Р Е
Ш Е Н
И Е № 10
гр.
Шумен, 12.01.2017 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на петнадесети
декември две хиляди и шестнадесета година, в състав
Съдия: Т. Димитрова
при секретаря Т. Кавърджикова, и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Шумен Д. Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова гр.д. № 396 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Пред ШОС е била депозирана искова молба от К.А.Н. ***, представлявано
от едноличния собственик на капитала К.А.Н., чрез упълномощените адвокати, имаща
за предмет субективно и обективно съединени искове против Окръжен съд – В., Апелативен
съд – В., Върховен касационен съд на Република България, Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество / като правоприемник на Комисия за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност, на основание пар.3, ал.3 от ПЗР на
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество / и Прокуратура
на Република България, както следва: 1/ от К.Н. – за осъждане на ВОС, ВАпС, ВКС
и КОНПИ да му заплатят солидарно, на основание чл.2, ал.2 и чл.2а от ЗОДОВ, обезщетения
в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди и в размер на 86 090.48
лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените главници
от 22.07.2010 г. до окончателното им плащане; 2/ от „К.” ЕООД – за осъждане на ВОС,
ВАпС, ВКС и КОНПИ да му заплатят солидарно, на основание чл.2, ал.2 и чл.2а от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди и в размер на
56 873.23 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка
главница от 22.07.2010 г. до окончателното й плащане и 3/ от К.Н. – за осъждане
на Прокуратура на Република България да му заплати, обезщетение за
неимуществени вреди в размер общо на 50 000 лева, от които 40 000
лева – на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и 10 000 лева – на основание
чл.2б от ЗОДОВ, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 500 лева,
на основание чл.2б от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 25.01.2013 г. до окончателното им плащане.
В исковата си молба
ищците твърдят, че на 25.01.2001 г., в
офисите на ЕТ ”К.”, гр. В. нахлули въоръжени и маскирани полицаи от специалните части
на МВР за борба с организираната престъпност, които извършили оглед, претърсване
и изземване на документи, свързани с фирмата. При
осъществяване на дейността си, същите се държали
унизително и обидно със собственика на фирмата К.А.Н., като го злепоставили
пред служители, полицаи и поемни лица. В началото на 2002 г. било образувано
досъдебно производство № 3066/2002 г. по описа на ОСС – В., по което на
10.09.2002 г. първият ищец бил разпитан като свидетел. На 30.06.2009 г. същият бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.26 от НК, а
на 23.09.2009 г. Окръжна прокуратура – В. внесла във
Варненския окръжен съд обвинителен акт срещу него, с обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.225, ал.1
от НК / отм. /, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 103/06.12.2011 г. по
НОХД 550/2011 г. по описа на ВОС, подсъдимият Н. бил оправдан по
повдигнатите му обвинения. Присъдата била потвърдена с решение от 05.04.2012 г. по
ВНОХД № 25/2012 г. по описа на ВАпС, оставено в сила с решение № 395/25.01.2013
г. по н.д. № 1286/2012 г. по описа на ВКС. Междувременно, във връзка с воденото
срещу първия ищец наказателно производство, с решение № 143/16.04.2010 г., Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност / сега
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / образувала срещу него производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност, като внесла във ОС – В. и ОС – С. мотивирани
искания за налагане на обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество
на ищците, находящо се на територията на Варненска и Смолянска област. С
определение от 22.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1493/2010 г. ВОС допуснал исканите
обезпечения, с обезпечителни мерки - възбрани върху имоти и запори върху МПС, собственост
на ищците, изброени в исковата молба, както и запор на дружествени дялове на
първия ищец, притежавани от него в капитала на втория ищец. С определение от
31.08.2010 г. по в.ч.гр.д. № 460/2010 г., ВАпС потвърдил
определението на ВОС за допускане на
обезпечението, като с определение от 19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 499/2010 г. на
ВКС, въззивният съдебен акт не бил
допуснат до касационно обжалване. При и по повод предприетото срещу К.Н. наказателно
преследване, както и поради наложените обезпечения върху имуществото им, двамата
ищци претърпели неимуществени вреди, които за първия ищец се изразяват в уронване на престижа и доброто му име, изпадане
в депресия, влошаване на здравето и др., подробно описани в исковата молба, а за втория ищец -
в затруднения в дейността му и уронване на търговския му имидж. В резултат на
воденото наказателно производство и допуснатото обезпечение върху имуществото им, ищците понесли и имуществени вреди, а именно: 1/ за
разликата в пазарната цена на имотите към датата на възбраната им към датата на
вдигане на възбраните; 2/ за лихвите, които биха получили, ако се бяха разпоредили
с възбраненото имущество към датата на възбраната
и бяха вложили продажната му цена на
депозит; 3/ за разликата в пазарната
цена на запорираните МПС към момента на допускане на обезпечението и към датата
на вдигане на запорите и 4/ за лихвите, които биха получили от вложените по банков депозит суми от продажбата на запорираните МПС, ако бяха се разпоредили
с тях към датата на запорите.
Претенцията си срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на имуществени вреди в размер на 8 500 лева К.Н.
обосновава с направени от него разноски
в хода на наказателния процес, а именно: 1/ По договор за правна
защита № 168449/19.01.2013 г. за
процесуално представителство по НОХД №
1612/2009 г. на ВОС – 1 000 лева; 2 / По договор за правна защита №16845/9.01.2013
г. за процесуално представителство по НОХД № 550/2011 г. на ВОС – 1 000 лева; 3
/ По договор за правна защита № 168451/09.01.2013
г. за процесуално представителство по
ВНОХД № 25/2012 г. на ВАпС – 1 500 лева; 4/ По договор за правна защита №
198548/28 от 17.12.2012 г. за процесуално представителство по НОХД № 550/2011 г.
на ВОС – 2 000 лева и 5/ По договор за правна защита № 198549/01 от 02.01.2013 г.
за процесуално представителство по ВНОХД № 25/2012 г. на ВАпС – 3 000 лева.
Въз основа на
исковата
молба е било образувано гр.д. № 44/2014 г. по описа на ШОС. С решение №
176/20.07.2015 г. по посоченото дело, съдът е прекратил, като недопустимо
производството относно всички субективно
и обективно съединени искове за солидарно заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, предявени от К.А.Н. ***,
против Окръжен съд – Варна,
Апелативен съд – В., Върховен
касационен съд на Република България и Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество, като правоприемник на Комисия
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, осъдил е Прокуратура на Република България да заплати К.А.Н.
сумата 7 000 лева - по предявения на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ иск, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато срещу ищеца,
на 30.06.2009 г., от Окръжна прокуратура – В., обвинение за извършени престъпления по чл.257, ал.1 вр. с чл.255, ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, по които е бил оправдан с присъда № 103 от 06.12.2012 г. на Варненски окръжен съд
по НОХД 550/2011 г.,, която присъда е
потвърдена с решение от 05.04.2012 г. на Варненския апелативен съд по ВНОХД № 25/2012 г., оставено в сила с
решение № 395/25.01.2013 г. по н.д. № 1286/2012 г. на Върховен касационен съд, отхвърлил е иска за неимуществени вреди
в останалата му част, до пълния предявен размер, както и изцяло
предявените от К.А.Н. срещу Прокуратура на Република България иск с основание по
чл.2б от ЗОДОВ, за заплащане на сумата
10 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от КЗЧПОС и иск с
основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за
заплащане на сумата 8 500 - обезщетение за претърпени имуществени вреди от
повдигнато срещу ищеца обвинение за извършени
престъпления, по което е бил оправдан, както е посочено по-горе, и е
присъдил в тежест на ищците деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението по гр.д. № 44/2014 г. по описа на ШОС е обжалвано от ищците с въззивна частна жалба в
прекратителната му част, както и с въззивна жалба – в отхвърлителната, а също и
от Прокуратура на Република България – в осъдителната част. С определение №
445/14.12.2015 г. по гр.д. № 362/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд решението
на ШОС е потвърдено в частта, имаща характер на определение, с която
производството е прекратено като недопустимо по исковете предявени от К.А.Н. ***
срещу ВОС, ВАпС и ВКС и отменено в частта, имаща характер на определение, с
която производството е прекратено като недопустимо по предявените от К.А.Н. ***
искове против КОНПИ, като е разпоредено копие от исковата молба на ищците
против КОНПИ, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на Административен
съд – В., за разглеждане по реда на чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД / отм.
/. Определението на БАпС е обжалвано и
не е допуснато до касационно обжалване с определение № 99/27.04.2016 г. по
гр.д. № 1434/2016 г. по описа на ВКС. С решение № 82/23.06.2016 г. по в.гр.д. №
362/2015 г. по описа на Апелативен съд – Б., допълнено с решение №
438/22.08.2016 г. по същото дело, решение № 176/20.07.2015 г. по гр.д. №
44/2014 г. на ШОС е отменено в частта, с която предявеният от К.А.Н. срещу
Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от
7 000 лева до 12 000 лева, както и в частта, в която предявеният от К.А.Н.
срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата
от 7 000 лева, като вместо него е постановено друго, с което Прокуратура
на Република България е осъдена да заплати на К.А.Н., на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, допълнително сумата от 5 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, съставляваща разлика над сумата от 7 000 лева до 12 000 лева,
както и сумата от 7 000 лева – на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2013 г. до окончателното й плащане, и деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. В останалата му част
първоинстанционното решение е потвърдено.
След изпращане исковата молба на К.А.Н. *** срещу КОНПИ на
Административен съд – В., с определение № 1570/10.06.2016 г. по адм.д. №
1319/2016 г. същият е повдигнал препирня за подсъдност на правния спор и е
прекратил делото, като го изпратил на ВАС. С определение № 52/27.07.2016 г. по
адм.д. № 43/2016 г. смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е приел, че
компетентен да се произнесе по исковата молба е общият граждански съд и е
изпратил делото на АпС - Бургас. С определение № 411/08.08.2016 г. по гр.д. №
336/2016 г. по описа на БАпС исковата молба е изпратена за разглеждане от ШОС,
въз основа на което е образувано настоящото дело.
Като съобрази горното, определение № 445/14.12.2015 г. по гр.д.
№ 362/2015 г. на БАпС и определение №
52/27.07.2016 г. по адм.д. № 43/2016 г. на смесен петчленен състав на
ВАС и ВКС, съдът приема, че предмет на разглеждане по гр.д. № 396/2016 г. са,
предявени от К.А.Н. *** субективно и обективно съединени искове срещу Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество, в качеството й на правоприемник
на Комисията за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност, както следва: 1/ от К.А.Н. – за заплащане на обезщетения
в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди и в размер на 86 090.48
лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените главници
от 22.07.2010 г. до окончателното им плащане и 2/ от „К.” ЕООД – за заплащане
на обезщетения в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди и в размер на 56 873.23
лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от главниците
от 22.07.2010 г. до окончателното им плащане, имащи за правно основание чл.2а
от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД / отм. / – за исковете за главница и чл.86, ал.1
от ЗЗД – за исковете за лихва за забава.
При определяне правната
квалификация на исковете, съдът взе предвид заявените от ищците правно
релевантни факти и искания, решение № 335/31.05.2010 г. по гр.д. № 840/2009 г.,
ІІІ г.о. на ВКС, както и задължителните мотиви към определение № 52/27.07.2016
г. по адм.д. № 43/2016 г. на Смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, според които не всички отношения между
КОНПИ, като специализиран държавен орган по чл.5, ал.1 от ЗОПДНПИ и
проверяваните лица при осъществяване на предвидената в ЗОПДНПИ проверка, са
равнопоставени. Част от дейността на КОНПИ по ЗОПДИППД / отм. / и ЗОПДНПИ е с
белезите на правозащитна -
юрисдикционното производство протича между равнопоставени страни и решаващият
орган стои извън тях и материалното правоотношение, от което произтича спора.
Такива са действията по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска, и за
вреди от неправомерното им извършване. С оглед систематичното място на
разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ, законодателят е имал предвид отговорността на
Държавата за дейността на КОНПИ да се реализира пред общите съдилища по ГПК,
подобно отговорността на правозащитните органи. Този извод се налага и с оглед
решение № 2/23.05.2013 г. по к.д. № 1/2013 г. на КС, в което е прието, че някои
решения на КОНПИ имат характера на административни актове, но за тях
специалният ЗОПДНПИ предвижда защитата на засегнатите лица да се осъществи по
друг ред - пред общите съдилища. В същия
смисъл са и определение по гр.д. № 13/2013 г. на Петчленен състав на ВКС и
определение № 305/29.04.2014 г. по ч.гр.д. № 2099/2014 г., ІІІ г.о. на ВКС,
определение № 423/09.07.2014 г. по гр.д. № 3914/2014 г., І г.о на ВКС и
определение № 474/18.05.2016 г. по гр.д. № 1563/2016 г., ІV г.о. на ВКС, задължителни за съда на основание чл.274, ал.3
от ГПК.
Предвид прекратяване на производството по отношение на солидарните съдлъжници на ответника КОНПИ и
след предоставена им от съда възможност, с молба вх. 5213/02.11.2016 г. ищците
уточняват, че претендират заплащане на посочените в исковата молба суми за
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва за
забава върху тях считано от 22.07.2010 г., изцяло от Комисията, като не
въвеждат изменение относно фактите и обстоятелствата, на които основават
исковете си.
В съответствие с горното и, че настоящото дело е образувано за
разглеждане по същество на предявените от ищците искове срещу КОНПИ след отмяна
на определението по гр.д. № 44/2014 г.
на ШОС, с което досежно тях производството е прекратено като недопустимо,
приема, че не се налага преповтаряне на извършените по посоченото дело
процесуални действия, тъй като производството по гр.д. № 396/2016 г. е
продължение на исковия процес по гр.д. № 44/2014 г., а разделянето му в две
дела се е наложило единствено поради факта, че, след отмяна на прекратителното
определение на ШОС по гр.д. № 44/2014 г., БАпС неправилно е изпратил исковата
молба срещу КОНПИ по компетентност на Административен съд – В., като, след
повдигната от последния препирня за подсъдност, делото е върнато на ШОС.
Визираното движение на исковата молба и трансформацията на номера на делото
обаче не дерогира правилото по чл.76, ал.7 от ПАС и задължението на съда да
зачете всички действия, извършени от страните и решаващия орган при разглеждане
на гр.д. № 44/2014 г. на ШОС.
Според изложеното в исковата молба, ищците претендират имуществени и
неимуществени вреди от незаконни действия на КОНПИ, в качеството й на
правоприемник на КУИППД, изразяващи се във вземане на решение № 143/16.04.2010
г. за образуване срещу първия ищец на производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност, внасяне в Окръжен съд – В. на искане за
допускане на обезпечителни мерки и оповестяване в ДВ на образуваното производство по ЗОПДИППД / отм.
/, както следва: 1/ К.А.Н. – а/
неимуществени вреди, в размер
30 000 лева, изразяващи се в стрес, фрустрация, притеснения от
финансово и битово естество, поради блокиране на цялото му имущество, банкови
сметки и приходоизточници, осигуряващи препитанието и издръжката на семейството
му, като се има предвид, че наложените с определение от 22.07.2010 г. по
ч.гр.д. № 1493/2010 г. на ВОС обезпечителни мерки са били отменени едва
15.03.2013 г., въпреки, че оправдателната присъда срещу Н. е влязла в сила на
25.01.2013 г. и б/ имуществени вреди, в размер на 86 090.48
лева, от които 14 562.83 лева
– щета, явяваща се разлика между пазарната цена на ПИ № 3732, гр. Варна, р-н А.,
кв. Г., м. З., с площ от 537 кв.м. към
датата на налагане на възбраната /
22.07.2010 г. / – 53 787 лева и пазарната му цена при отмяна на възбраната
– 39 224.17 лева; 7 711 лева – пропуснати
ползи от лихва, която би получил ищеца при продажба на посочения имот по
пазарната му стойност към датата на възбраната и при влагане на получените суми
в депозитна сметка; 19 313.20 лева
– щета от разликата между пазарната цена
на ПИ № 3731, гр. В., р-н А., кв. Г., м. З., с площ от 940 кв.м. към датата на
налагане на възбраната / 22.07.2010 г. /
– 83 660 лева и пазарната му цена при отмяна на възбраната –
64 346.80 лева; 11 944 лева – пропуснати
ползи от лихва, която би получил ищеца при продажба на посочения имот по
пазарната му стойност към датата на възбраната и при влагане на получените суми
в депозитна сметка; 20 348.45 лева – щета от разликата между пазарната цена на
л.а. Мерцедес, рег. № В ... РС към датата на налагане на запора / 22.07.2010 г. / – 37 627 лева и
пазарната му цена при вдигане на запора – 17 278.55 лева; 5 394 лева – пропуснати ползи от лихва,
която би получил ищеца при продажба на посочения л.а. по пазарната му стойност
към датата на запора и влагане на получените суми в депозитна сметка и 6 767 лева – пропуснати ползи от
лихва, която би получил ищеца при продажбата на л.а. Мерцедес, рег. № В ... КН
по пазарната му стойност към датата на запора и при влагане на получените суми
в депозитна сметка; 2/ „ К. „ ЕООД – а/
неимуществени вреди, в размер на 10 000
лева, изразяващи се в затруднение дейността и уронване търговския имидж на
дружеството и б/ имуществени вреди, в размер на 56 873.23
лева, от които 1 578 лева –
пропуснати ползи от лихва, която би получил ищеца при продажба на ПИ 348, кв.
28, с. Д., обл. В., с площ 600 кв.м. по пазарната му стойност към датата на
възбраната – 11 148 лева и при влагане на получените суми в депозитна
сметка; 10 883 лева –
пропуснати ползи от лихва, която би получил ищеца при продажба на имот „ ... „
№ 075006, с. Б., ЕКАТТЕ 04426, к.к. К., обл. В., с площ 3 049 кв.м. и
изградени в него девет сгради, по пазарната му стойност към датата на
възбраната – 76 880 лева и при влагане на получените суми в депозитна сметка; 4 819.23 лева – щета от разликата
между пазарната цена на л.а. Мерцедес, рег. № В ... КР към датата на налагане
на запора / 22.07.2010 г. / – 11 250
лева и пазарната му цена при вдигане на запора – 6 430.77 лева; 1 593 лева – пропуснати ползи от лихва, която би получил ищеца при
продажба на посочения л.а. по пазарната му стойност към датата на запора и
влагане на получените суми в депозитна сметка и 38 000 лева – имуществена
щета в резултат от запора на дружествени дялове на дружеството, вследствие на
което от печалба 64 000 лева за 2009 г., през 2010 г. е реализирало такава
в размер на 13 000 лева, а през 2013 г. – загуба в размер на 20 000
лева. Върху посочените главници, ищците молят да им бъде присъдена законна
лихва за забава, считано от 22.07.2010 г. до окончателното им плащане, както и
деловодни разноски.
Ответникът оспорва исковете като изцяло неоснователни и недоказани, по
съображения, съдържащи се в отговора на исковата молба и изявленията на
процесуалните му представители, с оглед на които моли за отхвърлянето им и
присъждане на извършените по делото разноски.
Представителят на Прокуратура споделя изцяло становището на ответника за
неоснователност на исковите претенции.
По исковите претенции – В практиката на ВКС, обективирана в решение № 166/18.10.2016 г. по гр.д. №
1642/2016 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително,
определение № 165/01.06.2016 г. по ч.гр.д. № 921/2016 г., І г.о., определение №
474/18.05.2016 г. по гр.д. № 1563/2016 г., ІV г.о. и определение №
326/01.04.2016 г. по гр.д. № 834/2016 г., ІV г..о., се възприема, че, съгласно
чл.12 ЗОПДИППД / отм. / Комисията има задължение да извърши проверка за
установяване на имущество, което е
придобито от престъпна дейност, на лица, за които е установено, че са придобили
имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно
предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу тях е започнало наказателно
преследване за някое от изчерпателно изброените в чл.3 от Закона престъпления.
В зависимост от резултатите от проверката, Комисията разполага със свобода на
преценка дали да извърши последващите предвидени в закона действия – дали да
образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност, дали да внесе в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни
мерки, а след това и мотивирано искане по чл.28 от Закона; дали да поддържа
веднъж внесеното пред съда искане; какви действия да предприема във връзка с
него и дали да обжалва постановените съдебни актове. За всички свои действия,
тя носи отговорност като процесуален субституент на Държавата по реда на ЗОДОВ.
Вземането на решение за образуване на производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, съответно последващите го действия,
включая внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки,
са действия при или по повод изпълнение правомощията на Комисията, които са
винаги незаконни при липса на очертаните от закона предпоставки за
предприемането им към датата на осъществяването им или при последващо отпадане
на основанията за извършването им. Само при наличие на предвидените законови
основания е допустимо образуване и развитие на процедурата по установяване на
незаконния източник на придобитото имущество. Само тогава ограниченията на
собствеността, следващи от нея, в необходима степен защитават интересите на
обществото. Нейното провеждане е недопустимо, ако законовото основание за
образуване на процедурата не съществува или ако отпадне в периода на нейната
висящност. Това е така защото производството засяга частната собственост, която
с чл.17, ал.3 от КРБ е прогласена за неприкосновена. А, неприкосновеността й е
накърнена, ако при липсата на законово основание, държавни органи проверяват
източниците за придобиването й. Яркият пример за това се проявява във втория
етап на процедурата – при налагане на обезпечителните мерки от съда.
Отговорността на Комисията за вреди, причинени от нейни действия, във връзка с
иницииране и провеждане на производство по установяване на незаконно придобито
имущество е деликтна. За ангажиране на отговорността й в този случай е
необходимо наличието на няколко кумулативно действащи предпоставки – вреда, причинена
на ищеца, тя да е настъпила от незаконни действия или бездействия на длъжностни
лица или държавни органи при приложение на ЗОПДИППД / отм. / и да е налице
пряка причинна връзка между действието, респ. бездействието и настъпилата вреда. На обезщетяване от
Комисията подлежат всички вреди, които са причинени на лицето, в резултат на
воденото срещу него производство. Доколкото се касае за отговорност по ЗОДОВ,
при определяне на обезщетението намират приложение общите постановки по т.11 от
ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Всеки случай е
индивидуален и относимите към него обстоятелства са специфични, поради което
съдът дължи различна преценка. При определяне на обезщетението следва да се
съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства – предмет,
продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни
в медиите, конкретен начин на засягане честта и доброто име на проверяваното
лице в обществото съобразно неговата възраст, обществено и социално положение,
отражение на производството върху неговото психично и физическо здраве,
засягане на взаимоотношенията в семейството, последиците за професионалната му
реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера на
производството по ЗОПДИППД / отм. /, в което проверяваното лице следва да
доказва всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права, и това е
свързано с много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при
организиране на защитата му, в сравнение с наказателното производство, където е
приложима презумпцията за невинност на обвиняемия до доказване на
противното. Освен това производството по
ЗОПДИППД / отм. / засяга в по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд
и частна свобода, които пряко рефлектират върху свободата на личността.
Доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки върху цялото имущество на
проверяваното лице, по време на висящността му проверяваното лице за
продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните
средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките
си нужди. В тази връзка, релевантно при определяне размера на обезщетението е и
обстоятелството как воденото производство се е отразило върху начина на живот
на проверяваното лице.
І. По исковете за неимуществени вреди:
Според задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №
47/10.09.2010 г. по т.д. № 625/2008 г., ІІ т.о. и решение № 281/21.06.2012 г.
по гр.д. № 1240/2011 г., ІV г.о., лицата, на които законът дава право да търсят
обезщетение за неимуществени вреди са само физическите лица, тъй като само те
могат да чувстват болки и страдания. Присъждането на обезщетения за
неимуществени вреди по правилото на чл.52 от ЗЗД на ЮЛ – търговец е лишено от
основание в закона. Вярно е, че, според действащото право с нормата на чл.52 от ЗЗД, законодателят е създал правно задължение за обезвреда на неимуществените
вреди при всички състави на непозволено увреждане, но непосочвайки изрично конкретно
правните субекти, имащи право на обезщетяване за същите, то явно е възприето
правилото – да бъдат определяни според вида на вредата, т.е. от вида на
засегнатото благо. Следователно при съобразяване на сочения критерий се налага
извод, че неимуществени вреди са причинени, когато увреждането е засегнало
психическата сфера на пострадалия, като трайно и продължително състояние, а
това житейски и правно е въобще неприложимо към ЮЛ, дори и да е търговец.
Претърпените от ЮЛ вреди поради увреждане доброто име търговеца имат всякога
конкретни имуществени измерения, поради което не подлежат на обезщетяване по
правилото на чл.52 от ЗЗД. Като съобрази изложеното, както и принципните
постановки, залегнали в правната теория и съдебна практика относно характера на
вредите, определяни като „ неимуществени „, съдът приема, че юридическите лица
не са легитимирани да предявяват искове за обезщетяване на такива, тъй като правната
им природа на самостоятелни субекти не допуска обективно да бъде осъществено
засягане на техни блага от емоционално, психическо и нравствено естество или
пък накърняване на физическата им цялост, по начин да им бъдат причинени болки
и страдания. Задължителната съдебната практика – решение № 179/08.09.2010 г. по
т.д. № 656/2008 г., ІІ г.о. на ВКС, допуска възможността неимуществени вреди да
бъдат претендирани от ЕТ, с оглед спецификата в правосубектността на търговеца.
В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди от името на
ЕООД, на основание чл.2а от ЗОДОВ, който предвижда отговорност на Държавата за
вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ, извършени
при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Предвид това, че
законът не определя специфични критерии относно вида на подлежащите на
обезщетяване вреди, различни от възприетите в ЗЗД, визираната по-горе съдебна
практика и, че в правната теория и практика едноличното дружество с ограничена
отговорност не се приравнява по юридическата
си природа и статут към ЕТ, а към останалите, уредени в ТЗ капиталови търговски
дружества, намира, че предявеният от „ К. „ ЕООД, гр. В. иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди се явява недопустим, поради липса право на
иск и надлежна активна легитимация на ищеца, което налага оставянето му без разглеждане
и прекратяване на производството относно него. Същото важи и по отношение на
акцесорната претенция за лихви за забава.
Предявеният от К.А.Н. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е допустим и няма пречки за разглеждането му.
По съществото на иска – Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, инкорпорирана в ППВС №
4/23.12.1968 г., решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г.,
ІІІ г.о., решение № 388/02.12.2013 г.
па гр.д. № 1030/2012 г., І. г.о., решение №
480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., ІV г.о., решение № 449/16.05.2013 г.
по гр.д. № 1393/2011 г., І. г.о., решение № 96/31.05.2013 г. по гр.д. №
792/2012 г., ІV г.о., решение № 123/23.06.2013 г. по гр.д. № 254/2014 г., ІІІ
г.о., решение № 389/04.08.2014 г. по гр.д. № 40/2013 г., І. г.о., решение №
358/06.01.2015 г. по гр.д. № 2026/2014 г., ІV г.о., решение № 151/13.05.2014 г.
по гр.д. № 5386/2013 г., ІV г.о., решение № 267/26.06.2014 г. по гр.д. №
820/2012 г., ІV г.о. и др., в понятието неимуществени вреди се включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт
в определен период от време. Обезщетението за неимуществени вреди по ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите
се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и при
наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Справедливостта,
като критерии за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Нормално е да се приеме, че по време на
необосновано воденото срещу него производство лицето изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните
и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед
конкретни обстоятелства – личността на увредения, обичайната му среда и
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно и главно доказване от ищеца, като са допустими всички доказателствени
средства.
В
настоящото производство, от събраните писмени доказателства се установява, че с
постановление от 30.06.2009
г. на
следовател при ОСС – В. по сл.д. № 3066/2022 г. ищецът К.Н. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.26 от НК. На 23.09.2009 г. Окръжна прокуратура – Варна внесла
пред Варненски окръжен съд обвинителен
акт срещу обвиняемия
по ПП № 1684/2002 г. по описа на ОП – В. по сл.д. № 3066/2002 г. на ОСС – В., с обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.225,
ал.1 от НК / отм. /, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 103/06.12.2011 г. по НОХД 550/2011 г.
по описа на ВРС, Н. бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата била обжалвана и оставена в
сила с решение от 05.04.2012 г. по ВНОХД № 25/2012 г.
по описа на ВАпС, потвърдено с
решение № 395/25.01.2013 г. по н.д. № 1286/2012 г. по описа на ВКС. Във връзка с воденото срещу Н. наказателно производство и уведомление от 16.03.2010 г. от ОП - Варна, с решение № 143/16.04.2010 г., Комисията за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност / сега Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество / образувала срещу същия производство
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като
внесла в ОС – В. и ОС – С. мотивирани искания за налагане на
обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество на ищците, находящо се
на територията на В. и С. област. С определение от 22.07.2010 г. по
ч.гр.д. № 1493/2010 г. ВОС допуснал исканите обезпечения, с обезпечителни мерки
- възбрани върху имоти и запори върху МПС, собственост на ищците, изброени в
исковата молба, както и запор на дружествени дялове на първия ищец, притежавани
от него в капитала на втория ищец. Определението на ВОС било потвърдено с определение от 31.08.2010 г. по
в.ч.гр.д. № 460/2010 г. ВАпС, което било обжалвано и не е допуснато до касационно
обжалване с
определение от 19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 499/2010 г. на ВКС. Наложените
обезпечителни мерки били отменени с определение 15.03.2013 г. по ч.гр.д.№
1491/2010 г. по описа на ВОС, по молба на Комисията.
Така установените факти
налагат извод, че, при липса на предвидените от закона основания, а именно –
осъществена от лицето престъпна дейност, КУИППД / сега КОНПИ / е взела решение
за образуване на производство за установяване на имущество придобито от
престъпна дейност и е внесла в съда искане за налагане на обезпечителни мерки,
вследствие на което с определение на ВОС от 22.07.2010 г. са били наложени
възбрани и запори върху имущество на ищеца, отменени с определение от
15.03.2013 г., което ангажира деликтната отговорност на ответника за
репариране, на основание чл.2а от ЗОДОВ на всички евентуални вреди, претърпени
от ищеца като пряка и непосредствена последица от посочените незаконосъобразни
действия на държавния орган.
Що се отнася до това дали ищецът
е претърпял реално вреди от действията на КУИППД, от какво естество и в какъв
размер, от показанията на разпитаните по делото свидетели К. С. и К. И., лица
от близкия приятелски кръг на ищеца Н. и семейството му, се установява, че, след
като разбрал за образуваните срещу него наказателно производство и производство
по ЗОПДИППД / отм. /, същият се сринал психически, особено към момента на
налагане на обезпеченията, защото бил убеден, че това не е редно, че той е прав
и не е извършил нищо незаконно, както и поради факта, че разбрал, че в личен
план му става много трудно да издържа семейството си и да води живота, с който бил
свикнал дотогава. За няколко години видимо остарял, по-бързо отколкото
изтеклото време. Характерът му видимо се променил, като станал по-труден за
комуникация, с резки и внезапни промени в настроението, до степен на пълно
мълчание. Непрекъснато се тормозел и на въпроси на приятели отговарял, че
моментът, който изживява е много неприятен и тежък. След образуване на
наказателното производство много от познатите му в чисто търговските отношения спрели
да контактуват с него. При близките и познатите му извън търговията, някои хора
се отдръпнали, като и самият той очевидно усещал, че не може да има доверие на
всеки и стеснил приятелския кръг до най-близките си хора. Наблюденията на свид.
С. са, че през 2001 г., когато се запознал с Н. той бил жизнерадостен, открит, искрен мъж, а сега е
много по-мнителен, по-трудно допуска хора до себе си и общо взето е различен. Свидетелят К. И., твърди, че, в качеството
му на приятел и лекар, ищецът му споделял за притесненията си от водените срещу
него производства и действително изглеждал доста притеснен, като тези
притеснения не идвали от семейни проблеми, с децата или близки. Н. доста често изглеждал угнетен, не можел да издържа
на интензивните промени, които се случвали с тялото му, и споделил в приятелски
кръг, че има проблеми по отношение работата на фирмата. Вследствие на тези
проблеми, станал по-мълчалив, по-отдръпнат, по-подтиснат, по-остър. След
образуване на наказателното производство променил и начина си на живот, като се
самоизолирал, станал малко по-груб, дори по- раздразнителен в отношенията
с близките си. След известен период започнал да се оплаква и, че вече не може да
спи, не може да има адекватен, ежедневен живот. Липсвал му емоционален заряд. Във
връзка с наложените обезпечителни мерки, станал затворен, отчужден, раздразнителен,
не му се излизало, не искал да контактува с приятели. Преди тези събития бил мек
и топъл, жизнерадостен, с доста добро чувство за хумор, но после чувството му за
хумор изчезнало и не бил същия. Според заключението на вещите лица по
комплексната съдебно - психиатрична и психологическа експертиза, възприето като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, през 2001 г., в
резултат на развилите се събития, освидетелстваният К.Н. е изпаднал в остра
стресова реакция, последвана от разстройство на адаптацията със смесено
нарушение на емоциите и поведението. На фона на личностовите си особености за
периода 2001 г. – 2013 г. лицето е реагирало на обстоятелствата около
образуваните срещу него производства с ограничаване интензитета на общуване, включило
е психологична защита в смисъла на „бягство от реалността” и интрапсихично
конфликтно преработване на себеоценката за социална значимост. Функционирането на освидетелствания в
социума към настоящия момент е пълноценно, носещо удовлетворение и без признаци
на адаптационни нарушения, макар, че все още не отговаря на личностовите
потребности на лицето и познатата от преди събитието лична себеоценка. Към
момента на освидетелстването не се установяват клинични признаци на психично
разстройство.
Като съобрази изложеното,
съдът приема за доказано, че за времето от образуване на производство за
установяване на имущество придобито от
престъпна срещу него до отмяна на наложените по искане на ответника
обезпечителни мерки върху имуществото му, ищецът Н. е търпял, като пряка и
непосредствена последица от започнато срещу него производство по ЗОПДИППД /
отм. / и наложените по искане на ответника обезпечителни мерки, неимуществени вреди, изразяващи се в силен
психически стрес; емоционален и физически дискомфорт, вследствие на преживените
събития във връзка със започнатото срещу него производство и принудителната промяна
в условията му на живот, поради невъзможността да покрива разходите на
семейството си и да задоволява личните си нужди по начина, по който го е правил
преди това; затруднения при осъществяването на социални контакти и влошаване на
общуването му с близки и приятели; видима промяна в негативна насока на
характера и поведението му, което го затормозявало допълнително да обяснява на
околните причините; засягане на авторитета му като професионалист и пораждане
на чувство за неудовлетвореност от работата.
Според свидетелските показания и експертизата, част от посочените
негативни изживявания са били провокирани, както от образуваното наказателно
производство, така и от започнатото срещу
ищеца Н. производство по ЗОПДИППД / отм. /, като породените поради
воденото срещу него наказателно преследване
са били подсилени особено след налагане на обезпечителните мерки върху
имуществото му, за което свидетелства и първият свидетел, и са се наслагали
едно върху друго. Други обаче, като принудителната промяна в условията на
живот, засягане на авторитета му като търговец и чувството за неудовлетвореност
от работата му са били провокирани изцяло от засягане правото му на свободно
разпореждане със собствеността му и ограничаване на възможността му за пълноценна
социална и професионална реализация поради възбраняване и запориране на
имуществото му по реда на чл.21 и сл. от ЗОПДИППД / отм. /. Ето защо, съдът
приема за доказано, че са налице изискуемите кумулативно дадени предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл.2а от ЗОДОВ за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди.
По отношение размера на обезщетението, като съобрази горното, високият интензитет на преживените от ищеца
негативни емоции, тяхната продължителност – почти три години, неговите възраст,
семейно и социално положение, обема на засегнатите му права, изложените
принципни постановки в задължителната
практика на ВКС, трайната практика на съдилищата при прилагане принципа за
справедливост, решение № 353/06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г., ІV г.о. на
ВКС, че срещу проверяваното лице не е била
внесена молба до съда по чл.28 от ЗОПДИППД / отм. /, че Прокуратура на
Република България е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, последица от воденото
срещу него наказателно производство, по гр.д. № 44/2014 г. на ШОС, както и
служебно известното на съда и на страните обстоятелство, че на същия е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от КОНПИ, вследствие на наложените
от ОС – Смолян обезпечителни мерки, намира, че дължимото от Комисията обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на образуваното срещу
него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
и внасяне на искане за допускане на обезпечение пред ВОС е 10 000.00 лева,
за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи. За
разликата до пълния размер, искът е неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищецът не доказва
твърденията си, че образуваното срещу него производство по ЗОПДИППД / отм. / е
било публично разгласено чрез ДВ, поради което съдът приема за недоказано, че е
претърпял вреди от подобно действие на ответника.
Що се касае до възражението на ответника, че бил длъжен да образува
производство и поиска налагане на обезпечителни мерки срещу ищеца, счита, че се
явява изцяло несъстоятелно, с оглед възприетото в задължителната практика на ВКС
относно предпоставките за възникване
отговорността на държавата по ЗОПДИППД / отм. /, поради което следва да бъде
оставено без уважение.
Относно твърдението на ответника, че ищецът е имал достатъчно доходи за
да издържа себе си и семейството си, то се доказва и от приложените по делото
документи, както и от заключението на вещото лице по СИЕ, но в случая съдът не
го отчита като основание за намаляване отговорността на държавния орган, по
причина, че ищецът не твърди, че е изпитвал психически и емоционален дискомфорт
от това, че не е имал изобщо средства за издръжка, а от това, че не е могъл да
задоволява нуждите си и тези на семейството му, както е могъл преди налагане на
обезпечителните мерки, което се потвърждава и от показанията на разпитаните
свидетели и е съществено в случая, защото никой не може да бъде принуден да
живее при условия, наложени му от друг, нито да търпи последствията от
понижаване на жизнения му стандарт в резултат от неправомерни действия на държавни
органи.
Съобразно тълкуването, залегнало
в т.4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, върху
главницата от 10 000.00 лева ответникът дължи лихва за забава, в размер на
законната, считано от датата на влизане в сила на присъдата, с която ищецът е
признат за невиновен по повдигнатите му обвинения – 25.01.2013 г., до
окончателното й плащане. Акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава
за периода 22.07.2010 г. – 25.01.2013 г. е неоснователна, което налага
отхвърлянето й.
ІІ. По исковете за
имуществени вреди – В ТР № 3/12.12.2012
г. по тълк.д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС, ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС и трайната съдебна практика, включая задължителна
такава, се застъпва становището, че на
основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички понесени от лицето
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл.82 от ЗЗД, имуществените вреди са два вида – претърпени загуби,
изразяващи се в намаляване имуществото на увреденото лице или на неговата
стойност, и пропуснати ползи, съставляващи неосъществено увеличение на
имуществото на увредения, което се основава на предположението за състоянието,
в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т.е. ако
вредоносното събитие не беше настъпило. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото и не
може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Като елемент от фактическия състав на правото на обезщетение, пропуснатата
полза не се предполага, а следва да се
докаже от кредитора. Пропуснатите ползи трябва да имат качеството реалност и
сигурност и подлежат на обезщетение само, ако получаването им от кредитора е
сигурно. Кредиторът, който твърди, че е пропуснал да реализира една полза,
трябва да установи не само каква би била обстановката, ако вредоносното
действие не би настъпило, но още и факта, че би предприел или вече е предприел
необходимото действие за реализиране на тази полза. Доказването на тези
релевантни факти, наред с установяването на фактическото положение, което би
било налице, ако вредоносното действие не би настъпило е в тежест на ищеца,
който твърди, че е пропуснал да реализира доходи от имуществото си и съответно
по тази начин да го увеличи. Когато претендира пропуснати ползи вследствие
невъзможността му да упражни правата си върху вещ, ищецът следва да установи
наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или разпореждането
с обекта, които са били осуетени имено в резултат на действията на длъжника, че
при конкретни пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална
възможност за получаване на доходи от обекта чрез отдаването му под наем,
използването му за търговска дейност или за разпореждане с него при изгодни
условия.
В настоящото
производство ищците твърдят имуществени вреди от налагане на обезпечения върху
собствените им недвижими имоти и МПС, които очевидно съставляват пропуснати
ползи, доколкото, с оглед твърденията им, намалението на имуществото им,
изразяващо се в разликата между пазарната цена на вещите към
датата на налагане на обезпечителните мерки и към датата на отмяната им, се претендира
като дължащо се на намаляване възможността за реализиране на печалба от
продажбата им, сравнена към момента на възбраняването, съответно запорирането
им и към момента на вдигане на възбраните, съответно запорите. Що се отнася до
имущественото намаление, съставляващо липса на възможност за реализиране на
доход от лихва върху сумите, които биха получили ищците при продажба на
имуществото си към датата на налагане на обезпечителните мерки, самите те го определят обосновано като пропусната
полза. Предвид изложеното и, че ищците не ангажират доказателства, от които
може да се направи извод, че към датата на допускане на обезпеченията те са
имали намерение да се разпоредят с имуществото си, респ., че са имали
предложения от потенциални купувачи или са били в преговори за отчуждаването
му, респ. – че със сигурност са щели да получат продажната му цена, от
влагането на която в банка да реализират доход в размер на лихвата по депозита,
съдът приема, че исковете на ищеца Н. за сумите от 14 562.83
лева –
щета, явяваща се разлика между пазарната цена на ПИ № 3732, гр. Варна, р-н А.,
кв. Г., м. З., с площ от 537 кв.м. към
датата на налагане на възбраната /
22.07.2010 г. / – 53 787 лева и пазарната му цена при отмяна на възбраната
– 39 224.17 лева; 7 711 лева –
пропуснати ползи от лихва, която би получил ищеца при продажба на посочения
имот по пазарната му стойност към датата на възбраната и при влагане на
получените суми в депозитна сметка; 19 313.20
лева – щета от разликата между
пазарната цена на ПИ № 3731, гр. В., р-н А., кв. Г., м. З., с площ от 940 кв.м.
към датата на налагане на възбраната /
22.07.2010 г. / – 83 660 лева и пазарната му цена при отмяна на възбраната
– 64 346.80 лева; 11 944 лева –
пропуснати ползи от лихва, която би получил ищеца при продажба на посочения
имот по пазарната му стойност към датата на възбраната и при влагане на
получените суми в депозитна сметка; 20 348.45
лева – щета от разликата между
пазарната цена на л.а. Мерцедес, рег. № В ... РС към датата на налагане на запора / 22.07.2010 г. / – 37 627 лева и
пазарната му цена при вдигане на запора – 17 278.55 лева; 5 394 лева – пропуснати ползи от
лихва, която би получил ищеца при продажба на посочения л.а. по пазарната му
стойност към датата на запора и влагане на получените суми в депозитна сметка и
6 767 лева – пропуснати ползи
от лихва, която би получил ищеца при продажбата на л.а. Мерцедес, рег. № В ... КН
по пазарната му стойност към датата на запора и при влагане на получените суми
в депозитна сметка, както и исковете на ищеца „ К. „ ЕООД за сумите от 1 578
лева – пропуснати ползи от лихва, която би получил ищеца при продажба на ПИ
348, кв. 28, с. Д., обл. В., площ 600 кв.м. по пазарната му стойност към датата
на възбраната – 11 148 лева и при влагане на получените суми в депозитна
сметка; 10 883 лева –
пропуснати ползи от лихва, която би получил ищеца при продажба на имот „ ... „
№ 075006, с. Б., ЕКАТТЕ 04426, к.к. К., обл. В., с площ 3 049 кв.м. и
изградени в него девет сгради, по пазарната му стойност към датата на
възбраната – 76 880 лева и при влагане на получените суми в депозитна сметка; 4 819.23 лева – щета от разликата
между пазарната цена на л.а. Мерцедес, рег. № В ... КР към датата на налагане
на запора / 22.07.2010 г. / –
11 250 лева и пазарната му цена при вдигане на запора – 6 430.77 лева
и 1 593 лева – пропуснати ползи от лихва, която би получил ищеца при
продажба на посочения л.а. по пазарната му стойност към датата на запора и
влагане на получените суми в депозитна сметка са изцяло недоказани, поради
липса на доказателства, че ищците са пропуснали да реализират сигурно
увеличение на имуществото си. Ето защо, заключава, че за посочените суми
исковите претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Дори обаче да
се приеме, че посочените от ищците „
щети „ съставляват претърпяна загуба по смисъла на чл.82 от ЗЗД, от материалите
по делото не се установява, че намаляването пазарната стойност на имотите и МПС
е в пряка причинна връзка с наложените върху тях обезпечения и не би настъпило,
ако те не бяха възбранени, съответно
запорирани. Наред с това, видно от заключението по СТЕ, стойността на част от визираните
имоти към датата на отмяна на възбраните е била значително увеличена в
сравнение със стойността им към датата налагане на обезпеченията, които обстоятелства
безспорно обосновават извод за неоснователност на исковете за „ щети „.
Що се касае до претенцията на втория ищец за заплащане на обезщетение в
размер на 38 000 лева – имуществена щета в резултат от запора
на дружествени дялове на дружеството, вследствие на което от печалба
64 000 лева за 2009 г., през 2010 г. е реализирало такава в размер на
13 000 лева, а през 2013 г. – загуба в размер на 20 000 лева, съдът намери,
че от събраните по делото доказателства не се доказва, че визираните загуби на
дружеството са в пряка и непосредствена причинна връзка със запора върху
дружествени дялове, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и решение № 353/06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г., ІV г.о. на ВКС, ответникът следва да заплати на ищеца К.А.Н. разноски в размер на 809.30 лева – за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете и 100.00 лева – платена държавна такса.
Съобразно отхвърлената част
от исковете,
ищецът К.А.Н. следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер на 3 262.71 лева.
Съобразно отхвърлената част
от исковете,
ищецът „ К. „ ЕООД, гр. В. следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер на 2 086.19 лева.
С оглед изхода от правния спор, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка бюджета на съдебната власт направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица по комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза, в размер на 412.50 лева, като останалите суми за възнаграждения на вещите лица по посочената експертиза, по САТЕ, по СТЕ и СИЕ са присъдени с решение № 176/20.07.2015 г. по гр.д. № 44/2014 г. на ШОС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество – гр. С., ул. ... да заплати на К.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД
/ отм. / сумата от 10 000.00 лева / десет хиляди лева /– обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие започнатото срещу него, с
решение № 143/16.04.2010
г. на КУИППД, производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
и
депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху
имуществото му по
ч.гр.д. № 1493/2010 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 25.01.2013 г. до
окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за
разликата от 10 000.00 лева, до пълния предявен размер от 30 000.00
лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
лихва за забава върху главницата в останалата част, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като
неоснователни предявените от К.А.Н. срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – гр. С., иск с правно
основание основание чл.2а от ЗОДОВ, вр.
чл.32 от ЗОПДИППД / отм. /, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 86 090.48 лева / осемдесет и шест хиляди и деветдесет лева и
осемдесет и четири стотинки /, причинени на ищеца вследствие започнатото срещу
него, с решение № 143/16.04.2010
г. на КУИППД, производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност и
депозиране на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху
имуществото му по
ч.гр.д. № 1493/2010 г. по описа на ВОС, и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на лихва за
забава върху главницата, считано от 22.07.2010 г..
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕГДАНЕ, като недопустими, предявените от „ К. „ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. ..., представлявано от К.А.Н., ЕГН
**********, срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – гр. С.,
ул. ..., иск по чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32
от ЗОПДИППД / отм. /, за сумата от 10 000.00 лева / десет хиляди лева / –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на депозиране на мотивирано
искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д. № 1493/2010 г. по описа на ВОС и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане
на лихва за забава върху главницата считано от 22.07.2010 г., и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото досежно тях.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ К. „ ЕООД, гр. В.,
представлявано от К.А.Н. срещу Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество – гр. С., иск с правно
основание основание чл.2а от ЗОДОВ, вр.
чл.32 от ЗОПДИППД / отм. /, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 56 873.23 лева / петдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и
три лева и двадесет и три стотинки/, причинени на ищеца вследствие депозиране на мотивирано
искане за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му по ч.гр.д. № 1493/2010 г. по описа на ВОС, и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава върху главницата, считано от 22.07.2010 г..
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество – гр. С., да заплати на К.А.Н. деловодни разноски
в размер на 909.30 лева / деветстотин и девет лева и тридесет стотинки /.
ОСЪЖДА К.А.Н. да
заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – гр. С.,
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, в размер
на 3 262.71 лева / три хиляди двеста шестдесет и два лева и седемдесет и
една стотинки /.
ОСЪЖДА „ К. „
ЕООД, гр. В. да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
– гр. С., юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете, в размер на 2 086.19 лева / две хиляди осемдесет и шест лева и
деветнадесет стотинки /.
ОСЪЖДА Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество – гр. С. да заплати по сметка бюджета
на съдебната власт деловодни разноски в размер на 412.50 лева / четиристотин и
дванадесет лева и петдесет стотинки /.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: