РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110110568 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правна квалификация чл.
124, ал.1 ГПК от Д. Ж. Н., ЕГН **********, адрес: град**** срещу ****, адрес: град ***с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на имот с пл. №***по КП на м. „П*** в землището на с. ***, Община ***, при
граници имот с пл. № ***, имот с пл. №******, имот с пл. № ***и път. / окончателна
индивидуализация на имота - л.110 гръб/.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Посочва, че е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност като е ограден с мрежа и бетонни колове, изкосен и има засети овощни
дръвчета. Заявява, че е упражнявал недобросъвестно владение в продължение на повече от
16 година за периода от 2005 г. до датата на предявяване на исковата молба като владението
е необезпокоявано, непрекъснато и явно. Твърди, че за процесния имот има съставен акт за
частна общинска собственост от 27.01.2021 г., съставен след като той е придобил имота по
давност. Заявява, че след като отрече правата на ответника ще има възможността да
придобие имота като проведе производство за издаване на констативен нотариален акт. С
това обосновава и правния си интерес от избраната от него форма на защита. Твърди, че за
процесния имот няма влязъл в сила ПНИ, а процесния имот попада в зона по параграф 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва извършеното актуване на имота от ответника и формалното му
легитимиране като собственик на имота на заявеното в акта основание. По изложените
съображения обосновава правния си интерес от търсената защита чрез предявения
отрицателен установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като навежда твърдения за недопустимост на исковото производство и в условията на
евентуалност за неговата неоснователност. Твърденията за недопустимост на исковото
производство са: Безспорно е, че имотът попада в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който
понастоящем няма одобрен ПНИ. Ищецът не спада към кръга на лицата, чиито права биват
установени с ПНИ- ползвател, реститут и лица със съществуваща собственост. Законът
регламентира реда за придобиване права по отношение на имотите попадащи в терен по
пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключва възможността правото му за бъде установено чрез
1
предявяване на отрицателен установителен иск. Посочва и че е изначално изключена
възможността да бъде придобит по давност имот попадащ в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
преди да е приключила реституционната процедура, доколкото индивидуализацията на
имота до него момент е изключена. Твърди, че съгласно проекта на ПНИ за процесния имот
са отредени два новообразувани имота, а планът от 1990г. не е бил одобрен. Оспорва
възможността за придобиване на имота по давност и с оглед действащия мораториум на чл.
24, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 86 ЗИД на ЗС /в сила до 1996г./ и пар.1 ЗД на ЗС.
Твърденията за неоснователност на исковата претенция са следните: Заявява, че
имотът попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение №
1966/24.11.1989г. на председателя на ОНС с. ***, същият е предоставен за ползване на
******. Т.е към тази дата имотът е бил държавна собственост, доколкото общинската такава
е регламентирана едва 1991г. с приемането на новата Конституция. Ползвателят не е
трансформирал правото си на ползване в такова за собственост, няма данни имотът да е бил
на друг собственик, поради което общината основателно е издала АЧОС за него на
основание чл. 25 ЗСПЗЗ. Оспорва да са осъществени и елементите на придобивната давност,
защото ищецът не е противопоставил владението си на общината, което да я направи
собственик. Заявява, че самият факт на съставяне на АЧОС смущава осъществяваното от
ищеца владение. Владението, осъществявано от ищеца е неправомерно и не може да служи
за основание да го направи собственик. Освен това е оспорва изобщо да е упражнявано
владение като твърди, че имотът е бил ограден с телена мрежа и има трева, а растителността
на входа е неутъпкана. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски
С определение 50200/30.09.2022 г. по к.ч.гр.д. 2923/2022 г. по описа на ВКС е
допуснато касационно обжалване на определение 2165/09.6.2022 г. по ч.гр.д. 1015/2022 г. по
описа на ВОС и са отменени определение 2165/09.6.2022 г. по ч.гр.д. 1015/2022 г. по описа
на ВОС и потвърденото с него протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание на 18.03.2022 г. по гр.д. 10568/2021 г. по описа на ВРС, 47 състав. В
определението на ВКС са дадени задължителни указания за продължаване на
съдопроизводствените действия, като настоящият състав следва да прецени доказал ли е
ищецът фактите, от които е извел правния си интерес от иска / придобито по давност право
на собственост чрез владение осъществено от 2005 г./, преценявайки дали позоваването,
направено с предявяване на иска, е довело до придобиване на вещното право, с оглед данни
на делото, че по неодобрения план от 1990 г. за имота е записан ползвател и за същия
липсват реституционни претенции и ако прецени, че правният интерес на ищеца е доказан –
да формира извод придобила ли е общината, респ. има ли право да придобие при влизане в
сила на ПНИ правото на собственост при условията на чл.19 или на чл. 25 ЗСПЗЗ.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
ОТ приетата по делото без възражения от страните съдебно –техническа експертиза /
СТЕ/ се установява, че първият кадастрален и регулационен план за територията на м. „***“
с.о. ***“, землище с. Осеново е от 1990г., без данни за неговото одобряване с конкретна
заповед. Понастоящем други планове за местността извън този от 1990г. няма. По този план
имотът е със земеделски характер и начин на трайно ползване празно място, попадащ с
територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. С протокол № 9/14.03.2000г. на ОбС ***е създадено с.о
******, включващо м. ***и м. *** и оттогава имотът е със статут урбанизирана територия,
т.е включен е в границите на населеното място на с. ***. Няма документи за това имотът да
е бил държавна собственост или внасян в ТКЗС, ДЗС и др. По плана от 1990г. в разписния
лист е вписан собственик ***, съгласно удостоверение за предоставено ползване №
1966/24.11.1989г., без данни обаче да е упражнил правото си на изкупуване. За местността
има приет проектен ПНИ от м.06.2020г. и по него процесният имот попада с площ от 288
кв.м. в имот ***/в границите на стар имот № ***по План стари имотни граници /ПСИГ//, с
площ от 409 кв.м. в новообазуван имот ****/в границите на стар имот № ***по ПСИГ/. По
ПСИГ стар имот № ***идентифициран на наследниците на **** въз основа на решение на
ПК ***№ ***от 13.05.1999г, а стар имот № ***е идентифициран на наследниците на ****
При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявен е отрицателни установителен иск за собственост по чл.124 ГПК. За прания
2
интерес от предявения отрицателен установителен иск съдът следи служебно, тъй като по
силата на чл. 124, ал. 1 ГПК правният интерес е предпоставка за допустимостта на този
установителен иск. В т. 1 на ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., е прието,
че при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича.
В доказателствената тежестна ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- твърденията си, с които
обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното
право върху имота, т.е че е придобил имота въз основа на давностно владение
осъществявано необезпокоявано и явно в продължение на период от 2005г. до настоящия
момент с намерение за неговото своене и оттам, че твърдяното от ответника право не е
възникнало
В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него
положителни правоизключващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици и в частност, съществуването на отричаното от ищеца право, като
изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в частност, че
е станал собственик на имота като попадащ в приложното поле на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл. 25 ЗСПЗЗ дало му основание и за издаване на АЧОС, т.е че имотът е земеделски към
момента на коопериране, подлежал на реституция, но незаявен в предвидените за това
срокове, респ. подлежал на изкупуване, което право не е упражнено в предвидените срокове
или безстопанствен, което го прави общинска собственост и изключва възможността да е
текла придобивна давност в полза на праводателите на ищеца.
По делото се установява, че имотът се намира в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. От
експертното заключение, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено, се
установява, че по неодобрения КП от 1990 г. /който действа понястоящем за
територията,тъй като няма друг план, който да е одобрен по надлежния ред/ за процесния
имот 133 по разписната книга е записан С***, на когото е предоставено ползването на имота
на основание УД-1966/24.11.1989 г. и Решение 17/02.09.1987 г./, както и че преди
14.03.20200 г., както и към момента на кооперирането земята в границите на имота е със
статут на „земеделска земя“. Посоченото до тук, въпреки че няма данни имота да е внасян в
ТКЗС, доколкото от експерта се посочва, че за територията, в която попада имота е съставен
проектен ПНИ от м.06.2020 г., обуславя извод, че имота попадава в територия по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ. Помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват именно за земите,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4.
Не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, поради забраната за
придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена в разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 ЗОС и поради мораториута върху придобивната давност (спирането й),
установен с разпоредбата на § 1 ЗР към СД на ЗС( бр. 26/2006 г., изм. ДВ. бр. 105 от 2006 г.,
изм. ДВ. бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. ДВ. бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. ДВ. Бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм.
ДВ. бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) по отношение на останалите поземлени имоти,
които са частна държавна или общинска собственост.
С решение 3/24.02.2022 г. по касационно дело 16/2021 г. (Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март
2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от
2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). В решението на КС изрично е посочено, че с
обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга
нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото
решение в сила, т.е. давността ще започне да тече три дни след обнародването на решението
на КС в Държавен вестник. При изложеното, постановяването на решението на КС не касае
настоящия случай, доколкото ищецът се позовава на владения осъществено от 2005 г. до
предявяване на исковата претенция – юли 2021 г.
3
Както е прието в решение № 184 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 1012/2019 г. на I на ВКС,
обстоятелството дали поземлен имот, който попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е
държавна или общинска собственост, се отнася на първо място до правния интерес на ищеца
– физическо лице, който е предявил срещу общината и/или държавата отрицателен
установителен иск за собственост на поземлен имот, и едва след това до основателността на
иска.
В конкретния случай съдът намира, че не се установява имотът да е бил държавна или
общинска собственост. Ответникът сочи, че са били налице предпоставките по чл.25 ЗСПЗЗ,
поради което той е съставил акт за общинска собственост за имота.
В съдебната практика се приема, че земеделската земя, останала след възстановяване
на правата на собствениците, се управлява от общината и след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,
тази земя става общинска собственост - чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. А според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ
земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата, е
общинска собственост. Следователно, правото на собственост на общината върху
земеделски земи е уредено като остатъчно (резултативно) - негов обект са земеделските
земи, които са останали невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти.
За да възникне правото на собственост на общината в хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е
достатъчно да се установи, че имотът е земеделска земя, по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, която
не е притежание на гражданин, юридическо лице или на държавата. /Определение № 50421
от 3.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2022 г., II г. о., ГК/.
При така приложимите разпоредби, на първо място следва да се посочи, че
доколкото по делото е безспорно, че за процесния имот няма влязъл в исла ПНИ, не може да
се заключи, че имотът остава свободен за придобиване от общината, тъй като не е
собственост на друго лице. От данните по делото / съобразно изследванията на вещото лице/
се установява, че процесния имот попада с площ от 288 кв.м. в границите на стар имот № 5
по План стари имотни граници /ПСИГ//, с площ от 409 кв.м. в границите на стар имот № 6
по ПСИГ/. По ПСИГ стар имот № 5 идентифициран на наследниците на Йордан Налбантов
въз основа на решение на ПК Аксаково № 13851 от 13.05.1999г, а стар имот № 6 е
идентифициран на наследниците на ****, т.е. за имотите в чиито граници попада последния
са налице реституционни претенции, заявени от наследници на бивши собственици и са
постановени решения на ПК, което изключва приложението на чл.25 ЗСПЗЗ на още едно
основание.
Доколкото ответникът не е имал основание да съставя акт за общинска собственост
***от 27.01.2021 г., имотът не е бил общинска собственост и за него няма пречки да тече
давност. Т.е. за ищеца е налице защитимо право – възможността да владее имота и да го
придобие по давност след изтичане на законоустановения срок.
Доколкото няма пречки имотът да се придобива по давност, а от ищеца с гласни
показания е установено, че е упражнявал фактическа власт върху него от 2005 г. насам, Д. Н.
има интерес от водене на настоящото производство спрямо Община ****. Упражняването на
фактическа власт се установява от показанията на свид. ****и ****, които са вътрешно
непротиворечиви, последователни, подробни и достоверни към датата на депозирането им.
С оглед тези техни характеристики и при приложение на чл 172 ГПК, въпреки факта, че
свид. ***е страна по гр. дело срещу ответника, а свид. ***е роднина по сватовство на лице-
страна по гр. дело с ответника, тези обстоятелства не са достатъчна да оборят
доказателствената сила на показанията. Приложения намира и презумпцията на чл.69 ЗС,
според която се предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго ,т.е Н. е извършвал действията по обработка, поддържане и ограждане
имота за себе си. При изложеното, ищецът е установил правния си интерес от водене на
производството.
Доколкото е налице правен интерес за ищеца от водене на отрицателен установителен
иск срещу Община ***, а последната не е доказала правно основание валидно да я направи
собственик на процесния имот, исковата претенция е основателна и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Той е доказал заплащането на 50 лв.- държавна такса, 10 лв.- за 2 бр. съдебно
4
удостоверение, 750 лв.- депозит за СТЕ, 1200 лв. – адвокатско възнаграждение и 800 лв.-
адвокатско възнаграждение /платено по договори за правна и защита и съдействие-л.17 и
л.154/, в които е отразено, че уговорената сума е заплатена при подписването им, в които
случай договорите имат характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно
решение 6/2012 г./.
При произнасяне по направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът
следва да съобрази общия размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение –
2000 лв., доколкото същото е за представителство производство по разглеждане на един и
същи иск, като разпределение на делото на различни състави е с оглед вътрешна
организация на съда и тъй като председателите на 47 състав и 41 състав не са изпълнявали
повече служебните си задължения във ВРС по различни причини. Отмяната на
прекратителното определение постановено по делото и връщането му за разглеждане отново
на ВРС не е причина за преразпределението му на друг съдебен състав, а и да беше,
производството касае все разглеждане на един и същи иск и следва да се определи едно
възнаграждение да представителство на ищеца от адвокат.
От процесуалния представител на ответника е направено възражение по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което
вземайки предвид, че делото се характеризира с правна сложност, с оглед приложимите
материални закони вкл. ЗСПЗЗ и предвидения минимален размер в в чл.7, ал.2, т. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
намира само за частично основателно. Съобразно изменението на НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. обнародвано в Държавен вестник“, бр. 88/04.11.2022 г. и влязло в сила от
08.11.2022 г., приложимо доколкото представения от ищеца договор за правна защита и
съдействие е сключен след влизането в сила на тези промени –л.154 и цената на иска /л.26 и
л.28 от делото/- минималното адвокатско възнаграждение в размер на 514,37лв. Следва да се
присъди възнаграждение от 1000 лв., което съответства на характера на делото вкл. и
правната му сложност.
Отвентикът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 1810 лв. –
разноски в производството по гр.д. 10568/2021 г. по описа на ВРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявения иск с правна
квалификация чл. 124, ал.1 ГПК от Д. Ж. Н., ЕГН **********, адрес: **** срещу Община
****в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот с пл. № ****по
КП на м. „***“ СО „***“ в землището на с. ***, Община ***, при граници имот с пл. № ***,
имот с пл. № ***, имот с пл. № ***и път.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, **** адрес: град А*** да заплати на Д.
Ж. Н., ЕГН **********, адрес: град *** сумата от 1810,00 лв. – разноски в производството
по гр.д. 10568/2021 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5