№ 235
гр. Варна, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Б.
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно
търговско дело № 20223001000188 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
На именното повикване в 14:05 часа, сe явиха:
Въззивникът АЛ. АНДР. С. чрез законен представител С. ХР. АС., редовно призован
на 09.06.2022 г. чрез адв. М.Т., не се явява, за него се явява адв. М.Т., редовно упълномощен
и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, редовно уведомена на 13.06.2022
г. чрез юрисконсулт Стоянов, не се явява представител.
Контролиращата страна Дирекция за социално подпомагане – Варна, редовно
призована на 14.06.2022 г., не се явява представител.
Съдът докладва постъпила молба с вх. № 3899/21.06.2022 г. от адв. Е. С. АК-Варна,
преупълномощена от пълномощника на ЗД „Бул Инс“ АД адв. М. А., с която уведомява
съда, че на 15.06.22г. е претърпяла злополука в резултат на което не е в състояние да се яви
или да обезпечи със заместваща процесуална помощ за настоящото открито съдебно
заседание. Посочва, че останалите пълномощници по делото адв. А. и адв. Г. са постоянно
живущи в гр. София. Представя писмени доказателства в т.ч. болничен лист №
Е20221638891 от 15.06.2022 г., както и медицинско направление от 14.06.2022 г. Моли,
производството по настоящото открито съдебно заседание да бъде отложено за друга
подходяща дата, предвид предстоящия разпит на свидетели в настоящото производство. С
оглед обстоятелството, че ще бъдат събирани нови, допуснати от настоящата инстанция
доказателства моли, за процесуалната възможност да вземе участие в това производство.
Адв. Т.: Съжалявам за инцидента, който се е случил на колежката, но инцидентът се е
случил на преупълномощения колега, а не на двамата адвокати, които са упълномощени по
1
това дело, още от първата инстанция. Тъй като водим няколко различни дела, практиката е,
че те преупълномощават две свои колежки от Варна, едната е колежката, която е
представила болничен и още една колежка. По делото не са налице данни някои от
представляващите дружеството – явяващо се въззиваема страна да е в болничен нито някои
от адвокатите, които са упълномощени и които депозират писмен списък на разноски,
поради което считам, че не са налице пречки да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид, че адв. Е. С. е преупълномощена от колеги, които имат своето
процесуално представителство, независимо от преупълномощаването и предвид
обстоятелството, че събитието на което се позовава адв. С. е настъпило на 15.06.22 г., т.е. в
срок предхождащ в достатъчна степен днешното открито съдебно заседание, което дава
възможност да се организира защитата на юридическото лице ЗД „Бул Инс“ АД гр. София
намира, че не са налице основания за отлагане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 360/30.05.2022 г.
Адв. Т.: Поддържаме въззивната жалба. Нямаме други доказателствени искания освен
допуснатите ни двама свидетели при режим на водене.
ДОПУСКА до разпит като свидетел И. В. А., воден от въззивника.
ВПИСВА същия в списъка на лицата за призоваване.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля и снема самоличността му: И. В. А. – 18 г.,
неосъждан, български гражданин, без дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл.290 НК.
Свидетелят И. А. на въпроси на съда: Първи братовчеди сме с А.С. и с починалия
С. С..
Свидетелят И. А. на въпроси на адв. Т.: С А.С. сме първи братовчеди, заедно сме
израснали и сме доста близки. Постоянно сме били заедно, в едно училище учихме заедно,
на тренировки ходихме заедно, в една компания сме.
Починалия му брат С. и той ми е първи братовчед и с него сме били доста близки,
като братя сме били, постоянно сме били заедно. Заедно сме излизали в една компания аз,
А., С.. На близка възраст сме – С. е по-голям от мен с две години, А. е по-малък от мен с
една година. Живеем в един квартал – в А..
А.С. и починалия му брат С. винаги ходеха заедно на училище, заедно ходихме
всички. Двамата минаваха през нас и заедно ходехме на училище. Учехме в училище
„Любен Каравелов“.
Ходил съм в дома им постоянно, почти всеки ден. Те живееха в една стая и спяха на
един диван. В годината нямаше време, в което те да се разделят. Даже и когато ходят на
2
почивка някъде постоянно ходеха заедно. Не е имало изобщо случай единият брат да е
ходил на лагер, а другият да не е ходил. Последно ходиха в Обзор на лагер и пак бяха
заедно, не са се разделяли. Излизахме заедно с компанията на С. излизахме заедно, идваха да
ни вземат, защото те са по-големи и някой път С. идваше с нашата компания. Все бяхме
заедно.
Свидетелят И. А. на въпрос на съда: С. е по-голям от нас и си имаше и други
приятели обаче постоянно се събирахме заедно.
В дома си имат кухня-всекидневна и две отделни стаи. Родителска спалня и една стая
за двамата братя.
Свидетелят И. А. на въпроси на адв. Т.: Постоянно ходихме два, три пъти в месеца
ходихме при общата ни баба - събота и неделя и във ваканциите и тя живее в А.. Например
всяка събота и неделя два три пъти в месеца сме ходили да спим там при общата ни баба. Тя
живее в къща с двор. Постоянно сме ходили там да спим, през ваканциите да си играем там,
наблизо има гора. Братята никога не се разделяха – не е ходил само единият при едната
баба, а другият при другата баба и дядо, защото А. не можеше без С. да спи и С. не можеше
без А..
Заедно ходихме на тренировки. Първо започнахме тримата да тренираме карате в
читалището. Тренирахме една година и след една година започнахме бокс да тренираме.
Баща ми с колата ни оставяше в Читалището на тренировките и после се връщахме пеша.
Постоянно заедно ходихме. Никога не се е случвало А. да се прибере сам или С. да си тръгне
сам и нас да ни остави. Аз като не ходя на тренировки и те двамата не ходеха, не сме се
разделяли.
Посещаваха заедно рождени дни на приятели или семейни празници. Ако някой от
компанията имаше рожден ден, постоянно се събирахме в нас. Има една свообдна стая в нас
и постоянно се събирахме там. С. и А. винаги бяха.
Адв. Т.: Знаете ли дали са си споделяли тайни С. и А.?
Свидетелят И. А. на въпроси на адв. Т.: След като почина С. ходихме на гробището
с А. и А. запали цигара и я остави там на гроба. Когато беше жив С. те си говореха
постоянно на ухо двамата и когато питах какво си говорят А. не ми казваше. Когато попитах
А. защо сложи цигарата на гроба, чак тогава ми каза, че С. е пушил, това го крих от Вас. Той
е пушел тайна, само казал на А..
След смъртта на С. А. вече не обича да яде плодове. Имаха традиция когато се
приберат вкъщи преди да си пуснат филм, С. постоянно миеше плодове всяка вечер на брат
си и сега всичко му напомня за С.. Свързва плодовете със спомена за брат си и не поглежда
плодове.
Имаха игра на която да играеха заедно – един плейстейшън с джойстици. Вече А.
изобщо не пуска плейстейшъна. Скоро му казах да играем, но той постоянно сменяше
темата, не го включва изобщо. А. е по-различен след смъртта на брат си. Не говори вече.
Спомня си нещо за брат си и изведнъж започва да гледа в една точка, не говори, не общува.
3
Преди смъртта весел си беше, говорехме си, общувахме си, излизахме. Виждал съм го доста
да плаче след смъртта. Не казва каква е причината. Той изведнъж му става нещо и почва да
гледа в една точка, не говори.
Адв. Т.: Аз нямам други въпроси.
Свидетелят И. А. на въпрос на съда: В тази връзка по различно от близката връзка
между братя е, че са много близки, прекалено близки. Това е така, защото са братя и нямат
много голяма разлика и постоянно са били заедно, изобщо не са се разделяли.
Съдът освобождава свидетеля.
ДОПУСКА до разпит като свидетел К. В.а А., водена от въззивника.
ВПИСВА същия в списъка на лицата за призоваване.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката и снема самоличността й: К. В.а А. – 24
години, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със страните по спора,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК.
Свидетелката К. А. на въпроси на съда: Първа братовчедка съм на А. и С. С.и.
Познавам С., защото сме първи братовчеди и сме отраснали заедно – не в една къща, но
бяхме все заедно. Живеем в А., не сме близо, но всяка вечер бяхме заедно. След работа
родителите ни например понякога в нас, понякога в тях ходихме. Ние сме на две сестри
децата. Гостувахме си почти всеки ден, по празници и все още сме така, всеки ден сме
заедно. Аз съм по-голяма, като кака съм. Двамата пораснаха като много се уважаваха, не
можеха един без друг. Единият като ходи някъде, задължително ходеше и по-малкия брат.
Никога не са се разделяли двамата, все бяха заедно.
Последно си спомням, че ходиха двамата заедно цялото семейство да летува в Обзор,
но не са се разделяли. Те нямаха конфликти, както и аз съм с моя брат и те така. Никога не
са имали конфликти, караници, те не бяха такива деца. Имаха общи интереси, спортуваха
заедно. Първо ходеха да тренират карате. Баща ми ги записа тримата, около година
тренираха и след това баща ми ги записа да тренират бокс. Даже и аз исках да се запиша, но
баща ми каза, че не може – там има много момчета. Тренираха бокс около година, две.
След нещастието А. - по-малкият брат много се промени, не сяда на една маса с
родителите си. Сам самичък в стаята си закусва, обядва от първите месеци след нещастието,
сега малко започна. И да не е всеки ден, през ден ходя в тях, защото вече сме по-големи. А.
си има приятелка, познаваме момичето. Той А. не искаше да ходи на училище. Ние
постоянно говорихме с него след случилото се. Пряко го свързвам като реакция след
случилото се. Иначе те заедно ходиха на училище, заедно сме ходили. Минаваха през нас и
ходихме заедно. Имаше промяна в успеха в училище, той въобще не отваряше дори един
учебник. Не можеше, защото те заедно решаваха задачи, всичко заедно правеха. Той вече не
тренира, след смъртта спря.
Свидетелката К. А. на въпроси на адв. Т. : Двамата братя живееха заедно, дори спяха
в един разтегателен диван, не можеха един без друг. Имаше в стаята две легла, но малкия
все искаше с брат си да спи.
4
В една компания бяха. Никога не се е случвало по-големия брат да ходи някъде на
рожден ден или другаде без по-малкия да е с него или по-малкия да ходи някъде без по-
големия си брат. Той не оставяше брат си. Един без друг не можеха. Имаха традиция в
яденето на плодове. Всяка вечер родителите като се приберат от работа задължително
минаваха през пазара, както всеки, вземаха плодове. Беше като традиция С. да мие
плодовете и да сложи на по-малкия и след това вече А. не пипа вече, дори като види
плодове си обръща главата. Това е така, защото му напомня за С..
Имаха плейстейшън - игра на която играеха заедно. Сега към настоящия момент А. не
играе на него. Въобще не го пипа и не позволява някой друг да го пипне.
Носи дрехите на брат си и телефона му носеше, всичко.
Адв.Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът освобождава свидетеля.
Адв.Т.: Нямам оказателствени искания. Моля, да приемете списък на разноските по
чл.38 ГПК. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на колегата
само над размера за минималното такова.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Т. : Моля, да отмените първоинстанционното решение с аргументи, които сме
изложили във въззивната жалба. Считам, че братята са били особено близки, повече от
нормално и мисля, че отговора на въпроса, който зададохте съдия Б. е в ежедневните малки
неща – ходенето заедно, желанието да спят на един диван. Това с плодовете, когато ми го
разправяха аз бях много впечатлен и всички други ежедневни неща, които повечето хора
правят сами, а те са правили заедно. Аз лично нямам абсолютно никакво съмнение, че това е
било така както споделиха двамата свидетели. Считам, че те са имали особено силна връзка.
Живели са в една стая. Посещавали са бабите и дядовците си заедно. Никога едното дете не
е ходило на лагер без другото, на тренировки също в свободното време и през ваканциите са
били заедно. Считам, че е налице особено силна връзка. Такава не се среща във всяко дете.
Ясна е народопсихологията на българите, където роднинските връзки са нещо наистина
много специално за нас. Считам, че това е една особена връзка и в този смисъл Ви моля,
съгласно събраните в днешното съдебно заседание показания, както и съгласно всички
доказателства от първоинстанционното дело, да отмените неправилното решение на
Варненския окръжен съд и да постановите друго, с което да уважите така предявения иск.
Моля, ако уважите иска ни да присъдите разноските, съгласно чл. 38 от ГПК.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 14:45 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6