Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 729/26.4.2022г..

 

 

гр. Пловдив, 26 април 2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

 

при секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 558 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство e по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20, ал. 5 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив.

 

Образувано е по жалба на „БУРНАРСКИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,  ж.к.Изгрев, ул. Вратцата № 10, бл.10, вх.Б, ет.5,            ап.9, представлявано от управителя М.Б., чрез адвокат С. против писмо изх. № Към 21 Ф 2861-/9/ от 09.02.2022г., издадено от Кмета на Община Пловдив, с което е отказано издаване на разрешение за ползване на място -общинска собственост за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 72 от Закона за местните данъци и такси, респективно чл. 6 вр. с чл. 1, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив за изтекъл период назад.

Жалбоподателят твърди, че издадения индивидуален административен акт е неправилен и в противоречие с приложимите материални разпоредби и административно производствени правила, поради което се иска да бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът – кмет на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за правилен и законосъобразен. Претендира отхвърляне на жалбата и разноски.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспореният административен акт е издаден на 09.02.2022 г. В същият не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Видно от приложената административна преписка липсват данни за това кога процесният административен акт е бил съобщен на жалбоподателя. Жалбата против него е била подадена на 21.02.2022 г. Поради това съдът намира, че жалбата е подадена в срок от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси пряко се засягат от оспорения акт. Следователно жалбата е допустима.

Административен съд – Пловдив, ІX състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е подал заявление вх.№ 21 Ф – 2861/20.04.2021г., с което е поискал  да му бъде издадено разрешение за ползване на място – общинска собственост за поставяне на преместваем обект – мобилно съоръжение за храни и напитки в гр.Пловдив, СК Отдих и култура, Зона 4, обект 4, за площ от 6 кв.м., за периода от 01.05.2021г. до 31.07.2021г.

С определение № 993/02.07.2021 г. постановено по адм.д.№1499/2021 г. Административен съд –Пловдив, влязло в законна сила на 20.12.2021 г., съдът е отменил изричен отказ на Кмета на Община Пловдив да разгледа по същество заявление вх.№ 21 Ф 2861/20.04.2021г., обективирано в писмено уведомление изх.№ 21 Ф 2861 / 28.04.2021г., като е  изпратил преписката на Кмета на Община Пловдив за произнасяне с акт по същество относно заявление вх.№ 21 Ф 2861/20.04.2021г., подадено от Бурнарски ЕООД, гр.Пловдив.

В последствие със заявление вх.№ 22 Ф – 196/11.01.2022г. жалбоподателят е поискал  да му бъде издадено разрешение за ползване на място – общинска собственост за поставяне на преместваем обект – мобилно съоръжение за храни и напитки в гр.Пловдив, СК Отдих и култура, Зона 4, обект 4, за площ от 6 кв.м., за периода от 01.02.2022г. до 30.04.2022г. С разрешение №ОБ-001216-11/19.01.2022 г. кметът на община Пловдив е разрешил на жалбоподателя да ползва мястото - общинска собственост по предназначение - поставяне на преместваем обект мобилно съоръжение за продажба на храни и напитки, с предмет на дейност – търговия за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г.

С писмо изх. № Към 21 Ф 2861-/9/ от 09.02.2022г., издадено от Кмета на Община Пловдив, е отказано издаване на разрешение за ползване на място -общинска собственост за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 72 от Закона за местните данъци и такси, респективно чл. 6 вр. с чл. 1, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив за изтекъл период назад.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

 Оспореният индивидуален административен акт е обективиран в писмо с изх. № Към 21 Ф 2861-/9/ от 09.02.2022г.

Императивната разпоредба на чл. 146 АПК посочва основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 АПК, съдът приема следното:

За да е законосъобразен, административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността за издаване на административни актове може да произтича от закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, тоест така наречените случаите на законно упражняване на "чужда компетентност". Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

Оспореният административен акт е издаен от кмета на Община Пловдив, т.е. от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, съдържа номер, посочване на органа, който го издава, адресат на акта, диспозитив и подпис на органа, които го издава.

Липсва нарушение на чл.59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в отказа са посочени правните и фактическите основания за отклоняване на искането. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Едноличният административен орган е посочил фактическите данни послужили за издаването на акта.           

Допустимо е мотивите на един административен акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган.

Според правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. При издаването на акта са спазени предвидените в нормативните актове процедурни правила, като административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на оспорения акт на това основание.

Оспореният акт е съответен на материалния закон.

 

Съгласно правната уредба разпоредбите по придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет, а редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на Закона за общинската собственост и на специалните закони в тази област - чл. 8. ал. 1. ал. 2 от Закона за общинската собственост.

Общината решава самостоятелно как ще се разпорежда със своето имущество. Същата е титуляр на правото на собственост и тя взема решението дали и на кого ще предостави използването и стопанисването на имот - общинска собственост.

Правната норма на чл. 4 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив предвижда, че преместваемите обекти могат да се поставят в поземлени имоти: собственост на държавата, общината, физически или юридически лица, върху тротоари, площади и други свободни имоти общинска собственост с друго обществено предназначение, като с това не трябва да се затруднява общественото ползване на терените, върху които те се поставят, както и да се застрашава здравето, живота и безопасността на гражданите и други техни права. Чл. 2 от посочената Наредба  предвижда, че с отделни наредби на Общинския съвет се уреждат: Размерът на таксите, цените на услугите, редът и сроковете за събирането и заплащането им по настоящата наредба – в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив;  Редът и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на лицата, имащи право да поставят преместваеми обекти по смисъла на чл. 1, ал.2 от настоящата наредба – в Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив.

От друга страна чл. 20, ал. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив предвижда, че таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период. При ползване на мястото повече от месец, таксите се плащат месечно, съответно: за преместваеми обекти, разположени по реда на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив и за ползване на общинско място за местодомуване на леко МПС без поставяне на преместваем обект – между 1 и 20 число на текущия месец, в касата или по банковата сметка на общинската или съответната районна администрация.

 В разглеждания казус жалбоподателят иска да му се издаде разрешение по реда на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив за ползване на място – общинска собственост за поставяне на преместваем обект – мобилно съоръжение за храни и напитки в гр.Пловдив, СК Отдих и култура, Зона 4, обект 4, за площ от 6 кв.м.

Съдът намира, че правилно административния орган е отказ да се издаде разрешение за минал период, тъй като от една страна таксите за ползване се заплащат между 1 и 20 число на текущия месец, което прави невъзможно начисляване на такси за минал период, от друга  страна административният орган действа в условия на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност.

Следва да се приеме , че процесния отказ  е постановен от компетентен орган и е в съответствие с приложимите материалноправни норми От законосъобразното прилагане на относимите правни норми следва  извода за неоснователност на жалбата , налагащо отхвърлянето й.

За разноските:

Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУРНАРСКИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,  ж.к.Изгрев, ул. Вратцата № 10, бл.10, вх.Б, ет.5, ап.9, представлявано от управителя М.Б. против писмо изх. № Към 21 Ф 2861-/9/ от 09.02.2022г., издадено от Кмета на Община Пловдив, с което е отказано издаване на разрешение за ползване на място -общинска собственост за поставяне на преместваем обект по смисъла на чл. 72 от Закона за местните данъци и такси, респективно чл. 6 вр. с чл. 1, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив за изтекъл период назад.

ОСЪЖДА „БУРНАРСКИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,  ж.к.Изгрев, ул. Вратцата № 10, бл.10, вх.Б, ет.5, ап.9, представлявано от управителя М.Б., да заплати на община Пловдив, сумата от 100 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: