О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
По
ВНЧД№ 5296/19 г.
гр. София, 20.01.2020 г.
Софийски
Градски съд, Наказателно отделение, 7-ми въззивен състав ,
в закрито заседание на двадесети
януари две хиляди и двадесетата година в състав:
Председател : Николай Младенов
Членове : Веселина Ставрева
Мл.с.Павел Панов
като разгледа
докладваното от съдия Младенов ВНЧД № 5296 по описа на СГС за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е с правно основание чл.243,ал.7,вр.Глава 22 от НПК.
Постъпила
е Частна Жалба – ЧЖ/ от адв.Е.К./пълномощник
на БФСС-Б.Ф.по С.С./ срещу Определение
на СРС, НО, 22-ри състав /постановено по реда на чл.243,ал.4-5 от НПК/ , с
което е потвърдено Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 05.07.2019 г. по ДП № 513 ЗМИП 5377/2016 г. по описа на СДВР,пр.пр.№
30714/2016 г. по описа на СРП, което е било водено за извършено престъпление по чл.309,ал.1
от НК/респ. за други възможни престъпления от Особената Част на НК/.
В ЧЖ пълномощникът прави искане да се отмени
Определението на СРС,НО ,22-ри състав като изразява несъгласие с посочените в него
доводи.Твърди се ,че Определението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени по реда
на инстанционния контрол.Преди всичко ,сочи частният жалбоподател, СРС не е
съобразил ,че прокурорът от районната прокуратура не е изпълнил указанията на
ВКП и САП да разследва евентуално наличие на извършено престъпление по чл.206,212,201
,257 от НК/от някое наказателно
отговорно лице, доколкото не се визира конкретно такова/.На следващо място, сочи
се още ,че СРС се е „произнесъл по обвинението по чл.309,ал.1 от НК“/макар данни за такова обвинение да не се
намират по делото/ и така е допуснал съществено проц.нарушение.Релевират се
и други проц.нарушения от страна на първостепенния съд,тъй като не бил
констатирал необективното и непълно разследване от страна на СРП , което сочело
на порочна доказателствена дейност на държавното обвинение, което разглеждало
доказателствата изопачено, изолирано , тенденциозно.В частност се сочи в тази
ЧЖ ,че СРП голословно приела ,че няма извършени престъпления, игнорирайки
указаното й от ВКП и дори,че не е уведомила последната за резултата от дейността
по разследването.Преписани били теоретични разработки от учебници по
наказателно право,както и били допуснати редица нарушения на реда за формиране
на вътрешното убеждение.Изрично се акцентира върху необсъждане на
невъзможността на една свидетелка да си спомни обстоятелство години назад във
времето.Визират се неизпълнение на чл.5 и 7 от страна на Т.К.по отношение на
сключения от него Договор с „Ню Лайн“ ООД за провеждане на т.нар.
„възстановителни лагери“.В частност – сочи ,се че К.не представил отчет във
Федерацията/БФСС/, а представената от него фактура е била с невярно съдържание,
като за изготвянето й е бил наличен пряк умисъл от авторите й , а последното реализирало
състав на престъпление по чл.212,ал.1 или други от НК.Навежда
се и твърдението ,че Т.К.не е имал и правото да сключва сам договори , като
тази му възможност е била ограничена още през 2011 г.Счита се още ,че хотел
„Грийн Парк“ не е платил туристически данък за периода на възстановяването на К.в
него , а само за предходен период.На следващите страници от ЧЖ се излагат
доводи относно това законосъобразно ли е функционирал хотел „Грийн парк“ в
релевантния период от гледище на Закона за туризма и други нормативни актове ,
за да се изведе по този начин от частния жалбоподател невъзможност или съмнение
в съобщените от семейство Кирякови по делото данни за тяхно пребиваване в
хотела през определен период от време.Не било изобщо допустимо да се коментира
арбитражното решение,смята още пълномощникът на БФСС , тъй като това
обстоятелство не изключвало възможността да има извършени престъпления.
В края
на ЧЖ се иска СГС, да отмени Определението на СРС,да върне делото на СРП за
продължаване на разследването , при
което да се укаже на СРП да изпълни задължителните указания на САП и ВКП.
Така подадената ЧЖ се явява проц.недопустима ,но не само поради факта ,че БФСС не е нито „ощетено
юридическо лице“,нито „пострадал“. Воденото
досъдебно производство след 25.05.2017 г. се явява процесуално
незаконосъобразно,тъй като настоящият въззивен състав намира ,че СГП процесуално
непрецизно е упражнила т.нар.“служебен контрол“/чл.234,ал.9-сега ал.10 от НПК/
спрямо Постановление за прекратяване на наказ. производство от долустоящата му
СРП ,което вече е било обжалвано
пред съда.Последното е било и все още е отрицателна проц.предпоставка за
упражняване на това правомощие на горестоящия прокурор.
Обжалваното Определение на СРС, макар и да съдържа
правилни фактически констатации ,следва да бъде отменено по други причини, свързани с
незаконосъобразното провеждане на
допълнително разследване по прекратеното наказателно производство от
предишни съдебни състави в аналогична процедура на настоящата.
Въззивният
състав на СГС намира ,че макар законодателят да е посочил в чл.243,ал.5
от НПК ,че съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността
на Постановлението за прекратяване на наказателното производство/принцип ,който
се отнася и за производството по чл.243,ал.8 от НПК/,то в конкретния
случай няма как да се игнорира досегашното процесуално развитие по делото и
преди всичко обстоятелството ,че тази процедура по чл.243 от НПК не е
първата в рамките на това производство.Затова се налага проследяване на
процесуалната хронология по това производство ,за да могат да се проверят в
нужните взаимовръзки проверимите в това производство „обоснованост и
законосъобразност“ на проверявания съдебен акт на СРС и преценяваното от
последния съд Постановление за прекратяване на наказателното производство.
Производството по делото е било образувано по реда на чл.212,ал.1
от НПК от наблюдаващ прокурор при СРП за осъществен състав на
престъпление по чл.309,ал.1 от НК за това ,че извършителят сам, на неустановено
място на 15.12.2011 г. съставил неистински частен документ – фактура №
********** и Протокол от 15.12.2011 г. и ги употребил в централата на БФСС, за
да докаже че съществува задължение на БФСС да възстанови суми по възстановителни
процедури на спортиста Т.К.в хотел „Грийн Парк“,гр.Китен , по силата на договор
сключен от първия с „Ню Лайн“ ООД.
В рамките на проведеното разследване от 2012 до 2017 г./вкл.
и за времето от 2017 г.досега/ СРП не е намерила ,че са събрани достатъчно
доказателства за виновността на
определено лице по смисъла на чл.219,ал.1 от НПК , поради което не
е привлякла нито Т.К., нито някое друго наказателно отговорно лице като
обвиняем по това производство/нито за деяние по чл.309,ал.1 от НК
нито по друг състав от Особената част на НК/.Поради това с Постановление от
14.03.2017 г.прокурор от СРП изготвил Постановление за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК.Прокурор
Б.А.от СРП сочи в горното Постановление изрично ,че прекратява производството
поради липса на престъпление от общ характер/Вж.л.108,т.2 от ДП/при това не
само поради липсата на престъпление по чл.309,ал.1 от НК , но и за липса на друго престъпление по НК.
СРС ,НО,7 с-в в производство по чл.243,ал.4-5 от НПК и
с Разпореждане по НЧД № 6000/2017 г. от
06.04.2017 г. оставил без разглеждане Жалбата на двете пълномощнички на
БФСС/адв.К. ***/, тъй като установил ,че Жалбата на БФСС се явява ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМА,тъй като Федерацията няма характер на „ощетено юридическо лице“,а
също така и на „пострадал“ по смисъла на чл.74 от НПК.В мотивите си СРС
излага доводи ,че престъплението по чл.309,ал.1 от НК е такова на „просто
извършване“, от категорията на формалните – при които не настъпва определен
резултат и поради това няма щета.
СГС,НО,4-ти въззивен състав с Определение по ВНЧД № 2357/2017
г. от 25.05.2017 г. потвърдил Разпореждането на
СРС и аналогично на първостепенния съд не е могъл да разгледа по
същество доводите на пълномощниците на БФСС,тъй като установил също ,че
последните нямат нужната процесуална легитимация да обжалват Определението в
процедурата по чл.243 от НПК.
Обстоятелството ,че СРС,НО,7-ми състав се е произнесъл с
Разпореждане,а не с Определение/както изискват чл.243,ал.6 и 7 от НПК/ не
е било изрично коментирано в рамките на процедурата по чл.243,ал.8 от НПК.Това,че
не му е било придадено съществено значение,доколкото все пак този състав на СРС
не се е произнесъл по същество по някой от възможните начини в чл.243,ал.6
от НПК/които изискват произнасяне с Определение/,вероятно се дължи именно
на това ,че районният съд не се е произнесъл по същество.Така или иначе
предишният въззивен състав на СГС , а не сегашния, е бил оторизиран да осъществява инстанционен контрол и
въззивна проверка на това Определение на СРС.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи какво е било правното действие на
осъществения съдебен контрол по реда на чл.243 от НПК през 2017 г. с тези
два съдебни акта в тази
процедура.Независимо дали съдът потвърждава едно Постановление за прекратяване
на наказателното производство или оставя
без разглеждане недопустима Жалба срещу такова Постановление,резултатът е
идентичен-прекратява се висящността
на това наказателно производство.
Наистина по делото се намира Постановление на СГП от 25.08.2017
г. ,в което прокурорът очевидно намира ,че обжалванията пред СРС и СГС са
оставили наказателното производство висящо.Въз основа на това , приел от своя
страна ,че при това положение на наказателното производство за него е налице
„процесуална възможност“/цитат от Постановлението на СГП/ за осъществяване на
служебен контрол върху Постановлението
за прекратяване от 14.03.2017г.След това ,изложил доводи че последното е правилно и прекратил отново
/след съдебния контрол/ Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство.След диспозитива на това Постановление не е посочено дали това
ново Постановление изобщо подлежи на обжалване-пред кого ,в какъв срок и по
какъв ред/Вж.л.131-133 от т.3 на ДП/.След това произнасяне СГП върнала делото
на СРП „по принадлежност“.
С Постановление от 08.01.2018г. САП въз основа на Жалба
на адв.К.,пълномощник на БФСС/неприложена към делото/ отменя Постановлението на
СГП от 25.08.2017г./Заб.горепосоченото ,в което не е казано дали подлежи на
обжалване,пред кого,в какъв срок и по каква процедура/, отменя също така и
Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство от 17.03.2017
г .дава указания на районната прокуратура за продължаване на разследването.В
рамките на допълнителното разследване обаче отново не се събират достатъчно
доказателства/по смисъла на чл.219,ал.1 от НПК/ за привличане на
определено лице като обвиняем по чл.309,ал.1 от НК или по някой друг
състав от НК.
Тъй като държавното обвинение ,на осмата година от
началото на това досъдебно производство/респ.девета година,считано от изв. на
деянието -15.12.2011 г./ ,не открива виновно наказателноотговорно лице , което
да е осъществило някой от съставите на Особената част на НК , прокурор от СРП
за пореден път с Постановление от
05.07.2019 г. прекратява наказателното производство.За повече сигурност
,а може би за повече убедителност, прокурорът изчерпателно посочва защо не са
налице някои от възможните/потенциално/ състави чрез които ,при тази фактическа
обстановка, някое наказателноотговорно лице би могло да е осъществило
престъпление от общ характер.Така ,по метода на „изключването“ е счетено ,че не
са извършени престъпления по чл.201,206 и 212 от НК.С това
Постановление отново е прекратено наказателното производство ,като се акцентира
че са положени „нужните процесуални усилия“,но не е установено извършено
престъпление от общ характер,а са налице гражданскоправни отношения.
СРС,НО,22-ри състав с обжалваното пред настоящия състав
на СГС Определение намира Жалбата на пълномощника на БФСС за редовна като
подадена от легитимирано за това лице - „Б.Ф.по С.С.“.Макар да не е посочено в
самото Определение ,вероятно СРС намира че БФСС притежава качеството ощетено
юридическо лице.Разгледана по същество , Жалбата е счетена за неоснователна ,
тъй като първостепенния съд намира ,че
не е налице извършено престъпление
нито по чл.309,ал.1 от НК , нито на друго престъпление от общ
характер.Поради това и предвид споделяне
аргументите на държавното обвинение е потвърдено Постановлението на СРП от
05.07.2019 г.
Настоящият въззивен състав на СГС намира ,че
наказателното производство е прекратено ,след произнасянето на СРС с НЧД№
6000/2017 г. и СГС с ВНЧД № 2357/2017 г.Ирелевантно е ,че Жалбите срещу
Постановлението на СРП за прекратяване от 14.03.2017 г. са оставяни без
разглеждане,тъй като съдебен контрол е бил осъществен.От една страна, това
обстоятелство е било известно и на прокурора, като в Постановлението си от 25.08.2017г.той изрично сочи ,че Постановлението е „било
обжалвано“ пред СРС и СГС,но въпреки това е заявил ,че има „процесуална
възможност“ за служебен контрол на Постановлението на СРП за
прекратяване/Заб.каквато възможност
обективно не съществува в подобна
ситуация/.От друга страна ,ясно и категорично чл.234,ал.9/сега ал.10/ от НПК
допуска служебен контрол на Постановления за прекратяване на наказ.
Производство от прокурор от горестоящата прокуратура , само ако не са били
обжалвани /пред съд/в определен срок-в случая 1 година и при редица други
изисквания.Накрая,по делото няма данни да е изпълнена процедурата за
възобновяване по чл.419,ал.1,вр.чл.243,ал.6,т.1 от НПК касателно влезлите в сила
съдебни определения за упражнен съдебен контрол върху Постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 14.03.2017г.Конкретно,
Определението на предишния състав на СГС влиза в сила от момента на
постановяването му,което слага край на наказателното производство и последното
може да бъде подновено след изпълнение на процедурата по Глава 33 от НПК „Възобновяване на
наказателни дела“ , а не чрез прокурорско Постановление от каквото и да
е естество/вкл. горепосоченото с посочено в него основание чл.243,ал.9/сега ал.10/ от НПК.Накратко,
„екс леге“ всички процесуални действия по делото след 25.05.2017 г. са
извършени без да има висящ процес - в рамките на прекратено наказателно
производство.
Следва да се направи още една констатация - относно изтеклия
период от време.Наказателното производство е водено с оглед престъпление по чл.309,ал.1
от НК,като това е работната квалификация,независимо че няма обвиняем.Това
не се променя дори от разсъжденията от горестоящите прокуратури какви други
деяния теоретично би могло да има,след като няма повдигнати обвинения.Ако се
приеме някакъв различен подход, едно наказателно производство придобива
абстрактен характер, което затруднява каквито и да е преценки в процеса по
правоприлагането по основните му въпроси.Следователно, единствено и само с
оглед това деяние – по чл.309,ал.1 от НК, се преценяват
всички въпроси на наказателната отговорност,вкл. има ли пострадал или
няма.Деянието е двуактно и завършва когато деецът употреби престъпният документ за да докаже определени
права , задължения или правоотношения.В конкретния случай,в гр.София е
представен документ на 15.12.2011 г. в БФС/последен акт на деянието по чл.309,ал.1
от НК от обективна страна/,като това се явило недостатъчно за повдигане
на обвинение.Допълнителни трудности създава и факта,че само в началото
прокуратурата счита този документ за такъв с невярно съдържание, а после
променя становището си.Естествено в тези си преценки държавното обвинение е
суверенно.Всъщност , вече е и късно за повдигане на обвинение на когото и да е
по този текст от НК.Давността за наказателно преследване тече от тази дата, когато това престъпление е
довършено.Наказанието за престъплението по чл.309,ал.1 от НК е до 2 години
„Лишаване от свобода“ .Абсолютната давност ,независимо от спирането и
прекъсването, с оглед чл.80,ал.1,т.4,вр.чл.81,ал.3 от НК
се явява 7 години и половина.Следователно , считано от 15.12.2011 г. валидно
производство е могло да се провежда до 15.06.2019 г. включително/дори ако допуснем
,че прекратеното наказателно производство бе възобновено по законоустановения
ред на Глава 33 от НПК/.С други думи,абсолютната давнност е била изтекла при
завеждането не само на производството по
настоящото ВНЧД № 5296/2019г. по описа на 7-ми въззивен състав на СГС ,
не само дори преди завеждането на производството по НЧД№ 13310/2019 г. по описа
на СРС,НО,22-ри състав,но и към момента на второто Постановление за
прекратяване от СРП/05.07.2019 г./, което е дало основание за настоящата ,втора
поред процедура по чл.243 от НПК..За да се приключи този ред на
мисли,следва да се добави и това ,че поради липса на обвиняем,на практика няма
кой да направи възможно едно хипотетично искане по реда на чл.24,ал.2,вр.ал.1,т.3 от НПК-производството
да продължи въпреки изтеклата давност.
Не е нужно изобщо съдилищата да коментират други възможни състави на
престъпление от страна на някое лице,след като от събраните доказателства СРП
има правото да повдигне обвинение за деяния , за които е родово
компетентна/предвид чл.195,ал.1 от НПК/, а горестоящите прокуратури могат да й
дават указания относно повдигане на
конкретно обвинение на дадено лице.В случай ,че намерят ,че има извършено
по-тежко престъпление горестоящата прокуратура може да изземва делото под свой
надзор и да решава по-нататък всички въпроси.
Предвид горното,настоящия съдебен състав намира ,че
доколкото проведенето разследване след 25.05.2017 г.не е породило правни
последици ,следва да се отменят както Определението на СРС,така и Постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство от 05.07.2019 г.,тъй като тези актове са били
постановени в рамките на прекратено и невъзобновено наказателно производство.
Предвид
гореизложените си съображения , Софийският Градски съд на основание чл.243,ал.7,вр.Глава
22 от НПК,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯВА
Определението на СРС,НО,22-ри състав
, с което е било потвърдено Постановление
на СРП от 05.07.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №
513 ЗМИП-5377/2016 г. по описа на СДВР,пр.пр.№ 30714/2016 г. по описа на на СРП,
тъй
като наказателното производство по делото е било прекратено ,считано от
25.05.2017 г. по силата на Определение по ВНЧД № 2357/2019 г.на СГС,НО,4-ти
въззивен състав и не е било възобновявано след това.
ОТМЕНЯВА Постановление на СРП от 05.07.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМИП-5377/2016 г. по
описа на СДВР,пр.пр.№ 30714/2016 г. по описа на на СРП като постановено по
прекратено наказателно производство.
Определението не подлежи на обжалване и протест и е
окончателно.
Препис да се изпрати на заинтересованите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1
ЧЛЕНОВЕ :
2.