№………………../18.09.2020г.
Гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти август две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при секретар Христина Атанасова
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 1977 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на "КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, чрез адв. О.Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 1035ЗЗ691, със седалище
гр. Варна, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума в размер 114 940.18 лв.,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец октомври 2016 г., заедно с обезщетение за забава върху главницата за
периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск в размер на
33 939.18
лв; 2.) сума в размер 139 137.82
лв., представляваща цена на неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016
г., ведно със сумата от 41 084.25
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху
горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Сочи се в
исковата молба, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала в землището
на гр. Каварна, състояща се от два ветрогенератора „ВГ-8“ и „ВГ-9“, която е
присъединена към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електрическа енергия
№ДУА-371/17.08.2007-3062/17.08.2007-4018-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008 г.,
сключен между Ищеца и "Е. ОН
България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на "Енерго-Про
Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север"
АД). Твърди също така, че е сключил и Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 84/11.06.2009г. с ответното дружество „Е.ОН България Продажби“ АД
(сега „Енерго-про продажби” АД), по силата на който последното се е задължило
да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия при условията на Договора, на Закона за
енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от
14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия по
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.
Ищецът твърди, че
за месец октомври 2016 г. е произвел и доставил на ответника електроенергия в
размер на 536,018 MWh, за
която е издал Фактура № 102/14.11.2016 г. на стойност 6 172,02 лв. с ДДС,
като продажната цена по излишък на балансиращия пазар за количеството възлизала
на 9.5955 лв./МWh. Същата
била приложима за произведена ел. енергия преди достигане на 2 250 часа работа и
преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 kW мощност. През следващия месец централата достигнала 2 250 работни часа, поради което, ищецът издал на ответника Дебитно известие
№ 103/30.11.2016 г. към Фактура № 102/14.11.2016 г. за сумата от 114 940.18 лв. с ДДС
за количествата електроенергия, произведени през м. октомври 2016 г. Сочи, че
към настоящия момент дължимата сума не била заплатена от ответника, който
поради забавата си дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 33 393.18 лв. за
периода от 01.01.2017 г. до датата на подаване на настоящата искова молба.
По отношение на
втория иск твърди, че за месец ноември 2016 г.е доставил електроенергия на
ответника в размер на 663,982 MWh, за
която е издал Фактура № 104/30.11.2016 г. на стойност 146 343.80 лв. с ДДС,
като продажната цена за количеството от 463.982 MWh е 188.29 лв./MWh
/приложимата цена за електроенергия, произведена преди достигане на 2 250 часа работа и
след достигане на 2 000 MWh нетно специфично
прозиводство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност/, а за количеството от 200 MWh е 172.95 лв./МWh- преференциална
цена за електроенергия, произедена след достигане на 2 250 часа работа и
преди достигане на 2 300 МWh нетно специфично
производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност./ Ответникът е заплатил на ищеца единствено
сумата от 7 205.98
лв, като останалата сума в размер на 139 137.82
лв. с ДДС останала дължима заедно с обезщетение за забава в размер на 41 084.25 лв. за
периода от 01.01.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба.
По отношение на
формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към момента на
сключване на договора за изкупуване се прилагала преференциалната цена,
определена в Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, която се прилага за период
от 15 години. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници
/ДВ, бр.35 от 03.05.2011 г./ на основание парагарф 7 от ПЗР на същия, договорът
за изкупуване, сключен между страните запазва действието си, като
преференциалнта цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила
на закона, т.е. тази по решение Ц-10.
Твърди се, че с
посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на
произведената ел. енергия от вятърни електрически централи, като са определени
две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в
зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т. 8 на
Решение Ц-10 е определена цена от 188.29 лв. /MWh за централи, работили до 2 250 часа, а в т. 9 е определена
цена от 172.95 лв./MWh за
централи, работили над 2 250 часа.
Сочи се още, че с
последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр. 56/2015 г. са ограничени количествата
енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се
променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена
количествата енергия до размера на "нетното специфично производство на ел.
енергия", а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар.
Понятието "нетно специфично производство" е определено в пар. 1, т.
29 от ЗЕВИ. Въз основа на така приетите изменения е постановено Решение
СП-1/31.07.2015 г., с което са определени преференциални цени за изкупуване на
енергията, като съгласно т. 1.7 нетното специфично производство на вятърни ел.
централи при определена цена 188.29 лева без ДДС /т. е. т. 8 от Решение Ц-10/ е
2000 KWh за
вятърни ел. централи, работещи до 2 250 часа,
а съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни
централи при определена цена от 172.95 лева, без ДДС /т.е т. 9 от Решение Ц-10/
е 2 300 KWh за
вятърни ел. централи, работещи над 2 250 часа.
С оглед на така определените стойности на нетно
специфично производство ел. енергия, за които се прилага преференциалната цена
по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на
ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна ел. централа, то
ответникът следва да изкупува количествата ел. енергия, произведени от централата
на ищеца, по преференциална цена, до достигане на максималното количество от
2000 KWh при условие, че централата не е
достигнала 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната
централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да изкупува
произведената от нея енергия по преференциалната цена по т. 9 от Решение Ц-10.
С
подадената допълнителна искова молба ищецът оспорва изложените от ответника
възражения, като твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира задълженията
на ответника по договора за изкупуване, и именно последният се явявал
незиправна страна по договора. Относно приложимата цена на произведената
електроенергия, целта на законодателя се постига, като до достигане от ВяЕЦ на
Ищеца на НСПЕ от 2 000 KWh и до достигане на
2 250 часа
пълни ефективни часове работа, се прилага по–високата преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия по т. 1.7 от Решение СП-1, установена в
Решение Ц-10 и чл.18, ал. 3 от Договора, като след достигане на НСПЕ от 2 000 KWh, но до работа на
централата до 2 250 часа
пълни ефективни работни часове ще се прилага съответната цена за излишък на
балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен Оператор” ЕАД. След
достигане на 2 250 пълни
ефективни работни часове на ВяЕЦ, се прилага НСПЕ, установено в т.1.8 от
Решение СП-1 и съответно предвидената по-ниска преференциална цена, като отново
след преминаване на прага на НСПЕ, установено в т. 1. 8 от Решение СП-1 в
размер на 2 300 KWh, цената за
продажба на произведената електрическа енергия ще се определя по съответната
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от ЕСО. Сочи, че същото е
отменено в приложимата към настоящия случай т.1.7, а впоследствие прието
Решение СП-5, което към настоящия момент било предмет на множество производства
по обжалване и съответно не било влязло в законна сила. С Решение № 6355 от
29.10.2019 г., постановено по адм. д. № 4422/2019 г. по описа на 55 с-в на
Административен Съд-София град същото е обявено за нищожно. Въз основа на
изложеното, ищецът твърди, че нищожното решение не представлява валиден и
приложим към настоящия спор индивидуален административен акт, който е елемент
от сложния фактически състав, пораждащ правото му да продаде, произведената от
него електрическа енергия. Същевременно отправя искане към съда за извършване
на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 от ГПК за валидността на Решение
СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, като сочи аргументите за нищожност на
ретроактивното приложение на същото решение поради противоречие с разпоредбите
на закона, както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. №
5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да приеме
ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото Решение СП-1.
В срока
по чл. 367 от ГПК ответникът "Енерго-Про Продажби" АД е депозирал
отговор на исковата молба, чрез адв. А. Т., с който оспорва основателността на
исковите претенции. Признава следните факти:
Не оспорва факта, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник чрез вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност от
4 000 KW – състояща се от два броя генератори „ВГ 8 " и
„ВГ 9”, находящи се съответно в поземлен имот с кадастрален номер №
35064.26.82-I и в поземлен имот с кадастрален
номер № 35064.26.82-1794, по плана за земеразделяне на гр.Каварна, област
Добрич, присъединени към електроразпределителната мрежа на
"Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование "Е. ОН
България Мрежи" АД/ на основание Договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия №
ДУА-371/17.08.2007-3062/17.08.2007-4018-ВГ-27.05.2008 г. от 04.03.2008
г.
Признава се от ответника "Енерго - Про Продажби" АД, че е титуляр
на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия.
Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.
Няма спор по
факта, че между "Енерго - Про Продажби" АД /с предишно наименование
"Е. ОН България Продажби" АД/ и "КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРЕДЖИ 1"
ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 84 от 11.06.2009 г. По силата на този договор
"КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРЕДЖИ 1" ЕООД произвежда, доставя и продава
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект - вятърни електроцентрали
"ВГ 8" и "ВГ 9" на "Енерго- Про Продажби" АД в
качеството му на купувач.
По същество
ответникът оспорва начина на определяне на дължимата цена за произведената
електроенергия. Твърди, че приложима към договора, е тази, определена с Решение
Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство по цена за
излишък на балансиращия пазар. С депозирания отговор на допълнителна искова
молба се противопоставя срещу искането за извършване на косвен съдебен контрол
за нищожност на Решение СП-5 на КЕВР по подробно развити съображения за липса
на преюдициалност на въпорса за валидността на акта.
Излага се в
отговора на допълнителната искова молба, че със Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в ДВ
бр. 56 от дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на 24.07.2015 г., била въведена
промяна в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик, съответно
крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ,
"нетно специфично производство" е средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно
решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. С Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР били определени
различните стойности на нетно специфично
производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, в настоящия случай, определените в Решение
Ц-10 / 30.03.2011 г. на КЕВР цени, като се прилага същият критерий на
диференциация - до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори.
Произведената и продадена електрическа енергия над така определените в Решение
СП-1/ 31.07.2015 г. нетни количества се изкупува по цена на излишък.
С оглед
гореизложеното се твърди, че през процесния период преференциалната цена,
приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което
са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Във връзка с
поддържаната от ищеца неприложимост на Решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, тъй
като е „напълно нищожно” според Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм.д. №
4422/2019г., 55 състав на АССГ, ответникът заявява, че към датата на отговора
на исковата молба, посоченият акт не е влязъл в законна сила, доколкото е
обжалван пред ВАС. Ответното дружество твърди още, че Решение СП-5 е
предварително изпълняем индивидуален администартивен акт по силата на чл. 13,
ал. 9 от ЗЕ, който установява нетно специфично производство, използвано при
утвърждаване на преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. Твърди
се, че като безспорен факт ответникът е заплащал начисленото количество електоренергия
след достигане на НСП от 2 000 КWh по цена за излишък на балансиращия пазар, определена
от „ЕСО” ЕАД за съответния час за производство.Като е заплатил по цена за
излишък на балансиращия пазар процесните количества, на основание чл. 31, ал. 5
от ЗЕВИ ответникът твърди, че е изпълнил точно задължението си, поради което
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По делото е привлечено като трето
лице - помагач на ответника "Национална електрическа компания"
ЕАД-гр. София, който е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Посочва се, че неоснователно се претендира заплащане на
произведената електроенергия по преференциална цена. Тази цена се дължи до
размера на нетното специфично производство, а за количествата произведена
електрическа енергия нахвърлящи нетното специфично производство, се прилага
цена за излишък на балансиращия пазар. Изложените са правни съображения по
приложението на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
което възлага в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение, изправността си по същото,
както и механизма за определяне на приложимата цена към процесните периоди.
Не се спори
между страните, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала
(ВяЕЦ) с обща инсталирана мощност от 4 000 kW, която е въведена в експлоатация и присъединена
към енергопреносната мрежа; че
ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване
на електрическа енергия № 84 от 11.06.2009 г. между "Енерго- Про
Продажби" АД и "КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД. Безспорно е също, че
през месец октомври 2016 г. електроцентралата на ищеца е достигнала нетно
специфично производство от 2 000 KWh от 1 KW инсталирана мощност при работа
до 2 250 работни часа.
През следващия
месец – ноември 2016 г., процесната електроцентрала надминала 2 250 работни часа, но без да е достигнат прагът от 2 300 KWh НСП. Поради това за произведента
през месец октомври 2016 г. електроенергия от 536.018 MWh ищецът издал
дебитно известие № 103/30.11.2016г. към фактура №102/14.11.2016 г. на стойност
114 940.18 лв. с ДДС, представляваща
разликата между преференциалнта цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. на
КЕВР и сумата по цена за излишък, приемайки че за цялата произведена през месец
октомври 2016 г. ел. енергия му се дължи преференциална цена.
Безспорно е,
че през месец ноември 2016 г. ищецът е произвел и доставил на ответника ел.
енергия в размер на 681.362 MWh. За произведеното количество от
463.982 MWh ищецът издал фактура № 104/30.11.2016
г. на стойност 121 953.17 лв. без ДДС, като
продажната цена за това количество е преференциалната такава по т.8 от Решение
Ц-10 от 188.29 лв./MWh, а за остатъка от 200 000 МWh е приложена преференциалната
цена по т.9 от Решение Ц-10, а именно 172.95 лв./MWh.За произведеното количество от 17.380 MWh ищецът издал фактура по приложима цена за излишък на
обща стойност 218.07 лв. без ДДС / 249.80 лв. с ДДС/, която е заплатена от
ответното дружество и не е предмет на спор.
Не се спори
и по отношение на фактът, че цялото количество произведена през процесните
месеци електрическа енергия след достигане на НСП от 2 000 KWh е платено от ответното дружество
по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО” ЕАД :
за месец октомври 2016 г. ищецът е получил плащане в размер на 6 172.02 лв. с ДДС за доставените 536.018 MWh. За месец ноември 2016 г. ищецът е получил плащане в
размер на 7 205.98 лв. с ДДС за цялото произведено количество от 663.982 MWh.
С приетото
от ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. са определени преференциални цени на ел.
енергия, произведена от вятърни електрически централи, при които се прилага
специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни
ефективни часове на работа на ветровите генератори: до 2250 годишни часа
включително и над 2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011 г. между страните
по договорите за изкупуване на ел. енергия се прилагат съответно цена от 188.29
лв./MWh за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ,
работещи над 2250 часа – 172.95 лв./MWh, в съответствие с чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ (отм.);.Действащият към момента
на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ е отменен с влезлия в сила на
03.05.2011 г. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал. 1 от ПЗР ЗЕВИ приложима към
процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР цена
на изкупуване на ел. енергия.
Не се
оспорва по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото
количество ел. енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението
на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 г., съгласно което крайният снабдител
има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средногодишна продължителност на
работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за
надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните
снабдители.
В сила от
24.07.2015 г. е извършена промяна в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ,
съгласно която крайният снабдител има задължение да изкупува произведената
енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното
специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният
нов критерий "нетно специфично производство на електрическа енергия"
/НСП/ е дефиниран в § 1, т. 29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно
решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да установи НСП на
ел. енергия /§ 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/.
С Решение
СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са определени различните стойности на НСП, в
съгласие с които се прилагат определените преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015 г., като е
приложен критерий за диференциация – до и над 2 250 годишни часове работа на
ветровите генератори. Така в решението е прието, че НСП за ел. енергия, въз
основа на които са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от
30.03.2011 г. на КЕВР е в размер на 2000 kWh, при определена цена – 188. 29 лева /MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа /т. 1. 7/ и
2300 kWh, при определена цена – 172. 95
лева /MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над 2
250 часа /т. 1. 8/.
Доколкото
между страните е безспорно установено съществуването на валидна облигационна
връзка, по силата на която са произведени процесните количества ел. енергия, то
предмет на спора в конкретния случай е как следва да се определи размера на
дължимата цена за произведената ел. енергия. С оглед Решение СП-1 от 31.07.2015
г. на КЕВР, с което са определени две различни количества на НСП, като
основният въпрос, който се поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ в
рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една
централа в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа,
при достигане размера на която, разликата се заплаща по цени за излишък.
Видно от
мотивите на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, НСП на ел. енергия на
съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с Решение
№ Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, е установено въз основа на производителността
на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник,
които са взети предвид при първоначалното определяне на съответната
преференциална цена, за конкретния случай – чрез Решение Ц-13 от 28.06.2006 г.
за вятърни енергийни централи, работещи до и над 2250 часа.
С решение №
1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС,
четвърто отделение, е оставено в сила решение № 1177/ 23.02.2018 г. по адм. д.
№ 8522/2015 г. на АС - София град, в частта, с която е отменено Решение СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР по т. 1. 7, с която е определено НСП на ел. енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011
г. на КЕВР в размер на 2000 kWh, при определена цена - 188. 29
лева /MWh без ДДС, за вятърни електрически
централи, работещи до 2250 часа. Отменената точка установява един от
множеството технически параметри, които вече са послужили за утвърждаване на
преференциалните цени на ел. енергия с цитираното в мотивите Решение № Ц-10 от
30.03.2011 г. на КЕВР.
Доколкото
КЕВР е законово задължена да извърши отново установяване по същия
административен ред на конкретен размер на НСП е прието Решение № СП-5/27.03.2019
г., което към датата на приключване на устните състезания, е породило действие
/чл. 13, ал. 9 от ЗЕ/ и следва да бъде съобразено, по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба на ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат
обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град
София, но обжалването не спира изпълнението на решението. Следователно,
законодателят е въвел правилото за предварително изпълнение на решенията на
регулатора, като независимо от тяхното обжалване, същите произвеждат валидни
правни последици и са обвързващи за страните по тези правоотношения. В този
смисъл въведения от ищцовото дружество аргумент, че предвид обжалването на
решение № СП-5 от 28.03.2019 г., последното не е влязло в сила и не следва да
бъде вземано под внимание, не се споделя от настоящия състав. Те навеждат
аргумент, че с решение на АССГ Р СП-5 е е обявено за нищожно, но настоящият
състав намира твърдението за необоносвано. Към момента решението на АССГ не е
влязло в сила, тъй като е обжалвано пред ВАС.
Установеното
НСП, съгласно Решение № СП-5/27.03.2019 г., се прилага, считано от 31.07.2015
г. Обратното действие на административния акт е придадено със закон, тъй като
административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме
решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
Видно от
приложената по делото фактура за месец октомври 2016 г. №102/14.11.2016 г.,
издадена от ищеца, ВяЕЦ е произвела и доставила на ответното дружество ел.
енергия в размер на 536.018 MWh, след достигане на нетно
специфично производство от 2 000 KWh от 1(един) kW инсталирана мощност и преди
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа. Поради това съответното
количество е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар от ответното
дружество, а енергията произведена преди достигане на НСП е заплатена по преференциална
цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29 лева. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че произведената от централата на ищцовото
дружество ел. енергия за м. октомври 2016 г. е надлежно заплатена, като
производителят е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния
пазар.
Следователно
е лишен от основание доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената
електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 г. 188.29лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2
250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от
Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172, 95 лева /MWh, а след достигане на 2 300 kWh нетно специфично производство – по цена на излишък на
балансиращия пазар.
Това
твърдение е необосновано и изцяло противоречи на законовата регламентация за
два самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от самото начало – 2006
г. и понастоящем води до различни стойностни и ценови параметри за всяка една
от тях. Подробен анализ на нормативната уредба в тази насока е изложен в
посоченото по-горе решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018 г.
на ВАС. Посочено е, че за първи път през 2006 г. в решение № Ц-13 от 28.06.2006
г. ДКЕВР е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко относими към
ценообразуването. В мотивите към решението е отразено, че пълните ефективни
часове на работа се определят на база прогнозното количество енергия за
едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на вятърната централа.
Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови
зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2 250 часа включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа.
По тези съображения, в решението за първи път се определят преференциални цени,
като те са различни в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни
годишни часове на работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл. 19а
от НРЦЕЕ, разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал. 3 от нея е приет
специален критерий при определяне на преференциални цени на ел. енергия,
произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т. 1 и
над 2250 часа по т. 2. Разделението по специфичния критерий е продължено в
следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-010/2011
г., в което е посочено, че преференциалните цени са определени за
електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за
електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Ако се
възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която принадлежи
съответната електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В такъв
случай, би се поставил и въпроса за преизчисляване на вече фактурираното и
заплатено по по-високата преференциална цена количество електроенергия, част от
която би била недължимо платена.
Действително
не може да се оспори правото на свободно договаряне от страните, но в
конкретния случай критериите при определяне на цената на изкупуване на
произведената от ищеца ел. енергия са нормативно регламентирани, съответно
регулирани от орган на държавното управление.
Съгласно
твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения от ответника факт, че
ищцовото дружество е получавало за произведената ел. енергия преференциалната
цена в размер на 188. 29 лева/MWh – утвърдената с т. 8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 г., следва да се приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ
като такава, работеща до 2250 ефективни часа годишно.
НСП,
използвано от КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 г., е 2000 KWh. Същото е определено както с
отменената по съдебен ред т. 1. 7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР,
така и в диспозитива на Решение № СП-5/27.03.2019 г.
Доколкото
ищецът сам е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и по този начин
е получил за производството си от началото на календарната 2016 г.
преференциална цена, съответстваща на тази за категорията, то за тази категория
са прилага съответното й НСП.
Дали
централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва над този праг
е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се
прилага - тази по т. 8 или по т. 9 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. Прагът, след
който не се дължи преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за
категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Това означава,
че дори ВяЕЦ от тази категория да работи 2250 ефективни часа /на максималната
си инсталирана мощност/ и да произведе
съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по преференциална цена законът допуска да
бъдат заплатени само 2000 kWh, остатъкът, ако бъде продаден на
крайния снабдител, се заплаща по цена за излишък. Подходът на законодателя е
принципен и се ръководи от параметрите на централата и възможността й за
ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не може да попада в
две тарифни групи. Този извод се съдържа и в Решение на ВАС № 1115/28.01.2019
г. по адм. дело № 5284/2018 г., с което е обявена незаконосъобразността на т.
1. 7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. В мотивите съдът приема, че е
неоснователно твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че по отношение
на един и същ производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете
работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и
регулаторна практика на КЕВР.
Следователно
е лишен от основание доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената
електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение
Ц-10/30.03.2011 г. – 188. 29 лева /MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172, 95
лева /MWh, а след достигане на 2 300 kWh нетно специфично производство – по цена на излишък на
балансиращия пазар.
От
издадените от ищеца счетоводни документи е видно, че за месец октомври цялото
количество ел. енерегия, произведено и доставено от ищеца е в размер на 856,436
MWh. За произведеното количество до достигане на НСП
от 2 000 KWh в размер на 320,445 MWh ищецът издал фактура № 101/31.10.2016 г. на стойност
60 335.59 лв. без ДДС, като е
приложил преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 188.29
лв./MWh. Посочената фактура била заплатена от ответното
дружество и не е предмерт на спор по настоящото дело. Следователно, ищецът сам
е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до
2 250 часа, фактурирал е и е получавал за произведената електрическа енергия
преференциална цена в размер на 188, 29 лева /МWh, съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. За
тези ВяЕЦ нетното специфично производство от 2000 kWh е определено първоначално в т. 1. 7 от Решение №
СП-1/2015 г., а понастоящем в решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.
Предвид
изложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената
ел. енергия за м. октомври 2016 г. (тази до достигане на НСП от 2000 kWh – приложимо за процесните ВяЕЦ съгласно т. 1. 7 от
решение № СП-1/2015 г., а понастоящем в решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР), а останалото произведено количество за същия месец подлежи на изкупуване
по цени за излишък на балансирания пазар. Този извод е в съответствие с
относимите за периода разпоредби на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към
централите от съответния вид. Между страните няма спор, че ответникът е
заплатил количествата ел. енергия, надхвърлящи НСП, за процесния период по цена
за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.
С оглед на
така изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните претенции за
обезщетение за забава в предявените размери от 33 393.18 лева по отношение на
претенцията за м. октомври; сумата от 41 084.25 лв., по отношение на
претенцията за м. ноември, както и за присъждане на законна лихва върху сумите
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.
С оглед на
така изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. На отхвърляне подлежат и акцесорните претенции за
обезщетение за забава, както и за присъждане на законна лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените по делото разноски, които съобразно представения списък
по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното извършване възлизат на 11 580
лева. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
съдът счита същото за неоснователно, доколкото размерът на адвокатското
възнаграждението е съобразен и не надхвърля съществено минималните стойности
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАдвС.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ 1"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София обективно кумулативно съединени
искове срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 1035ЗЗ691, със седалище
гр. Варна, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума в размер 114 940.18 лв.,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец октомври 2016 г., заедно с обезщетение за забава върху главницата за
периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск в размер на
33 939.18
лв; 2.) сума в размер 139 137.82
лв., представляваща цена на неплатена електрическа енергия за месец ноември
2016 г., ведно със сумата от 41 084.25
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху
горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА "КЕЙ
ЕНД EC ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София, бул. „България" № 51 Б, ет. 4, да
заплати на "Енерго-Про Прoдажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. "Владислав
Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г сумата
от 11 580 лв./единадесет хиляди петстотин и осемдесет/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
Триадица № 8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, на основание чл. 220, вр. с
чл. 219, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД