Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Търговище,
13.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки окръжен съд, в публично заседание на двадесет и трети януари,
две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.ПЕТРОВА
със
секретаря С.Ж., като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 238 по описа
за 2013 година, за да се произнесе взе
предвид следното
Субективно съединени искове, с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищците – А. и М. *** – твърдят в исковата си молба, че К. е била
собственица на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Търговище,
ул.“Беласица“ бл.3, вх.Б, ап.24, дарена й от нейните родители. Независимо от
това, с нот.акт, на основание обстоятелствена проверка нейната майка и първа
ответница по иска- Е.Р.-била призната за собственица на целия имот на основание
давностно владение. Разбирайки за това, ищцата била принудени да предяви иск за
отмяна на процесния нотариален акт, по който било образувано гр.д. № 577/2008г.
по описа на Търговищки районен съд, по което, с влязло в сила решение бил
отменен нотариалния акт, с който Г. била призната за собственица на ½
ид.ч. от имота. Междувременно последната ипотекирала апартамента в полза на
„Банка ДСК“ЕАД-гр. София във връзка с
отпуснат кредит на сина й В.Г. – втори ответник по делото. Това довело до образуване
на гр.д.№ 355/2010г. по описа на Търговищки окръжен съд, по което бил обявен за
нищожен договор за ипотека от 18.08.2008г., сключен с нот. акт № 141, т.ХІ,
н.д.№ 1244/2008г. на нотариус № 496 с район на действие - ТРС. Воденето на тези
дела принудило ищците да продадат свои земеделски земи на явно неизгодна цена,
за 24607 лв. След това узнали, че същите земи са препродадени за 60000 лв.
Предвид това считат, че с поведението си ответниците са им причинил вреди в
размер на 35393лв., представляващи загубата от продажбата на земеделските им
земи, които продали за да имат възможност да предявят описаните по-горе искове.Претендират
и сумата в размер на 10000лв., представляваща пропусната полза под формата на
рента за 5 стопански години от продадените земеделски земи, които преди това са
били давани под аренда.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани
писмени отговори и от двамата ответници по иска. В същите излагат съображения
за неоснователност на исковите претенции. Липсва виновно действие, с което
ответниците да са причинили претендираните вреди на ищците – да са ги принудили
да продадат процесните земеделски земи. По водените от тях дела са им присъдени
направените по тях разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Не се
спори от страните по делото а се доказва и от представените писмени
доказателства, че с нот.акт № 174, том ІІІ, н.д.№ 1628/1993г. Е.Р.Г. действаща
лично за себе си и като пълномощник на И. Величков Г. дарява на В.И.Г. и А.И.Г.,
по 1/2 ид.ч. от апартамент № 24, на ІV ет. в жилищна конфекция „Май-2“, вх.Б,
построена върху държавна земя, в парцел 40 по плана на гр.Търговище, като
дарителите си запазили правото на пожизнено ползване върху дареното жилище.
С нот.акт
№ 188, том VІІ, рег.№ 8476, д.№ 941/2006г. Е.Р.Г. била призната за собственик
по давностно владение върху процесния апартамент.
С искова
молба от 23.05.2008г. А.К. предявила иск против Е.Р. с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК – да се признае за установено,
че ищцата е собственица на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, находящ се в
гр.Търговище, ул.“Беласица“ № 3, вх.Б, ап.24. Образувано е гр.д.№ 577/2008г.по
описа на Търговищки районен съд, който уважил иска и осъдил ответницата да
заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 415,43
лв./държавна такса – 135,43 лв. и адвокатско възнаграждение/. Търговищки
окръжен съд изменил така постановеното решение а с решение № 528/11.06.2010г.,
постановено по гр.д.№ 1218/2009г., ВКС е
уважил иска като е присъдил на ищцата направените разноски по делото в
размер на 678 лв.
Няколко
месеца след завеждане на горния иск, Г. на 18.08.2008г.сключила с „Банка ДСК“
ЕАД гр.София договор за ипотека за ап.№ 24, като обезпечение на отпуснат на втория
ответник - В.Г. банков заем.
С искова
молба от 27.08.2010г., А.К.
предявила иск против Е.Г., В.Г. *** и „Банка ДСК“ ЕАД София за обявяване за
нищожен на договор за ипотека от 18.08.2008г., сключен с нот.акт № 141/2008г. в
частта му, с която Е.Г. е ипотекирала в полза на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София
процесния апартамент в обезпечение на отпуснат на В.Г. кредит.Образувано е
гр.д.№ 355/2010г. по описа на ТОС.По същото е внесена държавна такса в размер
на 408,66 лв. ТОС е уважил иска като основателен и е присъдил на ищцата
направените разноски по делото в размер на 3034,66 лв. Решението е обжалвано от
„Банка ДСК“ ЕАД гр.София пред Апелативен съд гр.Варна, който с решение,
постановено по в.гр.д.№ 108/2011г. е потвърдил първоинстанционното решение и е
присъдил на К. направените от нея разноски пред тази инстанция, в размер на
1400 лв.
Междувременно на 23.10.2008. в гр.Варна, с предварителен договор М.Н.К. ***-60-Димитър
Желязов“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с.Константиново,
община Варна - 10 бр.ниви, намиращи се в землището на с.Момино, община Търговище и 1 нива в с.Голямо
Соколово за общата сума от 24607 лв. При подписване на договора, К. получил
сумата от 1000 лв. а останалата сума била платима при нотариална заверка на
пълномощно от страна на продавача към купувача. На 27.10.2008г. М. и А. Колеви упълномощили
Васил Василев и Димитър Желязов, Петър Минов и Петър Петров с посочени лични
данни, заедно и поотделно да извършват всякакви правни и фактически действия
във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, замяна или друг
възмезден способ със съсобствените им земеделски земи – същите земи, подробно
описани в предварителния договор от 23.10.2008г.В пълномощното е посочено, че
упълномощителите са получи изцяло продажната цена на имотите, уговорена в този
договор. На 31.10.с.г., с нот.акт №54, том VІ, рег.№ 9753, д.№ 733/2008г. на
нотариус с № 223 в регистъра на Нотариалната камера и с район на действие
Търговищки районен съд М. и А. Колеви, действащи чрез пълномощника си Петър
Стефанов Петров от гр.Котел продали на „Ставен“ ООД със седалище и адрес на
управление в гр.Сливен процесните 11 бр. ниви, за сумата 60000 лв., която сума
е била изплатена изцяло и в брой на М. и А. Колеви преди подписването на
настоящия договор.
Тези
земеделски земи са били останали в наследство на първия ищец К. и неговата
майка, които те доброволно поделили, като по силата на тази делба от
01.08.2005г., земите останали в дял на К. а той заплатил на майка си
равностойността на нейния дял от същите.Ищците са съпрузи от 30.05.1976г.,
видно от удостоверение за сключен граждански брак.
Преди
продажбата, земеделските земи, находящи се в землището на с.Момино били
отдадени под аренда на ЕТ „Милчев-Си-Стефан Милчев“ за 5 стопански години- 2005
– 2010г. Арендния договор е с нотариална заверка на подписите от 12.01.2006г.
Страните по договора се споразумели за годишно арендно плащане от 50 кг./дка.
зърно или левовата му равностойност.
Тази
фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото и се доказва по
безспорен начин от представените писмени доказателства по делото и приложените
гр.д. № 577/2008 по описа на ТРС и гр.д. № 355/2010г. по описа на ТОС.От същата, съдът
прави следните правни изводи: Предпоставките за възникване на отговорност за
непозволено увреждане са: противоправно деяние, вина на дееца, вреди и причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди.
По отношение на втория ответник по делото – В.И.Г. – не е налице нито
един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Както К.,
така и той е бил надарен от своите родители с 1/2 ид.ч. от процесния
апартамент, находящ се в гр.Търговище, ул.“Беласица“ № 3, ап.24. Договора за
ипотека на същия е сключен между Е.Г. и „Банка ДСК“ ЕАД София. Гарантиране
изпълнението на получения от Г. банков кредит от трето лице, в случая Е.Г.
ипотекирала като свои две жилища, не води до вина и на Г. солидарна с виновно
поведение на това лице. Предвид това липсва
виновно поведение на втория ответник по иска, довело до причиняване
вреди на ищците по делото, поради което иска спрямо него следва да се отхвърли
като неоснователен.
Искът е неоснователен и по
отношение на първия ответник Е.Г., по следните съображения: Твърдяното
противоправно поведение от страна на Г., довело до продажба на земеделски земи
СИО на ищците по делото е снабдяването й с нотариален акт за собственост на
апартамент 24 в гр.Търговище на ул.“Беласица“ № 3 и ипотекиране на този имот
като гаранция на банков кредит, отпуснат на В.Г., въпреки че той е бил собствен
на А.К. и В.Г.. Виновно деяние от страна на Г. е налице, доказано от влезлите в
сила съдебни решения, с които предявените против нея искове са уважени като
основателни. Нанесена е вреда на ищцата К., като същата е загубила своята
собственост върху ½ ид.ч. от този апартамент. Тази вреда обаче е поправена, като с влезлите
в сила съдебни решения на К. е възстановена нейната собственост от апартамента.
Наред с това на същата са присъдени и всички разноски направени по воденето на
гражданските дела, като пряка и непосредствена последица от това
увреждане/загубване на собствеността/ - чл.51 от ЗЗД.
С оглед на това, неизгодната продажба
на земеделски земи, собствени на ищците, не са в причинна връзка с виновното
поведение на Г., довело до водене на две дела срещу нея. Делата не са с голям
имуществен интерес, което да налага събиране на средства за тяхното
предявяване, независимо от доходите на ищците, делата са спечелени и всички
разноски по тях възстановени. След като не е налице един от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане – причинната връзка между
деянието и настъпилата в резултат на него вреда, претенцията за неговото
поправяне е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
В случая обаче следва да се
посочи, че от доказателствата по делото не се установява, твърдяната в исковата
молба неизгодна продажба на процесната земеделска земя. Тяхната собственост се
прехвърля на 31.10.2008г. с нот.акт № 54, том VІ, рег.№ 9753, д.№ 744/2008г. по
силата на който, ищците, действащи
чрез пълномощник са продали
собствените си земеделски земи на
„Ставен“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Сливен за 60000 лв., която сума им е изплатена изцяло
и в брой преди подписване на този договор. Нотариалния акт е официален
документ съставляващ доказателство за извършените изявления в него. Защо в
предварителния договор за покупко-продажба на земеделските земи от 23.10.2008г.
е посочена цена за същите в размер на 24670 лв. а с нотариалния акт се
установява, че за земите са платени 60000 лв. е въпрос на отношения между
страните по сделката и в никакъв случай този въпрос не е свързан с виновно
неправомерно деяние на ответницата по делото – Г..
Неоснователна е и претенцията в
размер на 10000 лв., представляваща пропусната полза от продадените земеделски
земи. Лишаването от получаване на аренда за тези земи е в резултат единствено
на решението на техните собственици да ги продадат.
Предвид всичко това предявения
иск за сумата 45393 лв., с правно основание чл.45 от ЗЗД, представляваща причинена вреда и пропусната
полза настъпила по вина на ответниците по делото е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците направените разноски по делото в размер на ПО 1358 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.К., с ЕГН **********
и М.Н.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адвокат И. *** против Е.Р.Г.,
с ЕГН ********** и В.И.Г., с ЕГН ********** и двамата от гр.Търговище,
ул.“Беласица“ №3, вх.Б, ет.4, ап.10 иск за сумата35393 лв. причинена вреда и
10000 лв. пропусната полза настъпили в резултат на виновното поведение на
ответниците георгиеви с правно основание чл.45 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.И.К., с ЕГН ********** и М.Н.К.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.Р.Г., с ЕГН ********** и В.И.Г., с ЕГН **********
и двамата от гр.Търговище, ул.“Беласица“ №3, вх.Б, ет.4, ап.10, направените
разноски по делото в размер на ПО 1358 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд- Варна.
Съдия: