Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на втори юли две
хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 5815 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 14375/2016 г. на
Софийски районен съд, 45 състав, е отхвърлен
изцяло предявеният от В.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***,
Бенч Марк Бизнес център, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******че В.В.Д.,
ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата – 735,32 лв., представляваща
коригирана стойност на електрическа енергия потребена в имот, находящ се в гр.
София, ул. „******по партида с кл. № 300021692857 за периода 22.07.2015 г. –
19.10.2015г.
Със същото решение В.В.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Ч.Е.Б.“ АД, разноски по делото в размер на 380 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца В.В.Д., ЕГН **********, чрез адв. К.Д..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че по делото не се
доказва, че начисленото количество ел. енергия, представлява именно тези 94,74
% ел. енергия, които се твърди да са потребени, но неотчетени от СТИ. Поддържа
се, че не е доказано от страна на ищеца правилното изчисление на количеството
ел. енергия, съгласно ПИКЕЕ. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че прилагането на корекционна процедура в съответствие с чл. 48-51
ПИКЕЕ е било допустимо и законосъобразно. В тази връзка се излагат твърдения,
че ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, не е представило
доказателства, че след влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ е приел Общи условия или е изменил действащите такива
по такъв начин, че тяхното съдържание да отговаря на изискванията на тази законова норма, а именно в тях да е
включена клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена електрическа
енергия. Посочва се, че въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, предвид което не са налице предпоставките за
извършване на корекция. Прави се възражение за изтекла погасителна давност
на вземането. Прави се искане за извършване на инцидентен съдебен контрол по
отношение разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ.
Моли
съда да отмени решението и да уважи предявения иск, като му присъди направените
по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата, „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез пълномощника си, е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по съображенията
изложени в него. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
съобразено със задължителната съдебна практика. Поддържа се, че по делото е
безспорно установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
манипулация върху средството за търговско измерване, обслужващо имота на ищеца,
която е довела до неизмерване, както и че корекцията е извършена правилно, по
установения в закона ред и математически вярно. Посочва се, че за извършената
корекция потребителят е бил уведомен с писмо изх. № **********/28.10.2015 г.
Твърди,
че в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и влезлите в сила към момента на извършване на
процесната проверка ПИКЕЕ е предвидено правото на едностранна корекция на
количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период,
упражняването на което не е обусловено от доказване вина на потребителя, а е достатъчно
едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на
електрическа енергия. Корекцията е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6,
вр. с ал. 2 ЗЕ и ПИКЕЕ, като в случая корекционната процедура е извършена в
съответствие с тях. Поддържа се, че направеното от въззивника възражение за
погасяване по давност на процесното вземане е недопустимо, като същевременно се
излагат съображения и за неоснователност на същото. Излагат се подробни
съображения за неоснователност на възражението, че първоинстанционният съд е
следвало да извърши инцидентен контрол на ПИКЕЕ на основание чл. 17, ал. 2 ГПК.
Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 735,32 лв., представляваща коригирана стойност
на електрическа енергия по партида с кл. № 300021692857 като дължима по фактура
№ **********, тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия с клиентски номер 300021692857, сключен при Общи
условия. Във връзка с извършена проверка от ответника е установено, че е
осъществено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
чрез промяна в схемата на измервателната система на СТИ. Спори се между
страните в производството дали е налице основание за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приетия като писмено
доказателство в първоинстанционното производство констативен протокол № 1013035 от 19.10.2015 г. за проверка на
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, съставен от
служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на
потребителите и на служител на 01 РУ-СДВР се установява, че е извършена
следната констатация: „Липсват
пломбите на щита на ел. таблото и на капачката на клемния блок на електромера.
Поставен е допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходяща фазови клеми
на клемния блок не електромера. Установява се промяна в схемата на свързване на
измервателната система на ел. енергия. С еталонен уред ЕМСИСТ с фабричен №
0507225 и свидетелство за калибриране № Е175-1 от 17.04.2013 г. е измерена
грешката, с която електромера измерва консумираната в момента на
проверката ел. енергия. Грешката е минус
94,74 %. След премахване на допълнителния проводник /шунт/, електромера мери в
класа си на точност.“
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят В.Г.И.– служител при ответника, свидетелства,
че той е участвал в извършване на проверка в гр. София, кв. Редута. Заявява, че
проверявания обект бил къща, като таблото било изнесено на стълб пред къщата.
При проверката установили, че електромера е с нарушена пломба на капачката на
клемния блок, както и че е поставен допълнителен проводник между входящите и
изходящите фазови клеми на клемния блок на електромера. Заявява, че след
извършена проверка по фабрична база данни се установило, че електромера
обслужва инсталацията на къщата чрез изключване на напрежение. Електромера бил
измерен с еталонен уред и била отчетена грешката, констатирана по време на
проверката. На проверката присъствали двама свидетели от Федерация на
потребителите. Алармирали органите на МВР през тел. 112. Дошъл представител на
МВР и му показали нарушението.
Свидетелят С.К.П.свидетелства, че през м. 10.2015 г.
присъствал при извършване на проверка на електромер обслужващ къща. Посочва, че
при отваряне на ел. таблото е установено, че липсва пломба за защита на
електромера. Заявява, че пломбите на капака на електромера и на клемния блок на
електромера били нарушени и бил поставен допълнителен проводник – шунт.
Техниците извършили измерване на електромера
с еталонен уред, за да се установи грешката, която в момента на
проверката електромера отчита и установили, че грешката, която се отчита е от
порядъка на минус 90 %. Посочва, че дошла полиция, като служителят на МВР се
разписал на протокола. Заявява, че техниците търсили потребителя. Посочва, че
след като бил премахнат шунта, електромерът показал нормална консумация.
Съгласно предложение за корекция на сметка за периода 22.07.2015
г. - 19.10.2015 г. по реда на ПИКЕЕ на ищеца е начислена корекция от 5902 KWh.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № ********** с получател – В.Д.
на стойност 735,32 лв.
От заключението на вещото лице инж. Б.Г.Б.по изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че е осъществена
нерегламентирана промяна на схемата на свързване на електромера, която води до непълно
и неточно отчитане на потребяваната ел. енергия. Установява се, че е поставен
допълнителен проводник – „шунт“ между входяща и изходяща фазови клеми на
клемния блок на електромера, с което е извършена промяна в измервателната
верига и по-голямата част от консумираната ел. енергия през СТИ не се измерва.
Преизчисляването на консумираната ел.енергия, което е извършено, отговаря на
методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ и за посочения там
период от 90 дни назад от проверката. Преизчислението на сметката в
представената фактура е извършено по действащите за периода цени на ел.енергия,
утвърдени от ДКЕВР съгласно ПИКЕЕ. Установява се, че проверки от служители на
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД на изправността на СТИ в периода 90 дни преди проверката на 19.10.2015
г. не са извършвани.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за
недвижим имот, находящ се, в гр. София, ул. „******с клиентски № 300021692857.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищеца. Съдът възприема
удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства, доколкото пряко
кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата, участвали при
извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори се между
страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА)
да приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата
делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното
съдържание на ОУ. Съгласно изменението
на т. 6 на ал. 2 от чл. 98а ЗЕ, в тях трябва да се изрично да се предвиди ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за
потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е
да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на
сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6
(ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението
и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки – 1) изменение на
съдържанието на ОУ и 2) одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила израз в решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.
д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено
по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., според която е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да
създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила
от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните
редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на
ответника. В чл.17, ал.2 от действащите Общи условия е предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед разясненията,
дадени с горепосочената съдебна практика, снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия,
чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящият
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17
от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са
нови и не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ).
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от
доставчика, въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя
тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на електрическа
енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия
е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР)
за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР,
единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя
характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в договорните задължения е
изключение от общото правило, че отговорността за страните по договорното
правоотношение е за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това,
обективният характер на отговорността следва да е предвиден изрично от
законодателя, а не да се предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е
делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само
да приеме правила, в които да се уреди въпроса, буквално: „за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия“, т. е. да се уредят единствено начините на извършване на проверката на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. По силата на законовата делегация в приетите правила
(ПИКЕЕ) може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона
материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон
или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че в процесния период - 22.07.2015 г. - 19.10.2015 г. не съществува законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите само поради
обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство е в тежест на
разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане
на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ,
чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да
се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно му функциониране, да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на потребената електрическа енергия
(решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и др.).
По
изложените съображения съдът счита, че жалбоподателят не дължи процесната сума
на ответника по жалбата, поради което предявеният иск се явява основателен.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
отметни обжалвания съдебен акт като уважи предявения установителен иск.
По разноските:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъди сумата от 350,00 лв., представляваща сторени в производството пред СРС
разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените
във въззивната инстанция разноски, чийто размер възлиза на 325,00 лв. за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от
20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 14375/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, 45 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от В.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк Бизнес център, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.В.Д. не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 735,32
лв., представляваща коригирана стойност на електрическа енергия по партида с
кл. № 300021692857 за периода 22.07.2015 г. – 19.10.2015 г., като дължима по
фактура № **********, за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, клиентски
№ 300021692857, начислена въз основа на констативен протокол № 1013035/19.10.2015
г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес: ***, Бенч Марк бизнес център, да заплати на В.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата от 350,00 лв.,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски, както и
сумата от 325,00 лв., представляваща разноски в производството пред СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на IV-Д
въззивен състав, по въззивно гр. дело № 5815 на СГС за 2019г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на
решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за
това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г., но действащи през процесния период/, се установи възможност
за коригиране на сметката на абонати на ел.енергия за минал период при условие
на стриктно спазване на предвидените в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура
се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване /чл. 48, ал. 2/, какъвто е и настоящият случай; при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г. в сила от 16.11.2013 г. /., действали към процесния период, за който
ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа
енергия, е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина
за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
В исковата молба и въззивната жалба
ищецът, предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за недължимост на сумите, претендирани от ответното дружество по
процесната фактура, се позовава на липса в общите условия, приложими към
договора между страните, на клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена
електрическа енергия. Възприемането на посочените доводи за основателни от
мнозинството на състава обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване
пред настоящата инстанция.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на
чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в посочените
разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура
по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане
на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора
значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия
в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение
е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото
дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че ищецът е уведомен за извършената корекциия на сметката му за
ел.енергия на 30.10.2015 г., като същият е отнесъл въпроса за недължимостта на
процесната сума с предявяването на отрицателен установителен иск срещу
ответника, т.е. осъществил е правото си на защита срещу претенцията на ответника
да са налице основания за прилагане на корекция. С оглед последното намирам, че
целта на закона, съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена,
доколкото потребителят е узнал за корекционната процедура и предвид
несъгласието си с нея е предявил иск за недължимост на сумата по издадената
фактура.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата
корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа
енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната фактура сума
се дължи от ищеца.
Мл.
съдия:
/М.
Малоселска/