№ 34
гр. Айтос , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200171 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. Н., ЕГН *** – в качеството на ЕТ „Д. - М. П.“, ЕИК ***,
против Наказателно постановление (НП) № 504546-F541696/11.09.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Б., ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
осн. чл. 185, ал.1 ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лв. за нарушение
по см. на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС. Моли за отмяна
на атакувания акт поради незаконосъобразността му, а евентуално за неговото изменение. Счита,
че описаната в НП фактическа обстановка не съответства на обективната истина, както и че
евентуално следвало да се приложи чл. 28 ЗАНН. Сочи, че до момента на процесната проверка не
била санкционира за подобни деяния, налице било формално нарушение. Намира, че санкцията не
съответствала на тежестта на нарушението.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Ha 06.03.2020 г. в 12.05ч. била извършена проверка на търговски обект – магазин за цветя, с
адрес: ***, стопанисван от ЕТ „Д. - М. П.“. Била извършена в 11.58 ч. контролна покупка на цвете
роза в саксия на стойност 6,00 лева от св. Ж.. Сумата била заплатена в брой и приета от М. П. Н.
без да бъде издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фиск.устройство за
покупката. Неиздаването на касова бележка се потвърждавало и от дневния отчет Х от 06.03.20г.,
1
12:07:24 ч. на стойност 0 лв., т.е. в него липсвала процесната покупка. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН № F541696/16.03.2020г, в съдържанието на който
актосъставителят подробно описал установеното нарушение. Деянието било квалифицирано като
такова по см. на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
АУАН бил връчен на М. П. Н. без вписани възражения от последната. На 11.09.2020 г. въз основа
на съставения АУАН било издадено НП, видно от съдържанието на което АНО изцяло е
възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка, като на нарушението била дадена същата
правна квалификация и на осн. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция от 2000 лв. Описаната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на писмените
доказателства, както и от събраните по делото показания на разпитаните свидетели, които съдът
изцяло кредитира и които я установяват по несъмнен начин в горепосочения смисъл. Тя не се
оспорва и от жалбоподателката в о.с.з., която признава вината си за извършеното от нея адм.
нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от компетентни органи, съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и без
допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице
или опорочаващи издадения правораздавателен акт, които да съставляват основания за отмяна на
НП.
Съдът намира за доказано извършването на описаното в НП нарушение, т.е. същото е
безспорно установено. Неиздаването на касов бон за конкретно извършена продажба осъществява
състава на нарушение по чл. 118, ал.1 ЗДДС, което се санкционира по реда на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
В случая нарушените законови разпоредби са посочени правилно. Неиздаването на касова бележка
ангажира отговорността на ЮЛ или ЕТ, които стопанисват търговския обект, който в настоящия
случай е жалбоподателят (в качеството на ЕТ), а размерът на санкцията е от 500 лв. до 2000 лв.
Съобразявайки се с ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът приема, че не е налице
"маловажност" на процесния случай по см. на чл. 28 ЗАНН. Неоснователно е възражението, че се
касае до маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от обичайната за този вид административни нарушения. Фактът, че
нарушението е извършено за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност.
Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата
добросъвестност, но това е от значение за индивидуализацията на наказанието. Деянието се отнася
до спазване на фискалната дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска и не
може да бъде дерогирана чрез института на маловажния случай. Липсата на вреди, както и ниската
стойност на покупката обуславят налагането на една по-ниска санкция за нарушителя. В
конкретния случай АНО не е ангажирал доказателства за наличие на предходни нарушения на
данъчното законодателство от ЕТ, а такива не се и твърдят по делото, поради което наложената
имущ.санкция в размер на 2000 лв. (без да са изложени каквито и да било мотиви от АНО защо
налага наказание в максимален размер, позовавайки се единствено на чл. 27 ЗАНН) се явява
несправедлива. По делото не са налични данни за отегчаващи вината обстоятелства,които да
обуславят налагането на санкция в размер над предвидения в закона минимум. Съдът намира, че
2
съответен на тежестта на нарушението е наказание от 500 лв. Именно този размер на санкцията
според настоящия състав се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен
за постигане на целите по см. на чл. 12 ЗАНН. В този смисъл НП следва да бъде изменено.
В случая АНО е бил представляван от юрисконсулт, направено е искане за присъждане на
разноски, поради което съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП (доколкото само агенцията е ЮЛ
съгласно ЗНАП и именно от нея е издадено пълномощното на юрк. по делото) сторените разноски
за юрк. възнаграждение в размер на 80 лв. на осн. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 504546-F541696/11.09.2020 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Б., ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на " ЕТ „Д. - М. П.“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наказанието на 500 лева.
ОСЪЖДА М. П. Н., ЕГН *** – в качеството на ЕТ „Д. - М. П.“, ЕИК ***, да заплати
на Национална агенция по приходите сумата от 80 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3