Присъда по дело №662/2023 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ по НОХД № 662/23г. по описа на Районен съд – Монтана

Подсъдимият Е.З.С. е обвинен в това, че в гр.М., ул.Т. № 8, за периода
от 23.02.2020г. до 23.05.2023г., след като е осъден с влязло в сила на
23.10.2019г. съдебно решение № 555/03.10.2019г. по гр.д. № 1918/2019г. на
РС - Монтана да издържа своя низходяща - малолетната си дъщеря Б.Е.З.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнил това си задължение, в размер на
повече от две месечни вноски- тридесет и девет месечни вноски по 150.00
лева на обща стойност 5850.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В рамките на разпоредително заседание (РЗ) провело се на 31.08.2023г.,
с определение по чл.248а, ал.1 НПК съдът определи 7 – дневен срок, в който
РП – Монтана следваше да отстрани очевидни технически грешки в
обвинителния акт от 09.06.2023г.
С писмо вх. № 8852/31.08.2023г. по описа на регистратурата на МРС,
РП – Монтана внесе нов обвинителен акт, с дата 30.08.2023г. спрямо
подс.Е.З.С., с отстранени очевидни технически грешки.
И двата обвинителни акта, са връчени по надлежен ред на подс.С.,
видно от данните по делото.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира да се наложи конкретно
по вид и размер наказание.
Подс.Е.З.С. се признава за виновен в рамките на ДП № 792/20г. по
описа на РУ - Монтана, дава кратки обяснения чрез които счита, че тъй като
не работил, затова не могъл да заплаща дължимата месечна издръжка. Към
24.05.2023г., датата на която бил разпитан като обвиняем, обв.С. вече работил
като шофьор в гр.Обзор, заявявайки, че има намерение редовно да заплаща
дължимата издръжка, съжалява много и се срамувал.
В рамките на разпоредителното заседание по настоящето НОХД №
662/23г. по описа на МРС, провело се на 31.08.2023г., подс.С. заяви, че вече е
на редовна работа и иска да възстанови цялата сума, която дължи.
Защитникът адв.К.Г. от МАК направи искане за разглеждане на делото
по реда на чл.269 НПК, тъй като подс.С. заминал да работи извън страната, в
Кралство Великобритания.
Защитникът адв.Г. от МАК, пледира да се отчете обстоятелството, че
част от дължимата сума по обвинението е заплатена от подс.С., в размер на
1299.76 лева, по отношение на който наказанието лишаване от свобода, чрез
приложението на чл.66 НК е най – подходящото по вид наказание, тъй като
подс.С. понастоящем живее и работи в чужбина.
Св.М.П.П. поддържа заявеното в рамките на ДП, заявява, че част от
дължимата сума в общ размер на 5850 лева, е заплатена от подсъдимия, и тази
част е 1299.76 лева. В момента и предстои да започне работа, с помощта на
майка си полага грижи за девет годишната Б., която освен, че има нужда от
облекло и обувки, също и от лекарства, които са доста скъпи.
1

Производството след проведено РЗ, се разви при условията и реда на
Глава ХХ НПК в отсъствието на подс.С. съгласно чл.269, ал.3, т.3 и т.4, б.“а“
от НПК – подс.С. е редовно призован, изпълнена е процедурата по чл.247в
НПК, не се явява тъй като според защитника му понастоящем живее и работи
в Кралство Велокобритания, , т.е. се намира извън пределите на РБ и
местоживеенето му е неизвестно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Св.М.П.П. и подс.Е.З.С. живеели на семейни начала от 2014г. до 2016г.,
като от съвместното им съжителство им се родило детето Б.Е.З., ЕГН
**********. Дъщеря им не била навършила и две години, когато св.П. и
подс.С. се скарали, последния не могъл да свикне да живее в гр.М. и заминал
за гр.Д., откъдето е. Подс.С. не се интересувал от св.П. и дъщеря им Б.,
блокирал св.П. в социалните мрежи и си сменил телефонния номер. Това
принудило св.П. да заведе дело за издръжка. С решение № 555/03.10.2019г. по
гр.д. № 1918/2019г. по описа на МРС, в сила от 23.10.2019г. съдът осъдил
подс.Е.З.С. да заплаща на св.М.П.П., като майка и законен представител на
малолетната дъщеря на С. и П. - Б.Е.З., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 150.00 лева. От момента на влизане в сила на решението, видно от
показанията на св.П. и писмените доказателства представени в рамките на
съдебното следствие от защитата, касаещи процесния период, подс.С. е
заплатил сумата 1299.76 лева, от които 407.26 лева за 2020г., 450 лева за
2021г. и 442.50 лева за 2022г.
Представените данни за заплатени суми за 2019г. в размер на 200 лева и
сумата 40.96 лева за м.07.2023г. (видно и от писмо изх. № 65/05.09.2023г. по
описа на СИС при МРС), не касаят процесния период на дължимост на
месечната издръжка, за времето от 23.02.2020г. до 23.05.2023г. Съгласно
цитиранато писмо на СИС при МРС, въз основа на заложен запор на подс.С.
по ИД № 2-388/2019г. на 26.07.2023г. е била преведена сумата 40.96 лева,
като други суми по образуваното ИД за дължимата издръжка, не са
превеждани от длъжника, подс.С..
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Подс.С. е извършил деяние по
смисъла на чл.183, ал.1 от НК. За да приеме обвинението за доказано съдът
обсъди заедно и поотделно всички гласни и писмени доказателства, в т.ч.
показанията на св.М.П.П.. В подкрепа на обвинението са приложените
писмени доказателства по ДП № 792/20г. по описа на РУ – Монтана и
писмените доказателства събрани в рамките на съдебното следствие.
Изложените факти и обстоятелства не се оспорват от страните, затова е съдът
не излага в детайли мотиви в тази насока.
Предвид частичното заплащане на сумата 1299.76 лева, съдът ПРИЗНА
2

подсъдимия Е.З.С. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА в частта на обвинението
по чл.183, ал.1 от НК за дължима сума в общ размер 5850 (пет хиляди,
осемстотин петдесет) лева, тъй като за периода от 23.02.2020г. до 23.05.2023г.
е заплатил от дължимата издръжка в размер на 1299.76 (хиляда двеста,
деветдесет, девет лева, 0.76 ст.) лева.
В рамките на съдебното следствие се установи, че подс.С. не е заплащал
дължимата месечна издръжка в размер на 4550.24 лева за посочения период
(тридесет девет броя) месечни вноски. В тази част обвинението за деяние по
чл.183, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл.303,
ал.2 от НПК.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК – „Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.”
Не са налице условията на обективна невъзможност да се плаща
дължимата издръжка от подс.С., респ. няма правно основание за
оправдаването му. Последния макар и със затруднения да си намери работа по
негови твърдения, е в трудоспособна възраст. Подс.С. е работил,
понастоящем работи в чужбина и е могъл да заплаща дължимата месечна
издръжка, поради което съдът приема, че деянието е осъществено от
субективна страна. Св.П., която също й се налагало да работи в чужбина, с
помощта на майка си се е грижила и се грижи за дъщеря им Б., като св.П.
години наред не е имала връзка с подс.С., респ. последния не й помагал за
отглеждане на дъщеря им по какъвто и да е начин. С оглед на обективност,
следва да се посочи, че св.П. заявява, че откакто подс.С. е заминал да работи в
Кралство Великоблитания, два пъти е говорил с дъщеря си.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намери,
че с деянието си подс.Е.З.С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК:
- в гр.М., ул.Т. № 8, за периода от 23.02.2020г. до 23.05.2023г., след като
е осъден с влязло в сила на 23.10.2019г. съдебно решение № 555/03.10.2019г.
по гр. дело № 1918/19г. по описа на РС - Монтана да издържа своя низходяща
- малолетната си дъщеря Б.Е.З., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
това си задължение, в размер на повече от две месечни вноски - 39 (тридесет,
девет) месечни вноски по 150.00 (сто, петдесет) лева на обща стойност
4550.24 (четири хиляди, петстотин петдесет лева, 0.24 ст.) лева.
От субективна страна подсъдимия е действал с евентуален умисъл – С. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е допуснал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание
на подсъдимия С. пренебрегвайки основни родителски задължения, както и
задължението да издържа не навършили пълнолетие деца, възникнали
затруднения за подс.С., работещ временно, а понастоящем в чужбина.
Не са налице условията на чл.183, ал.3 от НК тъй като подс.С. не е
3

заплатил посочената от обвинението сума до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд.
За извършеното от подс.С. престъпление визирано по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като са налице условията за това –
наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко като размер от три
години, подс.С. е неосъждан и не на последно място с оглед постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправяне на подс.С., не е наложително да
се изтърпи наказанието.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.57, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК.
Наказанието лишаване от свобода е определено при условията на чл.57, ал.1
вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК намирайки го като най – подходящото по вид
наказание в сравнение с другото алтернативно предвидено наказание
„пробация”, тъй като подсъдимия живее и работи към настоящия момент
извън страната и на практика наказанието „пробация“ ще бъде неизпълнимо.
Наказанието лишаване от свобода е определено при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината от подс.С. в рамките на
ДП, съдействие за разкриване на обективната истина, чисто съдебно минало.
Отегчаващите отговорността обстоятелства са високата степен обществена
опасност на деянието, не заплащане на голям размер дължима издръжка, за
детето Б. полага грижи само неговата майка – св.М. П., на която в отглеждане
на делото помага майка й. Съдът намери, че не са налице условията на чл.55
НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Изложените доводи от защитата бяха
съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл.54 НК с
налагане на наказание лишаване от свобода при средния размер. Съдът взе
предвид изложеното от обвинението и защитата, като отчита конкретните
последици настъпилите от процесното деяние и поведението на подс.С. както
в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Наказание по–голямо или
по–малко като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и
последиците му, в т.ч. личността на подс.С., по разбиране на настоящия съд
ще бъде несъразмерно и не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира,
че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане степента обществена
опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на подс.С..
Съдът намира наложеното наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от
НК.
По ДП № 792/20г. по описа на РУ – Монтана няма данни за направени
4

разноски, не са направени такива и в рамките на съдебното производство по
настоящето НОХД № 662/23г. по описа на МРС, за да се възлагат в тежест на
подс.С..
На основание гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	57
Дата:	7 декември 2023 г. (в сила от 23 декември 2023 г.)
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20231630200662
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юни 2023 г.

Присъда по дело №662/2023 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите