Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 03 юни 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №105…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба от Р. М.,
в качеството й на процесуален представител на ТД на НАП-Варна, против решение №1 от 03.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1981/2020г. по
описа на съда, с което е отменено наказателно постановление (НП) №457952 от 16.08.2019г. на директора
на ТД на НАП-Варна. С НП на ответника по жалбата „Шоне” ООД, гр. Русе е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева,
за нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.)
(Наредба №Н-18/2006г.).
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно -постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно потвърждаване на
наказателното постановление. В съдебно заседание доводите, изложените в
касационната жалба се поддържат от процесуален представител-ст. юрисконсулт Н. Танкова.
Ответникът по касационната жалба чрез управителя на дружеството моли да
бъде оставена жалбата без уважение.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага атакуваното решение като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
С решение №1 от 03.01.2020 год. на Районен
съд гр. Русе, съдебният състав е отменил Наказателно постановление №457952 от
16.08.2019г. С него, началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Варна е
наложил на „Шоне” ЕООД, гр. Русе административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 лева. Като основание за налагане на това наказание е посочена
санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС(Закон за данък върху добавената стойност).
Нарушението, за което е наказано дружеството е свързано с неизпълнение на
задължението му по чл.26, ал.1, т. 7 от
Наредба №Н-18/2006г. в касовите бележки, които се издават при извършена
продажба, да са налице всички изискуеми съгласно тази норма реквизити.
Нарушението било установено при извършена проверка на 28.05.2019г. от
длъжностно лице към ТД на НАП Варна, офис Русе в търговски обект-магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. Русе, ул. „Гео Милев“ №5 и стопанисван от „Шоне” ЕООД, гр. Русе. При контролна покупка на 2 бр. отвертки на стойност 2.40 лева,
проверяващите служители на НАП установили, че в издадената касова бележка
липсват реквизити, а именно : „наименование на стоката/услугата, код на
данъчната група, количество и стойност по видове стоки или услуги“.
Това деяние според актосъставителя нарушавало разпоредбата на чл.26, ал. 1,
от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. с чл.118 и чл.185, ал.1 от ЗДДС, което
дало основание за съставяне на АУАН. Началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Варна също приел, че е
налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на
административно-наказателната отговорност или
за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал процесното НП. Възприел и
възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и направената
в акта квалификация на нарушението, подвел
го е под санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе
фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. За да стигне до извода за незаконосъобразност на оспореното пред
него НП и да го отмени, въззивната инстанция е приела, че в
административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение. Изразявало се в неправилно издирена и приложена санкционна
разпоредба, обстоятелство, довело и до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице. Според РРС АНО неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл.185,
ал.1 от ЗДДС, а не както би следвало за нарушение
като процесното-на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
С отмяната на атакуваното пред него НП,
решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение.
Изводите му за неправилно приложение на
санкционната разпоредба са правилни и се споделят изцяло от касационна
инстанция.
Според нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС „На
лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500
до 2000 лв.“
Следващата алинея пък определя наказания извън
случаите по ал. 1 за лице, „което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, в тези случаи се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв.“ Тук законодателят е дал възможност за препращане към
наказанията по ал.1, но само в случаите при които „нарушението не води до
неотразяване на приходи“.
Безспорно е, че в настоящия случай се касае
за нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 ЗДДС. Нарушен е бил чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба №Н-18/2006г.
В описанието на извършеното нарушение в НП
няма отбелязване, че „нарушението не води до неотразяване на приходи“. В тази
хипотеза АНО е бил длъжен да приложи санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Вярно е, че в нея размерът на санкциите е по-висок спрямо тези в ал.1 на
чл.185 ЗДДС и би било изключително несправедливо за нарушение като
установеното, да се налага по-висока санкция спрямо случаите, в които е налице неиздадена
касова бележка. Безспорно неиздаването на касова бележка е административно
нарушение с по-висока степен на обществена опасност спрямо хипотезата на
издадена, но с пропуски в реквизитите.
За да е била приложима обаче разпоредбата на
чл.185, ал.1 от ЗДДС, е следвало АНО да отрази в НП, че „нарушението не води
до неотразяване на приходи“.
Липсата на такова отразяване, не позволява
санкциониране по този ред.
Като е извел идентични изводи в своя съдебен
акт, Районен съд Русе е подходил правилно и законосъобразно.
За пълнота на казаното по-горе, касационната
инстанция излага и следното:
Независимо, че липсата на реквизит или реквизити в една касова
бележка е изведено като административно нарушение на чл.26, ал.1, т. 7 от
Наредба №Н-18/2006г., вр. чл.118 и чл.185, ал.2 от ЗДДС, това деяние е с
толкова ниска степен на обществена
опасност сравнено с примерно неиздаването на касова бележка, че би могло и да
се подведе под знаменателя на маловажните случай и в хипотези като настоящата
да се приложи чл.28 от ЗАНН. Още повече, че за извършената покупка е издадена
касова бележка за цялата стойност на продажбата.
Настоящият касационен състав намира атакуваното решение за допустимо,
валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу
него-за неоснователна. Проверката не сочи наличие на нарушения при
постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание
за отмяната му. По изложените в настоящите мотиви съображения то се оставя в
сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №1 от 03.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№1981/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.