро. Поради тази причина ответникът е превел на ищеца сумата от 2000,00лв., която частично е погасила задълженията му. Този факт е достатъчно доказателства за това, че с постигането на споразумението за прекратяване на трудовия договор страните не са уредили в цялост финансовите си отношения. Такава клауза в споразумението също няма. Т.е. с подписването на споразумението и с прекратяването на трудовото правоотношение ищецът не се е отказал да претендира вземанията си.

Предоставените на ответника средства като лични заеми не са върнати в сроковете, които са били договорени от страните, като общата дължима сума възлиза на 2100,00лв. с падеж 10.03.2015г. Към момента на подаване на исковата молба погасителната давност за това задължение не е изтекла, тъй като за задължението е приложим общия петгодишен давностен срок. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер. С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният. Ищецът претендира лихва за забава за период от три години преди подаване на исковата молба. Съдът служебно изчисли размера на лихвата за забава за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г., като размерът възлиза на 639,31лв. За този размер искът следва да бъде уважен.               

На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 109,57лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 150,00лв. за възнаграждение за вещо лице и 900,00лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********,*** да заплати на „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Искър“, ж.к.“Гара Искър“, ул.”Д. Пешев” №3А, представлявано от Люсиен Жулиен Адам, сумата от 2100,00лв. (две хиляди и сто лева) представляваща задължение по Договор за заем от 29.03.2013г. и Договор за заем от 11.06.2014г., сумата от 639,31лв. (шестстотин тридесет и девет лева и 31 стотинки) законна лихва за забава за периода от 09.08.2016г. до 09.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в общ размер от 1159,57лв. (хиляда сто петдесет и девет лева и 57 стотинки) за платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: