№ 1973
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502097 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал. 2, вр. чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния
директор Юлия Юргакиева, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 7495, постановено по
ч.гр.д.№ 5321/2021г. по описа на РС-Бургас, инкорпорирано в заповед №
3067/29.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК,
издадена по същото дело, с което е оставено без уважение заявлението на АСВ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника В. М. ИВ. с ЕГН ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 34,09лв., представляваща договорна лихва,
претендирана за периода от 25.02.2018г. до 21.07.2018г. по сключен между него и
кредитодателят „Ай Ти Еф Груп” АД договор за потребителски кредит №
181071/26.07.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1
от 26.11.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
26.11.2020г..
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително
разпореждане, с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде
разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосоченото отхвърлено
вземане. Излагат се съображения, че направилно районният съд е приел, че клаузата в
договора, регламентираща договорната лихва е недействителна, поради надвишаване
трикратния размер на законната лихва, което противоречи на добрите нрави.
Жалбоподателят сочи, че липсват императивни норми, регламентиращи максималния
размер на възнаградителната лихва, така, както това е възможно за мораторната лихва,
като е изложил съображения за разликите между помежду им, оглед характера и
функциите, които имат. Затова счита, че е неправилно разбирането, че
1
възнаградителната лихва не може да бъде в размер по-голям от двукратния или
трикратния размер на законната лихва. Сочи, че договорната лихва търпи ограничение
доколкото се явява компонент от ГПР, който от своя страна не следва да надвишава
максималния законов размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Моли въззивния съд да отмени
разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за отхвърленото вземане за договорната възнаградителна
лихва.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на
длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК
против длъжника В. М. ИВ. за вземанията, дължими по сключен между него и
кредитодателят „Ай Ти Еф Груп” АД договор за потребителски кредит №
181071/26.07.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1
от 26.11.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
26.11.2020г..
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед №
3067/29.10.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за претендираната
главницата, мораторна лихва и законна лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 01.04.2021г. до окончателното й
изплащане, както и за част от направените в заповедното производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в заповедта за изпълнение от
същата дата съдът е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК за сумата от 34,09 лв.,
представляваща договорна лихва, претендирана за периода от 25.02.2018г. до
21.07.2018г..
Заповедният съд е мотивирал отказа си с мотив, че клаузата в договора,
регламентираща договорната лихва е недействителна, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва.
Посоченото разпореждане се обжалва само в частта, с която е отхвърлено
заявлението за вземането за договорна лихва.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция, по следните
съображения:
Кредиторът основава вземанията си на сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което за същия са приложими
именно разпоредбите на този закон. В ЗПК обаче няма предвидени разпоредби,
уреждащи максималния размер на възнаградителната лихва. Същата представлява
очаквана печалба на кредитора и съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от
2
общите разходи по кредита, които се включват в ГПР. С цел да бъде избегната
злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за икономически по- слабата страна,
в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като критерий за това фиксиран
максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок над пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че максумумът от 50
% ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на
кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата хипотеза
договорната възнаградителна лихва е уговорена в размер на 41,00 %, при ГРП -49,65
%, т.е. не надвишава допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което доводите за наличие на недействителност на договорената възнаградителна
лихва поради противоречие с добрите нрави се явяват неоснователни /в този смисъл
Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329
от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от
23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г.
на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС -
Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в.
гр. д. № 702/2019г./.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за основателна,
което налага отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на ново за издаване
на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за вземането за договорна
възнаградителна лихва.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 7495, постановено по ч.гр.д.№ 5321/2021г. по описа
на РС-Бургас, инкорпорирано в заповед № 3067/29.10.2021г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК, издадена по същото дело, с което е оставено без
уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В.
М. ИВ. с ЕГН ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за сумата от 34,09лв., представляваща договорна лихва,
претендирана за периода от 25.02.2018г. до 21.07.2018г. по сключен между него и
кредитодателят „Ай Ти Еф Груп” АД договор за потребителски кредит №
181071/26.07.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1
от 26.11.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
26.11.2020г., като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК по
заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор
3
представляван от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Иван Недков, срещу
длъжника В. М. ИВ. с ЕГН ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 34,09лв., представляваща договорна лихва,
претендирана за периода от 25.02.2018г. до 21.07.2018г. по сключен между него и
кредитодателят „Ай Ти Еф Груп” АД договор за потребителски кредит №
181071/26.07.2017г., което вземане кредитодателят е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1
от 26.11.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
26.11.2020г..
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4