№ 2145
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330204382 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „П.А. БГ“ ЕООД с ЕИК:***
представлявано от П.А. П. против Наказателно постановление № 36-
0000642/16.08.2021 г., издадено от изпълняващ длъжността *** на РД
"Автомобилна администрация", с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.
чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС на основание чл. 96
г, ал. 1 предл. 2 от ЗАвПр е наложена "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 3000 /три хиляди/ лв.
Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения
подробно изложени в жалбата. Редовно призовано в съдебно заседание се
представлява от адв. А.. Претендира присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна – РД "АА" - Пловдив, не изпраща представител и
не взема становище по делото.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна: ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател извършвало международни превози на
товари, за което и разполагало с лиценз. По този повод на същото през месец
юли 2021 г. била извършвана проверка от Автомобилна администрация, като
1
актостъвителят Г. Д. Д., след като извършил справка в единна информационна
система на ИА „АА“, CMR /международна товарителница/ и разпечатка,
извлечение от картата на водача, установил че на 20.08.20 г. дружеството
извършило международен превоз с товарен автомобил "Волво" с рег № **** с
водач Г.Р.Ф., ЕГН **********. Последният обаче имал удосотверение за
психологическа годност валидно до 18.02.2016 г. Следователно към момента
на превоза то не било валидно според националното законодателство. Ето
защо актоставителят съставил срещу дружеството жалбоподател АУАН №
287463/21.07.2021 г. за горното. Въз основа на акта било издадено и
процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства представени по делото, които Съдът
възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Не се
установиха противоречия между доказателствата, като същите са
еднопосочни и взаимнодопълващи се. Страните не спорят по фактите, поради
което не се наложи събирането на допълнителни доказателства чрез разпит на
актосъставителя.
При така установеното, съдът намира за основателно възражението на
представителя на жалбоподателя, че НП е издадено в нарушение на закона.
Действително нормата на чл. 57 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари изисква от
дружеството жалбоподател като задължен субект да допуска до управление
на превозните средства за международни превози на пътници и товари само
водачи, които са психологически годни. Изискванията към тези водачи са в
чл. 58 от същата наредба. Едно от тях е да притежават валидно удостоверение
за психологическа годност. В тази връзка е издадена Наредба № 36/15.05.2006
г. на МТС. Нормата на чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от нея, в редакцията към момента
на извършване на нарушението и към момента на налагане на наказанието,
сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като
водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия,
лицата представят удостоверение за психологическа годност, а последното е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на
случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на
лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е
валидно за срок една година.
Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба
№І157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на
товари валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срока на валидност и
според ЗБЛД - чл. 51, ал. 4. Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива
126/2006/ЕО СУМПС е с временен характер и държавите – членки могат да
определят срока му на валидност, включително по медицински причини, но
това следва да е съобразено с този период. С други думи, според тази
2
разпоредба щом един водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за
психологически годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., в
редакцията към момента на извършване на нарушението и към момента на
издаване на НП, въвеждаща тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност е в колизия с националното
законодателство касаещо срока на валидност на СУМПС, а от там и с
европейското законодателство. Последното допуска държавите членки да
въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва
възможността, той да бъде по-кратък от срока на валидност на СУМПС, а
промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това
следва да бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за
управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само
при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на ЕС намират пряко
действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая
въведения тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба
№ 36/2006 г. се явява неприложим. От представеното по делото копие от
СУМПС на водача Г.Р.Ф. е видно, че е разполагал към онзи момент с валидно
СУМПС от съответната категория. Това налага и отмяна на порецсното НП
като незаконосъобразно.
Въпреки горното, към настоящият момент редакцията на чл.8, ал.2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. регламентира, че удостоверението за
психологическа годност е безсрочно, като изменението на горепосочената
разпоредба е обнародвано в Държавен вестник бр. 84 от 2022 г. и е в сила от
21.10.2022 г. Следователно към настоящият момент вече не е налице
изискването на предходната му редакция, че удостоверението за
психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото
издаване.
Въпреки че в конкретния случай, съдът прие, че по начало липсва
извършено нарушение, то дори да се приеме обратното, като по-благоприятна
за нарушителя, на основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН, следва да намери
приложение редакцията на закона към момента и на практика отново се стига
до извод, че не може да се говори за административно нарушение.
По въпросът за разноските съдът намира, че при този изход на спора
следва да се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на
основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК. Делото се гледа за
втори път, след като с Решение № 1505/02.08.2022 г. на Административен съд
– Пловдив е отменено Решение № 2252/23.12.2021г. по АНД № 6157/2021 г.
по описа на ПдРС. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за
присъждането на разноски за всички инстанции, като доказва направени
такива в общ размер на 2200 лв., по договор за защита и съдействие от
20.09.2021 г. за представителство по АНД № 6157/2021 г. по описа на съда –
600 лв., по договор за защита и съдействие от 21.03.2022 г. за
представителство пред касационната инстанция – 800лв., и по договор от
01.09.2022 г. за представителство в настоящото производство – 800 лв.,
3
всички договорени суми са платени в брой. На основание чл. 18, ал. 2 вр. с чл.
7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, в редакцията към момента на извършване на
посочените правни действия, минималния размер на адвокатското
възнаграждение е било в размер на 440 лв. за всяка от инстанциите.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност само в
производството по АНД № 6157/2021 г. по описа на ПдРС, с изпращане на
материалите по преписката в съда. В тази връзка следва да се отбележи, че с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото за
производство по АНД № 6157/2021 г. по описа на съда, следва да се присъди
минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, в
редакцията към момента на сключване на договора.
Въпреки, че размерът на уговореното възнаграждение за
представителство в касационното и настоящото производство е прекомерен,
същият не може да бъде намален, доколкото въззиваемата страна е
пропуснала преди обявяване на делото за решаване да направи възражение за
прекомерност. Съгласно задължителните указания на т.3 от Тълкувателно
решение 6/2012 ОСГТК на ВКС с приемането на действащия ГПК отпадна
правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на
разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78,
ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за
намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като
разноски. Разпоредбата на чл. 63д, ал.2 ЗАНН възпроизвежда текста на чл. 78,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл. 63д, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК
цитираната задължителна практика следва да намери субсидиарно
приложение в процесния случай.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РД АА-
Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно ИА „АА“, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент от чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация".
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.
с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000642/16.08.2021 г.,
издадено от изпълняващ длъжността *** на РД "Автомобилна
администрация", с което на „П.А. БГ“ ЕООД с ЕИК:*** представлявано от
П.А. П. за нарушение на чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните
4
превози /ЗАвПр/ във вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на
МТС на основание чл. 96 г, ал. 1 предл. 2 от ЗАвПр е наложена
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 3000 /три хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на „П.А. БГ“ ЕООД с ЕИК:*** представлявано от П.А. П., сумата от
2040,00 /две хиляди и четиридесет/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5