Р Е Ш Е Н И Е
№ 260917/ 29.06.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Кина
Киркова като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 3172 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на В.К.Т. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, офис 8, против „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цариградско шосе №
47А, представлявано от изпълнителния директор С. Б... Ищцата предявява осъдителни искове за сумата
от 7 535,28 лв. – застрахователно обезщетение по договор между страните
/Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ и Сертификат № ….. по групов
договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“/, сключен във връзка с
договор за жилищен кредит от 12.04.2016г. между ищцата и „Банка ДСК“ ЕАД, и
сумата 734,69 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 08.07.2019г. - 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяването на иска на 23.06.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ищцата твърди, че
във връзка с договор за жилищен кредит, сключен на 12.04.2016г. с „Банка ДСК“
ЕАД, подписала Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов
договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, а на 10.05.2016г.
между нея, банката като застраховащ и ответника - като агент на застрахователя
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД бил подписан Сертификат № ….. на застраховано
лице по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, за
периода на кредита, с начало на застрахователния период - 10.05.2016г. Първата
застрахователна премия била веднага заплатена от ищцата, а следващите били
служебно удържани от банката.
На 21.11.2018г.
ищцата претърпяла операция по повод злокачествен карцином на щитовидната жлеза,
поради което била хоспитализирана, с назначено лечение и известно време била в
болнични. На 07.05.2019г. била освидетелствана от ТЕЛК и с издаденото експертно
решение била оценена със 71 % трайна неработоспособност за срок от 2 години,
считано от датата на освидетелстването. През лятото на 2019г. предявила
претенция до ответника за изплащането на дължимото от застрахователя
обезщетение в случай на трайна нетрудоспособност, съгласно сключената застраховка.
Ответникът с писмо поискал предоставяне на документи, а през месец август
2019г. ищцата получила писмен отказ на ответника поради липса на основание.
Счита, че не са налице посочените в общите условия по договора хипотези на
освобождаване на застрахователя от отговорност.
В преклузивния срок
по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор. Признава
застрахователното правоотношение по описания договор за застраховка, но твърди,
че не е настъпил покрит застрахователен риск по смисъла на чл.8.2. вр. чл.86 от
Общите условия – не е налице пълна трайна неработоспособност. Счита, че въпреки
заболяването си, ищцата не е в поставена в състояние на невъзможност да полага
труд за осигуряване на доход. Сочи, че към момента ищцата работи като учител. Твърди,
че сочените общи условия към застрахователния договор обвързват страната, като
се позовава на чл.348, ал.1, изр.2 и 3 от КЗ. Оспорва и материалната
легитимация на ищцата да получи застрахователно обезщетение, като твърди, че
при настъпване на покрит риск такова обезщетение се дължи само банката по
кредита.
С протоколно
определение от 08.06.2021 г. е допуснато изменение на иска чрез намаляването
му, като е прекратено производството за разликата над сумата от 7291.16 лева до
горницата от 7535.28 лева – главница и за разликата над сумата от 652.23 лева до горницата от 734.69 лева -
мораторна лихва.
Бургаският районен
съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На
12.04.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД-кредитор и В.К.Т. и Михаил
Желязков Тихолов- кредитополучатели е сключен Договор за жилищен кредит/
л.10-20/, по силата на който банката е отпуснала сумата от 40 000 лева за
срок от 180 месеца. Към договора за кредит е приложен погасителен
план/л.17-20/.
Ищцата е подписала Съгласие за включване в
група на застраховани лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“/л. 21/ С това съгласие В.Т. е изразила желанието си да бъде
включена в група на застрахованите лица във връзка с заемна сметка №….. за
кредит от „Банка ДСК“ в размер на 39 703.83 лева. Посочени са покрити
рискове: смърт и пълна трайна неработоспособност над 70 % в резултат на
застрахователно събитие. Посочено по отношение на втория риск е, че към датата
на постановяване на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК застрахованото лице трябва
да извършва дейност, чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход.
На 10.05.2016г. е
подписан Сертификат № …../л. 22/, създаващ застрахователно правоотношение между
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и ищцата. Уговорено е застрахователно покритие
с начало 10.05.2016 г. и край- изтичане на срока на кредита или изрично
посочени в общите условия хипотези.
Посочено е, че при
настъпване на покрит риск „пълна трайна неработоспособност“ на застрахования когато
срокът на постановеното Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК (първоначално или
последващо) е по-кратък от остатъка от срока на кредита към датата на
настъпване на покрития риск - погасителните вноски по кредита на застрахованото
лице, за срока на постановеното Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от
застрахователната сума. Размерът на всяка от погасителните вноски по
предходното изречение е равен на размера на погасителната вноска по кредита,
дължима от застрахованото лице към датата на настъпване на покрития риск,
включваща главница и лихва (но не и наказателна лихва). Погасителните вноски по
кредита, дължими през срока на Експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, се изплащат
еднократно на ползващото се лице съгласно Общите условия по застраховката. Тези
правила се прилагат и при постановяване на ново експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК,
с което се удължава без прекъсване срокът на пълната трайна неработоспособност
във връзка със същото застрахователно събитие, ако срокът на пълната трайна
неработоспособност, съгласно новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК изтича преди
срока на кредита.
Според чл.2.3 трайната
неработоспособност, посочена в експертните трябва да отговаря на дефиницията за
пълна трайна неработоспособност, съгласно Общите условия на застраховката.
Приложени са общите
условия по застрахователния договор/л. 41-46/. В т.86 е дадена дефиниция на
„пълна трайна неработоспособност“. Посочено е, че „Пълна трайна
неработоспособност на застрахованото лице е медицински удостоверяема, вероятно
постоянна, над 70 % трайна неработоспособност и неспособност на лицето да
упражнява каквато и да била дейност чрез
полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока на
индивидуалното застрахователно покритие като резултат от застрахователното
събитие. Процентът на трайната
неработоспособност се удостоверява въз основа на Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо
процент на трайно намалена работоспособност
над 70 %. Неспособността на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез
полагане на личен труд за осигуряване на доход се установява въз основа на
документи, посочени в т. 41 от настоящите общи условия. Датата на настъпване на
трайната неработоспособност е датата на постановяване на първото по ред
Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК във връзка със същото застрахователно събитие.“
Приложено по делото
е експертно решение на ТЕЛК от 07.05.2019 г./л.24-25/, с което на В.К.Т. е
определена 71 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години при
поставена диагноза „злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза“.
Приложен по делото
е и трудов договор № 4/11.09.2015 г., по силата на който ищцата В.Т. полага
труд като младши възпитател в ОУ „Братя Миладинови“ гр. Бургас Не се твърди и
не се установява трудовото правоотношение да е прекратявано.
Представени са
платежно нареждане и месечни извлечения/л. 31-35 и л.204 /, от които се
установява, че през периода 2016-2021 г. от страна на ищцата са заплатени и
удържани застрахователните премии по договора.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че от страна
на Т. са извършени погасителни вноски за заплащане на кредит, за периода
07.05.2019 г. - датата на експертното решение до м.март 2021 г. - датата на
изготвяне на експертизата общо в размер на 6 689,54 лв. и е изчислило
мораторната лихва върху тези суми за периода от 08.07.2019 г. до датата на
предявяване на иска - 22.06.2020 г. в размер на 652,23 лв.
Представени са по
делото банкови извлечения/л. 98-117 и л. 205-206/, видно от които ищцата е
заплащала задълженията си по банковия кредит към „Банка ДСК“ за периода от
01.05.2019 г. – 10.12.2020 г. и от 01.03.2021 г.- 30.04.2021 г. За месеците
март-април 2021 г. ищцата е заплатила сумата от 601.62 лева –погасителни вноски
по банковия кредит.
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че няма причинно-следствена връзка между предходни заболявания на
ищцата и настъпилата нейна трайна неработоспособност и че при издадените
решения на ТЕЛК ищцата В.Т. е способна да извършва трудова дейност и тя
извършва такава и в момента.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка се налага следното от правна страна:
Исковете са с
правно основание чл.386 вр. чл.382 от Кодекса на застраховането. В настоящото производство ищцата носи доказателствената тежест да установи
настъпването на покрит риск по застрахователно правоотношение и правото си да
получи претендираното застрахователно обезщетение. Ответникът носи тежестта да
установи правоизключващите си възражения - наличието на основания за отказ да
изплати застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 456,
ал. 1 от КЗ когато застраховка „Живот" е била сключена в полза на кредитор
за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите
наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по
застрахователния договор и са платили задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което
на законно основание е платило задължението. Ето защо е налице материалната
легитимация на ищцата да получи застрахователно обезщетение при настъпване на
покрит риск, като такова обезщетение не се дължи само спрямо банката по кредита.
Страните не спорят,
че в процесния случай е налице групов договор за застраховка по смисъла на чл. 441
от КЗ между ответния застраховател и „Банка ДСК” ЕАД, към който ищецът се е
присъединил съгласно предоставения му за това сертификат № …./ 10.05.2016
г. Чрез този сертификат са обезпечени
задълженията на ищцата В.Т. към „Банка ДСК” ЕАД по сключения между тях Договор
за жилищен кредит от 12.04.2016 г. при настъпване на покрития риск „пълна трайна неработоспособност“. Срокът не
застрахователното покритие съвпада със срока на договора за кредит- 04.05.2031
г. и доколкото ищцата е заплащала всички застрахователни премии не са налице
основания за прекратяване на застрахователното правоотношение, което е
действащо към датата на твърдяното застрахователно събитие- 07.05.2019 г.
Видно от приетата и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза и от приложените банкови извлечения/л.
205-206/, ищцата е заплатила на банката всички задължения, произтичащи от
договора за кредит към края на месец април 2021 г.
Установено е и, че
през периода на застрахователното правоотношение – на 07.05.2019 г. В.Т. е
освидетелствана от ТЕЛК и поради заболяването ѝ „злокачествено новообразувание
на щитовидната жлеза“ е определена 71 % трайна неработоспособност за срок от 2
години. Установи се и че, заболяването на ищцата не е свързано с предходно
такова и тя може да полага труд, като и полага такъв като учител.
Спорно между
страните е дали това здравословно състояние на ищцата представлява покрит
застрахователен риск по смисъла на чл. 8.2 от приложимите общи условия по
конкретната застраховка и с оглед дадената в чл. 86 от общите условия на
застраховката дефиниция на понятието „пълна трайна неработоспособност”, която
според застрахователя включва две кумулативни условия – установена с решение на
ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена неработоспособност над 70% и едновременно с това
неспособност на ищеца да упражнява каквато и да дейност с личен труд за получаване
на доход.
Клаузата на чл. 86
от ОУ следва да се тълкува систематично с клаузата на чл. 41 от същите. Според
клаузата на чл. 41 от ОУ неспособността на застрахованото лице да упражнява
каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход в
случай, че застрахованият към датата на настъпване на пълната трайна
неработоспособност е в трудово правоотношение се доказва с представяне на:
„документи, за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.
325, ал.1, т.9 или чл. 327, ал.1, т.1 от КТ; документ, издаден от работодателя,
удостоверяващ дали лицето е трудоустроено вследствие на състоянието му на
трайна неработоспособност; справка от НОИ за размера на осигурителния му доход,
удостоверяваща размера на осигурителния доход на лицето в периода,
непосредствено следващ настъпването на пълната трайна неработоспособност;
справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето; декларация по
образец на застрахователя, че лицето не упражнява каквато и да било дейност
чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход“.
Очевидно
разпоредбата на чл. 86 от ОУ изисква т.н. „неспособност на лицето да упражнява
каквато и да дейност с личен труд за получаване на доход“ да се удостовери с
документ от който да е видно, че застрахованото лице е прекратило действащото
си трудово правоотношение.
В т.2 от сертификат № …/ 10.05.2016 г. при
описанието на покрития риск „пълна трайна неработоспособност над 70%“ е
въведено изискване, че към датата на постановяванена ЕР на ТЕЛК/НЕЛК
застрахованият трябва да извършва дейност, чрез полагане на личен труд за
осигуряване на доход.
Съпоставяйки двете
разпоредби/ т.2 от Покрити рискове от застрахователния договор от една
страна и чл. 86 във вр чл. 41 от ОУ от
друга страна/ следва да се заключи, че единствената възможност на работещото
застраховано лице при настъпване на установена с решение на ТЕЛК/НЕЛК трайно
намалена неработоспособност над 70%, да получи застрахователно обезщетение е да прекрати трудовото си правоотношение.
Тази клауза/ чл. 86
от ОУ/ не е индивидуално уговорена, изготвена е предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ, като тя е инкорпорирана в
общи условия към договор. Същата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и е уговорена във вреда на
потребителя.
Подобна клауза
създава на застрахователя право на самостоятелна преценка след представяне на
решение на компетентен орган- ТЕЛН или НЕЛК дали е налице или не
застрахователен риск- противоречие с разпоредбата на чл.143, т.6 от Закона за
защита на потребителите.
Ако бъде приложена
клаузата на чл. 86 от ОУ застраховано лице, което е получило степен на инвалидизация, но
независимо от това е продължило да полага труд ще бъде поставено в
по-неблагоприятно положение от всички други застраховани лица, които са
престанали да полагат труд. Такова тълкувание би обезсмислило изобщо наличието
на застраховка, обезпечаваща банковите задължения на застрахованото лице,
доколкото, за да се възползва от застрахователното обезщетение, то следва да
престане да полага труд и да се лиши от всякакъв доход за определения му период
на временна неработоспособност. Ако стори това, веднага след изтичането на този
период/ в процесния случай - две години/, застрахованото лице няма да има
трудов доход, а и ще следва да продължи да плаща задълженията си по кредита.
В допълнение следва
да се посочи и, че съгласно чл. 382, ал. 4 от КЗ договорите по ал. 1
задължително се сключват при общи условия съгласно чл. 348. При несъответствие
между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за
които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. В процесния случай е
налице противоречие между т.2 от Покрити рискове от застрахователния договор от
една страна и чл. 86 във вр чл. 41 от ОУ
от друга страна, поради което следва да се приложат уговорките на т. 2 от Покрити
рискове от застрахователния договор.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че е настъпил покрит застрахователен риск и искът
е доказан по основание.
Съгласно индивидуално
уговореното между страните при настъпване на покрит риск „пълна трайна
неработоспособност“ към датата на настъпване на покрития риск за срок с решението по ТЕЛК- по-кратък от остатъка на
срока на кредита, се изплаща еднократно обезщетение. Дължима е сума за 24
месечни погасителни вноски от по 313.97 лева всяка или сумата от 7535.28 лева.
Доколкото
претенцията е във връзка с чл. 456, ал. 1 от КЗ дължими от застрахователя са
платените от застрахованото лице на кредитора задължения към кредитора Съдът на
основание чл. 235,ал. 3 от ГПК съобразява настъпилите в рамките на процеса
плащания от страна на ищцата в полза на нейния кредитор- „Банка ДСК“ ЕАД. Извършени
са погасителни вноски за заплащане на кредит, за периода 07.05.2019 г. - датата
на експертното решение до м.март 2021 г. - датата на изготвяне на съдебната експертизата
общо в размер на 6 689,54 лв., а за месеците март-април 2021 г. ищцата е
заплатила и сумата от 601.62 лева. Ето защо искът е доказан и по размер за
сумата от 7291.16 лева.
Що се касае до
претенцията за заплащане на сумата в размер на 652,23 лв.- мораторна лихва за
периода от 08.07.2019 г. до датата на предявяване на иска - 22.06.2020 г. съдът
намира следното. В чл. 86 от ЗЗД е посочено, че при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение,
какъвто е настоящият /тъй като вземането на застрахователя произтича от
закона/, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора – чл.
84, ал. 2 от ЗЗД. По делото няма приложено искане за изплащане на
застрахователното обезщетение, годно да постави в забава ответника. На
основание чл. 409, във вр. чл. 405 във вр. чл. 108, ал.1, т.2 от КЗ следва да
се приеме, че застрахователят е изпаднал в забава със постановяване на
мотивирания отказ на 05.08.2019 г., поради което искът за претендираната
мораторна лихва за забавено плащане на главницата се явява основателен за
периода от 05.08.2019 г. до 22.06.2020г. Досежно размера, след служебно изчисление по
чл. 162 от ГПК съдът намира, че за посочения период, същият възлиза на 654.18
лева и доколкото се претендира по-малък размер/652,23лв./, то искът следва да
се уважи.
Основателна се
явява и претенцията за законна лихва върху сумата от 7291.16 лева, считано от
подаване на исковата молба -23.06.2030г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищцата се следват деловодни разноски за настоящото
производство, чийто размер, възлиза на
1 151,41 лева, съобразно представения списък.
Ответникът е
останал задължен за разноски, като в указания седмодневен срок не е платил по
сметка на съда сумата от 200 лева- възнаграждение за вещо лице по приетата СМЕ,
като същите следва да бъдат събрани принудително по реда на чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. Цариградско шосе № 47А, представлявано от изпълнителния
директор С.. Б.. да заплати на В.К.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
офис 8 на основание чл.386 във вр. чл.382 във вр. чл. 456, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 7291.16
лева /седем хиляди двеста деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ –
застрахователно обезщетение поради настъпил на 07.05.2019 г. застрахователен
риск- „пълна трайна неработоспособност“ по групов договор за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“, като ищцата е изразила съгласие за включване
в групата на застрахованите лице с подписване на сертификат № …/ 10.05.2016 г.
във връзка със сключен от нея Договор за жилищен кредит от 12.04.2016 г. с
„Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 652,23 лева /
шестстотин петдесет и два лева и двадесет и три стотинки/ - мораторна лихва
върху главницата от 7291.16 лева за периода от 05.08.2019 г. до - 22.06.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 7291.16 лева от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 1 151,41 лева- съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати по сметка на Бургаския районен съд
сумата от 200 лева- възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ