Определение по дело №415/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение от В. И. П. от Г. против заповед № 47 от 11.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадено по ч.гр.д.№ 386/2014 г. по описа на Районен съд – К., въз основа на която е издаден изпълнителен лист, с който В. И. П. е осъден да заплати солидарно с други длъжници на „Е. М.” ООД Г. сумата от 517.79 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за потребителски кредит на граждани № ********* от 13.08.2001 г., обезпечен с договори за поръчителство, ведно със законната лихва от 11.04.2014 г. Твърди се, че на 10.08.2014 г. длъжникът П. получил чрез съпругата си разпореждане № 98 от 30.07.2014 г., с което било разпоредено да се издаде на „Е. М.” ООД Г. срещу него и лицето П. Н. изпълнителен лист въз основа на посочената по –горе влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Това разпореждане било получено от съпругата му на постоянния им адрес в Г., У.Д. № * и било получено от длъжника в чужбина – Г., гр.Н., къõето се намирало неговото обичайно местопребиваване. От началото на м.април 2013 г. длъжникът работел и живеел в чужбина, но постоянния му адрес на него и съпругата му бил в Г., У.Д. № *, на който адрес живеела постоянно съпругата му заедно с двете им деца. Твърди, че от ч.гр.д.№ 386/2014 г. по описа на РС – К. се установявало, че заповед за изпълнение № 47 от 11.04.2014 г. не му е била връчена, тъй като съсед на тения дом заявил на връчващото лице, че на адреса в Г., У.Д. № * лице с неговото име никога не е живяло. В резултат на това съдът разпоредил да се залепи уведомление по реда на чл.47 и сл. от ГПК, а впоследствие приел, че заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника и е постановил разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Счита, че е бил лишен от възможност да оспори вземането при наличие на предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не му била връчена надлежно и не му е била връчена лично, като в деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република Б.. Постоянният му адрес на него и съпругата му бил в Г., У.Д. № * и изявлението на съседа, че на този адрес не живее и никога не е живяло лице с неговото име, било абсолютно невярно. Връчителят на заповедта за изпълнение посетил само веднъж дома им и явно в този момент съпругата му не си била в къщи за да получи книжата по делото. Освен това, залепване на уведомление по чл.47 от ГПК не било извършвано, тъй като съпругата му се прибирала всеки ден от работа в къщи и не е намирала такова уведомление. Моли съда да приема, че заповед № 47 от2014 г. на РС – К. не му е била връчена надлежно и че в деня на връчването на заповедта длъжникът не е имал обичайно местопребиваване в Република Б.. Твърди, че от началото на м.април 2013 г. работил постоянно в Г., гр.Н., където живеел под наем пи имал открита собствена фирма, а в Б. се прибирал рядко – годишно за няколко дни. Поради изложеното, моли съда да приеме възражението му по чл.423 от ГПК поради наличие на предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и да спре изпълнението на издадената заповед № 47 от 11.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 386/2014 г. на РС – К..

От страна на ответника – „Е. М.” ООД Г. е подаден отговор на възражението с изложени в него съображения за неоснователността му. Поддържа се, че хипотезата на ненадлежно връчване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.423, т.1 от ГПК визира пороци на връчването, свързани с нарушение на законови разпоредби, които могат да бъдат извлечени от самото удостоверяване на връчването или от стоящи извън него официални свидетелстващи документи, но в това производство не може да бъде оборвано извършването на това удостоверяване чрез други доказателствени средства. В случая при връчването на процесната заповед за изпълнение били спазени изискванията на чл.47 от ГПК. Поддържа се също така, че представените с възражението писмени доказателства не доказват обичайно местопребиваване извън Република Б.. Моли съдът да остави без уважение подаденото възражение.

К.йският окръжен съд, след като прецени доводите на страните и материалите по делото, прие следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 386/2014 г. по описа на К.йския районен съд, въз основа на подадено от „Е. М.” ООД гр. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е издадена заповед № 47 от 11.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено В. И. П. да заплати солидарно с други длъжници на „Е. М.” ООД гр. София сумата от 517.79 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор за потребителски кредит на граждани № ********* от 13.08.2001 г., обезпечен с договори за поръчителство, ведно със законната лихва от 11.04.2014 г. и разноски по делото. Съобщението за връчване на В. И. П. на издадената заповед за изпълнение е изпратено на адрес в Г., У.Д. № *, като същото е върнато в цялост със забележка от длъжностното лице – връчител на съдебни книжа при К.йския районен съд, че по сведение на съсед такова лице никога не е живяло на адреса. К.йският районен съд е изискал справка за постоянен и настоящ адрес на В. И. П., съгласно която от 13.03.2002 г. постоянния и настоящ адрес на В. И. П. е в Г., У.Д. № *. Въз основа на справката, районният съд е разпоредил заповедта за изпълнение да се връчи на лицето чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК. От материалите по делото се установява също така, че на 28.04.2014 г. е било залепено на входната врата на адресата на пос¯чения по – горе адрес – гр. К., У.Д. № *. След изтичане на срока за получаване на съобщението и подаване на възражение, възражение не е подадено, поради което районният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу длъжника за посочените в заповедта за изпълнение суми. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист - № 98/30.07.2014 г., е връчено на 10.08.2014 г. на съпругата на длъжника.

При тези обстоятелства, съдът намира, че възражението е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустимо.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, в това число и посочените от настоящия длъжник – т.1) когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно и т.2) когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република Б..

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че адресът в Г., У.Д. № *, на който е удостоверено връчване на заповедта по чл.410 от ГПК, е постоянен и настоящ адрес на длъжника. Установява се също така, че връчването на заповедта е извършено чрез залепване на уведомление при спазване на изискванията на чл.47 от ГПК – длъжникът не е бил намерен на посочения адрес и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, и уведомлението е било залепено на входната врата на адрес, който е постоянен и настоящ адрес на длъжника, като с изтичане на двуседмичния срок за получаване на съдебни книжа в канцеларията на съда е приложена установената в чл.47, ал.5 от ГПК фикция за редовност на връчването на съобщението.

Тук следва да се посочи, че хипотезата на ненадлежно връчване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.423, ал.1 от ГПК визира пороци на връчването, свързани с нарушение на законови разпоредби, които пороци могат да бъдат извлечени от самото удостоверяване на връчването или от стоящи извън него официални свидетелстващи документи. В настоящия случай, отбелязването на начина на връчване на съобщението – чрез залепване на уведомление, има официален удостоверителен характер и същото не е опровергано по надлежен ред.

Във връзка с направения във възражение довод за приложението на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, съдът съобрази следното:

Съгласно посочената разпоредба, длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори вземането по издадена заповед за изпълнение, може да подаде възражение когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република Б.. Понятието обичайно местопребиваване не е легално дефинирано в ГПК, като такава дефиниция се съдържа в чл.48, ал.4 от КМЧП – мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място се съобразяват обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. За установяване на твърденията си, че към датата на връчване на заповедта – две седмици след залепването на уведомлението на 28.04.2014 г., или 13.05.2014 г., длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република Б., същият е представил договор за наем, удостоверяващ, че считано от 29.04.2013 г. длъжникът В. П., в качеството му на наемател, е наел под наем жилище в гр.Н., Г.. Приложен е и документ, удостоверяващ, че на 02.05.2013 г. В. П. е подал в община – гр.Н., Г., молба за регистрация на фирма, с вид на заявената дейност – занаятчийство и с посочен адрес на лицето и на стопанското предприятие, който адрес съвпада с адреса на жилището, отдадено под наем на П. с цитирания по – горе договор за наем. Приложена е и квитанция от Western Union за получаване на пари на 18.08.2014 г., изпратени от В. И. П. на съпругата му М. П..

По отношение на така представените доказателства съдът намира, че същите не установяват безспорно наличието на предпоставките, визирани в чл.48, ал.4 от КМЧП, а именно, че лицето се е установило преимуществено да живее да живее в Г. към датата на връчване на заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като цитираните по – горе документи удостоверяват единствено, че от 29.04.2013 г. длъжникът ползва под наем жилище в гр.Н. по договор за неопределено време, както и че считано от 02.05.2013 г. същият е подал в общината в гр.Н., Г., заявление за регистрация на фирма, която ще извършва занаятчийска дейност на посочения адрес. Дори и да се приеме, че към датата на връчване на заповедта, длъжникът е пребивавал на този адрес и е извършвал занаятчийска дейност, въпреки липсата на доказателства за това, то това обстоятелство не установява, че лицето се е установило преимуществено да живее в Г.. Не установява това обстоятелство и фактът, който се твърди от самият длъжник, че съпругата му и двете им деца живеят постоянно в Република Б. на адреса в Г..

От друга страна, установи се по делото, че длъжникът има регистриран постоянен адрес в Република Б. – Г., ул. ”Д. № *, който адрес съвпада с регистрирания настоящ адрес на длъжника. Съгласно чл.94 от Закона за гражданската регистрация настоящ адрес е адресът, на който живее лицето, като алинея втора предвижда, че всяко лице има само един настоящ адрес. Съгласно ал. 3 на чл.94 от Закона за гражданската регистрация, настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. А съгласно чл.99, ал.1 от същия закон, всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Или, установява се, че към датата на връчване на заповедта за изпълнение длъжникът В. П. има регистриран настоящ адрес в Г., т.е. адрес, на който би следвало да живее, както и че същият не е отразил в регистъра по реда на чл.94, ал.3 от ЗГР, че мястото му на живеене е в чужбина (съгласно нормата на чл.97 от ЗГР подобно заявяване може да се извърши и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република Б. в чужбина).

Поради изложеното, съдът намира, че не може да се приеме възражението на длъжника, тъй като не са налице условията и на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК. Ето защо, следва да се остави без уважение искането на В. И. П. за приемане на възражението му по чл.423 от ГПК срещу заповед № 47 от 11.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.№ 386/2014 г. по описа на К.йския районен съд, както и за спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива на са поискани от ответника по възражението.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. П. с постоянен и настоящ адрес в Г., У.Д. № *, с ЕГН *, за приемане на възражението му по чл.423 от ГПК срещу заповед № 47 от 11.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.№ 386/2014 г. по описа на К.йския районен съд, както и за спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.