№ 947
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503033 по описа за 2020 година
при участието на секретаря ИВА АНДРЕЕВА, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по гр. дело 3033/2020 по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу решение 28 от
23.04.2020 г. на Окръжен съд Перник по т.д. 3/2019, с което основание чл. 432, ал.1 от КЗ в
полза на Б. Б. С. и Е. М. Д. е присъдено обезщетение за всеки от двамата по 200 000 (двеста
хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на детето им М. Б. Б.,
починало на 13.09.2018 г. в резултат на ПТП от 24.06.2018 г., както и за всеи от двамата по
461, 51 лева обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху сумите от
21.09.2018 г. до окончателното плащане.
В жалбата се твърди неправилност и необоснованост на решението поради неизяснен
механизъм на пътния инцидент, под евентуалност завишен размер на обезщетението за
неимуществени вреди и неоснователност на претенцията за имуществени вреди.
Поискан е разпит на двама свидетели относно механизма на ПТП и поведението на
загиналия велосипедист, както и назначаване на повторна АТЕ, която да отговори на
задачите на първоначалната след разпита на свидетелите с доводи за процесуални
нарушения на първата инстанция. Поискано е съдът да изиска справка от ОС Перник на
какъв етап е НОХД 87/2020 г.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищците, в който се посочва, че решението е
правилно, а доказателствените искания са неоснователни.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Искането за допускане разпит на
свидетелите въззивният съд е прието за неоснователно поради липса на процесуално
нарушение от първата инстанция и тъй като не е имало пречка да бъде поискан разпит на
свидетеля на по-ранен етап.
В съдебно заседание от 21.04.2022 г. след възобновяване на производството след
приключване с влязъл в сила акт на наказателното производство срещу застрахования
водач, е назначена комплексна АТЕ, изготвена от инж. М. М. и инж. В.И., чието заключение
е прието в с.з. от 26.05.2022 г.
В същото съдебно заседание въззивният жалбоподател чрез юрк. С. Х. не оспорва
размера на определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, но
твърди, че налице принос на загиналото дете за настъпване на инцидента. Претендира
отмяна на решението в частта над обезщетение от 100 000 лева за всеки от родителите и
представя доказателства за плащането на тази сума ведно със законната лихва от 21.09.2018
г. до окончателното плащане. Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител
адв. Й. в с.з. от 26.05.2022 г. и в писмена защита поддържат липса на принос.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и
настъпилата смърт, установени с влязла в сила присъда. Не е спорно, че ищците са майка и
баща на починалия вследствие на ПТП и имат право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил “Мерцедес 818 Атего“,
валидна към датата на събитието.
Спорни пред въззивната инстанция са дължимостта на обезщетението за
неимуществени вреди за всеки от ищците над 100 000 лева, на обезщетението за
имуществени вреди и наличието на принос на загиналия за настъпване на пътния инцидент.
Предвид обжалването изцяло на решението на първата инстанция съдът намира
следното по повод критерия справедливост на определеното обезщетение от 200 000 лева за
всеки от ищците. Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост от съда. С т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд
са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които
следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за
размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на
увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. С т. III на Постановление № 4/1961 г.
2
Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-
близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения.
Загубата на дете на 14 години, каквато е налице в случая, е възможно най-тежкото
житейско изпитание в живота на човек. Предвид събраните свидетелски показания, че
родителите са живеели заедно с детето си, грижели се за него, в семейството е имало топли
нормални отношения родител – дете, предвид възрастта на ищците – 48 и 44 години,
предвид факта, че детето три месеца е било в болница с опасност за живота и в крайна
сметка е починало, както и предвид неоспорването от страна на въззивния жалбоподател на
справедлив размер от 200 000 лева за обезщетение, въззивният съд го намира за справедлив.
По повод оплакванията за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въззивният
съд намира следното. С отговора на исковата молба е въведено възражение за принос на
няколко основания, свързани с неспазване на задължения по ЗДвП, като във въззивната
жалба се поддържа несъобразяване от велосипедиста на движението и отстоянието на
товарния автомобил и внезапно завиване наляво, както и неспазване на задължението за
движение най-вдясно на пътя. Поддържа се и възражение за липса на родителски надзор.
Според заключението на САТЕ, прието от ОС Перник, механизмът на пътния инцидент
е следният. Велосипедистът се е движил в гр. Радомир по ул. „Райчо Даскалов“ в дясната
част на платното за движение с посока към гр. Кюстендил и скорост от 10 км/ч. и след него
в същата посока и скорост от 68 км/ч. се движил т.а. „Мерцедес“. Водачът на т.а. е забелязал
велосипедиста и е предприел намаляване на скоростта и отклоняване на МПС наляво.
Срещу частен дом № 63 велосипедистът предприел маневра завой наляво и попаднал в
коридора на движение на товарния автомобил. Водачът на т.а. предприел екстремно спиране
до скорост от 38 км/ч., но последвал удар между предната, повече дясна част на автомобила
и страничната лява част на косо разположения велосипедист. Изводите на комплексната
САТЕ, прието от въззивната инстанция, са сходни. Според тях Т.а. „Мерцедес, 818 Атего“ се
е намирал изцяло в дясната лента за движение спрямо посоката на огледа. Велосипедът се е
движил попътно в лентата за движение на т.а. „Мерцедес, 818 Атего“, като е предприел
отклоняване вляво. По повод противоправността в действията на водача на т.а.
гражданският съд е обвързан от приетото от наказателния. По повод противоправността в
действията на велосипедиста, съдът намира, че те са били в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗДвП,
според който на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а предприетата маневра е била в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
според който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да се отклони наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на ВС обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като е без значение дали поведението му е било виновно. В случая
3
поведението на пострадалия велосипедист е противоправно и е в пряка връзка с настъпване
на инцидента. Съобразно изводите на вещите лица от комплексната АТЕ веллосипедистът е
имал възможност да забележи приближаващия т.а. „Мерцедес, 818 Атего“ от повече от 100
м. и е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако не бе предприемал маневра завой
наляво, с което е пресякъл цялата лента за движение, в която се е движел и т.а. „Мерцедес,
818 Атего“. Вещото лице, изслушано от първата инстанция, също посочва две физични
причини за настъпване на удара: несвоевременно задействане на спирачната система от
водача на т.а. и предприемането от велосипедиста на маневра завой наляво, водеща до
попадането му в коридора на движение на т.а. Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на ищците в писмената защита пред настоящия състав, че вещите лица са
определили напълно хипотетична траектория на движение на велосипедиста. Изводите са
изградени след анализ на констативен протокол № 9/24.06.2018 г., изд. РУ на МВР, гр.
Радомир и протокол за оглед на местопроизшествие 24.06.2018 г., като са използвани
обективните находки, описани в тези документи. Неоснователно е твърдението, че вещите
лица са се доверили единствено на разпита на водача на т.а. в досъдебното производство.
Вещото лице инж. И. при изслушването си в с.з. изрично е заявил, че показанията на водача
не са използвани в крайните изводи, а за допълване на общата картина. Данните, които са
налични в протокола за оглед и констативния протокол са достатъчни, за да определят
категорично местоположението на товарния автомобил и на велосипеда. Наред с това,
причините за инцидента, посочени от вещото лице пред ОС Перник, не са оспорени от
ищците. Основателно е оспорването на заключението пред настоящата инстанция, в частта,
в която вещите лица на стр. 3 и стр. 4 са разсъждавали, че велосипедистът е следвало да
слезе от велосипеда и да пресече, тъй като това са разсъждения, касаещи дължимо
поведение и е правен въпрос по същество. Вярно е, че дължимото поведение се определя от
съда, но вещите лица са посочили причините, довели до сблъсъка. При съобразяване на
поведението на велосипедиста като една от причините, съдът намира, че то е противоправно
по изложените по-горе съображения. Неоснователно е оспорването на заключението в
частта, в която вещите лица са ползвали разпита от досъдебното производство на водача на
товарния автомобил, тъй като както вече беше посочено, изводите са изградени въз основа
на обективните находки.
Неоснователно е твърдението в писмената защита, че според вещите лица и по двете
експертизи единствена причина за инцидента е превишената скорост. На първо място, и в
двете заключения са посочени две причини за инцидента и твърдението на процесуалния
представител не намира опора в заключенията. На второ място, дори и при превишената
скорост, ако велосипедистът беше продължил да се движи направо, а не да прави завой
наляво на необозначено място. Предприетата маневра наляво е по средата на пътното
платно, без да има кръстовище и поради това неочаквана за водача на т.а.
По повод възражението за принос за липса на контрол от родителите съдът излага
следните съображения. Съгласно чл. 8, ал. 8 от ЗЗДет родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без
надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното
физическо, психическо и нравствено развитие. Към деня на инцидента детето е било
навършило 12 години и родителите не са имали задължение да осигуряват постоянен надзор
по отношение на сина си. Ето защо, няма нарушение на задължението на родителите по този
4
закон.
Ето защо, въззивният състав намира възражението за принос за несъобразяване със
скоростта на приближаващия т.а. и непропускане на товарния автомобил преди извършване
на маневрата завой наляво за доказано и основателно. При съобразяване на засилената
отговорност на водачите на МПС и възрастта на велосипедиста, съдът определя степента на
принос на пострадалия на 20 %. С този процент следва да се намали обезщетението за
неимуществени вреди на всеки от ищците, като дължимото обезщетение е 160 000 (сто и
шестдесет хиляди) лева ведно със законната лихва от деня, определен от ОС Перник, до
изплащането.
Въззивните доводи във връзка с обезщетението за имуществени вреди са единствено по
повод приноса на загиналия, поради което съдът намира обезщетението за дължимо в
размер, намален с 20 % спрямо присъдения от първата инстанция.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта между 160 000 лева и 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ведно със
законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното плащане за всеки от ищците, както и в
частта над 369, 21 лева до 461, 51 лева обезщетение за имуществени вреди за всеки от
ищците ведно със законната лихва върху сумите от 21.09.2018 г. до окончателното плащане
и потвърдено в останалата му обжалвана част.
При този изход на спора разноските за първата инстанция следва да се променят, като
решението бъде отменено за разликата над 12829,54 лева до сумата от 16036,92 лева за
държавна такса и над 337,28 лева до 421,6 лева възнаграждения за вещи лица, които
ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както
и над 7638,53 лева до сумата от 9548,16 лв., които е осъден да заплати в полза на
процесуалния представител на ищците на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на застрахователното дружество на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 200 лева съобразно отхвърлената част
от иска (80000/400000х1000 лева, формирано от депозити за вещи лица и по 250 лева
юрисконсултско възнаграждение за всеки от ищците, определено от съда).
В полза на въззивния жалбоподател следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК разноски за държавна такса за въззивна жалба в размер на 1803,69 лева (80 000/400
000х9018,46 лв.) при определено от съда юрисконсултско възнаграждение за
представителство по 200 лева за всеки от двамата ответници или общо 400 лева (разноски на
жалбоподателя: ДТ – 8018, 46 лева, депозит САТЕ – 600 лева, юрисконсултско
възнаграждение-400 лева). В полза на всеки от ответниците по жалбата следва да се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 2824 лева, като се отчете
потвърдената част от решението. Основателно е възражението за прекомерност на хонорара
от 5000 лева за всеки от тях, тъй като при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв.
плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. т.е. минималният хонорар е 4530 лв. и
възнаграждението от 5000 лева следва да се намали на 4530 лв.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 28 от 23.04.2020 г. на Окръжен съд Перник по т.д. 3/2019, в
частта, в която ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Б. Б. С. и Е. М. Д.
суми за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им М. Б. Б.:
за размера над 160 000 лв. за всеки от тях до присъденото обезщетение от 200 000 лв.
със законната лихва от 21.09.2018 г. до окончателното издължаване,
за размера над 369, 21 лева до 461, 51 лева обезщетение за имуществени вреди за всеки
от ищците ведно със законната лихва върху сумите от 21.09.2018 г. до окончателното
плащане както
и в частта за разноските, както следва: за разликата над 12829,54 лева до сумата от
16036,92 лева за държавна такса и над 337,28 лева до 421,6 лева възнаграждения за
вещи лица, които ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати в полза на
бюджета на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и над 7638,53 лева до сумата от
9548,16 лв., които е осъдено да заплати в полза на процесуалния представител на
ищците на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Б. С., ЕГН ********** срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК ********* за сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 92,30 лева обезщетение за имуществени вреди, във
връзка със смъртта на сина му при ПТП, реализирано на 24.06.2018 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.09.2018 г. до окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. М. Д., ЕГН ********** срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД,
ЕИК ********* за сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 92,30 лева обезщетение за имуществени вреди във
връзка със смъртта на сина й при ПТП, реализирано на 24.06.2018 г. ведно със законната
лихва върху главницата считано от 21.09.2018 г. до окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б. Б. С. и Е. М. Д. на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК да заплатят на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД разноски за първата инстанция в размер на 200 лева и
разноски за въззивната инстанция в размер на 1803,69 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Б. Б. С. на основание чл. 78, ал.
1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 2824 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Е. М. Д. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 2824 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6