Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /09.01.2023
г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на шестнадесети декември
две
хиляди двадесет и втора
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 203/2021 г. по описа на съда
Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* срещу В.Р.В. ЕГН **********, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4799,15 лв., представляващи непогасена главница за
периода от 20.10.2019 г. до 20.07.2022 г. по договор за потребителски кредит ****-********от
29.06.2016г. сключен между ответника и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата; 660,06 лв. – възнаградителна
(договорна) лихва за периода от 20.10.2019 г. до дата 19.10.2020 г. и 481,38 – обезщетение за забава за периода от 21.10.2019
г. до дата подаване заявлението в съда – 04.11.2020 г., които вземания са
прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 о от 08.01.2020 г. към него, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
***/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „БНБ
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД на 29.06.2016 г. е сключен договор за потребителски
кредит ****-********, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника сума пари в размер на 7500,00 лева. Твърди се, че страните постигнали съгласие да
бъде бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия, която е в размер на 2160,00 лв„ е разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска.Твърди се, че размерът на
договорната лихва е 4366,32 лв., като сумата която е следвало да върне
ответника на 72 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 164,81
лв. в срок до 20.07.2022 г. В исковата молба се сочи, че съгласно условия към
договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на
19.10.2020 г. – дата на получаване ан уведомелнието целият кредит е обявен за
предсрочно изискуем. В исковата молба се
сочи, че поради настъпилата забава на длъжника е начислена лихва за забава за
периода от 21.10.2019 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда –
04.11.2020 г.. Общият размер на начислената лихва е 481,38 лева. Твърди се, че
процесните вземания са прехвърлени от кредитодателят на ищеца по силата на
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от от 08.01.2019 г. и
Приложение № 1 от 19.10.2019 г. към него, за което прехвърляне е уведомен
длъжникът по чл. 99 ЗЗД, като в евентуалност се сочи, че длъжникът следва да се
счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба за отговор. Моли се за
уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден
отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за неоснователност на исковите
претенции. Сочи се, че процесния договор представлява по своята същност договор
за потребителски кредит, поради което ответника се ползва със защитата
предвидена в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., така и от защита предвидена
в нормите на ЗЗП и ЗПК. Посочено е, че ответникът не е имал възможност да се
запознае с клаузите на процесния договор, нито същите са индивидуално договорени.
Излагат се доводи, че клаузите по отношение на ГПР и ГЛП са неравноправни.
Посочени са множество съдебни решения, в който е обективирана константната
практика на съдилищата по отношение на това кога следа да се приеме, че дадена
клауза е индивидуално договорена, като в този смисъл са изложени доводи, че в
конкретния случай клаузите по отношение на ГПР и ГЛП са нищожни като
неравноправни и неиндивидуално договорени. Изложени са доводи, че посочените клаузи
са толкова съществени, че договорът не би бил сключен без тях, поради което
целият договор се явява нищожен. Освен това се твърди, че е налице недействителност
на процесния договор и на още едно основание- погасителния план не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като наред с това е налице недействителност на договора поради
нарушаване на чл. 11, т. 10 ЗПК изискващ в договора да бъде посочен ГПР, като в
случая не е посочено в процесния договор как се формира, компонентните които се
включват Излага се, че е неоснователна претенцията за сума в размер на 2100
лева – за заплащане на застраховка, тъй като не се доказва по делото застраховка
да е була сключена. Сочи се, че от данните по делото не може да се направи
извод, че действително е обявена предсрочната изискуемост на договора, тъй като
ответника не е бил уведомен надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост.
Моли се да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от
данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 11.02.2021 г., а исковата молба е подадена на 10.03.2021 г.
От приложен по делото договор за потребителски кредит № ****-********от 29.06.2016 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.В. се
установява, че между страните е сключен договор по силата, на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника сумата в размер на 7500 лв., която ответника се
задължил да върне на 72 месечни вноски, последната с падеж 20.07.2022 г., всяка
в размер на 164,81 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент 8,71 %, годишен
лихвен процент на разходите 10,05%. Уговорено е връщането на сумата от 11866,32
лв.- получена заемна сума, възнаградителна лихва, такса ангажимент и
застрахователна премия. Към процесния договор са приложени условия по договора
и общи условия, подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и В.В. е сключен договор потребителски кредит, който попада
в приложното поле на ЗЗП и ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност, т.е. следва да е налице изрична уговорка между кредитополучателя
и кредитодателя, която да предвижда възможност за прехвърляне на вземанията по
договора за потребителски кредит. ЗПК цели гарантиране правата на икономически
по-слабата страна – кредитополучателите, поради което и по-голямата част от
нормите в закона са с императивен характер, а неспазването на норма с
императивен характер води до недействителност, поради което и липсата на
изрично предвидена възможност за прехвърляне на вземането на кредитодателя на
трето лице води до недействителност на извършеното прехвърляне.
В конкретния случай видно от сключения договор потребителски кредит ******** от 29.06.2016 г., както и от условия
към договора приложени по делото е предвидена изрична възможност за прехвърляне
на вземането на кредитора – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по процесния договор,
по който длъжник е ответникът В.В., арг. чл. 17
от условията към договора.
По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – цедент и
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД цесионер, по силата, на който
продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1
към договора.
От приложено по делото Приложение № 1 от 01.08.2020 г. към договор за
продажба на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД от 27.02.2017 г. се установява, че на цесионера
е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 5728,23 лв., по което
длъжник е ответникът.
От представена по делото обратна разписка (л. 29 от делото) се установява, че изпратеното до
ответника уведомление по см. на чл. 99 ЗЗД е получено от същата на 20.01.2020 г.
В изпратеното до длъжника уведомление е направено и изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради което следа да се приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 21.01.2020 г.- в какъвто смисъл са и
доводите наведени от ищеца в исковата молба. Това е така доколкото последното
плащане от ответника е направено на 13.12.2019г., а съобразно чл. 5 от договора
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо при забава на две или повече
погасителни вноски.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на, която се установява, че от така предоставената сума е върната
сумата в общ размер на 5477,11 лв., с която сума е погасена част от главницата,
договорната лихва и застрахователна премия в размер на 1020 лева, поради което
дължими са 5459,21 лв., включващи главница в размер на 4589,15 лв., договорна
лихва – 660,06 лв., застрахователна премия – 210 лева. Посочено е, че
последното плащане от ответника е направено на 13.12.2019г. В своето заключение
вещото лице изяснява, че договорната лихва не надвишава три пъти размера на
законната лихва, като в табличен вид е посочен размерът на възнаградителната
лихва дължима за всеки, за който договора действа. Установява се, че за периода
21.01.2020 г. – дата на предсрочната изискуемост до 20.07.2022 г.- дата на
падеж на договора възнаградителната лихва е в размер на 491,07 лева. Ценено
съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото
лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени
обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.
По делото е предоставена информация от трето неучастващо лице- „Кардиф Животозастраховане,
клон България“ КЧТ, от която се установява, че към застрахователното дружество е
налице сключен застрахователен договор с В.В., чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“, по който са изплатени месечни премии за периода от
01.08.2016г. до 01.12.2019 г. всяка в размер на 30 лева или в общ размер на
1230 лева (от които 1020 лева са заплатени от длъжника и 210 лева се
претендират с настоящата искова молба).
Възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова
доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване,
следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия,
по който е съобщено на длъжника за станалото прехвърляне на вземането му,
валиден договор за потребителски кредит ****-********
от 29.06.2016 г., по който е предоставена на ответника сума пари и нейния
размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница;
изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила
за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне
на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на
лихвите и останалите разходи (такси) и застрахователна премия.
Процесния договор за кредит е действителен, доколкото клаузите
му са ясно и точно уговорени, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като
същевременно е представен на кредитополучателя в четлив и разбираем формат. В
тази насока неоснователни се явяват всички наведени от ответника възражения за
недействителност на целия договор за кредит.
Както бе посочено по-горе от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е носител на претендираното материално
право, доколкото по делото се установи действителен договор за цесия, по който
длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне.
Установи се също така, че процесното вземане е възникнало
на основание договор за кредит от 29.06.2016 г., който попада под приложеното
поле на ЗПК, тъй като както бе посочено по-горе, съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, като се претендира заплащане на главница,
договорна и мораторна лихва.
Настоящия съдебен състав намира
за основателни възраженията на ответника по отношение на уговорената
застрахователна премия в размер на 2160 лева. От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в размера на претендираната с настоящатата искова
молба главница е включена сума от 210 лева- застрахователна премия, като освен
това от длъжника са направени плащания за погасяване на това задължение в
размер на 1020 лева. Съдът намира, че уговорката за заплащане на застрахователна
премия се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя с цена (2160 лв.), равна на около 1/3 от
размера на предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Още повече, че възнаграждението по
застраховка пакет "Защита на плащанията" следва да се включи в ГПР, а
в случая това не е сторено, като по този начин търговецът е заблудил
потребителя относно размера на ГПР. Това от своя страна съставлява заобикаляне
на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това от условията по договора
не става ясно какви застрахователни рискове покрива посочена застраховка, респ.
кога би била налице възможност за кредитополучателя да се възползва от нея, Ето
защо следва да се приеме, че тази клауза е недействителна, респ. кредитополучателя
не дължи заплащане на сума в общ размер на 2160 лева, от които до момента са
заплатени 1020лв. и която сума следва да се приспадне от претендираната
главница в размер на 4799,15 лева., на основание чл. 19, ал. 6 ЗПК.
С оглед гореизложеното искът за главница
се явява основателен за сумата от 3569,15 лева – сумата която се получава като
от дължимата главница в размер на 4589,15 лева ( съобразно заключението на
приетата ССчЕ) се приспадне сумата в размер на 1020 лева- платена застрахователна
премия, като над този размер до претендирания от 4799,15 лева следва да се
отхвърли.
По отношение на иска в размер на 660,06 лв. –
договорна лихва за периода 20.10.2019 г. до 19.10.2020 г. съдът намира
следното: със задължителните разяснения дадени с т. 2 Тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019 г. постановено по тълкувателно
дело № 3/2017 г. ОСГТК, ВКС е прието, че размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането, респ. след дата на
предсрочната изискуемост не се дължи заплащане на договорна/възнаградителна
лихва. Ето защо основателна се явява претенцията на ищеца по отношение
законната лихва за периода от 20.10.2019
г. до 21.01.2020 г. – дата на обявяване на предсрочната изискуемост. Съобразно
приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза за
посочения период размерът на дължимата възнаградителна лихва е 131,80 лв., до
който размер тази претенция следва да се уважи. Тук е мястото да се посочи,
че именно за този период следва да се уважи искът за възнаградителна лихва
макар същата да е дължима преди претендираната
дата- 20.10.2019г., тъй като приложение следва да намери принципът за
диспозитивното начало в гражданския процес.
Дължима
се явява мораторната лихва за периода от обявяване на кредита за предсрочно
изискуем – 21.01.2020 г. на вземането до дата на предявяване на исковата молба –
03.11.2020 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) претендирана на основание чл. 86 ЗЗД.
Ето защо основателен се явява и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в
размер на 285.53 лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.01.2020 г. до 03.11.2020г.. върху главницата
от 3569,15 лева, която лихва е изчислена с онлайн лихвен калкулатор.
Предвид изложеното ищецът е материално легитимиран
носител на парично вземане спрямо ответника в размер на 3569,15лв.,
представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № ****-********от 29.06.2016 г. сключен между ответника и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“
С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба – 04.11.2020г. до окончателното изплащане
на сумата; 131,80
лв. – възнаградителна (договорна) лихва за
периода от 20.10.2019 г. до 20.01.2020 г., и 285.53 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2020
г. до 03.11.2020г.г. до дата подаване
заявлението в съда, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 19.08.2019 г. и
Приложение № 1 о от 08.01.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
***/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, поради което в тази част следва
да се уважат исковите претенции.
За
пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни за
съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.,
постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
не подлежат на обезсилване, това е така тъй като в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването
на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се
провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за
установяване на съществуването на част от вземането препятства влизането в сила
на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано
изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е
пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в
настоящият случай, макар част от предявените искове да се явяват неоснователни
и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 260155 от 17.12.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020
г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер на 3 986,48 лв. от предявения
размер от 5940,59 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер на 113,28 лв., от които 33,55, лева –
юрисконсултско възнаграждение и 79,73 лева – ДТ
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер
на 3 986,48 от предявения размер от 5940,59 лв.) в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 412,15
лв., от които 61,10 – юрисконсултско възнаграждение, 116,18 лева– държавна
такса и 234,87 лв. – депозит за вещо лице.
При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно
отхвърлената част на исковите претенции. Доколкото ответникът се е
представлявал от адвокат при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, то адвокатското
възнаграждение следа да бъде определено съобразно размерите предвидени в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
ред. ДВ. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. действаща към дата на подаване на исковата
молба – 03.11.2020г. Ето защо за заповедното производство следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 290 лв., като съобразно отхвърлената част
от исковете следва да се присъдят разноски в размер на 95,39 лв. За исковото
производство следва да бъде определено възнаграждение за един адвокат в размер
на 580 лв., като с оглед отхвърлената част от исковите претенции следва да се присъдят
разноски в размер на 190,78 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД по отношение на В.Р.В. ЕГН: ********** и адрес: ***, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, е носител на парично вземане в размер на сумата от 3569,15 лв., представляващи непогасена главница по договор
за потребителски кредит № ****-********от 29.06.2016 г. сключен между ответника
и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
04.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 131,80 лв. – възнаградителна
(договорна) лихва за периода от 20.10.2019 г. до 20.01.2020 г., и 285.53 лв. – обезщетение за забава за
периода от 21.01.2020 г. до 03.11.2020г.г. - дата подаване заявлението в съда, които
вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на
парични задължения от 19.08.2019 г. и Приложение № 1 о от 08.01.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
***/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над размера от 3569,15 лева до
претендирания от 4799,15 лв., както и иска за договорна лихва за размера над 131,80
лева до претендирания от 660,06 лева, както и за периода 21.01.2020 г. до 19.10.2020
г. и иска за обезщетение за забава над 285,53 лева до 481,38 лв. както и за
периода от 21.10.2019 г. до 20.01.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, В.Р.В. ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата в размер
на 113,28 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата
в размер на 412,15
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от З. А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, , да заплати на адвокат М.В.М. ***
със съдебен адрес:*** адвокатско възнаграждение в размер на 95,39 лв. –
разноски за заповедното производство и 190,78 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд –
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: