Р
Е Ш Е Н И Е
№
1180 / 24.8.2020г.
гр.
П., 24.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4236
по описа на ПРС за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД
срещу А.С.М. обективно съединени
установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 393,18 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 199,50 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 00195/2019 г. по описа на Районен
съд – П., ГО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 15.01.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
С определение от 16.12.2019 г. на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Р.К..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същата не е подала писмен отговор, като в
проведеното о.с.з. е оспорила исковете по основание и размер, в частност –
доставката на топлинна енергия и начина на изчисление на нейната стойност.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената
в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо
да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в
забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От договор за продажба на държавен
недвижим имот от 27.08.1991 г., издаденн въз основа на Заповед №
1756/16.04.1991 г. на Председателя на ОбНС-П., се установява, че А.М. е придобил
процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден. Възмездната транслативна
сделка е осъществена в момент, към който ответникът вече се е намирал в
граждански брак с трето, неучастващо по делото лице – А.В.М.-. Този факт се
установява от представеното по делото удостоверение за семейно положение се
установява, че А.С.М. е със семейно положение „женен“, по силата на акт за
граждански брак от ***г., а негова съпруга е А.В.М.-.
От представената по делото декларация по
чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 29.05.1998 г. А.С.М. е декларирал за целите на
данъчното облагане собственост върху процесния имот като е посочил, че е
съсобственик на същия заедно с трето за процеса лице – А.В.М.-, с посочено
основание Договора за продажба с ОбНС – П.. Тази декларация има характера на
подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното
обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е
лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че ответникът е собственик на апартамента, придобит в режим на бездялова СИО,
което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса и се
подкрепя от останалите гореописани доказателства.
По делото не се твърдят, а и не се
установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост
или на ползване върху имота. Ето защо, при съвкупната преценка на обсъдените
писмени доказателства съдът приема за установено, че през релевантния период
процесният имот е бил в режим на съсобственост между ответника и неговата
съпруга – трето, неучастващо по делото лице. За прецизност следва да се
отбележи, че съгласно чл. 32, ал. 2 СК, вр. § 4 СК съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито
са задълженията за заплащане цената на топлинната енергия, доставена до
съсобствения имот, което е основание за извод, че е допустимо искът за
заплащането ѝ да бъде насочен срещу единия съпруг, в случая – ответника.
При тези обективни данни, по делото
безспорно се установи наличието на облигационна връзка между страните –
възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в
полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока,
обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. От заключението се установява, че
монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са
преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които
са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за
търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В
експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на
ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия, като са изпълнени
изискванията за разпределение на нетната потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. След провеждане на годишния отчет разходът на
топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и
определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
Изяснено е, че на ответника е начислен разход за битова гореща вода според
показанията на уреда за търговско измерване, монтиран в имота. Отоплителните
тела в имота, включително намиращата се в банята щранг-лира, са без монтирани
индивидуални разпределители, като за всички отоплителни тела е начислен
служебно разход, определен по изчислителен път, и след провеждане на
задължителния годишен отчет разходът е преизчислен, прогнозно начислените суми
са сторнирани и разликата е отразена в индивидуалната изравнителна сметка. През
периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект и само през
зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като
дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи
такива. Ежемесечно са начислявани и суми за услугата „дялово разпределение“. В
заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 2393,18
лева.
Тези експертни изводи относно стойността
на доставената топлинна енергия се подкрепят и от изводите на вещото лице по
приетата съдебно-икономическа експертиза, изготвена компетентно и задълбочено.
При запознаване със счетоводните регистри вещото лице по СИЕ е достигнало до
същия извод относно размера на претендираното вземане, като е установено, че
падежът на всяко месечно задължение е изчислен коректно и при проверка в
електронната система не са установени постъпили плащания по задължението за
топлинна енергия.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 2393,18 лева. Не се
твърди, нито се установява от събраните доказателства ответникът да е изпълнил
основното си задължение по облигационното правоотношение, а именно – за
заплащане на цената на доставената и потребена топлинна енергия. Ето защо
главният иск е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. Относно размера е допусната и изслушана съдебно-икономическата
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и
компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало
неоспорено от страните по делото. В същата е посочено, че за процесния период
лихва за забава е в размер на 199,50 лева, поради което предявеният иск за
лихва е основателен и също следва да бъде уважен в цялост.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 691,85 лева, като
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да му бъде присъдено и претендираното възнаграждение
за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв. При този
изход от спора на ищецът се дължат разноски в размер на 791,85 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 101,85 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу А.С.М., ЕГН ********** ***, за сумата
от 2393,18 лева, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с
абонатен № ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 199,50
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело №
00195/2019 г. по описа на Районен съд П., ГО е издадена Заповед за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 ГПК от 15.01.2019 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.С.М.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 791,85 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.С.М.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 101,85 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________