Р Е Ш Е Н И Е
№ 381
град
Горна Оряховица, 14.10.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и
в присъствието на прокурора ………….........., след като разгледа докладваното от
съдията Станчев гражданско дело № 2590
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с
правно основание чл.59 от КТ
ИЩЕЦЪТ
С.Л.С. твърди (съобразно уточненията в съдебното заседание на 14.03.2019 г.),
че работи в ответното дружество на длъжността техник ВиК. Съгласно сключения в дружеството колективен трудов
договор от 12.05.2014 г. за длъжността, на която ищецът работел, било
договорено минимално трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата за дружеството, умножен с коефициент 1,65, а минималната работна
заплата за дружеството била определена на минималната работна заплата за
страната, умножена с коефициент 1,05. В периода от 01.01.2016 до 31.05.2016 г.
ищецът получавал трудово възнаграждение, определено на база основно
възнаграждение в размер на 658 лв., а съгласно цитирания колективен трудов
договор следвало да получава възнаграждение, изчислено на база основно трудово
възнаграждение в размер на 725 лв. В периода от 01.06.2016 до 30.08.2018 г.
получавал възнаграждение, изчислено на база основно възнаграждение в размер под
725 лв., въпреки че съгласно цитирания колективен трудов договор
възнаграждението следвало да бъде определено на база тази сума. Общо за периода
от 01.01.2016 до 31.08.2018 г. ищецът получил брутно трудово възнаграждение с
3100 лв. по-малко от уговореното в колективния трудов договор. Предвид
изложеното ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му плати сумата
3100 лв. представляваща дължимо по колективния трудов договор, но неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2016 до 31.08.2018 г. Ищецът не
претендира лихви за забава и разноски за водене на делото.
ОТВЕТНИКЪТ
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ЙОВКОВЦИ“ ООД, представлявано от Д.И.В. чрез
пълномощника адв. Т.Т. от АК-Г., оспорва иска по основание и размер. Поддържа,
че на ищеца е изплатено в пълен размер дължимото трудово възнаграждение.
Поддържа, че с колективния трудов договор не е намалено трудовото
възнаграждение на ищеца. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените
по делото разноски.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
В процесния
период от 01.01.2016 до 31.08.2018 г. ищецът работел на длъжността техник ВиК в ответното дружество.
През
този период в дружеството действали два колективни трудови договора, както
следва:
1)
колективен трудов договор, подписан на 12.05.2014 г. (по-нататък КТД 2014),
който е бил в сила към 01.01.2016 г. и чието действие било продължено до
31.05.2016 г. вкл.; и
2)
колективен трудов договор, подписан на 01.06.2016 г. (по-нататък КТД 2016), в
сила от 01.06.2016 г. до 30.08.2018 г.
Съгласно
чл.9 и 10 от действащия към 01.01.2016 г. КТД 2014 за длъжността, на която
ищецът работел, било договорено минимално трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за дружеството, умножен с коефициент 1,65, а
минималната работна заплата за дружеството била определена в размер на
минималната работна заплата за страната, умножена с коефициент 1,05. Видно от
заключението на допълнителната съдебноикономическа експертиза изчисленото съобразно
КТД 2014 брутно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период от
01.01.2016 до 31.08.2018 г. възлиза на 31161,59 лв.
Предвидените
във влезлия в сила на 01.06.2016 г. КТД 2016 г. правила за определяне на
трудовото възнаграждение били по-неблагоприятни за ищеца, тъй като водели до
определяне на по-нисък размер на възнаграждението. Видно от цитираното по-горе
експертно заключение, начисленото съобразно тези по-неблагоприятни за ищеца
правила и реално изплатено брутно трудово възнаграждение за процесния период от
01.01.2016 до 31.08.2018 г. възлиза на 28256,21 лв.
Изложените
по-горе факти по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите писмени доказателства и заключението на
съдебноикономическата и на допълнителната съдебноикономическа експертиза.
При
така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Страните
не спорят, че КТД 2014 и КТД 2016 имат действие по отношение на ищеца и на
ответното дружество. Не е спорно също така, че след влизане в сила на всеки от
тези КТД страните не са подписвали допълни споразумения към трудовия договор, с
които да приведат съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение на
ищеца в съответствие с уговореното в КТД.
С
КТД 2014 са уговорени правила за формиране на основната работна заплата, при
прилагането на които брутното трудово възнаграждение на ищеца следва да се
увеличи в сравнение с възнаграждението, уговорено в последното подписано
допълнително споразумение към трудовия договор. Страните не подписали
допълнително споразумение за следващото се от КТД 2014 увеличение на брутното
трудово възнаграждение. По довод за противното от разпоредбата на чл.66, ал.2
от КТ индивидуалният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са
по-неблагоприятни за работника от установените в КТД. При конкуренция на
по-неблагоприятни за работника клаузи в индивидуалния трудов договор с
по-благоприятни за него клаузи в КТД приложение за индивидуалното трудово
правоотношение следва да намерят по-благоприятните за работника клаузи от КТД.
С оглед това принципно положение с влизането в сила на КТД 2014 е настъпило
изменение в индивидуалното трудово правоотношение на ищеца, изразяващо се в
увеличаване на размера на брутното му трудово възнаграждение до посочения в
експертизата размер, определен съгласно по-благоприятните за него клаузи на КТД
2014.
Съгласно
клаузите на влезлия в сила на 01.06.2016 г. КТД 2016 трудовото възнаграждение
на ищеца е следвало да бъде определено в по-нисък размер (за целия процесен
период 28256,21 лв. вместо дължимите съобразно КТД 2014 31161,59 лв.). Страните
по индивидуалното трудово правоотношение не подписали допълнително
споразумение, с което да уговорят този по-нисък размер на трудовото
възнаграждение. По силата на изричната забрана на чл.118, ал.1 от КТ ответното
дружество в качеството си на работодател по индивидуалното трудово
правоотношение не е имало право да измени едностранно същото, като намали
размера на трудовото възнаграждение на ищеца. Такава промяна на индивидуалното
трудово правоотношение на ищеца не е настъпила и по силата на влезлия в сила
КТД 2016, тъй като разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ допуска изрично
индивидуалното трудово правоотношение да е с по-благоприятно за работника
съдържание от предвиденото в КТД. По довод за противното от последната
разпоредба следва правилото, че с КТД трудовото възнаграждение по
индивидуалното трудово правоотношение може да бъде увеличено, но не и да бъде
намалено. При това положение съдът приема, че ответникът незаконосъобразно е
започнал да изплаща на ищеца трудово възнаграждение в по-нисък размер, считано
от влизането в сила на КТД 2016.
За
целия процесен период от 01.01.2016 до 31.08.2018 г. ищецът е имал право да
получи трудово възнаграждение в по-високия размер, установен с КТД 2014, а
именно 31161,59 лв. Вместо това ответното дружество му начислило и изплатило
трудово възнаграждение в по-ниския размер от 28256,21 лв. Ето защо на ищеца
следва да бъде присъдена претендираната разлика между двете суми, изчислена от
съдебноикономическата експертиза на 2905,38 лв.
Това
налага предявеният иск да бъде уважен до посочения размер и да бъде отхвърлен
като неоснователен в частта за горницата над 2905,38 лв. до пълния предявен
размер от 3100 лв.
Ищецът
не претендира разноски за водене на делото.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника частта от разноските в исковото производство пред първата
инстанция, съразмерна на отхвърлената част от иска. При отхвърлен размер на
иска от 194,62 лв. спрямо общия претендиран с исковата молба размер от 3100
лв., ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество 40,81 лв. от
общия размер на разноските от 650 лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на РС-Горна Оряховица таксите и разноските, от заплащането на
които ищецът е освободен, а именно държавната такса за разглеждане на иска,
изчислена върху уважения размер, и частта от разноските за възнаграждение на
вещото лице, съразмерна на уважения размер на иска. При уважен размер на иска
от 2905,38 лв. спрямо общия претендиран с исковата молба размер от 3100 лв.,
съдът следва да осъди ответното дружество да заплати по сметка на РС-Горна
Оряховица 116,22 лв. държавна такса за разглеждане на иска и 281,17 лв.
разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице.
Водим
от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ЙОВКОВЦИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ул. „Пейо Яворов“ № 30, представлявано от Д.И.В. чрез
пълномощника адв. Т.Т. от АК-Г., с адрес
за призовки и съобщения ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Л.С., ЕГН **********,
с адрес ***, с адрес за призовки и
съобщения ***, сумата 2905,38 лв.
(две хиляди деветстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща неизплатена част от дължимото брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2016 до 31.08.2018 г. включително.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявения от С.Л.С. против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ЙОВКОВЦИ“ ООД иск за неизплатено трудово възнаграждение за
горницата над уважения размер от 2905,38 лв. до пълния предявен размер от 3100
лв.
ОСЪЖДА
С.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***,
с адрес за призовки и съобщения ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ЙОВКОВЦИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Пейо Яворов“ № 30,
представлявано от Д.И.В. чрез пълномощника адв. Т.Т. от АК-Г., с адрес за призовки и съобщения ***,
сумата 40,81 лв. (четиридесет лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща частта от направените от
ответника разноски в производството пред първата инстанция, съразмерна на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ЙОВКОВЦИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ул. „Пейо Яворов“ № 30, представлявано от Д.И.В. чрез
пълномощника адв. Т.Т. от АК-Г., с адрес
за призовки и съобщения ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД –
ГОРНА ОРЯХОВИЦА следните суми:
– 116,22 лв. (сто и шестнадесет лева
и двадесет и две стотинки), представляващи държавна такса за
разглеждане на иска, изчислена върху уважения размер, и
– 281,17 лв. (двеста осемдесет и един
лева и седемнадесет стотинки), представляващи част от
заплатеното от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещото лице,
изчислена съразмерно уважения размер на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново
в двуседмичен срок от връчване на преписа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………........