№ 12318
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110101276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК] срещу [фирма-О], ЕИК
[ЕИК], с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 ГПК за
признаване недължимост на следните суми: 3494,37 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода месец 09.2013 г. – месец 04.2014 г., за
сумата от 255,22 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.10.2013 г. до
05.02.2015 г., както и за законната лихва от 25.02.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми на 11.08.2021 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
10334/2015 г., по описа на СРС, 62-ри състав, въз основа на който е образувано изп. дело №
[номер] по описа на ЧСИ С. Я., рег. № [номер] на КЧСИ, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение за вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен
срок.
Ищецът твърди, че на 11.08.2021 г. е издаден изпълнителен лист срещу него в полза на
[фирма-О] за сумата от 3494,37 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода месец 09.2013 г. – месец 04.2014 г. и за сумата от 255,22 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 31.10.2013 г. до 05.02.2015 г. въз
основа на заповед за изпълнение от 05.03.2015 г. по ч.гр.д. № 10334/2015 г. по описа на СРС,
62-ри състав, издаден на основание решение № 885 от 01.12.2016 г. по въззивно търговско
дело № 1042/2016 г. на Окръжен съд – гр. Варна, с което е потвърдено решение №
1007/15.03.2016 г. по гр. д. № 10477/2015 г. по описа на РС – гр. Варна. Твърди, че въз
основа на издадения изпълнителен лист по искане на ответното дружество е образувано изп.
1
дело № [номер] по описа на ЧСИ С. Я., рег. № [номер] на КЧСИ. Навежда доводи, че не
дължи сумите по издадения изпълнителен лист, доколкото от момента на настъпване на
изискуемостта им на 01.12.2016 г. до датата на образуване на изпълнителното дело е изтекъл
повече от петгодишен срок, през който дружеството е бездействало и не е предприело
действия по събиране на вземането си.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че приложим в
случая е петгодишен давностен срок, доколкото вземането е установено с влязло в законна
сила на 01.12.2016 г. решение по в.т.д. № 1042/2016 г. на Окръжен съд – гр. Варна. Твърди
давностният срок да е бил прекъснат на 10.12.2021 г. с образуване на изпълнителното дело
срещу ищеца, а предприетите по него изпълнителни действия неколкократно са прекъсвали
давностния срок. Поддържа, че в периода от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното
положение по силата на ЗМДВИП давност не е текла. Моли за постановяване на решение, с
което съдът да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови
претенции с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК. С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на
исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при
който взискателят не е напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които
основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до
спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не е спорно обстоятелството,
че с неподлежащото на обжалване решение № 885/01.12.2016 г. по в.т.д. № 1042/2016 г. на
Окръжен съд – гр. Варна съдът е потвърдил първоинстанционното решение, постановено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-О] искове относно вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10334/2015 г по описа на СРС, 62 състав. Не е
спорно също така, че след постановяване на окончателното решение на въззивната
инстанция в полза на заявителя по заповедното производство е издаден изпълнителен лист
от 11.08.2021 г. за следните вземания: сумата от 3494,37 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода месец 09.2013 г. – месец 04.2014 г. и
за сумата от 255,22 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.10.2013 г.
2
до 05.02.2015 г.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на принудително изпълнение за
вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е
погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече от
01.12.2016 г., респ. настъпили ли са обстоятелства, които да са довели до спирането или
прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ С. Я.,
рег. № [номер] в регистъра, воден от КЧСИ, че на 10.12.2021 г. взискателят [фирма-О] е
подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения
изпълнителен лист срещу длъжника [фирма-И]. С молбата взискателят е поискал съдебният
изпълнител да извърши справки за наличието на банкови сметки на длъжника и да наложи
запор върху същите. В условията на евентуалност е заявено искане за пристъпване към опис
и оценка на движими вещи на длъжника. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по
изпълнението е възложно да определи способа на изпълнението срещу длъжника.
Установява се на следващо място от приложените по изпълнителното дело материали, че по
искане на длъжника е инициирано обезпечително производство, като е образувано ч.гр.д. №
18049/2021 г. по описа на РС – Варна. С определение № 8848/20.12.2021 г., постановено по
това дело, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от [фирма-И] срещу [фирма-О],
чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело №
[номер] по описа на ЧСИ С. Я. при условие, че молителят внесе гаранция в размер на сумата
от 800 лева по сметка на РС – Варна. Издадена е обезпечителна заповед № 222/22.12.2021 г.,
която е представена по изпълнителното дело на 23.12.2021 г.
С разпореждане от 23.12.2021 г. на съдебния изпълнителното производство е спряно.
Съобщението за спиране на изпълнението е получено от взискателя на 05.01.2022 г., с оглед
което и разпореждането за спиране е влязло в сила на 13.01.2022 г.
При така очертаното развитие на изпълнителното дело по доводите на страните, ангажирани
в производството, съдът приема следното:
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът се е позовал на спиране течението
на давността за процесните вземания за времето на обявеното на 13.03.2020 г. с решение на
Народното събрание на РБ извънредно положение. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от тази дата до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Цитираната разпоредба е ясна –
със същата за времето на извънредното положение е спряно течението на давностните
срокове. Направеното от законодателя пояснение относно това кои срокове спират, а именно
"с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти", по мнение на
настоящия състав на съда цели да поясни, че нормата е приложима както за погасителната
давност, така и за придобивната давност. Аргумент в подкрепа на така направеното
тълкуване е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същия закон - по време на извънредното
3
положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки на
физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии,
обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на
описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за
задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови
възнаграждения. С оглед обстоятелството, че е налице забрана за предприемане на
обезпечителни и изпълнителни действия, то законодателят е предвидил относително
реципрочна мярка за защита на правния интерес и на кредиторите, а именно спиране
течението на погасителната давност за времето до отмяната на извънредното положение,
като последицата е приложима за всички давностни срокове, водещи до погасяване правото
на принудително изпълнение за вземания на частноправни субекти, какъвто е и ответникът
в настоящото производство.
Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ето защо и
за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностния срок е спрял да тече. Течението му се
е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8
дни. Ето защо и към момента на образуване на изпълнителното дело /10.12.2021 г./, когато
взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия с молбата за
образуване, същият не е бил изтекъл. Нещо повече - този срок не е бил изтекъл и към
момента на постановяване на обезпечителната мярка спиране на изпълнението по
изпълнителното производство в изпълнение на издадената в производството по чл. 390 ГПК
обезпечителна заповед, когато давностния срок отново е спрял да тече, тъй като за
кредитора не е налице правна възможност да предприеме действия, насочени към
изпълнение.
С оглед изложеното съдът приема, че за правилното разрешаване на настоящия спор
обсъждането на въпроса дали в конкретния случай поискването от страна на взискателя да
бъдат извършени конкретни изпълнителни действия, които не се установява да са били
извършени преди спирането на изпълнителното производство, не се явява релевантно,
доколкото не би обусловило различни изводи относно факта, че погасителната давност за
вземанията, установени с влязло в законна сила решение, не е изтекла. Единствено за
пълнота следва да се посочи, че този въпрос е намерил отговор в съдебната практика на
Върховния касационен съд. В мотивите на задължителното за прилагане ТР 2/2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, е посочено, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Това становище е поддържано и с каузалната практика на ВКС, обективирана в
множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /например с решение № 37 от
24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0/. С последното съставът на ВКС е
приел, че доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
4
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането /в този смисъл са също и Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. В конкретния случай съдът приема, че с оглед спирането
на изпълнителното производство съдебният изпълнител не може да предприеме поисканите
от взискателя изпълнителни действия, с оглед което и давност за вземането не тече.
Исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
възниква за ответника. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева. Сума в посочения размер следва да се
възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439
ГПК за признаване недължимост на следните суми: 3494,37 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода месец 09.2013 г. – месец 04.2014 г., за
сумата от 255,22 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.10.2013 г. до
05.02.2015 г., за които суми на 11.08.2021 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
10334/2015 г., по описа на СРС, 62-ри състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ С. Я., рег. № [номер] на КЧСИ, поради
погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане на петгодишен
давностен срок.
ОСЪЖДА [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5