Присъда по дело №14773/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	270
Дата:	23 май 2023 г.
Съдия:	Гюляй Шемсидинова Кокоева

Дело:	20221110214773
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 270
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
и прокурора А. Р. Ц.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110214773 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. П. С. - ********************* българин,
български гражданин, разведен, осъждан, с висше образование, безработен
/твърди, че работи на свободна практика/, с настоящ адрес:
*********************** а*** ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че
на 18.02.2021г. около 11.00 часа, в **********************, в сградата на
**************** чрез нанасяне на удар с крак в областта на дясното бедро
на Б. П. Н. й е причинил следното травматично увреждане: обширен и силно
болезнен при палпация подкожен хематом с характерно кръвонасядане с по-
бледа централна част на дясното бедро, което нараняване е реализирало
медикобиологичния признак – „Болка и страдание“, като телесна повреда е
причинена на медицински специалист – рехабилитатор към
**************** при изпълнение на службата му и деянието е извършено по
хулигански подбуди - осъществено е на обществено място, без да е бил
провокиран или предизвикан от Б. Н., без лични мотиви, при демонстрация на
1

безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които
закрилят добрите нрави, без да зачита личната неприкосновеност и
достойнство – престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2
от НК, поради което и на основание чл.54 от НК, му налага наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание чл.68, ал.1 от НК ,
отложеното наказание лишаване от свобода за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА,
наложено на подс. В. П. С., с ЕГН **********, със одобреното от съда
споразумение по НОХД № 846/2020 г. по описа на РС-Казанлък, в сила от
25.08.2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, първоначален
ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието, наложено по настоящето дело и
приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 846/2020 г. по описа на РС-
Казанлък.
ОСЪЖДА подсъдимия В. П. С., с ЕГН ********** /с посочени по-горе
данни за самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Б. П. Н., с ЕГН:
**********, сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА подсъдимия В. П. С., с ЕГН ********** /с посочени по-горе
данни за самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ на частния обвинител и граждански
ищец Б. П. Н., с ЕГН: **********, сумата от 720.00 /седемстотин и
двадесет/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл.189,
ал.3 НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия В. П. С., с ЕГН ********** /с посочени по-горе
данни за самоличност/, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната
власт и по сметка на Софийски районен съд, сумата от 120.00 /сто и
двадесет/ лева, представляваща държавна такса, върху уважения размер на
гражданския иск, на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА подсъдимия В. П. С., с ЕГН ********** /с посочени по-
горе данни за самоличност/, на основание чл. 189, ал.3 НПК, да заплати
разноските, направени в хода на производството, на основание чл. 189, ал.3
НПК, както следва:
2

- сумата от 372.60 / триста седемдесет и два лева и 60 ст./ лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи, в полза и по сметка на СДВР;
- сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева – представляваща направени
разноски в хода на съдебното следствие за възнаграждение за вещи лица, в
полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №270, постановено на 23.05.2023 г.
по НОХД №14773/2022г. по описа на Софийски районен съд, Н.О.,
129-ти състав

Предмет на настоящето дело е внесен в Софийски районен съд от
Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия В. П. С.,
с ЕГН **********, с повдигнато обвинение за това, че на 18.02.2021г. около
11.00 часа, в г******************** в сградата на ********************,
чрез нанасяне на удар с крак в областта на дясното бедро на Б. П. Н. й е
причинил следното травматично увреждане: обширен и силно болезнен при
палпация подкожен хематом с характерно кръвонасядане с по-бледа
централна част на дясното бедро, което нараняване е реализирало
медикобиологичния признак – „Болка и страдание“, като телесната повреда е
причинена на медицински специалист – рехабилитатор към
********************, при изпълнение на службата му и деянието е
извършено по хулигански подбуди - осъществено е на обществено място, без
да е бил провокиран или предизвикан от Б. Н., без лични мотиви, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона
правила, които закрилят добрите нрави, без да зачита личната
неприкосновеност и достойнство – престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Съдебното следствие е проведено по реда на Глава XX от НПК.
В пледоарията си, представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, считайки, че то е доказано по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства. Представителят на СРП счита, че от доказателствената
съвкупност се установява, че физическата агресия на подсъдимия се явява
непровокирана от страна на св. Н., като направената му от Н. забележка да не
пуши в сградата на лечебното заведение, счита, че не се явява такава, която да
обоснове наличие на личен мотив в поведението му, поради което поддържа,
че същото е предприето по хулигански подбуди. На следващо място, като
дългогодишен пациент на св. Г., се поддържа, че в представите на
подсъдимия е било налице обстоятелството, че пострадалата е медицински
специалист, работещ при д-р Г., с което се обосновава наличието от
субективна страна и на второто квалифициращо обстоятелство, а именно
причиняване на телесната повреда на медицински специалист. В тази връзка
се предлага да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н., С. и Г.,
като ясни, последователни и логични и подкрепящи се от изслушаната СМЕ.
Показанията на св. К. се предлага да не бъдат кредитирани с доверие,
считайки ги за изолирани, непотвърдени и противоречащи на всички събрани
в хода на съдебното следствие доказателства. Поддържа се, че самият К. не
сочи конкретни факти, относно начина, по който изглежда сградата на
медицинското заведение, което се твърди, че е посетил и наличието или не на
други лица в същата. Обясненията на подсъдимия, също счита, че не се
1

подкрепят от доказателствата по делото, поради което предлага да не бъдат
кредитирани.
С тези съображения и считайки, че с поведението си на 18.02.2021 г. е
реализирал състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
представителят на СРП предлага подс. С. да бъде признат за виновен и като
се вземе предвид обремененото му съдебно минало, да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. На осн. чл.68, ал.1 от
НК прокурорът предлага да бъде приведено в изпълнение отложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено на
подсъдимия С. по НОХД № 846/2020 г. по описа на РС-Казанлък. Моли
разноските по делото да се възложат на подсъдимия, мярката му за
неотклонение да бъде потвърдена, а гражданският иск да бъде изцяло
уважен.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б. П. Н. – а. С.
също счита, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин въз
основа на показанията на свидетелите Г., Н. и С., както и изготвените
съдебно-медицинска /СМЕ/ и комплексна съдебна психолого-психиатрична
/КСППЕ/. Предлага да не се кредитират показанията на св. К., оценявайки ги
като недостоверни и противоречащи на останалата доказателствена
съвкупност. Обръща внимание и на факта, че този свидетел не излага факти за
месец февруари 2021 г., а за края на 2022 г. и началото на 2023 г., което
време счита, че не съвпада с времето, мястото и действията на подсъдимия, за
които му е повдигнато обвинение. Считайки, че и вредите, претърпени от
пострадалата са доказани по основание и размер, моли гражданският иска да
бъде уважен в пълен размер. Въпреки, че деянието е извършено в
изпитателния срок на друго осъждане, с оглед на това, че за процесното
престъпление не е предвиден задължителен минимум на наказанието
„лишаване от свобода“, заявяване, че не възразява на подс. С. да бъде
наложено наказание „пробация“ вместо „лишаване от свобода“, доколкото
счита, че с такова наказание е по-голяма вероятността доверителката й да
получи реална обезвреда. Моли за присъждане на разноските, направени от
доверителката й за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Защитникът на подсъдимия С. – а. А. моли за постановяване на
оправдателна присъда спрямо нейния подзащитен, считайки че обвинението
не е доказано по категоричен начин от обективна и субективна страна. Счита,
че не се доказа причиняването на съставомерна телесна повреда, както и
нейния вид и медико-биологичен характер. Оспорва заключението на СМЕ,
считайки, че същото е изготвено въз основа на съдебно-медицинско
удостоверение /СМУ/, което е издадено от същия лекар, който е изготвил и
СМЕ.
Защитникът поддържа, че в хода на досъдебното производство /ДП/ и
съдебното следствие не са установени и доказани факти, които според нея
2

имат отношение към съставомерността на деянието, за което е повдигнато
обвинение на подс. С.. С оглед на това моли за неговото оправдаване, а при
условията на евентуалност, ако съдът прецени, че следва да го признае за
виновен, моли за снизходително отношение към подзащитния й, като пледира
за определя на наказание към минимума, а в случая към по-леката санкция, а
именно „пробация“. Гражданският иск моли да не бъде уважаван в
претендирания размер, считайки, че същият е недоказан.
Подсъдимият, не се възползва от правото си на лична защита, а в
последната си дума заявява, че признава правомощието на съда да се
произнесе с решение по случая.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства и приобщените
доказателствени средства и способи на доказване, намира за несъмнено
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. П. С., с ЕГН:**********, е роден
********************, с адрес: гр. ******************** а*** българин, с
българско гражданство, с висше образование, разведен, безработен /в съдебно
заседание твърди, че работи на свободна практика/.
Съгласно трудов договор №14/13.01.2016г. пострадалата Б. Н. била
назначена на длъжност „рехабилитатор“ към Амбулатория за групова
практика за първична медицинска помощ ********************, находящ се
в г******************** На 18.02.2021г. св.Н. била на работа в
******************** за времето от 08.30 часа до 13.00 часа.
Около 11.00 часа на 18.02.2021г., подс. В. С. отишъл в сградата на
********************, където практикувал неговият личен лекар – св.Р. Г. и
поискал да влезе в кабинета й, докато същата извършвала преглед на друг
неин пациент – св.А. С.. Поради това св.Б. Н. помолила подс. С. да изчака да
приключи прегледа, като му обяснила, че след това ще бъде приет за преглед
от св.Г.. Независимо от това подс. С. настоявал да влезе в кабинета на личния
си лекар, като това било чуто от страна на св.Г., която излязла пред кабинета
си и помолила подсъдимия да изчака да приключи прегледа. Малко след това,
докато подс. С. чакал пред кабинета, запалил цигара, което обстоятелство
било възприето от св.Б. Н., която го помолила да излезе пред лечебното
заведение за да си изпуши цигарата, тъй като в сградата било забранено да се
пуши. След като бил помолен да излезе извън лечебното заведение, подс. С.
се приближил към св.Н., като й нанесъл удар с крак в областта на дясното
бедро, след което с ръце я хванал за косата и започнал да я скубе. Свидетелят
Н. успяла да извика за помощ и на място се отзовала св.Г., която започнала да
вика по подсъдимия, който непосредствено след това избягал извън
медицинския център.
В следствие на нанесения от обвиняемия В. С. удар с крак по дясното
бедро на пострадалата било причинено следното травматично увреждане:
3

обширен и силно болезнен при палпация подкожен хематом с характерно
кръвонасядане с по-бледа централна част на дясното бедро.
Видно от заключението на назначената, изготвена и приета по делото
съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че на Б. Н. са й били
причинени следните травматични увреждания: обширен и силно болезнен при
палпация подкожен хематом с характерно кръвонасядане с по-бледа
централна част на дясното бедро, които по своята медико-биологична
характеристика представляват реализирана лека телесна повреда, изразяваща
се в причинена „болка и страдание“. Гореописаните травматични увреждания
са получени в резултат от ударно действие на твърд тъп предмет, каквито
характеристики имат и различни части на човешкото тяло, включително и
човешкият крак, обут в обувка, и могат да бъдат получени по време и начин,
които се съобщават от пострадалата.
От заключението на приетата комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /КСППЕ/ се установява, че подс. В. С. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, както и че по време на деянието е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване – средна степен.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установя по несъмнен и
категоричен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие,
както и от доказателствените средства, удостоверяващи извършени действия
по разследването в хода на досъдебното производство, както и от писмените
доказателства, приобщени чрез прочитането им на осн. чл.283 от НПК, а
именно: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитите в
хода на съдебното следствие свидетели – Б. Н., Р. Г. и А. С.; писмени
доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подс. С.,
съдебно-медицинско удостоверение №55/19.02.2021 г., издадено на Б. Н. от
******************** /специалист по съдебна медицина/, копие на трудов
договор №14/13.01.2016 г. , сключен между Б. П. Н. и ********************
за изпълнение на длъжността „рехабилитатор“ и длъжностна характеристика,
както и копие на диплома за завършено образование от Б. Н.; способите на
доказване – СМЕ и КСППЕ.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин при
целокупния анализ на посочената доказателствена съвкупност, като
несъмнено е установено от показанията на свидетелите – Б. Н., Р. Г. и А. С.,
че на инкриминираната дата 18.02.2021 г., около 11:00 часа подс. С. посетил
сградата на ********************, намираща се в г********************
където практикувал неговия личен лекар – св.Р. Г. и поискал да влезе в
кабинета й, докато същата извършвала преглед на друг неин пациент – св.А.
С..
От показанията на свидетелите Г. и Н. се установява и последвалото
развитие на събитията и извършените фактически действия от подс. С.,
4

включително и това, че след направена му забележка от св. Н., че в лечебното
заведение е забранено да се пуши и след като бил помолен да си изпуши
цигарата отвън, подс. С. се приближил към св.Н., като й нанесъл удар с крак в
областта на дясното бедро, след което с ръце я хванал за косата и започнал да
я скубе.
Свидетел на така извършените действия от страна на подс. С. е била
само и единствено пострадалата Н., тъй като св. Г. била в лекарския си
кабинет, където преглеждала св.С., а в коридора където се реализирала
случката, не е имало други чакащи пациенти. Но виковете на св. Н. за помощ
били чути от св. Г., както и от св. С., а след като излязла да види какво се
случва, св. Г. непосредствено е възприела агресивното отношение на подс. С.
към св. Н., а именно, че той я дърпа за косата и след като св. Г. също се
развикала, подсъдимият побягнал и напуснал сградата. Веднага след това, св.
Н. разказала на св. Г. за извършените действия от подс. С., включително и
това, че той я ритнал с крак в дясното бедро, в резултат на което е получила
съставомерната лека телесна повреда - обширен и силно болезнен при
палпация подкожен хематом с характерно кръвонасядане с по-бледа
централна част на дясното бедро. В тази част показазанията на св. Г. са
производни, доколкото тя възпроизвежда факти, споделени й от св. Н., но с
оглед на установения обективен факт, а именно наличието на хематом по
дясното бедро на св. Н., развитието на който в рамките на деня именно св.Г. в
качеството на лекар е проследила, налага извод за достоверност на
показанията на двете свидетелки – Н. и Г.. Техните показания се подкрепят и
от показанията на св. С., която макар и да не е възприела пряко случилото се,
бидейки за преглед в кабинета на св. Г. с диагноза: Ковид-19, е чула
разправията в коридора пред кабинета на св. Г. и потвърждава, че е имало
инцидент с друг пациент, който е повишил тон, а медицинският специалист
/св. Н./, наричана от св. С. медицинската сестра, започнала да вика, във връзка
с който инцидент разбрала, че медицинската сестра била ритната и дърпана за
косата от пациента, който след излизането на д-р Г. е побягнал.
В подкрепа на показанията на трите свидетелки – Н., Г. и С., които са
логични, последователни, без вътрешни противоречия и в пълен синхрон
помежду си, са и издаденото съдебно-медицинско удостоверение на св. Н.,
при извършения й преглед следващия ден от ******************** –
специалист по съдебна медицина и заключението на изготвената от него
СМЕ.
Цялата тази доказателствена съвкупност е хомогенна, непротиворечива
и води до единствения възможен извод, че подс. В. С., по времето и на
мястото, посочени в ОА е извършил фактическите действия, в извършване на
които е обвинен, по начина описан в ОА.
Тук е мястото да се отговори на възражението на защитата, че
показанията на свидетелите не са били достатъчно информативни, поради
което се наложило прочитане на техните показания от ДП, че показанията на
5

свидетелите Г., Н. и С., дадени в хода на съдебното следствие бяха
изключително информативни, ясни и подредени хронологично, както и
подробни относно основните факти, подлежащи на доказване, поради което
не се наложи прочитане на показанията, дадени от тях в хода на ДП, на нито
едно от основанията, посочени в разпоредбата на чл.281 НПК.
С оглед на показанията на свидетелите Г. и Н., в които излагат данни за
наличие на признаци за това, че по време на деянието подс. С. е бил под
въздействие на употребен алкохол, в хода на ДП е назначена и изготвена
КСППЕ, която е приета след изслушването й в хода на съдебното следствие.
От нейното заключение се установява, че при подс. С. не са налични
качествени отклонения в психичното функциониране и няма данни за
психиатрична патология в тесния смисъл на думата /психоза/, както и не са
налице придобити или вродени нарушения на интелекта. Констатирано е, че
при него са налице признаци на вредна и рискова употреба на алкохол, а към
момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване –
средна степен.
С оглед на гореизложеното се налага извод, че към момента на
инкриминираното деяние той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Заключението и на двете експертизи са изготвени от компетентни вещи
лица от съответните области, като пълно, ясно, изчерпателно и обосновано
отговарят на поставените въпроси, имащи отношение към предмета на
доказване по делото и изискващи специални знания от съответните области, с
оглед на което съдът ги кредитира с доверие.
На гореописаната доказателствена съвкупност и установените въз
основа на нея факти противоречат само и единствено лаконичните обяснения,
дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие, в които същият макар и
да не уточнява точно време, поддържа, че е отишъл в кабинета на д-р Г., за да
му бъде издаден документ, удостоверяващ, че не е болен от Коронавирус, за
да може да пътува до Германия. Твърди, че му било отказано издаването на
такъв документ, при което той е наплюл св. Б. Н., а тя го изритала с бедрото
си и поради тази причина същата имала кръвонасядане там. Тези обяснения
на подс. С., както бе посочено, се явяват изолирани от останалата
доказателствена съвкупност и неподкрепени от никакви други
доказателствени източници, а и обективно невъзможни, доколкото от
заключението на СМЕ се установява, че констатираната при прегледа на св.
Н. обективна находка - обширен и силно болезнен при палпация подкожен
хематом с характерно кръвонасядане с по-бледа централна част на дясното
бедро, която й причинила болка и страдание, са получени в резултат на
ударно действие на твърд тъп предмет, каквито характеристики имат
различни части на човешкото тяло, включително и човешкият крак, обут в
обувка, и могат да бъдат получени по време и начин, които се съобщават от
пострадалата. От това заключение се налага извод, че хематомът е получен в
6

резултат на ударно действие, т.е. мястото е било ударено с твърд и тъп
предмет с определена кинетична сила, каквато не ми могло да се реализира,
ако свидетелката е ритнала подсъдимия с бедрото си, както той твърди. Освен
това, житейски е нелогично и невъзможно човек да бъде ритнат с бедро, като
„ритникът“ в житейския смисъл на думата, а включително и съгласно
дефиницията, дадена в Речника на българските думи, представлява удар с
долната част на крака, доколкото не може да бъде реализиран с горната част
на крака, каквато в случая се явява бедрото.
Освен това, съдът констатира, че обясненията на подс. С. не се
подкрепят дори от показанията на свидетеля К., който е допуснат при режим
на довеждане от страна на подсъдимия, включително и относно повода за
посещението на кабинета на д-р Г.. На първо място, показанията на този
свидетел са изключително хаотични и неинформативни. Същият, въпреки
твърдението си, че заедно с подс. С. е посетил лекарския кабинет на личния
му лекар, не може да посочи какво представлява въпросната сграда, дали има
двор или градина, каква е входната врата и разположението на помещенията
след нея, не помни къде е паркирал. Първоначално твърди, че не е ходил до
самата сграда на медицинския център, а изчакал подсъдимия да се върне, а
впоследствие – че е отишъл и влязъл в коридора, но както бе посочено по-
горе не може да опише обстановката, която е възприел. Неговите показания
са в противоречие с показанията на свидетелите Г. и Н. относно това дали в
конкретния момент е имало други чакащи за преглед пациенти, като св. К.
твърди, че е имало между 5 и 20 чакащи пациенти, а двете свидетелки, че в
този момент не е имало други пациенти. Освен това, не става ясно защо след
като е бил в коридора – пред лекарския кабинет, свидетелят не е възприел
случката, описана от подс. С., при която твърди, че св. Н. го била ритнала, а
св. К. в показанията си поддържа, че от подс. С. е разбрал, че той се скарал с
лекарката си, която го бутнала, а той паднал и същевременно тя се опитала да
го ритне. Налице е пълно несъответствие между обясненията на подс. С. и
показанията на св. К., от една страна, а от друга –св. К. дава показния за
случка, която се реализирала в края на 2022 г. – началото на 2023 г., а
инкриминираната такава е от 18.02.2021 г., при което положение не може да
се направи извод, че се касае за едно също събитие в темпорално отношение.
С оглед на това, не може да се приеме, че показанията на св. К. са относими
към инкриминирания случай, като дори това да е така, с оглед на
констатираните несъответствия и вътрешни противоречия в тях, същите не
могат да бъдат кредитирани с доверие.
Обясненията на подс. С. от своя страна, също са житейски нелогични и
непоследователни, а и не се подкрепят от нито едно друго доказателство. С
оглед двойнствения им характер на доказателствено средство и средство за
защита срещу повдигнатото обвинение, показанията на подсъдимия, могат да
се кредитират само и единствено, ако са подкрепени от друго доказателство, а
в конкретния случай това изискване не е изпълнено, поради което изложените
от него оневиняващи факти, следва да се кредитират като средство за защита
7

срещу обвинението, а не като годно доказателствено средство, на което да се
гласува кредит на доверие.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като
удостоверяващи отразените в тях факти, а именно, че от приложените сред
материалите от ДП копия на трудов договор, длъжностна характеристика и
диплома за завършено образование, се установява заеманата длъжност от св.
Б. Н. в ********************.
От справката за съдимост на подс. С. се установява съдебното му
минало, а именно, че същият е осъждан по НОХД №846/2020 г. по описа на
РС-Казанлък за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, със споразумение, което
е влязло в сила на 25.08.2020 г., с което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ /ЛОС/ за срок от 1 година и глоба в размер на 200 лева, като
изпълнението на наложеното наказание ЛОС е отложено с изпитателен срок
от 3 години, на осн. чл.66, ал.1 от НК.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
гореизложения доказателствен анализ, съдът достигна до правния извод, че
подс. В. С. е реализирал от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, като
на 18.02.2021г. около 11.00 часа, в г******************** в сградата на
********************, чрез нанасяне на удар с крак в областта на дясното
бедро на Б. П. Н. й е причинил следното травматично увреждане: обширен и
силно болезнен при палпация подкожен хематом с характерно кръвонасядане
с по-бледа централна част на дясното бедро, което нараняване е реализирало
медикобиологичния признак – „Болка и страдание“, като телесна повреда е
причинена на медицински специалист – рехабилитатор към
********************, при изпълнение на службата му и деянието е
извършено по хулигански подбуди - осъществено е на обществено място, без
да е бил провокиран или предизвикан от Б. Н., без лични мотиви, при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона
правила, които закрилят добрите нрави, без да зачита личната
неприкосновеност и достойнство.
От обективна страна е нанесъл удар с крак в областта на дясното бедро
на Б. П. Н.. Видно от СМУ и СМЕ, в резултат на този удар й бил причинен
обширен и силно болезнен при палпация подкожен хематом с характерно
кръвонасядане с по-бледа централна част на дясното бедро, което нараняване
е реализирало медикобиологичния признак – „Болка и страдание“,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. СМЕ,
от която се установява вида на телесната повреда е изготвена от вещо лице –
съдебен лекар, притежаващ необходимата професионална квалификация и
опит. Това, че същият лекар е извършил преглед на пострадалата преди
образуване на ДП и обективирал своите констатации в издаденото СМУ,
представляващо писменото доказателство, въз основа на което е изготвена и
8

СМЕ, не представлява нарушение на процесуалните правила, в частност
предвидените в разпоредбата на чл.148, ал.1 от НПК за наличие на основание
за отвод на вещото лице. Цитираното от защитата Решение № 59 от
15.III.1978 г. по н. д. № 17/78 г., II н. о., касае коренно различен случай, при
който са били оспорени констатациите, отразени в Медицинското
удостоверение, като за проверка на същите била назначена СМЕ, в състава на
която бил включен и лекарят, издал медицинското удостоверение, въпреки
възраженията на защитата, че именно неговите констатации се оспорват и
проверяват. Конкретният случай не е такъв, като защитата принципно не
оспорва констатациите, отразени в СМУ, а само и единствено поради това, че
един и същи лекар е издал СМУ и изготвил СМЕ претендира, че е налице
основание за отвод на ********************, което искане е неоснователно,
както настоящият съдебен състав се произнесе.
Освен това, в цитираното решение, Върховният съд е посочил, че за
конкретното вещо лице е било налице основание на отвод /съответстващо на
това по чл.148, ал.1, т.5 от НПК/ и поради това, че се касае за млад лекар и
същата „не е имала необходимия практически опит и компетентност, за да
може безпогрешно и убедително да изясни дали дефлорацията на
пострадалата е прясна или стара“. С оглед на така изложените съображения,
съдът счита, че цитираната съдебна практика не е относима към настоящия
случай.
Деянието е извършено по отношение телесната неприкосновеност на
медицински специалист, доколкото св. Б. Н. на конкретното място и по
конкретното време е изпълнявала задълженията си по силата на трудов
договор и длъжностна характеристика, в качеството на рехабилитатор,
обслужващ медицинската практика на д-р Г. – общопрактикуващ лекар.
Нейното качество на медицински специалист е било известно на подс. С., с
оглед на това, че същият е бил дългогодишен пациент на д-р Г.. Предвид на
това, в неговото съзнание била налична представата, че извършва
инкриминираното деяние именно спрямо лице, имащо качеството медицински
специалист и изпълняващо задълженията си, произтичащи от това качеството,
на конкретното място и по конкретното време. Следователно е налице
квалифициращият признак по чл.131, ал.2, т.4 от НК – причиняване на лека
телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК на медицински специалист.
От субективна страна, настоящият съдебен състав счита, че деянието е
извършено умишлено, доколкото за субективното отношение на дееца към
извършеното от него деяние, принципно се съди не въз основа на неговите
твърдения, а въз основа на обективно предприетите от него действия. В
настоящия случай, нанасяйки удар с крак, обут в обувка по дясното бедро на
пострадалата, подсъдимият не само е допускал /евентуален умисъл/, а е искал
да й причини някаква по вид телесна повреда. Принципно, при телесните
повреди е характерно, че умисълът е неопределен, т.е. деянието се счита за
извършено при пряк умисъл не само когато деецът цели причиняване на
конкретна по вид телесна повреда, а е достатъчно да съзнава и да цели да
9

причини каквато и да е по вид телесна повреда на пострадалия. В настоящия
случай, при така предприетите действия от подсъдимия, същия е съзнавал, че
действията му са от естество да увредят здравето на св. Н. или поне да й
причинят болка или страдание. Той е искал и целял именно това, предвид на
обстоятелството, че веднага след като излязла св. Г. и се развикала по него,
подсъдимият е избягал от сградата. Следователно, деянието в субективно
отношение е извършено при условията на пряк умисъл.
С оглед на конкретно установените факти по делото, времето, мястото,
повода и обстоятелствата по реализиране на инкриминираното деяние, съдът
изцяло споделя правния извод на Прокуратурата, че се касае за причинява на
телесна повреда на медицински специалист по хулигански подбуди, по
смисъла на чл.131, ал.1, т.12, предл.1 от НК.
Това е така, доколкото подсъдимият и пострадалата не са се познавали
отпреди и не са имали никакви отношения, освен служебните такива, предвид
изпълняваната длъжност на медицински специалист от св. Н. в лечебно
заведение, към което е била и лекарската практика на д-р Г., която е била
личен лекар на подс. С.. Деянието е реализирано на обществено място –
коридор, представляващ чакалня пред лекарския кабинет на д-р Г. в сградата
на ********************. Подсъдимият не е имал никакъв повод и
основание за постъпката си, с изключение на незначителната забележка,
направена от пострадалата относно това, че в сградата не е позволено да се
пуши и отправената от нея молба към подсъдимия да си изпуши цигарата
навън. Независимо от начина, по който е отправена тази забележка,
конкретният повод за отправянето й, не позволява да се приеме наличие на
личен мотив за поведението на подсъдимия, което обосновава правния извод,
че деянието е извършено именно по хулигански подбуди, при демонстрация
на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които
закрилят добрите нрави, без да зачита личната неприкосновеност и
достойнство на личността.
Хулиганските подбуди или хулиганският мотив като задължителен
елемент от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да
прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да
противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви
груба сила и издевателство над личността на другиго, какъвто е настоящият
случай.
Въз основа на така изложените правни изводи, настоящият съдебен
състав счете, че подсъдимият е реализирал, както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение с обвинителния акт, поради което го призна за виновен.
По вида и размера на наказaнието:
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подс.
С. престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК
спрямо пострадалата Б. Н., съдът взе предвид следното:
10

За престъплението, в извършване на което подсъдимият е признат за
виновен, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за
срок до 3 години.
Подс.С., видно от справката му за съдимост е осъждан към датата на
деянието, който факт следва да се отчете като отегчаващо отговорността му
обстоятелство при индивидуализация на наказанието. При това положение и
при липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че в
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от
НК, предвиждаща замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с
„пробация“, в случай, че са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства.
При това положение и при условията на чл.54 от НК, като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, които отчете като
високи, с оглед на това, че подсъдимият е с обременено съдебно минало и е
извършил настоящето деяние в изпитателния срок на друго условно осъждане
за управление на МПС след употреба на алкохол, а и настоящето деяние са
налице данни, че е извършено след употреба на алкохол, като взе предвид
тези отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства и липсата на
смекчаващи такива, съдът счете, че наказанието, което е от естество да
постигане целите по чл.36 НК е „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
Тъй като престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен с
присъдата по настоящето дело е извършено в изпитателния срок на
осъждането му по НОХД №846/2020 г. по описа на РС-Казанлък, по което със
споразумение в сила от 25.08.2020 г. му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и глоба в размер на 200 лева, като изпълнението
на наложеното наказание ЛОС е отложено с изпитателен срок от 3 години, на
осн. чл.66, ал.1 от НК, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт.
Присъдата е влязла в сила на 25.08.2020 г. и изпитателният срок по това
осъждане изтича на 25.08.2023 г., а деянието по настоящето дело е извършено
на 18.02.2021 г. и следователно е извършено в изпитателния срок, поради
което и на осн. чл.68, ал.1 от НК отложеното наказание е приведено в
изпълнение.
На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанията, наложени по настоящето дело и
приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 846/2020 г. по описа на РС-
Казанлък.
Относно гражданския иск:
Съобразно изложеното и установеното по делото съдът прие, че е налице
основание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия и за
присъждане в полза на пострадалата – граждански ищец по делото, на
обезщетение за претърпените в резултат на престъплението вреди с
неимуществен характер, тъй като всяко престъпление представлява
неправомерно и виновно извършено деяние и в случаите на причинени от
11

престъплението вреди е налице непозволеното от закона увреждане,
предвидено в чл. 45 ЗЗД. Според посочената разпоредба всеки е длъжен да
поправи вредите - имуществени и неимуществени, които виновно е причинил
на друг. Фактическият състав на гражданската деликтна отговорност изисква
установяването на противоправно и виновно извършено деяние, настъпването
на вреда в резултат на извършването на деянието и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между деянието и причинената вреда. При
причинени от деликт вреди с неимуществен характер, съгласно чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за причинената вреда се определя от съда по
справедливост.
Справедливостта според Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум
на ВС е конкретно, а не абстрактно понятие. То е обусловено от преценката
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
отчетат от съда при определянето на размера на обезщетението за
неимуществените вреди. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съобразно
изложеното и установеното по делото, гражданският иск на пострадалата Н.
срещу подсъдимия се явява доказан по основание. От доказателствата по
делото по категоричен начин е установено противоправно и виновно
извършено от подсъдимия деяние - нападение над нея, с нанасяне на удар с
крак по тялото й, наличието на неимуществени вреди, резултат от
нападението и пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат. При преценката относно характера на
неимуществените вреди и размера на обезщетението за тях съдът съобрази
характера и степента на увреждането, причинено на пострадала, както и
отражението върху нея на извършеното деяние спрямо телесната й
неприкосновеност, а именно – болка, страдание /хематомът е отшумял след 7-
10 дни/ и унижение в резултат на нанесения удар, при изпълнение на
задълженията й на медицински специалист, без наличие на какъвто и да е
основателен повод или причина.
При отчитане на всички тези критерии, съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева, в какъвто размер е и предявеният граждански иск. Следва да се
отбележи, че критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД, включва освен
обективно установените по делото факти, така и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 3000 лева в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация на
претърпените от ГИ Н. неимуществени вреди, с оглед на което уважи в цялост
предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, както по
основание, така и по размер.
12

По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подс.
С. да заплати разноските за експертизи, направени в хода на производството,
както следва:
- сумата от 372.60 / триста седемдесет и два лева и 60 ст./ лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
експертизи, в полза и по сметка на СДВР;
- сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева – представляваща направени
разноски в хода на съдебното следствие за възнаграждение за вещи лица, в
полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение и уважаването на гражданския иск в размера, в който е предявен,
подсъдимият беше осъден, на осн. чл.189, ал.3 НПК да заплати на частния
обвинител и граждански ищец Б. П. Н., сумата от 720.00 /седемстотин и
двадесет/ лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар, за чието реално
заплащане по банков път бяха представени съответните доказателства, а
именно договор за правна помощ, фактура и извлечение от банкова сметка.
Подс. В. С. беше осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт и по сметка на Софийски районен съд, сумата от 120.00 /сто и двадесет/
лева, представляваща 4% държавна такса, върху уважения размер на
гражданския иск, на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
С оглед на изложените фактически и правни съображения, съдът
постанови присъдата по делото, като настоящите мотиви към нея са обявени
на 08.06.2023 г.
Районен съдия: ………………………
/Г. Кокоева/

13

Съобщи за изтекли лични данни