№ 570
гр. ***, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630100699 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два положителни установителни иска с правна квалификация чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ЕАД, с
ЕИК***3, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен
адрес: гр.***, ж.к. ***, ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК срещу Д. И. С., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.”***” №4А.
Ищцовото дружество твърди, че между “***” ЕАД /с предишно наименование „***“
ЕАД/ и ответника Д. И. С. бил сключен Договор за мобилни услуги №********* от
25.01.2017 год. за предоставен мобилен номер ********** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 29.99 лева с ДДС и предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 17.99 лева с ДДС.
Ответникът не изпълнил задълженията си по посочения по-горе договор, като
задълженията на абоната по сключения договор били фактурирани в три фактури, издадени
в периода от м.юни 2018 год. до м.октомври 2018 год.
Тъй като ответникът не изплатил дължимите суми ищцовото дружество на основание
чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.*** заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ЧГД №2661/2020 год. по
описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил
намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415,
1
ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват два положителни установителни иска, като
молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на “***” ЕАД общо сумата от
131.43 лева, представляваща дължима сума за незаплатени далекосъобщителни услуги за
мобилен номер **********, за които били издадени фактури №**********/05.06.2018 год.,
№**********/05.07.2018 год. и №**********/05.08.2018 год., от която 53.97 лева –
незаплатени абонаментни такси с включен ДДС и 77.47 лева – ползвани услуги,
включително и за роуминг с включен ДДС, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите. Молят също съдът с решението си да осъди ответника
да им заплати разноските по заповедното и настоящото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е
депозирана писмена молба на 30.09.2021 год., в която излагат становище по съществото на
спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Излага, че от представените по делото
доказателства не се установява, че посочените мобилни услуги, за които са били издадени
посочените фактури, са били действително доставени на потребителя. Счита, че от
материалите по делото не става ясно как е формирано задължението, като не се установява,
че ответникът дължи посочените суми. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Не се явява и назначения му
особен представител – адв.П.А. от ШАК.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между “***” ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/ и ответника Д. И. С. бил
сключен Договор за мобилни услуги №********* от 25.01.2017 год. за предоставен мобилен
номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 29.99
лева с ДДС и предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 17.99 лева
с ДДС.
Задълженията на абоната по сключения договор в периода от м.юни 2018 год. до
м.октомври 2018 год. били фактурирани в три фактури, съответно:
-фактура №**********/05.06.2018 год., издадена за периода от 05.05.2018 год. –
04.06.2018 год., включваща следните задължения: 14.99 лева – дължима месечна
2
абонаментна такса, 35.97 лева - ползвани услуги, включително и роуминг таксуване или
общо в размер на 50.96 лева без ДДС или 61.15 лева с ДДС. Тъй като ответникът имал
надвнесено плащане от предходен период, което било в размер на 5.23 лева и същото било
приспаднато, претендираната сума по тази фактура била 55.92 лева.
-фактура №**********/05.07.2018 год., издадена за периода от 05.06.2018 год. –
04.07.2018 год., включваща следните задължения: 14.99 лева – дължима месечна
абонаментна такса, 0.75 лева – такса спиране на номер, 32.19 лева - ползвани услуги,
включително и роуминг таксуване /0.02 лева/ или общо в размер на 47.93 лева без ДДС или
57.52 лева с ДДС.
-фактура №**********/05.08.2018 год., издадена за периода от 05.07.2018 год. –
04.08.2018 год., включваща следните задължения: 14.99 лева – дължима месечна
абонаментна такса без ДДС или 17.99 лева с ДДС.
Тъй като ответникът не изплатил дължимите суми ищцовото дружество на основание
чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.*** заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, в резултат на което било образувано ЧГД №2661/2020 год. по
описа на ШРС. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил
намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощни, Договор за правна защита и
съдействие, Фактури, Договор за мобилни услуги от 25.01.2017 год., Общи условия,
Платежни нареждания за заплатена държавна такса, както и от материалите, приложени по
ЧГД №2661/2020 год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдено-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
общия размер на задължението на ответника е 131.43 лева, от която 53.97 лева –
незаплатени абонаментни такси с включен ДДС и 77.47 лева – ползвани услуги,
включително и за роуминг с включен ДДС.
При така установената фактическа обстановка по отношение на първия
обективно съединен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения по силата на сключения между “***” ЕАД /с предишно
наименование „***“ ЕАД/ и ответника Д. И. С. Договор за мобилни услуги №********* от
25.01.2017 год.. От представените като писмени доказателства по делото фактури се
установява, че в периода от м.юни 2018 год. до м.октомври 2018 год. ответникът е ползвал
мобилни услуги. В същата насока е и заключението на изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза. Предмет на претенцията на ищцовото
3
дружество в настоящото производство по отношение на първия обективно съединен иск е
сумата от 53.97 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси с включен ДДС за
предоставен мобилен номер **********, за който били издадени фактура
№**********/05.06.2018 год., издадена за периода от 05.05.2018 год. – 04.06.2018 год.,
фактура №**********/05.07.2018 год., издадена за периода от 05.06.2018 год. – 04.07.2018
год. и фактура №**********/05.08.2018 год., издадена за периода от 05.07.2018 год. –
04.08.2018 год.
Не се спори между страните по делото, че С. не е заплатил посочените суми, поради
което съдът намира, че така предявения положителен установителен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 53.97 лева,
представляваща незаплатени абонаментни такси за далекосъобщителни услуги за мобилен
номер ********** за периода от м.юни 2018 год. до м.октомври 2018 год.
При така установената фактическа обстановка по отношение на втория
обективно съединен положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, съдът приема от правна страна следното:
Както бе посочено и по-горе от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че страните са били в облигационни отношения. От представените като писмени
доказателства по делото фактури се установява, че в периода от м.юни 2018 год. до
м.октомври 2018 год. ответникът е ползвал мобилни услуги. В същата насока е и
заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение, че за периода 05.05.2018 год. – 04.06.2018 год.
ответникът е изразходвал 256 мин роуминг – изходящи разговори и роуминг интернет –
1829.97 МВ, а за периода от 05.06.2018 год. до 04.07.2018 год. 288.06 минути изходящи
разговори в роуминг и роуминг интернет – 1323.66 МВ. Предмет на претенцията на
ищцовото дружество в настоящото производство по отношение на втория обективно
съединен иск е сумата от 77.47 лева, представляваща ползвани услуги, включително и за
роуминг с включен ДДС по отношение на мобилен номер **********, за който били
издадени фактура №**********/05.06.2018 год., издадена за периода от 05.05.2018 год. –
04.06.2018 год., фактура №**********/05.07.2018 год., издадена за периода от 05.06.2018
год. – 04.07.2018 год. и фактура №**********/05.08.2018 год., издадена за периода от
05.07.2018 год. – 04.08.2018 год.
Не се спори между страните по делото, че С. не е заплатил посочените суми, поради
което съдът намира, че така предявения положителен установителен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 77.47 лева,
представляваща незаплатени ползвани услуги, включително и за роуминг с включен ДДС по
отношение на мобилен номер ********** за периода от 05.07.2018 год. – 04.08.2018 год.
С оглед изпадането си в забава ответникът дължи и законната лихва върху дължимата
главница по двата обективно съединени положителни установителни иска, считано от датата
4
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на самата.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 1270 лева,
представляваща заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице и за назначения в производството особен представител, съразмерно с уважената
част от исковете и съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр. ***, ул.”***” №4А ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***3, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ж.к.*** 4, *** ***, сграда 6, съдебен адрес: гр.***, ж.к. ***, ул.“***“
№6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от САК сумата в размер на 131.43 лева /сто тридесет и един лева
и четиридесет и три стотинки/, от която 53.97 лева /петдесет и три лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща незаплатени абонаментни такси с включен ДДС и 77.47
лева /седемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
незаплатени ползвани услуги, включително и за роуминг с включен ДДС за предоставен
мобилен номер **********, за който били издадени фактура №**********/05.06.2018 год.,
издадена за периода от 05.05.2018 год. – 04.06.2018 год., фактура №**********/05.07.2018
год., издадена за периода от 05.06.2018 год. – 04.07.2018 год. и фактура
№**********/05.08.2018 год., издадена за периода от 05.07.2018 год. – 04.08.2018 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. И. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.”***” №4А ДА
ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***3, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.***
4, *** ***, сграда 6, съдебен адрес: гр.***, ж.к. ***, ул.“***“ №6, ет.5, чрез адв.З. Й. Ц. от
САК направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер
на 1270 лева /хиляда двеста и седемдесет лева/, представляваща заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за назначения в производството
особен представител, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен
списък.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5