Решение по дело №20/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалииски районен

съд

състав

На

11 февруари

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Цветелина Стойчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията Спасов

АН

дело номер

20

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002456 от 04.11.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „КАРА 1993” ЕООД гр. Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ. В жалбата се сочи, че атакуваното НП било неправилно, необосновано, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материално правните разпоредби, поради което моли съда да го отмени.     

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че нарушението се подкрепяло от приобщените гласни и писмени доказателства. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

На 04.09.2020г. била извършена проверка от страна на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда" Кърджали- свидетелите Х.Ч. и Л.И.- в обект на контрол-строеж на „Многофамилна жилищна сграда с активен партер - УПИ Х-325, кв. 122 по плана на гр. Кърджали" западно до паркинга на хипермаркет „Кауфланд", изграждан чрез наети лица от „Кара 1993" ЕООД-строител, на която било установено, че на посочената дата 04.09.2020г. около14:30 часа, по време на проверката в контролирания обект трудова дейност като работник в строителството осъществявал Б.Х.С. с ЕГН:**********, за сметка и в полза на „Кара 1993" ЕООД- пълни пясък за замазка в обекта. В декларация на основание чл.402, ал.1, т.З от КТ, лицето декларира, че работи в обекта на контрол от 04.09.2020г., с работно време от 12:00ч. до 16:00ч. и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв., с почивни дни един път в седмицата. При проверка на документите по осъществяване на трудовите правоотношения с наетите от „Кара 1993" ЕООД лица, извършена на 28.09.2020г. в офиса на Д ИТ Кърджали , работодателят е представил следните документи: 1.Трудов договор № 054, сключен на 04.09.2020г., в който е уговорено извършване на работа от лицето на длъжност „общ работник, строителство на сгради", в условията на пълно работно време(8часа) и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лв.; 2. Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 622, ал. 5 от КТ с изх.№09388203015018/06.09.2020г., издадена от ТД на НАП Пловдив, видно от която уведомлението за сключения на 04.09.2020г. трудов договор №054 /04.09.2020г. с Б.С. е регистрирано с ТД на НАП Пловдив на 06.09.2020г. в 07:32:53ч. - след проверката по работни места, извършена от Д ИТ Кьрджали на 04.09.2020г., т.е. на 04.09.2020г. около 14:30 часа работодателят „Кара 1993" ЕООД е допуснал Б.С. да осъществява трудова дейност в обекта на контрол без да му е връчил копие от уведомлението за регистрация на сключения на 04.09.2020г. между дружеството и работника трудов договор, заверено в ТД на НАП Пловдив.

За така констатираното, на 28.09.2020г. е съставен AУAH за допуснатото от „Кара 1993" ЕООД нарушение на чл.63, ал.2, във вр.чл.63, ал. 1 от Кодекса на труда, който е връчен на управителя на дружеството Р.Т., която е подписала АУАН без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпва възражение срещу съставения АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 във вр.чл.414, ал.З от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1500 лв., за допуснато нарушение на чл.63, ал.2 във вр.чл.63, ал. 1 от Кодекса на труда.

 Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства, които се характеризират със своята еднопосочност и непротиворечивост, поради което не следва да бъдат обсъждани. Следва само да се отбележи, че лицето е било заварено да извършва трудова дейност на проверения обект, което се потвърждава от показанията на свидетелите Ч. и И., които лично са възприели престирането на труд от Б.С. на 04.09.2020г. в обекта; от декларация, попълнена на основание чл.402 от КТ, в която са декларирани факти и обстоятелства, които характеризират съществуващото между страните правоотношение като трудово, и за което са приложими разпоредбите на Кодекса на труда; от справка изх. № 09388203015018/06.09.2020г.., 07:32:53ч., видно от която, същата е с дата и час, следващ денят на извършената от Д ИТ Кърджали проверка по работни места, към който момент лицето вече полага труд в полза на дружеството жалбодател;

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.09.2020г. в около 14:30ч. работодателят е допуснал до работа лицето Б.С., преди да му връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Такова уведомление не му е било предоставено, защото все още не е било и подадено от работодателя. Установи се по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е регистрирано в НАП на 06.09.2020г. в 07:32:53ч.- 2 дни след извършената проверка от служителите на Д ИТ Кърджали по работни места, при която е констатирано престиране на работна сила от страна на работника Б.С..

С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Кара 1993” ЕООД гр. Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.     

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ.

Следва да се посочи, че в случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.

Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, за което ю.к. е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

Така мотивиран, Съдът

                                      

                                             Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002456 от 04.11.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „КАРА 1993” ЕООД гр. Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „КАРА 1993” ЕООД гр. Кърджали, ЕИК *********, да заплати по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”- София сумата в размер на 80 лева, представляваща ю.к. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                

 

 

 

                                                                 Районен съдия: