№ 543
гр. * , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, 32 СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Незает Ар. Исаева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110201504 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на В. ИВ. В. чрез адв. К. К. при АК- *
против НП № 03-009247/16.03.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- *, с което на основание чл. 413 ал.2 от КТ му е наложено административно
наказание "ГЛОБА ” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.
с чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.ДВ бр.
102/22.12.2009 г./.
В депозираната жалба се релевират твърдения, че издаденото НП е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Не се оспорва фактът, че въззивникът
е собственик на процесния имот – ПИ с идентификатор 10135.5401.2580, находящ се в
гр. *, кв. *, С.О. Б*. Оспорва се обаче авторството на деянието, като се твърди, че
същият е предоставен за ползване на П.П., зет на жалбоподателя, с оглед на което се
сочи, че последният не е възлагал работа във връзка с имота на заварените в същия
лица, поради което няма качеството на работодател по отношение на тях. Излага се
становище, че АНО не е изяснил дали лицето Н.У. е изпълнявал трудова дейност в
1
обекта и какъв е бил нейния характер, съотв. е неясно въз основа на какви факти е
формиран изводът, че са налице елементите на трудово правоотношение с лицето.
Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. К. К. при ВАК, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество релевира доводи за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила предвид отсъствието на надлежно описание на нарушението в
издаденото НП. Пледира НП да бъде отменено, както и да се присъдят в полза на
въззивника разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща
представител – юк Ошавкова, която оспорва жалбата. В заседание по същество
пледира, НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Излага
становище, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че не е
документиран и проведен инструктаж на посочения в НП работник, което е вменено в
задължение на работодателя. Излага становище, че полагания от работника труд в
имот, собственост на въззивника е в полза на същия, което определя и наличието на
качеството – работодател по отношение на посоченото лице. Иска се НП да бъде
потвърдено и да се присъди в полза на АНО заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – Н.И. и свидетелят по акта – П.М.. С оглед изясняване на
фактическата обстановка по случая е допуснат разпит на лицата – П.П., Н.У., В.С. и
П.Д., присъствали по време на проверката, извършена от контролните органи и на
трудовата дейност, полагана в обекта.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и копия
на решение № 2101/02.11.2018 г., постановено по адм.д. № 1187/2018г. на АдмС – *;
разпореждане № 2570/21.02.2019 г., постановено по адм.д. № 1216/2019 г. на Върховен
административен съд; разпореждане № 7043/10.05.2019 г., постановено по адм.д. №
1216/2019 г. на Върховен административен съд; изпълнителен лист с изх. №
849/12.12.2019 г.; списък на претендираните за присъждане разноски и договор за
правна защита и съдействие № 369396/29.04.2021 г. , копие на удостоверение на
пенсионера от МВР, копие на обяснения от * П.а, П.П., П.Д., В.В.; копие на жалба
срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение,
издадено на 07.03.2018 г. от Н. Ив. Ив. – гл.инспектор в Д„ИТ“ гр. *, вх. №
18028026/20.03.2018 г.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал за настъпил инцидент на 13.02.2018 г. при
извършване на строително-ремонтни дейности на обект в ПИ с идентификатор
10135.5401.2580, находящ се в гр. *, кв. *, С.О. *, на посочената дата св. Н.И. и св. П.М.
, заемащи длъжност „инспектор“ при ДИТ-*, посетили обекта. На място същите
установили, че имотът и прилежащата към него сграда са собственост на въззивника. В
обекта били установени лицата ПР. ИЛ. П. – зет на въззивника, както и В. СТ. ГР., Н.
Г. УР., * и *. При събеседване със същите, било констатирано, че лицата са извършвали
дейност по изграждане на бетонна плоча на сграда в обекта, като при ползването на
бетон помпата е пострадало лицето ПЛ. ЗЛ. Д., което непосредствено след инцидента е
транспортирано за оказване на спешна медицинска помощ. Към момента, в който
служителите на ДИТ пристигнали в обекта, лицата не извършвали трудова дейност. От
св. Н.И. бил изготвен констативен протокол, в който било посочено, че св. Н.У. е
ангажиран на обекта на длъжност „общ работник“ с дата на наемане – 13.02.2018 г.,
работно време от 12.00 ч до 19.00 ч. без наличен сключен трудов договор.
Констативния протокол бил подписан от У., който попълнил и декларация на
посочената дата, в която изложил възприятията си относно релевантни по случая
факти. Впоследствие, на св. П.П., вписан в констативния протокол като
„представител“, била връчена призовка, адресирана до въззивника с покана същият да
представи документи, удостоверяващи провеждането на инструктаж на работещите в
обекта лица. В посочения в призовката срок за представяне на изисканите документи, в
сградата на ДИТ-* се явил св. П., който представил нотариално заверено пълномощно
изходящо от въззивника, с което последният го овластявал да го представлява пред
компетентните органи във връзка с процесния имот. След като в указания срок не били
представени в ДИТ-* документи, удостоверяващи проведен инструктаж на Н.У. във
връзка с извършваната от него дейност в обекта, св. И. съставил на жалбоподателя
АУАН за нарушение на чл. 11 ал.5 вр. с чл. 12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията
и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
/обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./ за това, че на 13.02.2021 г. в гр. *, кв. *, С.О. *, в ПИ
10135 5401 2581 в качеството на работодател е допуснал до работа Н. Г. УР. да
изпълнява трудовите функции на „Общ работник“ преди да е документирано
провеждането на начален инструктаж на същия.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 413
ал.2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на В.В., като му
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда и петстотин лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
3
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 03-009247/16.03.2018 г. е издадено от
компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – *., съгласно чл.
15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” и видно от приобщеното по делото копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.
АУАН и НП са издадени в сроковете предвидено в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на
издаденото НП, съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, по следните
съображения:
Съдът намира, че в АУАН и НП не е описано ясно и недвусмислено за какво
конкретно нарушение е повдигнато обвинение на въззивника. Логическото и
граматическо тълкуване на съдържанието на двата документа, сочи , че същото
представлява компилация от описанието на две нарушения, касаещи отделни
конкретни задължения на работодателя, предвидени в Наредбата, а именно:
задължението на същия съгласно разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.5 от Наредбата да
осигури провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки
работещ независимо от срока на договора и забраната визирана в нормата на чл. 3 от
Наредбата да се допуска до работа работник и служител, който не притежава
необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. В конкретния случай обаче нормата на
чл. 3 от Наредбата не е визирана в цифровата квалификация на нарушението, съотв. не
е отразена в обжалваното НП констатация, че конкретния работник или служител не е
притежавал необходимите знания и умения за извършване на работата съотв. не е бил
надлежно инструктиран, а единствено е инкорпориран в описанието изводът, че такъв
инструктаж не е бил документиран.
Друг е въпросът, че доколкото с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН при
административните нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени
в съответния закон или указ деянието се явява несъставомерно такова, доколкото
описанието на същото и посочената като нарушена разпоредба са извън хипотезата на
4
цитираната норма.
Съдът счита, че посочените нарушения на процесуалните правила са съществени
такива и са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание, тъй като водят до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира
защитата си адекватно срещу повдигнатото обвинение.
Низависимо от констатираните процесуални пороци в хода на
административно-наказателното производство, съдът с оглед служебното начало
разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при
работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и
времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат
характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и
съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-
2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в
Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.
Разпоредбата на чл. 3 ал.1 от Наредбата предвижда, че работодателят не допуска
до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения
и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Анализът на цитираната нормативна уредба сочи, че инкорпорираните в същите
задължения са адресирани до лице, което има качеството „Работодател“. Съгласно
разпоредбата на §1 т.2 от Наредбата легалната дефиниция на „Работодател“ по смисъла
на цитирания подзаконов нормативен акт обхваща лицата, които имат това качество по
смисъла на в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и
всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства обаче не се установява
безспорно въззивникът да е имал качеството на работодател по отношение на св. Н.У..
Действително въз основа на приобщените гласни доказателства се установява, че У. е
извършвал трудова дейност в обекта, собственост на жалбоподателят. Липсват обаче
5
доказателства, въз основа на които да се формира категоричен извод, че именно
въззивникът е възложил извършването на дейността, а напротив, събрани са множество
гласни доказателства чрез разпита на всички лицата, извършвали трудовата дейност,
които непротиворечиво и в логическа връзка излагат твърдения, че собственикът не е
се е намирал в обекта по време на проверката и реализиране на строително-
монтажните работи в същия, работещите в обекта не са осъществявали контакт с него,
съотв. са били ангажирани от св. В.С., който от своя страна е бил натоварен по
уговорка със св. П.П. с реализирането на определен трудов резултат, а именно –
изливане на бетонна плоча.
Съдът оцени като недостоверни твърденията на актосъставителя и свидетеля по
акта, че заварените при проверката лица са заявили, че са ангажирани с извършване на
дейност в полза на въззивника, предвид констатираното от същите противоречие
между твърдението им, че са вписани посочените изявления в констативния протокол и
липсата на подобно съдържание в същия. Видно от заглавната част на приложеното
към АНП копие на протокол, въззивникът е посочен единствено като собственост на
процесния имот, но не и като възложител на извършваните строително-монтажни
работи в същия респ. работодател. Друг е въпросът, че визираните в констативния
протокол факти, не сочат и наличие на минималното съдържание на трудово
правоотношение, с оглед липсата на данни за договорено трудово възнаграждение с У.,
каквото обстоятелство не се установява и въз основа на останалия събран по делото
доказателствен материал.
В подкрепа на формираните от съда изводи е и влязлото в сила решение №
2101/02.11.2018 г. на Административен съд-* по адм.дело № 1187/2018 г. , с което е
отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
между В. ИВ. В. и Н. Г. УР..
Съдът оцени като неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззиваемата страна, че качеството работодател на жалбоподателя следва логично от
собственическите му правомощия, предвид облагите от извършвания в негова полза
труд, доколкото посочените съображения не съответстват смисъла, който влага закона
в посоченото понятие.
Друг е въпросът, че предвид установените по делото факти, нарушението се
явява недоказано и от субективна страна, след като не е установено, че ангажирането
на конкретния работник е извършено със знанието респ. съгласието на собственика на
имота, което да обуслови изводът за реализирането на деянието при умишлена или
непредпазлива форма на вина.
Поради изложените съображения, съдът намери, че НП следва да бъде отменено
6
като необосновано и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на
юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение, съдът установи следното:
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид
приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от
процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди
заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в
хода на производството по делото,. Видно от приложения по делото договор за правна
помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева, което следва да бъда присъдено в полза на въззивника.
С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-009247/16.03.2018 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - *, с което на В. ИВ. В. на основание чл. 413 ал.2 от КТ е
наложено административно наказание "ГЛОБА ” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. с чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд /обн.ДВ бр. 102/22.12.2009 г./.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“ да заплати на В.
ИВ. В. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение-
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - *.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
7
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8