Р
Е Ш Е Н И Е
№
18
Габрово,
11.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети
февруари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Радослава Кънева
и с участието на прокурор Людмила Рачева от Окръжна прокуратура Габрово, като
разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 14 от 2022 година по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-72 от 19.01.2022 г., подадена от Дирекция
„Инспекция по труда“ - Габрово, против Решение № 181 от 19.11.2021 г. на Районен
съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 758 от 2021 г. по описа на същия
съд, с искане за неговата отмяна.
С атакуваното
съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001542 от 22.07.2021
г., издадено от директора на същата администрация, с което на „*********“ ЕООД,
Варна, с ЕИК: *********, на основание 416,
ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 200.00 /двех иляди/ лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, във вр. с чл.
4, ал. 3от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62,ал. 5 от КТ.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
При извършена
проверка на 3.06.2021 г. по работните места в „*********“ – търговия на дребно
с други нехранителни стоки, находящ се в гр. Габрово и стопанисван от
санкционираното дружество, е установено, че Т.П.П. е предоставял работната си
сила и е осъществил трудова дейност, считано от 29.04.2021 г. Представен е
трудов договор № 379/28.04.2021 г., на лицето за длъжността „работник, зареждач
на рафтове“ с място на работа – „*********“, за пълно работно време от 8 часа и
договорено трудово възнаграждение в размер на 650.00 лв., но този договор е
подписан само от работодателя, без положен подпис за работника. По представена
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 28.04.2021
г. е установено, че е регистриран трудов договор с това лице, но тази справка
не е подписана от П.. От така изложеното следва да се направи извода, че
дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало на 29.04.2021 г.
горепосоченото лице да предоставя работната си сила при посочените условия
преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, с което е
нарушена нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба №
5/29.12.2002 г. и на горепосоченото нормативно основание на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да постанови
съдебния си акт, РСГ е счел, че по делото е безспорно установено, че към
посочената дата и към датата на проверката, осъществена по-късно, действително
на така посоченото лице не са били предоставени въпросните документи – сключен
трудов договор и копие от уведомление за неговата регистрация. Независимо от
така възприетата като доказана фактическа обстановка, съдът е счел, че не е
налице процесното нарушение, т.к. по делото не е спорно, че лицето е допуснато
до работа без сключен писмен трудов договор. АНО е приел тезата, че той
извършва трудова дейност без такъв, за което от работодателя му е потърсена
административнонаказателна отговорност. Трудов договор в случая не е налице и
няма как да възникнат задължения по такъв, вкл. и задължения за предоставяне на
такива документи. Това, че работодателят е уведомил ТД на НАП за сключен такъв
договор не променя този извод, т.к. изискването за изпращане на уведомление е
последица от сключения трудов договор, а не условие за неговото сключване. Този
договор има формален характер, като едва след сключването му за работодателя
възникват редица права и задължения, съществуващи само като пряка и
непосредствена последица от сключването му, вкл. задължението за предоставяне
на работно облекло. След като според АНО няма сключен трудов договор, то не
възникват и права и задължения от такъв договор. По тези съображения РС е
отменил процесното НП.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като възразява против
извода на РСГ за невъзможност да се търси административнонаказателна
отговорност за процесното нарушение по гореизложените причини. Страната намира,
че дори при липсата на валидно сключен писмен трудов договор не отпада
отговорността на работодателя за задълженията му като такъв по КТ и свързаното
с него трудово законодателство.
По делото
ответната страна представя отговор на касационната жалба, като оспорва същата и
излага съждения по съществото на спора.
Жалбата е
депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против
подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и
допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната
основателност.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Н.С., която поддържа жалбата, моли за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт, потвърждаване на процесното НП и
присъждане на деловодни разноски в полза на касатора – юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна не се представлява в о.с.з.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна, поради което
пледира за отмяна на решението на РСГ и потвърждаване на отмененото с нея НП.
При
разглеждането на касационната жалба АСГ взе предвид следното:
АУАН, въз
основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен
орган и в предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така,
както това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП. Възражения по
него адресатът не е вписал.
Процесното НП
е издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. Деянието е ясно описано в него и постановлението съдържа всички
необходими реквизити.
Съгласно
сочената като нарушена правна норма на 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право
да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1, а именно: екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Фактите по
делото не са спорни. По делото е установено, че действително на посоченото в НП
лице не са предоставени такива документи, тъй като такива не са налице, поради
липса на сключен валиден писмен трудов договор, подписан от двете страни.
Съгласно чл.
62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма и това е форма за действителност. „Писмената
форма при действащата редакция на нормата е необходима за действителността му. Законът
изключва възможността страните да изразят волята си за сключване на трудов
договор по начин, различен от писмената форма.“ - Решение
№ 142 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4408/2017 г., IV г. о., ГК. „По
силата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността
му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ.
Т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ,
отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на страните по него, което се
удостоверява с подписването му от всяка от тях. С оглед на това трудово
правоотношение не може да бъде установявано с други гласни и/или писмени
доказателства, включително /още по-малко/ изхождащи от някоя от страните,
сочещи по косвен начин за съществуването му.“ - Решение № 612 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г., IV г. о., ГК. В случая не е налице трудов договор и не са възникнали
правата и задълженията, регламентирани в трудовото законодателство, произтичащи
от такъв тип договор. Точно за това и несключването на писмен трудов договор е
нарушение, за което се предвиждат доста високи санкции – по причина, че
неговата липса не води до възникване на трудови правоотношения, съответно – до
правата, защитени от специалните норми на трудовото законодателство. Затова и
органите на ДИТ, според чл. 405а от КТ, имат правомощието да обявяват с нарочен
писмен административен акт /постановление/ дадени отношения за трудови – защото
възникването им не може да се предполага и не се установява по друг начин,
освен чрез писмения трудов договор или влизане в сила на такъв акт. Щом не е
налице такъв договор, то не може да носи отговорност за неизпълнение на
задължения по него от лице, което няма качеството на работодател. Налице би
било друго нарушение – допускане до работа на лице, с което не е сключен трудов
договор.
В заключение и
въз основа на така изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че като е
отменил процесното НП по така изложените съображения, първоинстанционният съд
се е произнесъл с едно мотивирано и законосъобразно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Дружеството,
ответник по жалбата, е поискало с писмения си отговор по нея присъждане на
адвокатско възнаграждение, но то не е било представлявано от адвокат пред
настоящата съдебна инстанция. Отговорът е подписан от управителя на дружеството
– Д. П., в това й качество. Допълнително подадена от страната молба от
15.02.2022 г. е подписана от същото лице, а както бе изложено по-горе – в
о.с.з. страната не е представлявана, поради което съдът не може да присъди в
нейна полза такива разноски – подобни не са направени.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 181 от 19.11.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 758 от 2021
г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно
постановление № 07-001542 от 22.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Габрово, с което на „**********“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК: *********,
на основание 416, ал. 5, във вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 4, ал. 3 от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, като мотивирано и законосъобразно.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.