МОТИВИ
към Решение № 260001/17.05.2022г.
по НАХД № 4066/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод
постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия Й.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***, неосъждан, със средно
образование, за извършено от него престъпление по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 НК, а именно за това, че на
28.03.2020 г., в с. *, Бургаска област, управлявал моторно превозно средство -
мотоциклет марка „DAELIM“, с номер на рама *, което не е регистрирано по
надлежния ред, предвиден в Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата
обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин,
позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
както и че обвиняемият следва да бъде признат за виновен, като на основание чл.
78а НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание – глоба в минимален размер.
Обвиняемият Й. –
редовно призован се явява лично, като заявява, че няма какво да каже.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият
Й.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***, неосъждан, със средно образование.
През 2018 г.
обв. Й.Й. ***, придобил от неустановено по делото лице владението върху мотоциклет
марка “Daelim“, с обем на двигателя 150 куб. см. При взимането на мотоциклета,
който не бил регистриран по надлежния ред, не бил съставен писмен договор за
покупко-продажба, а обв. Й. получил от другото лице единствено ключове.
Последният му обяснил че срещу заплащането на допълнителна сума, ще му
регистрира мотоциклета, но обвиняемият не разполагал с исканите парични
средства и придобил превозното средство без регистрация.
Към 28.03.2020 г. обв. Й.И.Й. не притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/.
На 28.03.2020 г., около 13,00 часа, в с. *, по ул.“*“,
обв.Й.Й. привел в движение процесния мотоциклет и тръгнал на риболов.
По същото време свидетелите Д.И.и Н.И. - съответно
полицай и мл. автоконтрольор при РУ-Приморско при ОД МВР-Бургас, изпълнявали
служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията на
община Приморско. Около 13,10 часа, в с. *, на ул.“Д.И.“, пред дом № 24
полицейските служители забелязали обв. Й., който управлявал мотоциклета, с
посока на движение към ул. “*“. На служителите на МВР направило впечатление, че
водачът на мотоциклета е без каска и използвайки звуков и светлинен сигнал, го
спрели за проверка- При проверката установили самоличността на обв. Й.Й., който
не представил Свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него,
както и талон за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство
/МПС/. След извършена справка, чрез Оперативната дежурна част /ОДЧ/ на РУ-
Царево, се установило, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, а
обв. Й. не притежава валидно СУМПС.
На обв. Й.Й. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, серия GA №Д.И.за констатираните нарушения.
По съставения АУАН не е издавано наказателно
постановление, предвид започналото досъдебно производство.
Съгласно автотехническата експертиза процесното пътно
превозно средство - мотоциклет “Daelim“, номер на рама *, представлява моторно
превозно средство по смисъла на т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата. Превозното средство е произведено през 2006 г., снабдено
с едцоцилиндров четиритактов бензинов двигател, с работен обем 124, 9 куб см, с
мощност 11,6 kW и собствена маса 110 кг. Според вещото лице, съотношението
мощност -маса на мотоциклета се получава като мощността му се раздели на
собствената му маса, която в конкретния случай възлизала на 0,105 kW/kg, т.е.
по-малка от 0,2 kW/kg. Според техническите характеристики, превозното средство представлява
двуколесен мотоциклет и се характеризира като превозно средство
подкатегория L3e-A2, подлежащо на регистрация.
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на
чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени
средства: показанията на свидетелите – Д.И.(л. 4 и л. 32 от ДП); Н.И. (л. 7 от
ДП); С.О. (л.32 от ДП); и обяснения на обвиняемия Й. от ДП (л.31 от ДП)
От писмените доказателства:
протокол за оглед (л. 8-13 от ДП); справка за съдимост (л.33 от съдебното
производство); справка за нарушител (л. 21 от ДП); АУАН (л.22 от ДП).
От заключението на изготвената автотехническа
експертиза (л. 15-18 от ДП).
Всички доказателствени източници
са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира
изцяло.
По делото не са налични
противоречиви доказателствени материали, които
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло
фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на
доказателствените материали.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
„управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на мотоциклет
марка „DAELIM“, с номер на рама * в движение и придвижването му в
пространството в с. *, по ул.“Д.И.”, представлява „управление” на МПС по
смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС,
дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от
обективна страна, няма спор, че мотоциклет марка „DAELIM“, с номер на рама *, който
обвиняемият е управлявал е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно
средство.
На последно място, за
да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на
МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по надлежния ред. В
тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се
запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС
на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения
е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се
допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на
определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата
е приета и Наредба № I-45 / 24.03.2000
година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл.2 от
Наредбата - МПС задължително се представят за регистрация от секторите
"Пътна-полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния
адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл.4,
ал.1, лично да представи превозното средство и необходимите документи за
извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава
свидетелство за регистрация /чл.9 от Наредбата/ и се предоставят табели с
регистрационен номер/ чл.10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на
местата, определени от производителя (съгласно чл. 10, ал.7 от Наредбата - на
мотоциклетите табела с регистрационен номер се поставя само отзад). В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно
от писмото от ОДМВР-Бургас, а и от признанието на самия обвиняем – мотоциклетът
никога не е бил регистриран на територията на страната, респективно за него не
са издавани регистрационни табели.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Й. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от обвиняемия, че с действията си същият привежда в движение
мотоциклета и го предвижва в пространството, че пътят, по който се движи е
отворен за обществено ползване, както и че мотоциклетът е „МПС” по смисъла на
закона и не е регистриран по надлежния ред, като от волева страна обвиняемият е
искал да управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация.
Деянието не е
„малозначително”, респективно дали не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал.2 НК. В тази връзка настоящият състав намира следното:
Съгласно тази
разпоредба на материалното наказателно право (чл.9, ал.2 НК), не е престъпно
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда
малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два
варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова
малозначителност, или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна
явна незначителност. При разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК
в отделните случи, се изследват деянието и обществената опасност като елементи
на всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай
е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в
обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело
не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете
алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете
както личността на обвиняемия, като част от преценката за самата обществена
опасност на престъплението, така и конкретиката на самото деяние.
В случая не са
доказани никакви наистина важни/непредвидени обстоятелства, които да са
налагали управлението на нерегистрирания мотоциклет, като обвиняемият да не е
имал друга възможност, освен да го използва (примерно спешно предвижване до
болнично заведение и т.н.). Както стана ясно в конкретния случай обвиняемият е искал
да отиде на риболов.
В случая не се касае и
до административно нарушение.
При анализ на нормите
на ЗДвП и НК се установява, че административна отговорност за управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е
предвидена в разпоредбата на чл. 140,ал.1 вр. с чл.175 ЗДвП още в редакцията
към 1999 г. и е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017 г.
Същевременно с изменение на наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена
втора алинея на чл. 345 НК, съгласно която е криминализирано и управлението на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
Безспорно е, че от м.март
2018 г. едно и също деяние /управлението на моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред/ е както административно нарушение, така и
престъпление, като в практиката за разграничителен критерий между двете се
приема степента на обществена опасност на деянието.
В случая съдът
намира, че тази степен обуславя приложението на НК към процесното деяние, тъй
като обвиняемият е бил неправоспособен водач към момента на управлението, което
по презумпция поставя в опасност обществените отношения, свързани с
безаварийното осъществяване на транспорта. Също така, обвиняемият в продължение на около
две години така и не е положил усилия да регистрира мотоциклета, което сочи на
незинтересованост от негова страна да спазва закона.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от петстотин до
хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия Й. са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно:
1.
за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3.
към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито са
налице множество престъпления.
Доколкото
практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да
приложи този ред, то и настоящата инстанция намира, че обвиняемият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и на същия да се наложи
административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите,
така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва
да се отчете фактът, че същият е в сравнително млада възраст, както и че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени други криминални прояви.
На следващо място обвиняемият е трудово ангажиран, а също така не е осъждан (действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер). Поради тези съображения, съдът счита, че спрямо същия следва да се
определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния размер, а именно – глоба в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По
отношение на Й. не може да бъде наложено наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“, тъй като същият към момента на деянието
не е бил правоспособен водач (ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г.).
По разноските:
Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го
осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото
има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на 146,40
лева, като съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, съдът ги възлага в
тежест на обвиняемия. На основание чл. 190, ал.2 НПК обвиняемият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Бургас само сумата от 5,00 лева за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист за присъдената глоба.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.