Определение по дело №271/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от пълномощника на Ш. Н. А. – длъжник по изпълнително дело № 10/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, район на действие О. с. – К, против действие на частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело – въвод във владение, извършен на 10.02.2011 г. Твърди се, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършване на въвода във владение. Излагат се съображения, че изпълнителното дело било образувано след прехвърляне на изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, с район на действие О. с. – К, поради което било образувано в противоречие със закона, доколкото такова прехвърляне не било уредено в § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, който уреждал единствено прехвърляне на изпълнителни дела от държавен съдебен изпълнител към частен съдебен изпълнител. Във всички останали случаи едно дело можело да бъде прехвърлено от един частен съдебен изпълнител към друг частен съдебен изпълнител след като делото бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителния лист бъде представен на друг съдебен изпълнител за образуване на ново изпълнително дело. По аргумент за противното, извършените по прекратеното дело действия на ЧСИ не можели да ползват взискателя по новообразуваното изпълнително дело. В тази връзка счита, че в случая е следвало частният съдебен изпълнител да повтори всички необходими действия, като връчи наново призовка за доброволно изпълнение на длъжника и му определи срок за изпълнение. В жалбата се излагат също така съображения, че недвижимият имот, предмет на изпълнителното дело, бил придобит от длъжника преди да бъде продаден на третото лице Е. Н. А., по време на брака му със съпругата му Ф.И.С., поради което имотът бил в режим на СИО и двамата са притежавали равни дялове от него. Следователно като съсобственик на имота преди неговото отчуждаване съпругата му също трябвало да бъде уведомена за предстоящото изпълнително действие. Твърди също, че въвода във владение бил извършен спрямо трето лице без изпълнителния лист, който е послужил за образуване на изпълнителното дело, да има сила срещу него, като действията на ЧСИ били в противоречие на чл.523 и следващите от ГПК. Сочи се, че третото лице – Е. Н. А., било установило владение върху недвижимия имот, предмет на въвода, преди предявяването на иска по Г.д.№ 18/2008 г. по описа на РС М, което се изпълнявало. Излагат се също съображения, че от 05.11.2007 г., когато длъжникът по изпълнителното дело и съпругата му прехвърлили с нотариален акт имота, третото лице владеело имота като негов собственик, както и че взискателят по изпълнителното дело завел срещу длъжника иска с правно основание чл.108 от ЗС след като имотът бил прехвърлен с посочения нотариален акт. В тази връзка счита, че изпълнителният лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното дело, нямал действие по отношение на купувача, който се явявал трето лице, спрямо което решението нямало обвързваща сила. Сочи се също в жалбата, че въвода във владение бил проведен по отношение на длъжника, който нямал фактическа власт и не владеел имота, поради което извършеният въвод във владение бил незаконосъобразен. Моли съда да отмени извършения на 10.02.2011 г. въвод във владение по изпълнителното дело.

В подадено по реда на чл.436, ал.3 от ГПК възражение взискателката Н. Ю. С., Ч. своя представител по пълномощие, излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочено е, че съгласно § 3 от ПЗР на ЗЧСИ висящото изпълнително производство може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, като в настоящият случай взискателката имала право да иска прехвърляне на изпълнителното дело от един ЧСИ на друг ЧСИ. Счита също, че след като се касае за въвод във владение ЧСИ е длъжен да уведоми само лицето, което е длъжник по изпълнителното дело, т.е. срещу когото е издаден изпълнителен лист, поради което бил неоснователен довода, че е следвало да бъде уведомена съпругата на длъжника. Излагат се също подробни съображения за неоснователност на довода, че извършения въвод е незаконосъобразен, доколкото във владение на имота било трето лице, спрямо което нямало издаден изпълнителен лист .

На основание чл.436, ал.3 от ГПК, частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които сочи, че изпълнителното дело било прехвърлено по молба на взискателката от ЧСИ Р. С. на ЧСИ Х.П. за продължаване на изпълнителните действия, поради което не било необходимо да се повтарят всички действия отначало. Изложени са доводи, че при въвод съдебният изпълнител отстранява длъжника с цялото си семейство, без да е необходимо да се уведомява и съпругата му. Излагат се също и мотиви, че в случая на намереното трето лице в имота – Е. Н.А., била дадена възможност да се защити, като изпълнението е било спряно и му е бил даден срок да предяви иск за доказване на правата си, което същият не е направил и вместо което е предявил иск за подобренията, с което всъщност признавал правото на собственост на взискателката. Впоследствие спирането било отменено от съда, което означавало продължаване на изпълнителните действия.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 10/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител Х. П., с рег.№ 741, с район на действие О.с. – К, е образувано след изпращане от частен съдебен изпълнител Росен Сираков, с рег.№ 812, с район на действие О.с. – К, на изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на частния съдебен изпълнител, за продължаване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело. Това обстоятелство се установява от приложеното съобщение с В.№ 0011/21.01.2011 г., видно от което, по искане на взискателя Н. Ю. С., частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 изпраща по компетентност на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, за продължаване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело. Впрочем, това обстоятелство не е спорно и се установява от обясненията на ЧСИ по изпълнително дело № 10/2011 г., от приложеното към последното изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812, от възражението на взискателя и се признава от самия жалбоподател – длъжник по изпълнението, в подадената от него жалба.

Видно от приложеното изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител Р. С., рег.№ 812, с район на действие О. с – К, същото е образувано на основание молба и издаден от М. р. с. изпълнителен лист от 09.10.2009 г. по Г. д. 18/2008 г. по описа на същия изпълнителен лист, в полза на Н. Ю. С. – взискател, с който Ш. Н. А. – длъжник, е осъден да й отстъпи собствеността и предаде владение на недвижим имот, представляващ апартамент № 16, В. А, . 4 в бл. „Б”, ул. „К” № 2 в Г. Д..

След изпращането на изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 за продължаване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело и образуването на изпълнително дело № 10/2011 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 741, е бил насрочен и извършен въвод във владение на процесния недвижим имот на 10.02.2011 г., за което е съставен Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 10.02.2011 г.

Предвид гореизложеното, несъстоятелен е направения от длъжника довод, че частният съдебен изпълнител с рег.№ 741 е следвало да извърши наново всички действия, в това число да връчи на длъжника по делото Ш. Н. А. призовка за доброволно изпълнение и да определи срок за изпълнение, тъй като изпълнително дело № 10/2011 г. било образувано в противоречие със закона, доколкото изпълнителното дело било прехвърлено от един частен съдебен изпълнител на друг частен съдебен изпълнител, вместо да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителния лист да бъде предоставен на друг съдебен изпълнител за образуване на ново изпълнително дело. В случая липсва каквото и да е задължение на частния съдебен изпълнител, образувал изпълнително дело № 10/2011 г., да изпраща на длъжника призовка за доброволно изпълнение и да дава срок за изпълнение, доколкото изпълнително дело № 868/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 812 не е прекратено, а е изпратено за продължаване на изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело, което обстоятелство не е спорно. Що се касае до довода, че изпълнително дело № 10/2011 г. било образувано в противоречие със закона, доколкото изпълнителното дело било прехвърлено от един частен съдебен изпълнител на друг частен съдебен изпълнител, вместо да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, то следва да се посочи, че за длъжника липсва законоустановена възможност да обжалва прехвърлянето на изпълнително дело от един съдебен изпълнител на друг съдебен изпълнител, поради което този довод е ирелевантен в настоящия случай и съдът не следва да го обсъжда.

Впрочем, рÓзпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК уреждаща действията, които може да обжалва длъжника, предвижда, че длъжникът може да обжалва отстраняването му от имот само поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. В тази връзка, от приложеното по изпълнителното дело уведомление на ЧСИ с рег.№ 741 до длъжника Ш. Н. А. и обратна разписка се установява, че последният е бил надлежно уведомен на 08.02.2011 г. т.е. преди изпълнението, за насрочения за 10.02.2011 г. въвод във владение на недвижимия имот.

Несъстоятелен е и довода, че за насрочения въвод във владение е следвало да бъде уведомена съпругата на длъжника. Както се посочи по – горе, от разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК следва, че длъжникът може да обжалва отстраняването му от имот само поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, но не и на друго основание и в частност – поради това, че не е уведомена надлежно съпругата му. За съпруга – недлъжник съществува възможност, в посочените от закона случаи и на посочените основания, да обжалва самостоятелно изпълнителните действия. Тук следва да се отбележи, че цитирания от жалбоподателя чл.503, ал.1 от ГПК, установяващ задължение за съдебния изпълнител да уведоми съпруга – недлъжник, е относим при принудително изпълнение за събиране на вземания, а не и при въвод във владение, в която хипотеза съдебният изпълнител е длъжен да уведоми само лицето, което е длъжник по изпълнителното дело т.е. срещу когото е издаден изпълнителния лист. Впрочем, решавайки гражданскоправния спор съдилищата са приели, че Ш. Н. А. не е собственик на процесното жилище, поради което и няма как същото да е съпружеска имуществена общност.

Що се касае до направените в жалбата доводи, че изпълнителният лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното дело, нямал действие по отношение на третото лице Е. Н. А., на когото длъжникът по изпълнителното дело и съпругата му прехвърлили с нотариален акт имота преди завеждане на иска по чл.108 от ЗС от взискателя против длъжника, поради което действията на ЧСИ били в противоречие на чл.523 и следващите от ГПК, то същите са ирелевантни в случая, доколкото всички тези доводи касаят третото лице и са основание за обжалване на въвода във владение от страна на последния. Същите обаче не са от значение за жалбата на длъжника, доколкото, съгласно цитираната разпоредба на чл.435, ал.2 от ГПК, последният може да обжалва отстраняването му от имота само поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Ето защо, и тъй като посочените обстоятелства не са от значение за жалбата на длъжника, то съдът не следва да обсъжда в това производство доводите в тази насока.

Предвид изложеното дотук жалбата на длъжника против обжалваното действие на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 по изпълнително дело № 10/2011 г. – въвод във владение на недвижим имот, извършен на 10.02.2011 г., е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от изложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. Н. А., с ЕГН – длъжник по изпълнително дело № 10/2011 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, район на действие Окръжен съд – Кърджали, против извършения на 10.02.2011 г. въвод във владение на недвижим имот, представляващ № 16, В. А, . 4, находящ се в бл. „Б”, ул. „К” № 2 в Г. Д., като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.