Присъда по дело №3565/2014 на Софийски градски съд

  МОТИВИ ПО НОХД № 3565

по описа на СГС за 20** год.,НО, 26 състав

 

 

          СГП е внесла обвинителен акт против В.В.А. за това,че на 03.10.2013 год. около 20.50 ч. в гр.*****,при управление на МПС-л.а. „БМВ”,модел „520Д”, с рег.№ ********* с по ул.”*********” с посока на движение от бул.”А.” към бул.”П.Ю.Т.” и в района срещу бл.** нарушил правилата за движение по пътищата,установени от ЗДвП,както следва:

-чл.21,ал.1:”При избиране скоростта на движение на водача на ППС от категория „В” е забранено да превишава скорост от 50 км/ч  в населено място”-движел се със скорост не по-малка от 70 км/ч и

-чл.116:”Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците” и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Е.О. Р. с ЕГН **********,предприел пресичане отдясно наляво за посоката на движение на лекия автомобил,която смърт е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,след получаване на тежка закрита черепно-мозъчна травма,която по своята морфология и тежест се явява увреждане,несъвместимо с живота -престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.

В хода на съдебното следствие прокурора е повдигнал срещу подсъдимия и обвинение за нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП :”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС,което управляват” и на чл.20,ал.2 от с.з.:”Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението”.

Като частен обвинител по делото е конституирана П.Д.В..

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,като счита фактологията,описана в обвинителния акт, за установена в хода на наказателното производство.Излага,че произшествието е настъпило непосредствено след кръстовището на ул.”*********” с ул.”*****”,като подсъдимият е шофирал лек автомобил „БМВ” с посока от бул.”А.” към бул.”П.Ю.Т.”,т.е. посока от изток на запад по ул.”*********”.В момента,в който е наближил кръстовището на ул.”*********” с ул.”*******” пострадалия пешеходец е слязъл от десния тротоар на ул.”*********”,който продължава непосредствено след прекъсването му от перпендикулярната ул.”*******.”.След като е слязъл пешеходеца е започнал пресичане на дясното полуплатно на ул.”*********”,по което е наближавал отляво на пешеходеца процесния автомобил,като приема,че няма основание да се счита,че пешеходеца се е движил с необичаен ход.

Посочва,че по делото не са установени никакви очевидци,като има само двама такива на последващата фактическа обстановка.По това време,докато е наближавал Т-образното кръстовище на ул.”*********” с ул.”*******” ,подсъдимият е пътувал от предпоследната лента на ул.”*********” отляво надясно,т.е. в дясната от двете ленти за движение на неговото полуплатно.Всяка от двете ленти на улицата е била с широчина 3 метра.В тази връзка счита съобщеното от подсъдимия / че непосредствено преди кръстовището с ул.„*******” е спрял пред светофара на ул.”*********”,на това кръстовище/ за невярно,тъй като това означава,ако се приеме тази абсурдна версия,че непосредствено,когато за него е светнало зелено на светофара на ул.”*********” ,той е преминал само 3 или 4 метра,което е цялата дължина на ул.”*******”,там където свършва ул.”*********” и е блъснал пешеходеца.Излиза,че той е потеглил от светофара и след няколко метра е блъснал пешеходеца,който през това време е навлязъл в неговата лента.Счита тази теза за абсолютно несъстоятелна,тъй като е доказано,че скоростта,с която е блъснат пешеходеца горе-долу в средата на попътната лента на подсъдимия,т.е.лявата лента на дясното полуплатно на ул.”*********” ,е минимум 70 км/ч.Посочва,че основен критерий за изчисление на скоростта са много тежките и многобройни телесни повреди по тялото и главата на пострадалия и в тази връзка акцентира,че ако тезата на подсъдимия е вярна,то в никакъв случай от няколко метра при едно плавно потегляне от нулева скорост /щом е бил спрял на светофара/до достигане на пешеходеца той не би могъл да развие скорост до 70 км/ч или повече,да блъсне пешеходеца с такава висока скорост и да му причини тези телесни повреди.

На следващо място поддържа,че няма храсти отдясно на пътя,считано за посоката на движение на лекия автомобил,тъй като непосредствено преди мястото на десния тротоар на ул.”*********” е стоял пострадалия и там е започвала ул.”*******”,а по улицата не се садят храсти или каквато и да е растителност.

На трето място възразява срещу твърдението на подсъдимия за ляв завой в района на произшествието на ул.”*********”.Посочва,че на практика това е прав участък ,защото този завой е с пренебрежимо малък радиус,който позволява на водачите спокойно да възприемат дадено препятствие на пътя.С оглед на това счита,че в конкретния случай в района на ПТП пътя трябва да се приравни на прав участък,което е направено от вещите лица във всички експертизи.

Продължава,че приближавайки се със скорост от 70 км/ч,непосредствено след като пешеходеца е започнал да пресича ул.”*********”,подсъдимият е управлявал с включени къси светлини ,които са осветявали 65 метра напред и вдясно пътния участък на улицата и на 4 метра встрани,т.е. той е имал много добра видимост в осветената зона пред и вдясно на автомобила и е бил в състояние да възприеме своевременно пресичащия Р..Посочва в този смисъл,че късите светлини на автомобила са осветявали цялата най-дясна лента,която първо е била премината от пешеходеца,за да навлезе в попътната на подсъдимия лява лента на дясното полуплатно,така че той е имал възможност да го види,но поради значително превишената си скорост не е успял да спре навреме и да предотврати удара.

Счита още,че защитата на подсъдимия е опитала да прокара разлика  между служебно спиране и аварийно спиране,като излага,че в случая не може да става дума за служебно спиране,т.е. едно по-плавно спиране.Приема за съмнително  да е предприето и аварийно спиране,тъй като не са открити никакви спирачни следи върху мястото,където е станал инициалния удар и мястото,където е установен трупа непосредствено след произшествието.

По отношение на механизма на последното прокурора посочва,че стъпателното движение напред на тялото на ударения  пешеходец,което се е намирало на 6 метра от мястото на конфликтната точка в най-дясната лента за движение на ул.”*********” е изяснено от вещите лица.

Според него основна причина за настъпилото ПТП е превишената с най-малко 20 км./ч скорост на движение на автомобила на подсъдимия,поради което и последния сам се е поставил в невъзможност да спре,когато върху пътя се появи препятствие.Независимо от значително превишената опасна зона за спиране при тази скорост,подсъдимият ако е внимавал и е бил добросъвестен водач,пак е имал възможност своевременно да забележи Р.,да го отчете като препятствие и да спре,което не е направил.В тази насока акцентира върху факта,че осветената зона напред и вдясно пред предния габарит на подсъдимия е минимум 65 метра,а опасната зона за спиране при 70 км/ч е 60 метра,което означава,че подсъдимия е могъл да възприеме пешеходеца в края на осветения участък на автомобила му и в рамките на своята опасна зона,която е по-къса от осветения участък,да спре,което не е сторил.

Приема всички останали изчисления,които са направени в двете таблици на последната експертиза,за хипотетични.В тази насока изтъква,че по делото има четири основни доказателства,по които са работили вещите лица-пораженията по предния габарит под широк ъгъл на автомобила,травмите върху тялото на пострадалия,предоставените данни от св.М. и П..От тази гледна точка счита двете таблици в последната експертиза,които обслужват поставените задачи от защитата,за хипотетични технически изводи на вещите лица.

От показанията на св.М. приема за установено мястото,където се е намирало тялото на пострадалия пешеходец,като именно от местоположението на трупа след произшествието се налагат изводите  относно мястото на конфликтната точка,където е настъпил и  инициалния удар.

С оглед на горното прокурора счита,че подсъдимият следва да бъде признат за виновен,като заявява и че по делото не е събрано нито едно защитно доказателство,вкл. и дадените от подсъдимия обяснения приема за недостоверни,тъй като са опровергани от експертизите и от целия доказателствен материал.

Предлага на съда да му бъде наложено наказание около средния размер на предвидения в нормата на закона-3 години лишаване от свобода,като предоставя на съда да прецени приложението на института на условното осъждане.Пледира подсъдимия да бъде лишен и от правоуправление за максималния срок от три години.

Повереникът на частното обвинение поддържа изложеното от представителя на СГП и също счита ,че обвинението е доказано по безспорен и непротиворечив начин.

Посочва,че фактическата обстановка,очертана в обвинителния акт,е доказана от извършените процесуално-следствени действия в хода на наказателното производство и приема за установено,че на инкриминираните дата и час  подсъдимия е управлявал лек автомобил „БМВ” в гр.***** по ул.”*********” в посока от бул.”А.” към бул.”П.Ю.Т.”.Пътят бил двулентов,като подсъдимия се движел в лявата лента за движение,а пешеходецът Р. предприел пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила,когато е бил блъснат от подсъдимия.

Посочва,че според показанията на св.П. и М. уличното осветление е било включено и е имало добра видимост,подсъдимият е управлявал с включени къси светлини,на мястото на катастрофата не е имало паркирани МПС или други причини,които да ограничават видимостта на водача,вкл. не е имало храсти вдясно от пътя.

Продължава,че А. се е движел със скорост,която му е позволявала да спре в рамките на осветената зона на късите светлини,като в тази насока частното обвинение кредитира експертизата на в.л. А.,Д. и А.,изготвена в хода на досъдебното производство,която приема като обоснована,правилна и съобразена с приобщените по делото доказателства.С оглед на това приема за доказано,че подсъдимият е управлявал със скорост над 70 км/ч в момента на причиняване на произшествието,която се явява превишена и несъобразена за този пътен участък и е основна и единствена причина за настъпване на резултата.Съгласно тази експертиза ,ако подсъдимият е управлявал със скорост от 50 км/ч то би имал възможност да избегне произшествието.

Частното обвинение кредитира и заключението на в.л. Х.,Т. и Д.,съгласно която скоростта на автомобила в момента на удара също е била над 70 км/ч и според която от техническа гледна точка ударът за водача е бил предотвратим при бавен ход на пешеходеца,а е бил непредотвратим при спокоен,бърз ход и спокойно бягане.Посочва,че в този смисъл това,че ударът е бил непредотвратим при най-ниската скорост от 50 км/ч,не освобождава водача за настъпилия съставомерен резултат,тъй като той е бил длъжен да избере скорост,с която да може да спре при възникнала опасност на пътното платно.Заявява,че подсъдимият е бил длъжен да контролира непрекъснато превозното средство,което управлява,бил е длъжен да се движи и да избере такава скорост,която да му позволи да спре при възникване на опасност,за да предотврати настъпване на ПТП  и конкретно да не удари пресичащия пешеходец,отнемайки живота му.Счита,че подсъдимият не се е съобразил с всички тези правила и именно превишената и несъобразена скорост е причина за настъпване на произшествието.

Повереникът на частната обвинителка не кредитира експертизата на вещите лица М.,И. и В.,като счита,че същата не отговаря правилно и обосновано на поставените въпроси.

На следващо място изтъква,че цялостния прочит на събраните по делото доказателства сочи,че причина за произшествието са субективните действия на водача и нарушаване на разпоредбите на чл.20,ал.2,чл.21,ал.1 и чл.116 от ЗДвП,като подсъдимият е превишил максимално допустимата скорост за движение в населено място с повече от 20 км/ч и по тази причина е причинил смъртта на Е. Р..От заключението на СМЕ приема,че настъпилата смърт на пострадалия е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с причинените от подсъдимия телесни увреждания и като се има предвид,че към момента на произшествието Р. не е бил повлиян от етилов алкохол или други упойващи  вещества,то липсва съпричиняване от негова страна.

Моли съдът да постанови съдебен акт,с който да признае подсъдимия за виновен по внесеното обвинение и да определи наказание около средния размер,като също предоставя на съдебния състав преценката за приложението на чл.66 от НК.Моли и наказанието лишаване от правоуправление също да бъде определено към максимален размер,за да се отнеме възможността на подсъдимия за определен период от време да извърши ново такова деяние.

Защитникът на подсъдимата счита,че за правилното решаване на делото би следвало да бъде направен внимателен,коректен и прецизен анализ на целия събран доказателствен материал.Счита,че органите на досъдебното производство не са го направили и това е наложило съдът да прави ново разследване,което е огромна загуба на време и пари.

Посочва,че държавното и частното обвинение се позовават на една комплексна медико –автотехническа експертиза от досъдебното производство,която е била и в основата делото да влезе в съда,която няма никаква научна и правна стойност и не дава отговор на нито един правно значим въпрос за правилното решаване на делото.Посочва в тази насока,че във втора задача вещите лица е следвало да определят мястото на удара,като са изброили част от някакъв доказателствен материал,след което съобщават къде е това място,без да го изчисляват.По същия начин е третиран и въпроса за скоростта на движение на автомобила.

Продължава,че по делото са били допуснати няколко КМАТЕ,които са в съществено противоречие с тази първоначална експертиза,които не са преодолени по една единствена причина-стремежа на всички вещи лица,които приемат,че ударът е непредотвратим,че скоростта е била около 50 км/ч,липсата на достатъчно доказателства,събрани по установения ред,не дава възможност на вещите лица да дадат коректен отговор,вкл. и последната експертиза.

Счита,че най-достоверния метод и начин за определяне на скоростта на едно движещо се МПС е по оставени спирачни следи,каквито липсват.

По отношение на фактическата обстановка излага,че произшествието е станало в тъмната част на денонощието,на включени къси светлини,като е без никакво значение каква е била видимостта в осветената зона от фаровете.Поддържа,че подзащитният му е спрял на светофар,който се намира на кръстовището на ул.”А.” и бул.”В.”.Тръгнал е от това кръстовище в посока към бул.”П.Ю.Т.” и е трябвало да завие на следващата пресечка надясно,тъй като живее на 100 метра от мястото на произшествието и поради тази причина не се е налагало да развива каквато и да било скорост.Пътното платно е било асфалтово,без дупки и неравности ,а подсъдимият се е движил в дясната лента за движение на пътното платно,на около метър наляво от десния край на пътното платно поради наличието на решетки.От показанията на св.М. приема,че е имало дървета и храсти,тротоара е тесен-около 0.60 метра,а по отношение на осветеността счита,че уличното осветление е било скрито от короните на дърветата.

Намира,че посоченото в огледния протокол петно от червеникава материя не е кръв,тъй като няма химическа експертиза,същата е била засъхнала и освен това същото е било толкова голямо,че все едно някой е разлял цяла кофа с кръв.Счита за технически невъзможно това петно да е от това произшествие,тъй като пострадалият не е останал в рамките на това петно,т.е.ако е контактувал,то е било за части от секундата,след което се е придвижил напред и надясно и се е установил там,където е намерен от огледната група.С оглед на заявеното от д-р Х.,че задължително под тялото е следвало да има огромна локва от кръв,защитата припомня,че такава липсва,което означава,че всички заключения са абсолютно хипотетични и се наблюдава стремеж за попълване на празноти в доказателствения материал с хипотези и предположения.Счита,че експертите са определили скоростта по пет начина по експериментални методи,без във формулите да са били използвани конкретни величини,като тежината и височината на тялото на пострадалия,които са свързани с центъра на тежестта и освен това са използвали методиката на К. от 1978 год.,ползваща автомобил „ВАЗ”,който е два пъти по-висок в предната си част от процесното „БМВ”.

Твърди,че всъщност няма удар отпред в лекия автомобил и тялото не е отхвърлено,тъй като няма как това тяло на човек 115 кг. да бъде отхвърлено на такова голямо разстояние,а за да бъде отхвърлено,ударът трябва да е челен,а няма такъв удар.В тази насока се подкрепя със снимките и протокола за оглед,според които по предния капак няма никаква след от подбитост,има от одраскване и един от вариантите за механизъм на удара,лансиран от в.л. И.,В. и М. е,че всъщност ударът е страничен,а не челен,т.е. следователно вещите лица не могат да използват този метод на отхвърляне на тялото напред ,а просто се мъчат да вържат мястото на удара с това петно.

Акцентира върху заявеното от св.П.,*** е чул шум,след което се разминал с един лек автомобил и видял от лявата си страна,че лежи човек на земята,както и че не е видял пешеходеца за нито един момент,в която връзка стига до заключението,че ако пешеходецът е летял 10-15 метра,както определят вещите лица,то е щял да бъде забелязан от водача на лекия автомобил П.,а той изобщо не го е видял,защото ударът не е в челната част,а е страничен и тялото не е летяло напред.Отново цитира показанията на този свидетел,че човекът е лежал на около 4-5 метра от спрелия вече лек автомобил на подсъдимия,някъде в лентата за движение на мерцедеса,както и че водачът му е обяснил,че внезапно е изскочил човекът на пътя,не го е видял и го е блъснал.Последното намира за особено важно за това къде е бил пострадалия пешеходец и счита в тази насока,че е бил много близко до задната част на лекия автомобил.

На следващо място излага съображения за да се игнорира последната експертиза,според която подсъдимият се е движил със скорост от 70 км/ч.,като посочва,че при тази скорост опасната зона е 59.30 метра,мястото на удара е определено на около 0.40 метра след ориентира,подсъдимият не е спирал аварийно,а служебно,тъй като ако е спирал аварийно на тази настилка  този автомобил с АБС-системата си оставя следи и разликата между автомобил с такава система и без нея е в това,че първият остава управляем до последно,докато при липсата й колелата блокират.

         Подкрепя се с протокола за оглед на местопроизшествие,според който тялото не е местено,а само е обърнато от докторите,които са констатирали смъртта и същото е намерено на 24.70 метра след ориентира,а автомобилът е спрял веднага след тялото.В този смисъл посочва и показанията на св.М..При това положение счита,че няма как при скорост от 70 км/ч той да спре на 30 метра при суха пътна настилка,което означава,че това заключение е невярно.Като се има предвид,че той е спрял служебно,то се е движил със скорост под 50 км/ч.

         Продължава,че винаги около мястото на удара остават части от автомобила.В тази насока посочва,че в протокола за оглед е констатирано,че на 16.30 метра след ориентира и на 2.60 метра вляво от десния бордюр  е намерен пластмасов детайл от странично огледало на автомобила или това е мястото на удара,защото и двамата свидетели са заявили,че автомобилът преди да бъде изместен,е бил около средата на пътното платно,т.е. не може да се е движил в лявата лента.В този смисъл счита,че ако е вярно твърдяното от вещите лица,че тялото е отхвърлено,то няма как то да се е установило там,където е намерено.

         По отношение на скоростта на движение на лекия автомобил,управляван от подсъдимия,отново цитира показанията на св.П.,който определя своята скорост на движение на около 30-40 км/ч и е наблюдавал автомобила на подсъдимия,което не би било възможно при движение със скорост от 70 км/ч,тъй като тези два автомобила ще се разминат във времето и пространството поне със 100 метра и няма да може да възприеме нищо.Изхождайки от казаното от П.,че автомобилът на подсъдимия е запазил почти праволинейната си посока на движение от момента,в който са се разминали до момента на окончателното му спиране,което е било между двете пътни ленти,според св.М. ,то автомобила на подсъдимия е отстоял на около 0.90 метра вдясно от тротоара и това е мястото на удара,вследствие на който тялото на пострадалия е откъртило огледалото и което огледало е намерено на 16.30 метра след ориентира и на 2.60 метра вляво от десния бордюр.

         Досежно определянето от вещите лица на скоростта по счупването на предното ветроупорно стъкло и заявеното от експертите Д.,Х. и Т.,че там,където е контактувала главата,предното стъкло,то се счупва във вид на паяжина,отново насочва вниманието към снимките от огледния протокол,според които това характерно счупване от главата с паяжина се намира в долния десен край,а в горната част стъклото е счупено от дълъг продълговат предмет-ръка или крак на пострадалия,защото при този удар се получава сложно ротационно движение.Счита за абсурдно заявеното от вещото лице Д.,че тялото е било в покой,защото ако е било така,то се чупят и двата крака,а винаги се чупи опорният крак.В този смисъл смята,че единственото сигурно е,че левия крак е бил опорен,а заявеното от вещото лице Х. е невярно,защото няма доказателства за това.

         Обобщава,предвид и липсата на спирачни следи,че скоростта на лекия автомобил е била далеч по-ниска от 70 км/ч,даже е била по-ниска от 50 км/ч и мястото на удара не е там,където експертите посочват,тъй като технически този механизъм е невъзможен.

         По отношение начина на пресичане на пешеходеца твърди,че ако той е пресичал с бавен ход според д-р Х. нямало да настъпи удар,а според вещото лице Д. такъв е щял да настъпи,но в последните 2 метра,в който случай обаче  пострадалия не би получил въобще телесни повреди,тъй като ударът е щял да бъде лек и това ,макар и косвено,определя какъв е бил начинът на пресичане на пешеходеца,т.е. той е притичал,тъй като е ударен с такава висока скорост и с такава кинетична енергия.Поддържа в тази насока,че съгласно швейцарската методика,сочена от доц.А.,летален изход настъпва и при скорост от 39 км/ч и според защитата,това е причината съдебните лекари да нямат методика и формули,по които да изчислят каква е била скоростта към момента на удара,поради което и не е могъл да диференцира,въпреки категоричното му становище,че пострадалия е бил ударен със 70 км/ч,а не с 50 км/ч,като не може да каже и каква е разликата при единия и другия случай.Позовава се на това,че километражите на всички автомобили започват да отброяват от 20 км/ч,тъй като световната практика е приела,че до 20 км/ч скоростта е пренебрежимо малка,така че разликата от 50 до 70 км/ч категорично не може да бъде определяща както за травмите,така и за мястото на удара.

         На последно място обръща внимание на показанията на двамата свидетели-П.,който е заявил,че водачът на автомобила не му е обяснил пешеходецът отдясно или отляво е изскочил по посоката на неговото движение,само е казал,че е изскочил внезапно и той просто го е блъснал,не е могъл да реагира и всъщност защитата намира,че това е определението на създалата се ситуация.Пешеходецът е изскочил във времето му за реакция,а то е част от опасната зона и това е така с оглед изчисленията на вещото лице Д.,което е и причината да няма спирачни следи-защото не е могъл да реагира или ударът е бил непредотвратим за всички варианти на придвижване на пешеходеца.

         Относно правната оценка на изложеното дотук,защитата счита,че за да се ангажира отговорността му  следва да бъде доказано по категоричен начин нарушение на някое от правилата за движение,визирани в ЗДвП или в ППЗДвП,какъвто извод не може да бъде направен от доказателствата по делото.Счита ,че според вещите лица, подсъдимият за нито един момент не е губил контрол над превозното средство, а в разпоредбата на чл.20,ал.2 законодателят е написал,че опасността трябва да бъде предвидима.Твърди,че тази опасност не е била предвидима и в момента,в който първоначално е възникнала,подзащитният му веднага е реагирал,колкото е могъл и не може да му се търси виновно поведение за нещо,което е било извън неговите възможности и извън обективно установените факти и обстоятелства по делото.Ето защо счита,че нито едно от така вменените обвинения е съставомерно,като на третото не се спира изобщо,защото то по своята същност не може да има самостоятелен правен живот,тъй като всеки водач е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,но това обвинение трябва да е свързано по някакъв начин с някоя специална норма,а не с такава обща норма.Отделно от това намира за недопустимо субсидиарно прилагане на чл.20 и на чл.21,тъй като или скоростта е несъобразена,или превишена,в която насока е и практиката на ВКС.

         Посочва,че пешеходците на самостоятелно основание имат своите задължения в чл.113 от ЗДвП,те също са участници в движението и никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение.

         Последното,което отбелязва е,че водачът може да възприеме пешеходеца от точно определено разстояние,но само в зоната,осветявана от късите светлини ,а пешеходците възприемат автомобилите от много по-голямо разстояние и минимум от 200-300 метра неговият подзащитен е бил видим за пешеходеца,отколкото последния от водача.И тогава противоречи поведението на пешеходеца на здравата логика той да тръгне да пресича и да се разхожда с бавен ход,при положение че вижда приближаващите автомобили.Включително той е възприел и насрещно идващия автомобил на П.,тъй като участъкът е прав и видимостта е много голяма.Приема,че причината за това е в желанието на пострадалия да притича пред двата автомобила,като най-вероятно е видял автомобила на подсъдимия,но всъщност е гледал автомобила на П.,който е бил по-далече и не е преценил дистанцията.Имал е идея да притича пред П.,който се е намирал на по-голямо разстояние от подсъдимия,но не се е съобразил с отстоянието на автомобила на последния до мястото на удара,което е и причината за настъпване на ПТП.Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

         Представителят на СГП се възползва от правото си на реплика и изразява несъгласие с твърдението на защитата,че подсъдимият е шофирал по най-дясната лена,в края на дясна лента на ул.”*********” непосредствено след кръстовището с ул.”*******”.Счита,че това означава инициалният удар да е настъпил на 0.70 м. вляво от разделителната линия между най-дясната лента и попътната лента на автомобил „БВМ”,т.е. в лявата от двете ленти на дясното полуплатно.Поддържа,че при това положение подсъдимия би минал зад вече пресеклия дясната лента пешеходец и не би се стигнало да катастрофата.

         На второ място отбелязва,че изчисленията по всички експертизи се правят от момента на стъпване на пешеходеца в крайна дясна лента на пътното платно на ул.”*********”,поради което е без всякакво значение каква растителност расте покрай десния тротоар.За прецизност отбелязва,че в огледния протокол няма нито един запис,в който да се споменават някакви храсти и дървета от дясната страна на ул.”*********”,още по-малко такива,които да закриват уличните лампи и да правят осветлението недостатъчно.Счита за без значение и това,че в скицата в огледния протокол на запад от ориентира и вдясно на ул.”*********” е отбелязана растителност „тревна площ”,а не храсти и дървета,която обаче попада в зоната след конфликтната точка и това е зоната между конфликтната точка и местоположение на трупа.След като е блъснал пешеходеца няма значение какво расте от дясно на улицата.

         На трето място намира за невъзможно подсъдимият да се е движил в най-дясната лента на ул.”*********”,тъй като тази пластмасова кора от дясното странично огледало е намерена от дежурния дознател по ширина на пътното платно на 2.60 м. вляво от десния бордюр,което означава,че е намерена почти на границата на разделителната линия между най-дясната и попътната лента на автомобил „БМВ”,т.е. не е възможно ударът да е настъпил в дясната лента,тъй като в противен случай тази кора не би се оказала непосредствено вдясно от десния габарит на автомобила.

         Настоява,че от местонахождението на тази кора,изпаднала от дясното странично огледало,не може да се прави извод за мястото на конфликтната точка.Също както тялото на пешеходеца,така и тази кора е носена и по инерция се е търкаляла или е изпаднала вдясно от автомобила на 16.30 м. след края на кръстовището,тъй като това са инерционните периоди .

         На последно място изразява категоричното си несъгласие с навежданите от защитата съвсем леки,едва ли не незабележими повреди по предния десен габарит на автомобила.Посочва в тази връзка стр.3 от огледния протокол,на която ясно са записани сериозните поражения по предния габарит-счупено челно стъкло в дясната му част,счупено дясно странично огледало и липсваща пластмасова кора на огледалото,подбита предна дясна колона,спукана предна броня вдясно,които говорят за тежестта на сблъсъка между автомобила и пешеходеца.

         Отбелязва и това,че опасната зона от 60 линейни метра при скорост на движение от 70 км/ч е дадена при едно нормално спиране на автомобила,която не е абсолютизирана от вещите лица.Тялото на пострадалия,за който защитата твърди,че тежи 115 кг.,като препятствие на пътя, е отнело голяма част кинетична енергия на автомобила,т.е. от скоростта на последния,поради която причина реалната опасна зона за спиране се е оказала по-къса от тази,изчислена по принцип от вещите лица в п.1.4 от последната експертиза,а тук не е без значение и интензитетът върху спирачния педал.

         В отговор защитата на подсъдимия твърди,че така наведените доводи са подвеждащи.Посочва,че габаритът на автомобила не е в областта на предна дясна колона,а технически е предната дясна част в областта на фара.Предна дясна броня не е спукана от това произшествие,тъй като ако е било така,то е следвало да бъде счупен преден десен фар,мигач и подбитост по предното бомбе на преден десен калник,т.е. отпред,а отпред няма удар.Счита,че пострадалият се е ударил в автомобила и всъщност не е имало прехвърляне през предния капак,тъй като ако е имало такова,той би следвало да е огънат.Признава,че е ожулен,но няма прехвърляне,т.е. пострадалият при тичането си се е ударил в страничната част на предна дясна част в областта на калника на автомобила и тялото му се е ударило в една линия в областта на предното ветроупорно стъкло,поради което и то е счупено отгоре до долу,което е и механизмът на това произшествие.

Подсъдимият дава обяснения по обвинението.

На първо място изказва съжаление за случката  и поднася съболезнованията си към близките,но не се намира за виновен за станалото произшествие.

Заявява,че на инкриминираната дата около 20.50 ч.-21.00 ч. се е движил са автомобила си по бул.”А.”  с посока ул.”*********” и бул.”П.Т..”.Било през тъмната част на денонощието,като трафикът не бил особено интензивен.На кръстовището на бул.”А.” и бул.”В.” спрял на червен сигнал на светофара,след което потеглил на зелен и тъй като не бързал,карал спокойно и ускорил с бавни темпове до около 40-45 км/ч.След това пътят правел лек ляв завой,като преди това на около 30-40 метра от кръстовището с бул.”В.” имало пресечка,след което започва много гъста растителност,а тротоарът е широк не повече от 60-70 см.,непосредствено до който от една страна се намират високи дървета с корони  и от друга страна е налице плътно залесяване непосредствено до тротоара с храсти.Тази съвкупност от залесяването и дърветата създава усещане за доста сериозен мрак в района на произшествието,поради което не е забелязал да има улично осветление и осветлението на пътното платно е било единствено от фаровете на колата му.Изведнъж ненадейно забелязал от храстите,че се отделя силует на пешеходец,облечен в тъмни дрехи.Това се случило някъде на около 10-15 метра от предницата на автомобила,като пешеходецът направил 2-3 крачки,тичайки перпендикулярно на оста на движение,при което единствената реакция,която имал,е да навие волана наляво,но въпреки това се получил удар,като подчертава,че по-скоро пешеходецът се ударил в дясната странична част на колата му,в резултат на което предното стъкло се напукало и предния десен калник и бронята отдясно.Твърди,че се движел на около 30-40 см. от тротоара в дясната лента за движение,тъй като отстрани имало отводнителни шахти,което прави движението плътно до бордюра невъзможно.Вследствие на удара колата била изместена леко вляво,като се намирала между двете ленти за движение в неговата посока.Поддържа,че се е намирал в дясната и вследствие на произшествието автомобилът бил между лявата и дясната лента за движение в негова посока.Незабавно слязъл от автомобила и отсреща забелязал,че идва кола,която спряла.Впоследствие се оказало,че това е кола за разнос на пици.Бил изключително притеснен,веднага се обадил на тел.112,като дал телефона си на шофьора на другия автомобил да разговаря,тъй като си бил загубил гласа и не можел да обясни на лекарския екип къде точно трябва да пристигне,къде е произшествието.Отишъл до пешеходеца,който бил на 3-4 метра зад колата.Питал го дали може нещо да му помогне,но видял ,че не е контактен и се отдръпнал встрани да изчака да пристигне медицинския екип.

В правото си на лична защита поддържа тезата на адвокатът си и отново изказва съжаление за случилото се.

В последната си дума заявява,че по принцип е икономист и цялото това дело се е отразило негативно върху личния и професионалния му живот.

Изказва съболезнования към роднините на починалия и моли да бъде признат за невиновен и съответно оправдан,за да може да върне част от нормалния си живот.

Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.16 и 17 от НПК, намери за установено следното:

 

 

                                ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

Подс.В.В.А. е роден на *** ***,българин,български гражданин,с висше образование,неженен,неосъждан,ЕГН **********.

 Същият притежава свидетелство за правоуправление на МПС № ********,категория В,с валидност до 27.12.2021 год.

 На 03.10.2013 год. подс.А. пътувал сам в собствения си лек автомобил „БМВ 520 Д” с ДК № ********* по ул.”*********” в посока от бул.”А.” към бул.”П.Ю.Т.”,като наближавал Т-образното кръстовище между ул.”*********” и ул.”******”.

Пътното платно било четирилентово,с по две ленти във всяко едно от двете полуплатна,като всяка от лентите било с ширина от 3 метра,покрити с асфалт,без неравности,посипаности и дупки,сухо.Двете ленти на дясното полуплатно били разделени с хоризонтална /надлъжна/ пътна маркировка М3”Единична прекъсната линия” по чл.63,ал.2,т.3 от ППЗДвП.От дясно на пътното платно имало тротоар с широчина 1.80 метра,а от ляво с широчина 1.40 метра.

Било тъмната част на денонощието,на електрическо улично осветление,като подс.А. управлявал с включени къси светлини.Движел се в лявата лента на дясното /попътното му/ полуплатно.Късите светлини осветявали десния сектор пред автомобила на около 65 метра напред и вдясно и на  4 метра встрани от десния габарит на автомобила и същият имал възможност да наблюдава цялата дясна лента напред и вдясно от себе си до десния бордюр вкл.

Наближавал Т-образното кръстовище на ул.”*********” с ул.”******” със скорост от около 70 км/ч,а по същото време,около 20.50 ч. пешеходецът Е. С.Р. слязъл от десния тротоар  на ул.”*********”,който започва непосредствено след прекъсването му от ул.”******” в района на Т-образното кръстовище и в самия край на последното образува ъгъл с началото на по-далечния тротоар на ул.”*******”.Започнал с бърз ход да преминава през дясното полуплатно към левия тротоар на ул.”*********”,перпендикулярно на оста на улицата,отдясно наляво пред лекия автомобил,управляван от подсъдимия,като е попадал в осветената от десния фар зона.

В крайна дясна лента на ул.”*********” нямало паркирани или спрели моторни превозни средства,които да ограничават видимостта напред и надясно за водача А..Пътният трафик не бил натоварен.Следвайки мисленото продължение на по-далечния за посоката на движение на л.а.”БМВ”  тротоар на ул.”*******” през края на кръстовището с ул.”*********”,Р. преминал през дясната лента на ул.”*********”,пресякъл прекъснатата осова линия и стигнал до средата на лявата лента,където бил блъснат с предна дясна част от автомобила,управляван от подс.А..

Инициалният удар настъпил с десния край на предната броня,докато тялото на пешеходеца било обърнато със задната си повърхност  към предната част на автомобила,а левият му крак е бил опорен,след което тялото се е възкачило върху предния капак,в зоната на лявата част на раменния пояс се е ударило в долната половина на предното стъкло,главата се е ударила в горната половина на челното стъкло,при което се е образувал отвор.След това тялото е било отхвърлено върху терена и се установило на около 26 метра  от края на кръстовището с ул.”*******”, в крайна дясна лента на ул.”*********”.

Вследствие на удара Р. получил тежка съчетана травма /тежка закрита черепно-мозъчна травма,тежка закрита гръдно-коремна травма и травма на опорно-двигателния апарат/,несъвместима с живота,като в резултат на тежката закрита черепно-мозъчна травма починал на място.

След настъпване на произшествието А. спрял автомобила в най-дясната лента на ул.”*********”,а зад него лежал пешеходецът,на около 2 м. вляво от десния бордюр,по оста на пътя,където бил възприет и от пристигналия първи на местопроизшествието св.П..Последният управлявал служебен автомобил на пицария „Дон Вито” и пътувайки към адрес по бул.”А.” чул шум,след това се разминал с автомобила на подсъдимия и видял,че от лявата му страна лежи човек.След това спрял,но видял,че човекът е безжизнен,а в следващият момент се приближил и А..Подсъдимият се обадил на тел.112,но предоставил телефона си на свидетеля,защото не могъл да обясни къде точно се намира произшествието.Подсъдимият обяснил на свидетеля,че пешеходецът е изскочил внезапно на пътя,не го е видял и го е блъснал,като не е могъл да реагира.

Последиците от произшествието били възприети и от св.М.,който седял в кухнята на апартамента си ,находящ се в блок до ул.”*********” и през отворения прозорец  чул клаксон и веднага след него удар,без звук от спирачки.Излязъл на улицата и видял автомобила на подсъдимия,а на 10-15 метра зад него тяло,без признаци на живот,намиращо се в лентата за движение на автомобила,която е по-близо до тротоара,а автомобилът се намирал между двете ленти за неговата посока на движение.Възприел и че от другата страна на улицата била спряла кола за доставка на пици,както и шофьора на „БМВ-то”,който бил много притеснен  и се чудел какво да прави,като му казал,че човекът е изскочил изневиделица и го е блъснал.Предложил на подсъдимия да измести автомобила,за да не пречи,което и последния сторил,като го преместил 2 метра напред и 2 метра надясно, до тротоара.Свидетелят установява,че на улицата има осветление,както и дървета по края на пътното платно.За наличието на дървета свидетелства и св.П..

От протокол са оглед на местопроизшествие се установява,че на 15 м.след ориентира /представляващ пресечната точка  от десния бордюр на ул.”*********”  и втория бордюр на ул.”*******”/ и на 3.40 метра вляво  от десния бордюр на ул.”*********” е намерено началото на следа върху асфалта на засъхнала червеникаво-кафява течност  под формата на пръски,която завършва на 19 м.след приетия ориентир и на 3 м.вляво от десния бордюр.На 16.30 м. след ориентира и на 2.60 м. вляво от десния бордюр е намерен пластмасов детайл от странично огледало на автомобил.На пътното платно на ул.”*********”  е намерен трупа на Р.,лежащ по гръб,като стъпалата на долните му крайници са се намирали на 24.70 м. след ориентира и на 2 м.вляво от десния бордюр,а главата се е намирала на 26.30 м. след ориентира и на 2 м.вляво от десния бордюр.Констатирано е,че лекия автомобил е намерен изместен от мястото на катастрофата-паркиран на ул.”*********” с предната си част насочен по посока на огледа и вдясно успоредно до бордюра.Предната му дясна гума е била на 46.20 м. след ориентира и на 1.30 м. вляво от десния бордюр.Задната му дясна гума е била на 43.20 м. след ориентира и на 1.40 м. вляво от десния бордюр.

При огледа на лекия автомобил са установени счупено челно стъкло в дясната му част с дупка,насочена към купето,счупено дясно странично огледало и липсваща пластмасова кора на огледалото,подбита предна дясна колона,което е на около 0.10 м. над челното стъкло и с дължина 0.20 м.,спукана предна броня вдясно,извадена от щипките.

От СМЕ  на трупа на Р. № 746/13 год.,извършена от д-р А.,д-р Х. и д-р К. от КСМД при УМБАЛ „Александровска” ЕАД е видно,че са установени тежка закрита черепно-мозъчна травма-разкъсно-контузна рана в тилната област на главата,ангажираща само дебелината на кожата,подлежащо счупване на тилната кост с ход към двете задни черепни ямки,широко зеещо напречно счупване на черепната основа,пред двете средни черепни ямки и турското седло,повсеместен субурахноиден кръвоизлив с пробив във вентрикулната система,разкъсно-контузна рана на горния клепач на ляво око с изходящи от нея жлебовидни драскотини,охлузване на лявата скулна обсат,кръвонасядания по меката черепна обвивка в двете задушни области,

-тежка закрита гръдно-коремна травма-счупване на ребра двустранно с кръвонасядане на меките тъкани в областта на счупванията,контузия на средостението и белите дробове,кръвонасядания по чреводържателя,

-травма на опорно двигателния апарат-закрито счупване на костите на лявата подбедрица с оформяне на триъгълни фрагменти с посока на основата назад.

Установено е наличие на етилов алкохол в кръвта и урината,както следва: 0.40 промила в кръвта и 0.95 промила в урината,както и липса на други упойващи вещества и лекарствени средства.

Причината за смъртта е тежката закрита черепно-мозъчна травма,която по своята морфология и тежест се явява увреждане несъвместимо с живота.

Според експертите, тежката съчетана травма е получена от действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия,по механизма на удар с или върху твърди тъпи предмети и в своята морфологична съвкупност добре отговарят да са получени при ПТП.

От автотехническата експертиза на в.л.Д. се установява,че лекият автомобил,управляван от подс.А.,е бил технически изправен.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

За да приеме горната фактическа обстановка съдът взе предвид обясненията на подсъдимия,дадени в хода на съдебното следствие,констативен протокол № К-9** /л.15 от ДП/,протокол за оглед на местопроизшествие и скица/л.16-17 от ДП/,фотоалбум /л;19 и сл. от ДП/,показанията на св.М.,П.,В.,СМЕ на труп /л.38 и сл. от ДП/,СХЕ /л.45 и л.46 от ДП/,АТЕ /л.50 и сл. от ДП/,КМАТЕ / л.54 и сл. от ДП/,справка от „Национална система 112” /л.66 от ДП/,удостоверение за родствени връзки и препис-извлечение от акт за смърт / л.77-78 от ДП/,справка за съдимост /л.79 от ДП/.

По отношение на времето и улицата на настъпване на ПТП писмените доказателства и  показанията на свидетелите са еднопосочни,поради което и в тази насока същите се нуждаят от обсъждането им поотделно.

Свидетелите не са очевидци на произшествието,но са възприели обстоятелства от значение по делото относно последиците от сблъсъка,местоположението на пострадалия пешеходец и на автомобила,управляван от подсъдимия,както и  на поведението на последния.И двамата свидетели дават сведения за маркировката на пътя,за наличието на улично осветление и дървета,както и за интензивността на движението и атмосферните условия и за първите обяснения на подсъдимия веднага след настъпване на произшествието.

Съдът се доверява изцяло на изнесеното от двамата свидетели в хода на съдебното следствие,тъй като същите по убедителен и вътрешно безпротиворечив начин излагат личните си възприятия за случилото се.Съдът кредитира и заявеното от тях в хода на досъдебното производство досежно датата и часа на инцидента,марката на лекия автомобил и описанието на пътното платно,в които части показанията им бяха приобщени чрез процесуалната техника на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК,като липсата на спомен и противоречията досежно горните обстоятелства съдът отдава на изминалото време.

В хода на досъдебното производство е изготвена и приета впоследствие от съда КМАТЕ от в.а.А.,Д. и С.А.,според която към момента на инициалния удар тялото на пострадалия е било обърнато с лявата си странична част към предната част на автомобила,което разположение от техническа гледна точка отговаря на пресичане на пешеходеца отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.

Според тези експерти мястото на удара се намира по дължина на пътното платно около избрания ориентир,а по широчина на около 5 метра вляво от десния край на пътното платно,считано за посоката на движение на автомобила.

По отношение на скоростта на последния,при липса на спирачна следа,вещите лица правят уговорката ,че не може по технически път да се определи прецизно скоростта на автомобила и изхождайки от мястото на счупване на стъклото,правят извод за съответствие на удар при скорост около 70-80 км/ч.Вещите лица са определили скоростта и по далечината на отхвърляне на тялото на пешеходеца,като поддържат,че при удар със скорост около 70 км/ч тялото на пешеходеца се отхвърля на разстояние от 25-30 метра от мястото на удара,в което влиза и провлачването по пътното платно и правят извод,че скоростта на автомобила към момента на удара е била не по-малка от 70 км/ч.

Опасната зона за спиране в конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост от 70 км/ч. изчисляват на около 55 метра,а при скорост от 50 км/ч. е около 34 метра.

Експертите са дали заключение и че автомобилът е бил оборудван с халогенни фарове,при които пространството пред автомобила се осветява,както следва:

-пред фронта на автомобила-на около 50-55 метра.

-левия сектор пред автомобила-на около 35-40 метра напред и на около 3-4 метра вляво от левия габарит.

-десния сектор пред автомобила-на около 55-60 метра напред и на около 5-6 метра вдясно от десния габарит,като заключават,че при сравняване на осветената зона пред автомобила с опасната му зона за спиране водачът е могъл да спре в рамките на осветената зона.

По отношение на механизма на произшествието дават заключение,че подс.А. *** със скорост около 70 км/ч. в лявата пътна лента,а пешеходеца Р. е предприел пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил.При настъпилия удар между предната дясна част на автомобила ,пострадалият се е намирал почти в гръб,като контакта е настъпил с лявата задно-странична част на тялото му,а при удара е било покачено по предната част на автомобила,достигнало до предното стъкло и отхвърлено напред по посоката на автомобила.

Според експертите в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно,предната част на процесния автомобил е отстояла на 36 /при спокойно бягане/ до 53 метра /при бърз ход/ от мястото на удара и от техническа и професионална гледна точка при сравняване на опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение от 70 км/ч. с определеното отстояние от мястото на удара за момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно,ударът е бил непредотвратим,но ако водачът е управлявал със скорост от 50 км/ч. то би могъл да предотврати удара.

В съдебно заседание в.л.поддържат представеното заключение.Поясняват,че ръстът на пешеходеца,мястото на удара върху автомобила и височината имат значение за определяне на скоростта,но не са ги взели предвид при изготвяне на заключението.Вещото лице А. заявява,че над 40 км/ч. скоростта е пределно голяма,за да причини тежки увреждания,от които да настъпи летален изход.Към него се присъединява в.л. А..

Наличието на обективните находки по делото ,описани в протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума,които избирателно са били взети предвид от експертите,изготвили горната експертиза,е дало основание на съдебния състав да допусне повторна КМАТЕ.

Такава експертиза е изготвена от в.л.д-р М.,инж.Н.И. и инж.В.,според която в момента на инициалния удар тялото е било обърнато със задната повърхност на лявата подбедрица /като левия крак е бил със сигурност опорен/ към бронята на автомобила,а впоследствие тялото е било качено на предния капак към гърба,повече вляво,и главата е достигнала челното стъкло,а след това през дясното странично огледало е паднало върху терена.Експертите считат,че наличието на кървава следа по терена показва,че окървавена повърхност на пострадалия е влачена по терена,което е много вероятно да е от закачване в дясното странично огледало,защото фрагмент от същото е описано в огледния протокол близо до средата на тази кървава следа,а кръвта е от главата на пострадалия,където са установени наранявания.

С оглед обективните находки по автомобила и тялото на пострадалия  и разположението на следата от кръв вещите лица приемат,че мястото на удара се намира по дължина на пътното платно на около 20 метра преди положението,в което е регистриран трупа на пострадалия пешеходец или на около 6 м. след линията на приетия ориентир,считано в посока за движението на лекия автомобил,а по широчина на платното за движение на около 3.7-4 м. вляво от десния край на платното за движение,считано в същата посока.

По отношение на скоростта на движение на лекия автомобил ,вещите лица отчитат липсата на спирачни следи,мястото,където е намерено тялото на пострадалия,траекторията на автомобила,удара на пешеходеца с последващо носене и отхвърляне от автомобила,травматичните увреждания по тялото му,контактните точки,пластичните деформации по автомобила,изпаднал предмет и приемат,че скоростта е била от порядъка и не по-малко от 63 км/ч,при която опасната зона за спиране е била от порядъка на 47-48 метра,а при скорост на движение от 50 км/ч то тя би била от порядъка на 34 метра.

Според експертите  при правилно регулирани фарове и ясно нощно време пред автомобила се осветява 55-60 м.,вдясно от десния габарит се осветява на 5-6 метра и напред на 65-70 метра,а вляво се осветява 3.5-4 метра и напред на 41-42 метра,която асиметричност на светлинния сноп се прави с цел да не бъдат заслепявани водачите на насрещно движещите се превозни средства.Стигат до техническия извод,че водачът ,управлявайки автомобил на къси светлини със скорост от 63 км/ч е в състояние да спре в зоната,осветявана пред автомобила при възникване на внезапна и неочаквана опасност.Отбелязали са и констатираното в огледния протокол,че уличното осветление е работело.

Вещите лица поддържат,че от момента,в който пешеходецът е стъпил на платното за движение и е предприел пресичането му,лекият автомобил при скорост на движение от 63 км/ч в зависимост от начина на придвижване  /бърз ход или спокойно тичане/,автомобилът е отстоял от мястото на удара от 24 до 44 м.,а при скорост от порядъка на 50 км/ч. автомобилът е отстоял от 19 м. до 35 м.,което означава от техническа гледна точка,че и при двете скорости на движение и независимо дали пешеходецът е пресичал с бърз ход или спокойно тичане,то ударът е бил непредотвратим и такъв не би настъпил при скорост,не по-висока от 35 км/ч при бърз ход и до 48 км/ч. при спокойно тичане.

В съдебно заседание вещото лице И. обяснява различията в изводите с това,че при предишната експертиза е прието,че мястото на удара е на около 5 метра вляво от десния край на пътното платно,докато въз основа на обективните данни по делото те приемат,че то е на около 3.7 до 4 метра вляво от десния край на пътното платно,т.е. по-малкият път,изминат от пострадалия от стъпването на пътното платно до мястото на удара определя и различията в скоростите,при които ударът не би настъпил.

За да направят изчисленията си само при бърз ход на пешеходеца и спокойно тичане,вещите лица са изходили от липсата на пешеходна пътека и интензивността на движението в този участък и са приели,че пешеходецът е бил в състояние да възприеме идващият от лявата му страна автомобил.

Експертите не могат да отговорят дали за определяне на скоростта на движение е от значение физическото състояние и възрастта на пешеходеца,както и наличието на здравословни проблеми у последния.

На посочените вещи лица е поставена допълнителна задача за предотвратимостта на удара при спокоен  и бавен ход на пешеходеца и какво би било мястото на удара по широчина на пътното платно за време на качване на пострадалия пешеходец на предния капак в рамките на 0.2 сек.

В допълнителното си заключение експертите поддържат,че безспорно за определяне на скоростта на движение на пешеходец има съществено значение неговото физическо състояние.С оглед липсата на данни за това към момента на настъпване на произшествието вещите лица са работили със средни стойности,като приемат,че теоретично при пешеходец с тегло от 105 кг. и със здравословни проблеми вероятността да се придвижва обичайно с бавен или спокоен ход е по-голяма ,отколкото движение с бърз ход и спокойно тичане.

В конкретния случай пострадалият е пресичал извън пешеходна пътека и при движение на автомобил на къси светлини и е бил в състояние да възприеме идващия от лявата му страна автомобил и то преди да стъпи на платното за движение.При такава пътна ситуация не може да се изключи възможността за едно късо разстояние / 3.5-4 метра/пострадалият да измине това разстояние до мястото на удара,независимо от здравословното му състояние ,както с бърз ход,така и със спокойно тичане.

Поддържат,че за мъже на възраст от 40 до 50 год. долната граница на придвижване при бърз ход е 6.2 км/ч,горната граница е 7.2 км/ч.,а средната стойност е 6.6 км/ч.,като в специализираната литература не се третира въпроса за теглото на пешеходците или здравословното им състояние.

На следващо място установяват,че от момента,в който пешеходецът е стъпил на платното за движение и е предприел пресичането му с бърз ход-със скорост от 6.2 км/,то лекият автомобил при скорост от 63 км/ч е отстоял от мястото на удара от 46 до 49 метра,в зависимост от изминатото от пешеходеца разстояние.При условие ,че водачът е управлявал със скорост от 50 км/ч при същите стойности на останалите параметри,то лекият автомобил е отстоял от мястото на удара от 37 до 39 метра,в който случай ударът е бил предотвратим и това е така,защото опасната зона за спиране на автомобила е 34 метра,а отстоянието на автомобила от мястото на удара е 37-39 метра,т.е.отстоянието на автомобила до мястото на удара е по-голямо от опасната зона за спиране.Вещите лица поддържат,че ударът би бил предотвратим и при скорост на движение на автомобила от 63 км/ч и скорост на движение на пострадалия от 6.2 км/ч. /долната стойност на бърз ход/,тъй като автомобила е отстоял от мястото на удара от 46 до 49 м.,които стойности са по-големи от опасната зона за спиране.

Вещите лица продължават,че средната скорост на придвижване със спокоен ход на мъже от 40 до 50 год. е 5.3 км/ч,в който случай при скорост на движение на автомобила от 63 км/ч отстоянието на автомобила до мястото на удара е от 53 до 56 метра,а при скорост от 50 км/ч е от 42 до 45 метра.

Направените изчисления са дали основание на експертите да изведат,че при скорост на движение на автомобила от 63 км/ч и долната граница на бърз ход на пешеходеца-6.2 км/ч, водачът е имал техническа възможност да предотврати удара при изминат път от пешеходеца 4 метра,а при 3.7 метра удар еднакво е могъл да настъпи или да не настъпи.

При скорост на движение на автомобила от 50 км/ч водачът е имал техническата възможност да предотврати удара.

При скорост на движение от 63 км/ч,изминато разстояние до мястото на удара от 3.7 метра от пешеходеца със средната стойност на спокоен ход-5.3 км/ч ,ударът за водача е бил предотвратим.При изминато разстояние от 4 м. до мястото на удара от пешеходеца със същата скорост,ударът също е бил предотвратим.

При скорост на движение на автомобила с 50 км/ч и изминато разстояние от пешеходеца до мястото на удара от 3.7 или 4 м.. със средната скорост на спокоен ход водачът е имал възможност да предотврати удара.

 При зададен бавен ход на движение на пешеходеца и за четирите разгледани варианта /две скорости за движение на автомобила и два варианта за изминато разстояние от пешеходеца/ от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил.

Вещите лица са използвали различни методи за изчисление на скоростта в момента на удара,при които същата е 61.60 км/ч до 68.29 км/ч.

На следващо място експертите посочват в заключението се,че основното предназначение на антиблокиращите системи за спиране е да повишава стойността на спирачното закъснение на даден автомобил,а да не се позволи блокиране на колелата при аварийно задействане на спирачната система,при което той остава управляем,като е известно,че при блокирали колела автомобилът става неуправляем и същият запазва траекторията си на движение,която е имал преди блокиране на колелата.

Посочват,че опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 63 км/ч е 33.72 м.,а при 50 км/ч е 24.66 м.,което налага извода,че при по-високо спирачно закъснение и време за реакция опасната зона се скъсява,при което нараства възможността за непредотвратимост на удара.

Поддържат,че от техническа и професионална гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на пострадалия пешеходец,който е предприел пресичане на платното за движение извън пешеходна пътека.В тази насока поясняват,че обективно,преди да стъпи на пътното платно,е бил в състояние да възприеме своевременно идващият от лявата му страна автомобил и е следвало да изчака отминаването  и ако и в двете пътни платна не е имало движение на автомобили,да пресече безконфликтно в зоната на Т-образното кръстовище.Техническият извод е,че в момента,в който пешеходецът е стъпил на платното за движение,за водача на лекия автомобил независимо дали скоростта му е била 63 или 50 км/ч,независимо дали пострадалия е пресичал с бърз ход или спокойно тичане,ударът е бил непредотвратим.

Продължават,че по време на достигане главата на пешеходеца от първоначалния удар до челното стъкло от 0.2 сек.следва, че скоростта за движение на лекия автомобил в момента на удара е била от порядъка на 54 км/ч,което води до промяна на мястото на удара по дължина на пътното платно-на около **.61 м. преди положението,в което е регистриран трупа на пострадалия или на около 12 метра след приетия ориентир,опасната скорост за спиране на лекия автомобил при тази скорост е от порядъка на 38 метра,в момента,в който пешеходецът е стъпил на пътното платно и пресичащ с бърз ход,предната част на автомобила е отстояла от мястото на удара на 38-40 м.,а при спокойно тичане от 28-30 м.,което от техническа гледна точка означава,че водачът не е бил състояние да предотврати удара,а ако се елиминира наличието на кървавата следа,то мястото на удара по широчина на пътното платно е на около 2 м. вляво от десния край на платното за движение.Последното е дало основание на експертите да заключат,че при път от 2 м.изминат от пешеходеца до мястото на удара то отстоянието на автомобила е от 19 до 24 м.,в който случай и при трите скорости на движение на автомобила и бърз ход или спокойно тичане на пешеходеца водачът не е имал техническата възможност да предотврати удара.

Различието в изводите на вещите лица от двете приети експертизи досежно мястото на удара и скоростта,с която се е движил лекия автомобил,са дали основание на съдебния състав да допусне нова,арбитражна експертиза.

Такава е изготвена от вещите лица д-р Х.,инж.Т. и инж.Д.,които са формирали изводите си на база времето,състоянието на пътя,марката и модела на лекия автомобил,протокол за оглед на местопроизшествие,показанията на св.М. , П. и В..

Според същата няма промяна в изводите досежно причината за смъртта на пешеходеца,а с оглед установените увреждания и видимите следи по автомобила експертите приемат,че към момента на инициалния удар тялото на пострадалия е било обърнато със задната си повърхност към предната част на автомобила.При ударът левият му крак е бил опорен,като е ударен с десния край на предната броня.Възможно е десния долен крайник също да е бил в опорно положение,но поради нанасяне на удара с края на бронята ,същият да не е контактувал с нея.Изложените данни насочват пострадалия да е бил в статично положение към автомобила,което може да възникне при неговото спиране и обръщане с гръб към автомобила,като най-вероятно пресичането е отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.

На следващо място приемат,че мястото на удара е във втората пътна лента на дясното платно за движение на ул.”*********” –по широчина на пътното платно на около 3.70 вляво от десния бордюр ,а по дължина- на около 0.50 м. след ориентира или на пешеходната пътека-продължение на втория тротоар на ул.”*******”.

С оглед липсата на спирачни следи,но наличието в областта на челното стъкло на удар от два предмета, вещите лица приемат,че тялото се е възкачило върху предния капак,след което в зоната на лявата част на раменния пояс се е ударило в долната половина на предното стъкло,главата се е ударила в горната половина на челното стъкло,при което се е образувал отворът в него  и предвид височината на деформациите на автомобила от главата на пострадалия приемат,че скоростта в момента на удара и преди това е била около 70 км/ч.,при която опасната зона е 59.30 м.,а при скорост от 50 км/ч е 36.62 метра.

Видимостта на водача при включени къси светлини е 65 м. вдясно пред автомобила и 4 м.встрани от него.

По отношение на механизма на удара,респ. за получаване на травматичните увреждания вещите лица  изтъкват,че инициалния удар е по задната повърхност на лявата подбедрица,където на 36 см. от петата е възникнала „Бампер” фрактура.Тежестта на уврежданията и механогенезата на възникването им,сравними с повредите по автомобила сочат,че след инициалния удар тялото е извършило известно параболично движение към предното стъкло,при удара в което е възникнала изключително тежката черепно-мозъчна травма ,което кореспондира с дълбокото паяжовидно напукване на стъклото.Второто хлътване на предното стъкло може да възникне от лявата част на раменния пояс.Едновременно с това е настъпил удар на тялото в предния капак,при което са получени счупванията на ребра,повече отляво,тежките контузии на белите дробове и в областта на хилусите им,както и кръвонасяданията по инерционен тих в областта на чреводържателя в коремната кухина.Последващо тялото е било отхвърлено върху терена,като при приплъзване по същия отговаря да е възникнала лицевата травма вляво с характерни жлебовидни драскотини,както и пръснати охлузвания в областта на китките на двете ръце.Съпоставката на уврежданията по тялото с повредите по автомобила по описаната механогенеза насочват за скорост на движение в порядъка на 70 км/ч.

На следващо място експертите поддържат,че ударът за водача на автомобила,независимо от скоростта-50 км/ч или 70 км/ч ,е бил предотвратим само при движение на пешеходеца с бавен ход.

Според вещите лица,мястото на първия удар по широчина на пътното платно не се определя от времето на качване на пострадалия пешеходец на предния капак,а само от това какво е взаимното им положение  в момента на първия контакт ,а времето на качване на пострадалия на предния капак определя мястото на удара по дължина на пътното платно.

По отношение на определяне стойността на придвижване на пешеходеца експертите са се ръководили от възрастта,здравословното състояние,в т.ч. използване на бастун или наличие на протеза,дали се води дете за ръка,бута се детска количка или се носи товар,дали пешеходците се водят за ръка или под ръка и състояние на алкохолно опиване,като поддържат,че несъмнено здравословното състояние на един пешеходец оказва влияние при определяне скоростта му на движение,но същата не зависи от височината и неговата маса.Посочват,че реално в експертната практика ,при отсъствие на обективни данни за възможностите за придвижване на пешеходец,се работи със средната /най-вероятната/стойност на начина на придвижване-ходейки или бягайки.Като се има предвид,че при инициалния удар пешеходеца отговаря да е бил в статично положение с гръб към автомобила,което може да възникне при рязкото му завъртане,възприемайки идващия автомобил,за което насочва разположение на повредите по автомобила в една линия по дължина на бронята,предния капак,челното стъкло и огледалото,то какво е било движението му преди инициалния удар експертите не могат да се произнесат,но най-вероятно се е движил отдясно наляво на автомобила.

На следващо място вещите лица поддържат,че при бърз ход мъже от 40 до 50 год. се придвижват със скорост 6.2-7.2 км/ч и средна стойност 6.6 км/ч.,като горната стойност може да се приеме за 41 год. пешеходци в добро физическо състояние,а долната стойност на скоростта за 50 год. пешеходци в доказано лошо физическо състояние,а средната стойност от 6.6 км/ч не е средноаритметично между долната и горната граница,а е средноаритметично на скоростите на цялата статистическа извадка от 55 бр. изследвани обекти.

В тази насока заявяват,че при скорост на движение на пешеходеца от 6.2 км/ч и скорост на автомобила от 70 км/ч отстоянието на предната част на автомобила от мястото на удара в момента,в който пешеходецът е стъпил на платното за движение е 39.24 м.,като при скорост на движение на автомобила от 50 км/ч ударът за водача е непредотвратим.При спокоен ход на пешеходеца със скорост 5.3 км/ч ударът за водача също е непредотвратим,такъв е и при долната граница на скоростта при бърз ход на пешеходеца  от 6.2 км/ч.

Отстоянието на предната част на автомобила от мястото на удара в момента,в който пешеходецът е навлязъл във видимата част на платното за движение при бавен ход от 3.8 км/ч е 48.68 м. при скорост от 50 км/ч и 68.15 м. при скорост от 70 км/ч,като и в двата случая е предотвратим,а при спокоен ход от 5.3 км/ч. при скорост на автомобила от 50 км/ч същото е 34.90 м.,а при скорост 70 км/ч е 48.87 м.,като и в двата случая е непредотвратим.За да може автомобилът да спре преди мястото на удара е следвало да се движи със скорост от 44.05 км/ч.

На следващо място експертите посочват,че пешеходецът е получил закрито счупване на костите на лявата подбедрица с оформяне на триъгълни фрагменти с посока на основата назад,като няма данни да е пресичал платното за движение под ъгъл и затова са приели,че е пресичал перпендикулярно,но независимо от начина на пресичане ударът е настъпил по задната повърхност на лявата подбедрица,който крак е бил опорен.

С оглед на това,че по широчината на пътното платно мястото на удара се намира на около 3.70 м. вляво от десния бордюр,ако ъгълът между посоката на движение на пешеходеца и напречната ос на пътя е 30 градуса,тогава пътят на пешеходеца от десния бордюр до мястото на удара е 4.27 м.,а ако ъгълът е 45 градуса то пътят му е 5 .23 метра.

Ако тялото е отхвърлено на 27 метра,а не на 20 метра,скоростта на движение на автомобила в момента на удара според различните методи е от 73.37 км/ч до 52.25 км/ч.

С оглед конкретиката на случая експертите дават становище,че водачът на процесния автомобил е могъл да заобиколи пешеходеца само отдясно и ако се приеме,че челната част на автомобила се е установила на около 43 метра след линията на ориентира,по водачът е реагирал на опасността на около 17 метра преди мястото на удара,които при скорост от 70 км/ч се изминават за 0.87 сек.

Категорични са,че скоростта на автомобила към момента на удара е около 70 км/ч и отговорът на всички въпроси е съобразен с тази скорост ,а при определяне на мястото на удара са се ръководили от това,че лекия автомобил се е движил в лявата за него пътна лента,тялото е изпаднало отдясно на автомобила,а следата върху асфалта на засъхнала червеникаво-кафява течност ,под формата на пръски назад сочи наляво.

В съдебно заседание в.л. Х. пояснява,че в момента на удара пострадалия е бил в статично положение,като е изпълнил т.нар.защитно движение,което най-често се изявява с обръщане на гръб към идващия автомобил.Липсата на травматичен декломан в областта на подбедрицата сочи,че в момента на удара не е имало движение между автомобила,който е със сравнително широка мека броня и лявата подбедрица на пострадалия,когато се реализира разместващото движение между кожа,подкожие,мускулатура с отлепяне на кожата,а преценката на скоростта се обосновава и от тежестта на получените травматични увреждания,които не биха били такива при разрешената скорост от 50 км/ч.Вещите лица поддържат и че няма данни водачът да е губил контрол върху превозното средство.Вещото лице Д. заявява,че ако предното челно стъкло е счупено в долната част ,в основата му,то скоростта в такъв случай е около 50 км/ч. и малко над нея.Пояснява още разликата между аварийно и служебно спиране.В първият случая е налице висока стойност на спирачното закъснение,която позволява асфалта,а служебно е налице,когато се намалява бавно,постепенно скоростта на автомобила и тогава не остават следи,като опасната зона се изчислява за аварийно спиране.Допълва,че колкото по-ниска е стойността на спирачното закъснение,толкова по-голямо ще бъде разстоянието,на което ще спре автомобила,но това не е опасната зона,а разстоянието,на което ще спре автомобила.Опасна зона е тогава,когато има спиране с максимално възможното закъснение за дадения път,което зависи от гумите,но преди всичко от асфалтовото покритие.

На следващо място отговарят,че ако колата е била по средата между двете ленти за движение в неговата посока,то пътят на пешеходеца до мястото на удара е бил по-кратък ,в който случай и времето за регистриране на пешеходеца като опасност е по-малко.

На последно място поддържат,че мястото на удара е определено именно от летежа на тялото и от движението на последното от удара до челното стъкло,като в.л. Х. допълва,че там,където е намерено тялото в крайното му положение,е следвало да има следи от кръв,каквито не са описани в огледния протокол.

Анализът на всички изготвени по делото заключения налага следните изводи:

По отношение на травматичните увреждания на пострадалия Р. и причината за смъртта, съдът се довери както на СМЕ на труп,изготвена от в.л.А.,Х. и К., така и на изводите на вещите лица Х.,Т. и Д., съдържащи се в тройната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,като следва да се отбележи и това,че по отношение на горното различия в изводите няма и в останалите експертизи.

В основата на изводите си обаче за мястото на удара,скоростта на движение на лекия автомобил,опасната зона за спиране,предотвратимостта на удара,механизма на произшествието и техническите причини  за настъпването му, съдът постави  заключението на автотехническата експертиза,изготвена от в.л. Х.,Т. и Д.,като за да се довери именно на последната съдът взе предвид,че тази експертиза е изготвена въз основа както на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,така и на тези,представени по време на съдебното следствие,изследвайки ги в пълнота и в съвкупност  със свидетелските показания,т.е. същата е изготвена след събиране и проверка на целия възможен обем от доказателства.Тази експертиза е защитена от тримата експерти в съдебно заседание,по време на което те обосновават отговорите си по един недвусмислен,разбираем и еднопосочен начин,изхождайки от цялата доказателствена маса,преценена на плоскостта на специалните познания,които всеки един от тях притежава.В съдебно заседание възникнаха известни различия в становищата на експертите Х. и Д. досежно обстоятелството дали е имало завъртане на тялото в резултат на удара,които съдът приема за несъществени относно релевантните факти,подлежащи на доказване в процеса,поради което и обосновава фактическите си изводи именно въз основа на това заключение.

 Следва да се подчертае,че заключението на КМАТЕ,изготвено в хода на досъдебното производство и повторната такава,допусната и приета от съда,си противоречат относно съществени за предмета на доказване обстоятелства,което и обуслови необходимостта от допускане на арбитражна експертиза,посочена по-горе,която съдът цени.

Съдът  като цяло приема за достоверни обясненията на подсъдимия,с изключение на твърденията му,че се е движил в дясната лента за движение,на около 30-40 см. от десния тротоар и че е управлявал със скорост до около 40-45 км/ч,в която част заявеното от него се опровергава от установеното от вещите лица в цитираната по-горе експертиза.Недостоверни са и обясненията му в частта,че когато е отишъл до пострадалия пешеходец,той е дишал,тъй като това противоречи на показанията на св.П. и М.,според които пешеходецът е бил безжизнен.Относно времето и мястото и на произшествието и действията му след това съдът кредитира обясненията му,тъй като същите са в синхрон с показанията на разпитаните от съда двама свидетели.

Съдът кредитира изготвените по делото СХЕ,тъй като същите са обективни ,обосновани и от специалисти с необходимата компетентност,както и протоколите за извършени процесуално-следствени действия,които са в съответствие с изискванията на НПК ,поради което и са годно доказателствено средство за закрепените в тях факти и обстоятелства.

          

ОТ  ПРАВНА  СТРАНА:

 

   При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК,като от обективна страна на 03.10.2013 год.,около 20.50 ч. в гр.*****,при управление на л.а. „БМВ 520 Д” с рег.№ ********* по ул.”*********” ,с посока на движение от бул.”А.” към бул.”П.Ю.Т.” ,в района срещу бл.**,нарушил правилото за движение по пътищата,визирано в чл.20,ал.2 от ЗДвП-водачите на ППС са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Е. Р.,предприел пресичане отдясно наляво за посоката на движение на лекия автомобил,която смърт е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

С оглед поддържаните от СГП нарушения на правилата за движение по пътищата се налага да се отбележи следното:

С обвинителния акт се поддържа,че подсъдимият е нарушил правилото на чл.21,ал.1 от ЗДвП,според което при избиране скоростта на движение  на водача на ППС е забранено да превишава скорост от 50 км/ч,чл.116 от с.з.,според който водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,като в с.з.е повдигнато и обвинение за нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП,по силата на която водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС,които управляват и чл.20,ал.2 от с.з.,според която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението.

На първо място следва да се посочи,че нормите на чл.20,ал.2  и чл.21 от ЗДвП се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде квалифицирано по един от тези два текста,но не и по двата едновременно.Следва да се има предвид,че разпоредбата на чл.21 от ЗДвП се явява специална спрямо нормата на чл.20,ал.2 от ЗДвП,като във всички случаи обаче се касае до еднородно нарушение,доколкото превишената скорост винаги е несъобразена с житейски и научно обоснованата максимално допустима /разрешена/ скорост за дадена пътна инфраструктура относно режима на скоростта.Към момента тя е отразена в таблицата към чл.21 от ЗДвП ,с евентуални корекции по ал.2 от същия член.Превишавайки посочените стойности,водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата,житейски и експертно наложили ограничението.

В конкретния случай съдът счита,че водачът е допуснал нарушение единствено на чл.20,ал.2 от ЗДвП и аргументите за това са следните:

Тази разпоредба предявява към водачите на МПС изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори,индициращи на два вида опасности.Едната,очертана в изр. 1 на чл.20,ал.2 е свързана с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и превозното средство,с осветеността на пътния участък,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с недостатъчния опит и проблеми със здравето,за която водачите са информирани предварително,било защото тя е съществувала още преди потеглянето,било защото е очаквана,поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата.Това предполага възможността при коментираната ситуация  управляващите автомобили да преценят скоростта си и дали да продължат движението си.Другата опасност,винаги внезапна и непредвидима за водачите на МПС е посочена в изр.2 и позволява избора-да намалят скоростта или да спрат автомобила в момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености,позволяващи субективно възприемане,при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.

Интерпретацията на тези правила мотивира категоричното заключение,че управляващи МПС са длъжни да вземат своевременни  и адекватни мерки за безопасно движение-чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила,при налична опасност за движението,каквато несъмнено са намиращите се на пътното платно пресичащи пешеходци.Моментът на възникване опасност за движението е фактически въпрос и не може да бъде свързан с формалния критерий-определена част на пътя.Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е,че за начало на възникване на непредвидимата опасност следва да се приеме моментът,когато пешеходецът ,без да е дал някакви признаци,че е възприел наближаването на моторното превозно средство,се насочва от тротоара или банкета към платното за движение и с поведението си явно и очевидно показва,че във всички случаи ще навлезе в него.Тогава водачът на автомобила трябва да изпълни императивно вменените му нормативни задължения за намаляване на скоростта и спиране.Управляващи МПС следва да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в движението,като предприемат необходимото за предотвратяването на произшествия,което подсъдимият е пренебрегнал в разглеждания казус.

Конкретиката в настоящия казус обосновава неспазване на правните предписания на чл.20,ал.2 от подсъдимия,а не на чл.21,ал.1 от ЗДвП и това е така,защото:

Несъмнено е за настоящият съдебен състав,че подсъдимият е управлявал лекия автомобил с превишена скорост-от порядъка на около 70 км/ч при разрешени 50 км/ч,но превишението не е в пряка причинна връзка с настъпилите съставомерни вредни последици,които не биха настъпили при движение със съобразена скорост.

Установено е по делото,че в конкретната пътна ситуация  отстоянието на автомобила от мястото на удара,когато водачът е имал възможност да регистрира пешеходеца като опасност ,е било по-голямо от опасната зона както при скорост от 70 км/ч ,така и при скорост от 50 км/ч /разрешената/ единствено при бавен ход на пешеходеца и само в този случай ударът е бил предотвратим,който бавен ход обаче е лишен от логика ,като се има предвид ,че е било през тъмната част от денонощието,при липса на пешеходна пътека и на натоварен пътен участък, с видимост на пешеходеца към приближаващите автомобили,който е могъл да ги възприеме,докато при спокоен ход,бърз ход и спокойно бягане ударът е бил непредотвратим както със скорост от 70 км/ч,така и при такава от 50 км/ч.Като се има предвид,че за да може автомобилът да спре преди мястото на удара е необходимо да се движи с безопасна скорост,определена от условието отстоянието на автомобила от мястото на удара да е равно  и по-голямо от дължината на опасната зона,то безопасната скорост в конкретния случай е 44.05 км/ч. /вж. тройна КМАТЕ на в.л.Х.,Т. и Д./. При положение,че ударът на управлявания от подсъдимия автомобил с пешеходеца е бил технически непредотвратим предвид дължината на опасната зона за спиране и движението на пешеходеца,то нарушението по чл.21,ал.1 от ЗДвП е ирелевантно за настъпилия вредоносен резултат.

При това положение,на преценка подлежи единствено обстоятелството дали избраната от подсъдимия скорост на движение е била съобразена по смисъла на чл.20,ал.2 от ЗДвП,защото е известно,че ако движението с превишена скорост не е в пряка причинна връзка с настъпилите съставомерни последици,но заедно с това е установено,че те не биха настъпили при движение със съобразена скорост,отговорността е именно за нарушаване на правилата за съобразена скорост.

В тази насока от съществено значение е дали подсъдимият е могъл и бил ли е длъжен да възприеме пешеходеца,когато би имал техническа възможност да предотврати удара и дали заради несъобразената си скорост сам си е отнел възможността да направи това.

Положителният отговор на този въпрос се налага от приетата КМАТЕ на в.л.Х.,Т. и Д.,според която, когато пешеходецът е предприел пресичане на пътното  платно е попадал в осветената от десния фар зона и подсъдимият е могъл да го възприеме като препятствие за движението и респ. да предприеме мерки за предпазването му,чрез намаляване на скоростта или спиране на управлявания от него автомобил.Така според вещите лица късите светлини на управлявания от подсъдимия автомобил осветяват 65 метра напред и вдясно и на 4 метра встрани от автомобила,което съпоставено с изчислената опасна зона за спиране -59.30 м. при скорост от 70 км/ч и 36.62 м. при скорост от 50 км/ч,налага извода ,че подсъдимият е могъл своевременно да възприеме пешеходеца като опасност на пътя и да коригира скоростта си така,че да предотврати удара.Действително,пострадалият е пресичал пътното платно на неразрешено за това място и съответно трябва да се понесе отговорността за съществено съпричиняване от негова страна.Но той е станал опасност за пътното движение от момента,в който е стъпил,макар и неправомерно,на пътното платно,което демонстрира неговото желание да пресече и да премине от другата страна на пътя.Още тогава,видно от доказателствения материал,подсъдимият е имал възможност да забележи поведението на потърпевшия и да реагира адекватно най-малко с намаляване на скоростта на движение до 44.05 км/ч,когато удар не би настъпил,а при нужда-и със спиране.

Съдът приема за несъстоятелна тезата на защитата за наличие на гъста растителност /храсти и дървета,които скривали уличното осветление/,препятствала възможността на подсъдимия да възприеме пешеходеца като опасност на платното за движение.В тази връзка следва да се отбележи,че опасността е възникнала от момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно  и както се отбеляза по-горе,водачът е имал възможност да го възприеме в осветената от фаровете зона на автомобила на разстояние,което е било достатъчно да предотврати удара.Следва да се отбележи и това,че дори и да е имало растителност,то тя е била откъм десния край на тротоара,който пък от своя страна е бил с широчина 1.80 метра съобразно констатациите в протокола за оглед,а не както твърди защитата 0.60 м.

Не намира доказателствена подкрепа и тезата,че мястото на удара е на около 2.60 метра вляво от десния тротоар,а не на 3.70 м.,както са изчислили експертите,което от своя страна рефлектира върху предотвратимостта на удара,тъй като когато пътят на пешеходеца е по-малък,то и отстоянието на автомобила,когато водачът регистрира пешеходеца като опасност,е по-малко.В тази връзка следва да се отбележи,че съобразно констатациите в протокола за оглед ,в който са обективирани намерените находки и въз основа на специалните си знания, вещите лица са обосновали извода си,че мястото на удара по широчина на пътното платно се намира именно на 3.70 м. вляво от десния бордюр.Твърденията на защитата,че мястото е там,където е намерено счупеното странично огледало-на 2.60 м. вляво от десния тротоар,не могат да бъдат споделени,тъй като няма как да се установи дали същото не се е приплъзнало или отскочило след удара в земята,т.е. дали е останало точно на мястото,където е паднало.Тук прави впечатление,че самият защитник борави с израза,че „то е изпаднало почти там,където е настъпил ударът”,което говори,че теорията му е напълно хипотетична и същата не може да противостои на научно-обоснованите изводи на експертите.  

  С оглед на горното и е безпредметно обсъждането на приложението на чл.15 от НК.За да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици.За да се изключи виновно поведение е необходимо деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност ,която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия,при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици.В конкретния случай ,когато пешеходецът е навлязъл на пътното платно, подсъдимият е могъл своевременно да го възприеме като опасност на пътя и да коригира скоростта си по начин да предотврати удара.Като не е намалил скоростта си на движение,той е допуснал нарушение,предшестващо невъзможността за предотвратяване на произшествието,поради което и виновното му поведение не се изключва,независимо,че обществено опасните последици са настъпили в опасната зона за спиране.

Не се установи по делото подсъдимият да е допуснал нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП,тъй като в хода на наказателното производство не са събрани данни подсъдимият да е загубил контрол върху моторното превозно средство,а що се касае до вмененото нарушение на чл.116 от ЗДвП следва да се отбележи,че соченото правило за движение по пътищата е пожелателно и доколкото може да се приеме неизпълнение в конкретния случай,то категорично не е в пряка причинна връзка с настъпилия смъртен резултат.В процесния казус режимът на скоростта в рамките на внезапна опасност по смисъла на чл.20,ал.2 от ЗДвП  е нарушението на правило,което следва да бъде разглеждано като определящо наказателната отговорност на дееца.

Вследствие на удара и в пряка причинна връзка с него са били причинени на пострадалия Р. тежки телесни увреждания,които са довели до неговата смърт.Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия,причинените на пострадалия телесни увреждания и настъпилата смърт,като началото на причинния процес е поставено от деянието на подсъдимия.

Съдът намира за неприложим привилегирования състав на чл.343а от НК,тъй като за да се приложи намалената отговорност по този текст,е необходимо деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,който по това време е бил жив и се е нуждаел от такава помощ.В конкретния случай,от показанията на разпитаните св.М. и П. се установи,че пострадалият не е давал признаци на живот,поради което и действията на подсъдимия,изразяващи се в позвъняване на спешния телефон 112,следва да се ценят като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост,като подс.А. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.Същият е имал възможност да възприеме пешеходеца на пътното платно и да коригира скоростта си или да спре,така че да предотврати настъпването на произшествието.

Следва да се подчертае обаче,че за настъпване на произшествието значително е допринесъл и пострадалия пешеходец,който е предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това място,в тъмната част на денонощието.

С оглед на горното съдът намери,че подсъдимият е нарушил правилото на чл.20,ал.2 от ЗДвП ,като го оправда да е извършил деянието и в нарушение на разпоредбите на чл.20,ал.1 от ЗДвП,чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.116 от с.з.  

 

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подс.А. престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

С оглед високата степен на обществена опасност на деянието на фона на зачестилите пътно-транспортни произшествия с тежък резултат,но ниската такава на самият подсъдим,смекчаващите отговорността обстоятелства,каквито са  чистото му съдебно минало ,обстоятелството,че липсват данни за други нарушения на правилата за движение по пътищата и значителното съпричиняване от страна на пострадалия,който е пресичал пътното платно в тъмната част на денонощието на необозначено за целта място,на пътен участък с интензивен трафик и изразеното съжаление от случилото се, съдът намира,че за постигане целите на наказанието,визирани в чл.36 и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода под средния предвиден в закона размер- две години.

На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години,като за да приложи института на условното осъждане прецени,че са налице всички предпоставки за това-подсъдимият е неосъждан,наложеното му наказание е под три години и за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо изолирането му от обществото.

         На основание чл.343г от НК съдът  наложи на подс.А. и лишаване от правоуправление за срок от две години,считано от влизане на присъдата в сила.

 

                   ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

 

           На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подс.А.  разноските направени по делото в размер на 5057 лв.,както и 5 лв. ДТ за служебното издаване на изпълнителен лист.

 

           По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: