О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..07.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 1165 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на „Агенция за Контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр. София против Разпореждане
№ 25465/13.06.2019 г. на ВРС по гр.д. №
9028/2019 г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК против длъжника Р.В.Т. за сумата от 236.37 лева неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Жалбоподателят счита разпореждането за
незаконосъобразно като излага аргументи както следва: в производството по чл.
410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува. Заявителят може да
приложи доказателства установяващи вземането, но не е задължен, тъй като целта
на производството е да се провери спорния му характер. Споровете по
обективираните в заявлението материални субективни права, включително по
отношение на отказаните за присъждане и неустойки, следва да се разрешат в
исков процес. Съдът неправилно е преценявал нищожност на клаузи, както и
неравноправност на такива, което е от компетентността на исковия съд в спорно
състезателно производство, според практиката на ВКС и СЕС. В заключение се
счита, че съдът е излязъл в производството от рамките на дължимата преценка,
тъй като същата се ограничава единствено до изложените от заявителя факти и
доколкото въз основа на тях може да се установи едно индивидуализирано, спорно
вземане. Моли за отмяната му в атакуваната част и издаване на заповед за
изпълнение и за горната претенция.
Жалбата
е допустима.
Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в
законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД гр. София, в развилото се производство
по ч.гр.д. № 9028/2109 г. по описа на ВРС е издадена Заповед № 4598/13.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение, с която разпоредено длъжникът Р.В.Т.,
гр. Варна, да заплати на дружеството за следните суми: сумата 348.76 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за паричен заем № 2990895/11.07.2017г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и Р.Т., което вземане по договора е прехвърлено на
заявителя с Приложение № 1/01.02.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г.
до окончателното й изплащане; сумата 36,44
лв., представляваща договорна лихва за периода 12.08.2017 г. – 09.05.2018
г.; сумата 41,72 лв. - законна лихва
върху непогасената главница за периода 10.05.2018 г. – 30.05.2019 г., както и
сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от заявлението.
Относно спорното пред настоящата
инстанция вземане, според описаното в т.12 от формуляра при подписване на
договора за кредит длъжникът се е задължил в тридневен срок да предостави на
заемодателя обезпечение – поръчители –
две физически лица, които да отговарят на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора. Тъй като
заемателят не бил изпълнил задължението да осигури поръчител, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение на задължението в размер на 436.50 лева.
Подчертава се, че при настъпване на конкретните предпоставки,
кредитополучателят е бил задължен да предостави съответно обезпечение, което той
не е изпълнил Твърди се, че неустойката е компенсаторна, а не мораторна за
забава.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК
заявлението следва да покрива изискванията за реквизитна редовност на искова
молба, т.е. трябва да е налице детайлна индивидуализация на вземането,
включително посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е
необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не
представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се
установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника
дали да възразява по заповедта за изпълнение. Бъдещият ответник по евентуален
спор трябва да е наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта
за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него с цел адекватно
упражняване на правата си.
Индивидуализация на вземането е
необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на заповедното
производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и
исковата молба. Не може да се каже, че вземането за неустойка отговаря на
посочените изисквания. Не се сочи на основание кои договорни клаузи е дължима,
как и по какви критерии е определен размера на неустойката.
Дори и да се приеме, че неустоечното
право е конкретизирано, с оглед индивидуализацията, която е направил кредитора,
неустойката е съизмерима с вреди, които кредитната институция търпи от
кредитиране на неплатежоспособен потребител, а така уговорена е в нарушение на
чл. 16 от ЗПК, който изисква доставчикът на финансова услуга сам да оцени
платежоспособността на кредитополучателя като несъответствието на уговорената
клауза с императивни правни норми е изводимо по твърденията на заявителя за
потребителски характер на договора за кредит.
В контекста на изложеното, правилно
заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение. Жалбата е
неоснователна.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 25465/13.06.2019 г. на ВРС по гр.д. № 9028/2019 г. по описа на ВРС, в частта,
в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р.В.Т. за сумата от 236.37 лева
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.