Р Е Ш
Е Н И Е
№ 939 22.04.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански състав
на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Илияна Гальова
Като разгледа докладваното от съдията
Ковачева
гражданско дело № 6688 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Стефан Младенов Заманов, с която се моли съда
да приеме за установено, че
ответникът Т.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 218,29 лева – стойността
на доставена електрическа енергия за периода от 26.08.2016 г. до 25.11.2016 г.,
35,82 лева – мораторна лихва за периода от 11.10.2016 г. до 21.06.2018 г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
22.06.2018 год. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
2423/25.06.2018 г. по ч. гр. д. № 4746/2018 г. по описа на Бургаския районен
съд.
Ищецът е посочил, че
страните са били в облигационна връзка по повод сключен договор за продажба на
ел. енергия за обект на потребление в гр. Б…........., клиентски номер
**********. Длъжникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на стойността на електрическата енергия, доставена
от ищеца на
основание общите условия на дружеството - кредитор и чл. 98а от Закона за
енергетиката, за периода от 26.08.2016 г. до
25.11.2016 г. Mоли за уважаване на претенциите и присъждане на
съдебно – деловодни разноски.
Ответникът чрез
особен представител е оспорил предявените искове. Посочил е, че след като не е
заплащана употребената ел. енергия, ищецът е следвало да спре
електрозахранването, което не е сторил. Моли съда да отхвърли исковете.
Предявените искове са
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Предвид така
заявените искания и въз основа на материалите по делото, Бургаският районен съд
намира следното:
Представени са от
ищцовата страна 3 бр. фактури, неоспорени от насрещната страна, с №
**********/30.09.2016 г. за отчетен период 26.08.2016 г. – 25.09.2016 г., №
**********/31.10.2016 г. за отчетен период 26.09.2016 г. – 25.10.2016 г. и № **********/30.11.2016
г. за отчетен период 26.10.2016 г. – 25.11.2016 г. Посочено е, че мястото на
потребление е гр. Камено, ул. Шейново № 26. Представен е препис – извлечение от
счетоводна сметка на ищцовото дружество, в която са отразени задълженията на
ответника по процесните фактури в общ размер от 218,29 лева плюс лихва за
забава върху тях в размер на 35,82 лева.
Приложена от Община
Камено е данъчна декларация на Т.Д., с която през 1998 г. е декларирал недвижим
имот в гр. К....., съсобствен с Г. И. Д. – съпруга, по ½ ид.ч. Видно от
приложената по делото справка за адресна регистрация на лицето, Д. е
регистрирал настоящ и постоянен адрес ***.
При така обсъдените
доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск
за частично основателен.
За да бъде уважен
предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало
при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор
за предоставяне на електроенергия, че е изправна страна по същия и е изпълнил
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.
Съдът счита за установено
по делото, че между страните е съществувало
договорно правоотношение през процесния период с предмет доставянето на
услугите, чиято стойност се претендира, възникването, съществуването и размера
на претендираните от ищеца парични вземания. По делото са налични доказателства,
че Д. е потребител на ел. енергия – партидата се води на негово име,
регистриран е на този адрес, декларирал е имота пред Община Камено. Според представените действащи общи условия за продажба на електрическа
енергия, потребител е „физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение, което ползва електрическа енергия за домакинството си”.
От събраните писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е бил
потребител на електрическа енергия по отношение на процесния имот, т.е.
задължено към ищеца лице. От представената от Община Камено декларация обаче е
видно, че ответникът е декларирал процесния имот, като е посочил, че същият е
съсобствен с неговата съпруга Г. Д., като двамата притежават по ½ ид. ч.
от имота. Доказателства, че имотът е еднолична собственост на ответника по
делото, не са представени от ищеца. Съгласно чл. 13, ал. 7 от Общите условия „Когато
в един обект има няколко лица с право да бъдат Клиенти, заявлението за
присъединяване се подава при условията на чл. 6, ал. 3“, а съгласно чл. 6, ал.
3 „В случаите, когато правата на Клиента се притежават от няколко лица, то те
се упражняват от всички тях заедно или чрез пълномощник“. В чл. 6, ал. 2 от
Общите условия пък са уредени хипотези, при които собственик и ползвател носят
солидарна отговорност за заплащане на задълженията към ЕВН ЕС, но настоящата не
попада под обсега на разпоредбата, тъй като Д. и съпругата му са съсобственици
на жилището, в което е доставяна ел. енергия. Следователно те отговарят
разделно за заплащане на задълженията по 1/2 част от тях, съразмерно на
притежаваната от тях идеална част в имота. Ето защо съдът намира, че искът за
главница е основателен до половината от неговия размер, а другата ½ от
задължението следва да се търси от втория собственик на имота.
По делото не е спорно, че е извършена
доставка на отразената във фактурите услуга по вид и количество, както и че ищецът
правилно е калкулирал посочените суми за ползвана ел. енергия и че е начислил
дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия.
Ето защо съдът счита исковите
претенции за частично основателни до половината от техния размер. Частично основателен
се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава съобразно направените от
съда изчисления в www.calculator.bg.
Дължими са и половината от направените
в хода на производството разноски от страна на ищеца, съразмерно на уважената
част от исковете. Съобразно направено изрично искане от процесуалния
представител на ищеца и предвид наличие на доказателства за реално сторени
такива, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на общо 375 лева за настоящото и
за заповедното производство.
Ето защо Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл. 422 ГПК, че Т.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, дължи
на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, представлявано от Стефан Младенов Заманов,
Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Йорг Золфелнер, сумата
от 109,15 лева (сто и девет лева и петнадесет стотинки) – ½ от стойността
на доставена електрическа енергия за периода от 26.08.2016 г. до 25.11.2016 г.,
17,91 лева (седемнадесет лева и деветдесет и една стотинки) – ½ от мораторната
лихва за периода от 11.10.2016 г. до 21.06.2018 г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 22.06.2018 год. до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2423/25.06.2018
г. по ч. гр. д. № 4746/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата над 109,15
лева за главница и 17,91 лева за лихва до пълните предявени размери от 218,29
лева за главница и 35,82 лева за лихва.
ОСЪЖДА Т.И.Д., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, представлявано от Стефан
Младенов Заманов, Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Йорг Золфелнер, съдебно – деловодни разноски за настоящото и заповедното
производство в размер на общо 375 лева (триста седемдесет и пет лева).
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н.Ковачева
Вярно с оригинала:
И.Г.