Присъда по дело №153/2020 на Районен съд - Девин

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 3/02.09.2021г.
по НЧХД № 153/2020г. по описа на ДРС
Срещу подсъдимия М. Н. Ч. , роден на ******г., в гр. Д.,
местожителство гр. Д., общ. Д., обл. См., ул. Ив. № *, средно образование, не
женен, не осъждан, управител на фирма, с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение с частна тъжба от Д. К. Х. , с ЕГН **********, от гр. Д., кв. Н., ул.
Л. Д. № *, за това, че на 04.10.2020г., около 12.00ч. на обяд, в гр. Д. пред Спа
хотел „Д.“, пред казино „Бл.“, чрез нанасяне на удари в областта на лицето му
причинил лека телесна повреда – контузия с травматичен оток на носа,
престъпление по чл.130, ал.2 НК
С протоколно определение от 02.09.2021г. е прекратено частично
производството по НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – Девин, в
частта по обвинението за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с
чл.146, ал.1 НК и предявеният граждански иск на основание чл.45, във вр. с
чл.52 ЗЗД за обезщетение на причинени неимуществени вреди, в размер
3 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.10.2020г. до окончателно изплащане, поради оттегляне на тъжбата в тази
част, на основание чл.24, ал.5, т.4 НПК.
Тъжителят твърди, че на 04.10.2020г., около 12.00 часа на обяд,
заедно с негов приятел Ас. Б. посетили казино, намиращо се в Спа хотел „Д.“
- гр. Д.. При влизане в казиното се поздравили с намиращите се там лица,
един от които е бил М.Ч., който след отправения поздрав му казал, че желае
да говори с него отвън. Тъжителят счел, че разговорът е свързан с работата му
в строителството, с възлагане на работа и двамата излезли да проведат
разговор пред казиното. Когато излезли отвън М. Ч. се нахвърлил върху него
с юмруци и обиди с думите „боклук“ и „ще ти е*а майката“ и му е нанесъл
два бързи удара с юмрук в областта на лицето. Случката се е разиграла пред
погледа на крупието С. и е заснета от камерите на казиното. Тъжителят успял
да се въздържи и да не отговоря на провокацията, но казал на М. Ч., че отива
в полицията. Непосредствено след инцидента, тъжителят е подал жалба в РУ
Девин. След това посетил „Център за спешна медицинска помощ“ в гр. Д.,
тъй като имал силна болка в областта на носа. След преглед е установено, че
няма счупвания, но тъй като не се е чувствал добре, бил е леко замаян, имал е
болки в главата, зрението му е било замъглено, на 06.10.2020г. е бил
освидетелстван от съдебен лекар, при което е установено, че е нанесена лека
телесна повреда: контузия с травматичен оток на носа, престъпление по
чл.130, ал.2 НК. Претърпените физически болки и страдания се отразили
негативно върху цялостното му психологическо състояние. Налице е
завишена степен на тревожност, нарушения в съня, социален дискомфорт,
отказ от срещане с хора. Моли съда да постанови присъда, с която да признае
1

М. Н. Ч. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК -
причинени болки и страдания, без причиняване на разстройство на здравето,
както и да му присъди обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 1 500.00 лева, ведно със законната лихва от момента на извършване
на деянието и да присъди сторените разноски в настоящето производство.
Предявеният граждански иск с цена 1 500.00 лева за нанесена
телесна повреда, ведно със законната лихва от момента на извършване на
деянието и присъждане на сторените разноски 50.00 лева за издаване на
съдебно удостоверение и в настоящото производство, на основание чл.84
НПК са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство като
допустими на основание чл.45 ЗЗД, тъй като деянието по наказателното
обвинение, разгледано в гражданско правен аспект е основанието на иска за
непозволено увреждане.
В съдебно заседание тъжителят, чрез адв. И. Г. поддържа
обвинението по чл.130, ал.2 НК за причинена лека телесна поведа на
тъжителя, което намира за безспорно доказано от събраните гласни
доказателства и заключението по изслушаната СМЕ. Механизмът на
извършване на деянието е установен с косвени доказателства, които в своята
съвкупност установяват, че подсъдимият е извършил деянието, описано в
тъжбата, че е нанесъл лека телесна повреда на тъжителя, причинила му болки
и страдания, поради което пледира за осъдителна присъда за престъпление по
чл.130, ал.2 НК и за уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимият, чрез адв. Д. пледира за постановяване на съдебен
акт, с който да бъде оправдан по обвинението по чл.130, ал.2 НК, тъй като
деянието е останало недоказано с категорични и безспорни доказателства и да
отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан. Претендира за
присъждане на сторените разноски, съгласно приложения договор за правна
помощ.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
На 04.10.2020г., тъжителят и св. А. Б. – негов колега се уговорили
по телефона да се срещнат в кафе – аперитив „К.“ в гр. Д.. След като пили
кафе решили да посетят казиното в гр. Д., намиращо се в Спа хотел - Д..
Отивайки към казиното, на входа на вратата на казиното телефонът на
тъжителят звъннал и той останал отвън да разговаря по телефона, а св. Б.
влезнал в казиното. В казиното бил подс. М. Ч.. Св. Б. седнал на съседната
машина до него и го поздравил. Подс. Ч. го попитал с ядосан тон „къде е
твоя колега, ще дойде ли?“. Св. Б. му казал „Да, ще дойде, отвън е, говори по
телефона.“ Когато в казиното влязъл тъжителят Д. Х., подс. М. Ч. станал от
стола и се отправил към него, като му казал „хайде да излезем малко навън“ и
двамата тръгнали към аварийния вход. Св. Б. останал вътре в казиното и след
около 10 минути, тъй като тъжителят Д. Х. не се появил, му звъннал и
2

разбрал от него, че е отишъл в полицията да пусне жалба срещу М. Ч., защото
го ударил и го помолил да излезе да му намери слънчевите очила. Когато
излязъл отвън били св. С. С. и М. Ч.. Св. А. Б. започнал да търси очилата, но
тъй като не ги открил, св. С.С. му ги показал. Попитал М. Ч., какво се е
случило, а той казал „нищо, получи си това, което трябваше и чакам в
момента да дойдат да ме закопчаят полицаите. Занеси му очилата“. Това били
неговите думи. След това св. Ас. Б. отишъл до полицията и изчакал Д. Х. да
излезе. Когато излязъл видял, че има видими синини под едното око и силно
зачервен нос и му споделил, че не се чувства добре. Св. А. Б. го закарал до
Бърза помощ. Тъжителят получил нервен срив, не се чувствал добре около
месец и за около една седмица изчезнала синината.
Същият ден, на 04.10.2020г. св. С. С. работил в игрална зала „Бл.“
като крупие. В показанията си поддържа, че в залата били 3 – 4 души. Там
били М.Ч., Д.Х. и Ас. Б.. Когато били в залата Х. и Ч. се поздравили, но не е
видял дали са излизали заедно отвън.
Св. Т. К. – служител в РУ Девин установи, че на 04.10.2020г.,
около 12.15ч. в сградата на Районното управление отишъл Д. Х., който бил
афектиран и подал жалба, че е бил бит и обиждан от М.Ч. в казино „Бл.“.
Около 13.00ч. заедно със св. Пл. Ч. отишли в казиното, за да установят
свидетели - очевидци. Тъжителят обяснил, че крупието св. С. С. е видял
всичко. Разпитали го, но той казал, че не е видял да се бият и да се карат, но е
видял, че заедно излезли навън през аварийния изход. Д. Х. е имал
зачервяване по лицето.
От св. Т. К. е съставена докладна записка УРИ 252р -
12718/05.10.2020г. относно посетен сигнал на 04.10.2020г., около 13.00ч., със
св. Пл. Ч. в казино Бл., подаден в сградата на РУ - Девин от Д. Х., че около
12.00ч. до аварийния изход на казино Бл. му е бил нанесен побой от М. Ч..
На 04.10.2020г., около 12.30ч., св. Пл. Ч. е бил извикан от
дежурния на Районното управление - Девин да укаже съдействие на колегата
си св. Т. К., за възникнал скандал в Казино „Бл.“. Около 13.00ч. отишли в
Казино „Бл.“ и разпитали крупието св. С. С., който обяснил, че Д. Х. и М. Ч.
са били там, но не е видял и не е чул скандал между тях. Обяснил им, че са
излезли навън да си поговорят приятелски.
От ЦСМП – Смолян, филиал – Девин е издаден фиш за спешна
медицинска помощ, с амб. № 14601/04.10.2020г. в 12.30 часа, в който е снета
анамнеза: ударен с юмрук двукратно в областта на носа. Не е губил съзнание.
Оплаква се от............................................................................................. Работна
диагноза: контузия на носа.
На 06.10.2020г. е бил извършен преглед на тъжителя в отделение
по СМ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пл., при който е съставено съдебно
3

медицинско удостоверение № 1026/2020г., при който е установен слабо
изразен разлят травматичен оток на площ с размери 2,5/2 см, който е болезнен
при опипване. Освидетелстваният съобщава за постоянно главоболие, както и
болка, която върви от тилната област на главата към шията.
На 13.10.2020г. е бил съставен протокол за предупреждение на
основание чл.65 ЗМВР от пол. инсп В. П., с който подс. М. Ч. е бил
предупреден да не влиза в пререкания и саморазправа с тъжителя Д. Х..
От „Бл. Тр. К.“ ООД – С., във връзка с искане за предоставяне на
видеозапис от камерите от 04.10.2020г. е представено писмо, с което
установяват, че видеозаписите от камерите в игралната зала се съхраняват в
срок до 20 дни на диска на записващото устройство, след което се
унищожават, като върху тях се правят нови записи, поради което не могат да
представят исканата информация.
От заключението на вещото лице д-р Д. се установява, че от
представените по делото медицински документи по време на инцидента на
04.10.2020г. на частния тъжител Д. Х. е било причинено: контузия на носа,
клинично изразена като „Оток и зачервяване в областта на носа“. Механизмът
на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия
предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени
наранявания. На базата на данните, получени от приложените в делото
материали и от медицинската документация се приема, че травматичните
увреждания по тялото на пострадалия частен тъжител Д. Х. са причинени от
действието на твърд, тъп предмет - неговото директно, пряко въздействие.
Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на
произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както
медицинските данни и така и данните получени от досъдебните и съдебните
материали. Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични
увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото
материали. Описаните травматични увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с инцидента на 04.10.2020г., по време на който е пострадал
частният тъжител Д. Х., на който са били причинени – болка и страдание, без
разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Напълно е
възможно и в значителна степен на достоверност посочените телесни
увреждания, причинени по време на инцидента на 04.10.2020г. на частния
тъжител Д. Х. да се получат по описания по-горе механизъм и начин - от един
директен удар от юмрук в областта на лицето.
От представената справка за съдимост се установи, че
подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност,
предвид отбелязаната реабилитация, на основание чл.86, ал.1, т.1 НК по
присъда № 19/18.02.2000г. по НОХД № 257/1999г. по описа на Районен съд –
Девин.
4

При тези данни от фактическа страна съдът прие, че подсъдимият
М. Н. Ч. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.2 НК, тъй като на 04.10.2020г., около 12.00ч. на
обяд, в гр. Д. пред Спа хотел „Д.“, пред казино „Бл.“, чрез нанасяне на удари в
областта на лицето е причинил лека телесна повреда – контузия с травматичен
оток на носа на Д. К. Х. , престъпление по чл.130, ал.2 от НК - лека телесна
повреда – болки и страдания, без разстройство на здравето, по смисъла на
чл.130, ал.2 НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието и неговите
последици, с които е бил съгласен и пряко е целял и искал тяхното
настъпване. При причиняване на лека телесни увреди, съдържанието на
прекия умисъл се свежда до предвиждане на резултата, а този извод следва от
установения механизъм и начин на извършване на деянието. Подсъдимият е
предвиждал резултата като е нанесъл удар с юмрук в областта на носа на
тъжителя.
Съдът прие, от съвкупната преценка на събраните гласни и
писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по СМЕ, че
деянието е доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303 НПК. Тежестта на
доказване по дела от частен характер, съгласно чл.103 НПК пада върху
тъжителя, който следва да представи доказателствата, установяващи
участието на дееца в изпълнението на инкриминираното престъпление, за
наличието на всички негови елементи, характеризиращи както обективната,
така и субективната му страна. Съдът като орган по ръководство и решаване
на делото в съдебната фаза, е задължен в пределите на своята компетентност
да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, съгласно
правилата на чл.13 НПК. В настоящото производство от страна на тъжителя
бяха посочени, а съдът е допуснал и събрал всички възможни, относими
доказателства за изясняване на обективната истина относно
правнорелевантните обстоятелства по делото. Съдът прие от анализа и
оценката на цялата формирана доказателствена съвкупност, съобразно
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК, че изложената от
тъжителя фактология в тъжбата е установена без съмнения, съответно са
установени обективните и субективните признаци на извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.130, ал.2 НК. От показанията на разпитаните
свидетели / Св. С. С., св. Т. К., св. Пл. Ч. и св. А. Б./ се установиха по
еднопосочен и непротиворечив начин фактите, че на 04.10.2020г., тъжителят
и св. А. Б. – негов колега, посетили казиното в гр. Д., намиращо се в Спа
хотел - Д.. Св. А. Б. дава ясни, логични и непротиворечиви показания, които
съдът кредитира по отношение на фактите, че в казиното бил подс. М. Ч.,
както и че последният извикал тъжителя да излязат за малко навън и двамата
тръгнали към аварийния изход. Св. Б. останал вътре в казиното и след около
10 минути, тъй като тъжителят Д. Х. не се върнал, му звъннал и разбрал от
5

него, че е отишъл в полицията да пусне жалба срещу М. Ч., защото го ударил
и го помолил да излезе да му намери слънчевите очила. Когато излязъл отвън
били св. С. С. и М. Ч.. Св. А. Б. започнал да търси очилата, но тъй като не ги
открил, св. С.С. му ги показал. Попитал М. Ч., какво се е случило, а той казал
„Нищо, получи си това, което трябваше и чакам в момента да дойдат да ме
закопчаят полицаите. Занеси му очилата“. Това били неговите думи. След
това св. Ас. Б. отишъл до полицията и изчакал Д. Х. да излезе. Когато излязъл
видял, че има видими синини под едното око и силно зачервен нос и му
споделил, че не се чувства добре. Св. А. Б. го закарал до Бърза помощ.
Тъжителят получил нервен срив, не се чувствал добре около месец и за около
една седмица изчезнала синината. Показанията на св. А. Б. се подкрепят, с
показанията на св. Пл. Ч. и св. Т. К., които извършили проверка на място на
сигнала на тъжителя, както и от изслушаната по делото СМЕ, от която се
установи, че по време и начин е напълно възможно травматичните
увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото
материали. Описаните травматични увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с инцидента на 04.10.2020г., по време на който е пострадал
частният тъжител Д. Х., на който са били причинени – болка и страдание, без
разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Напълно е
възможно и в значителна степен на достоверност посочените телесни
увреждания, причинени по време на инцидента на 04.10.2020г. на частния
тъжител Д. Х. да се получат по описания по-горе механизъм и начин - от един
директен удар от юмрук в областта на лицето. След анализа на
доказателствата поотделно и тяхната съвкупност, може да се направи
категоричен извод, че подс. М. Ч. е извършил престъплението по чл.130, ал.2
НК, тъй като травматичните увреждания по своя медико биологичен признак
се квалифицират като „болка и страдание“, без разстройство на здравето.
Неоснователна е защитната теза за недоказаност на деянието по
несъмнен начин, поради липса на преки очевидци на удрянето от подсъдимия
на тъжителя. Деянието може да се докаже и с косвени доказателства, стига от
тяхната логична връзка да се установява обективната и субективна
съставомерност на деянието. Фактът, че липсват свидетели преки очевидци на
нанесените удари от подсъдимия на тъжителя, не води до недоказаност на
обвинението. Принципът за разкриване на обективната истина, съгласно чл.13
и чл.14 НПК чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото изисква да се изяснят и изследват всички възможни
версии, които обаче произтичат от материалите по делото и са свързани с
характера на деянието и неговия автор. От цялостния анализ на установените
факти, в тяхната логична връзка, последователност и с оглед резултата –
причинените телесни увреди, всички относими към предмета на доказване,
съгласно чл.102 НПК е доказано извършеното престъпление и участието на
подсъдимия.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете, че
6

спрямо деянието и извършителя му са налице кумулативно предпоставките на
чл.78а НК, а именно: 1/ за деянието по чл.130, ал.2 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от
100.00 лева до 300.00 лева; 2/ Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност; 3/ От деянието няма причинени имуществени
вреди. Предвид кумулативната даденост на предпоставките на чл.78 А НК
съдът определи и наложи наказание на основание чл.130, ал.2, във връзка с
чл.78 А НК на подсъдимия М. Н. Ч. като го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер 1 000.00
лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Девин.
Така определеното наказание по вид и размер, отнесено спрямо
деянието и извършителя е справедливо, тъй като е съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Ще окаже
и ще повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави спрямо подсъдимия и ще спомогне за постигане целите на
специалната и генерална превенция.
В наказателното производство, съгласно чл.84 и следващи НПК е
приет гражданския иск от пострадалия Д. К. Х. срещу подсъдимия М. Н. Ч. , с
цена на иска 1 500.00 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието
04.10.2020г. за причинените му неимуществени вреди от телесните
увреждания. Основанието на иска е по чл.45 ЗЗД - отговорност за
непозволено увреждане на физическите лица, които са причинили вредата
чрез свои виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай.
Вината се предполага до доказване на противното. /ППВС 7/1959г./ В
наказателното производство гражданският иск следва съдбата на
обвинението. Престъплението от обективна и субективна страна, разгледано
в гражданскоправен аспект осъществява фактическия състав на чл.45 ЗЗД -
непозволено увреждане - противоправно деяние, вина, вреда и причинна
връзка между деянието и вредата. Последната е в причинна връзка резултат на
противоправното и виновно поведение на подсъдимия. Престъплението,
извършено от подсъдимия – по чл.130 ал.2 НК, с което е засегнал здравето на
тъжителя е основанието, което поражда задължението му да обезщети
пострадалия за причинените му вреди от деянието, което е извършено от него
виновно и противоправно. Отговорността по чл.45 ЗЗД е за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да
бъдат както имуществени, така и неимуществени. Безспорно е доказано
основанието на отговорността, когато пострадалият е търпял болки и
страдания, за него възниква правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. /ППВС
7

4/23.12.1968г./. Размерът на неимуществената вреда, съгласно чл.52 ЗЗД се
определя от съда по справедливост. Справедливостта по чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се извежда от конкретните обстоятелства - вид и степен
на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност, възраст на увредения. Съдът съобрази периодът на
оздравителния процес за около една седмица до един месец, през който
пострадалият е имал дискомфорт – болки и страдания, които подлежат на
обезщетяване съгласно принципът на справедливост, чрез справедлив и
равностоен паричен еквивалент в размер на 1 000.00 лева, която е съответна
на причинените на пострадалия неимуществени вреди от престъплението по
чл.130, ал.2 НК. Така определеният размер на обезщетението е съответен на
критерия на справедливостта, предвид характера и степента на засягане
личността на тъжителя. Размерът на обезщетението се определя само в
зависимост от вредата, според конкретните обстоятелства, свързани с
увреждането. /В този смисъл е Решение № 340/29.06.2010г. на ВКС, по н.д. №
251/2010г., II н.о./. Определената сума от 1 000.00 лева за обезщетяване
вредите на тъжителя е съобразена с тежестта на увреждането от
престъплението, поради което тази сума е съответна на критерия
справедливост, според съотношението деяние и възстановяване на вредата.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя разноски по
делото в размер на 712.00 лева, от които 350.00 лева – адвокатско
възнаграждение, 300.00 лева за експертиза и 12.00 лева – държавна такса и
50.00 лева за съдебно медицинско удостоверение.
Съдът отхвърли предявения граждански иск за разликата от
уважения размер 1 000.00 лева до предявения размер 1 500.00 лева, като
неоснователен.
Съдът осъди подсъдимия М. Н. Ч. да заплати държавна такса в
размер 50.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Девин, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :

8

Номер на акта:	3
Дата:	2 септември 2021 г.
Съдия:	Илияна Росенова Ферева - Зелева

Дело:	20205410200153
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 октомври 2020 г.

Присъда по дело №153/2020 на Районен съд - Девин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите