№ 3503
гр. В. 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110105012 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „ОЗК-З.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул. С.С. № 7,
ет.5 срещу А. А. А., ЕГН ********** от гр. В. ул. З. №2А за осъждане на
ответника да заплати сумата от 966,96 лева съставляваща регресна претенция
за заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0410-090-0200-2018,
ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
Излагат се твърдения, че на 19.09.2018г. в гр. В. е реализирано ПТП,
при което ответникът като водач на МПС „О.“, модел „В.“, рег. № *********
при извършване на маневра движение на заден ход е удря МПС марка „Ф.“,
модел „П.“, рег. № ********, като в резултат на удара на последното са
нанесени увреждания по десен панел, задна броня, ляв панел, задна лава
колонка, лайсна на заден ляв панел, задна лява врата, ръкохватка на задна
лява врата, лайсна на задна лява врата, предна лява врата, лайсна на предна
лява врата, ръкохватка на предна лява врата, капачка на ляво странично
огледало, преден ляв калник, водач на задна броня и основа на панел.
Поддържа се, че за инцидента е съставен протокол за ПТП от органите на
МНР, в който е посочено, че ответникът е извършил нарушение на правилата
1
за движение по пътищата, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,78 промила.По отношение деянието е
образувано НОХД №686/2019г. на ВРС, което е приключило със
споразумение, с което ответникът е признал виновността си. Твърди, че
управляваното от ответника МПС е застраховано по застраховка гражданска
отговорност при ищеца, която застраховка е обективирана в застрахователна
полица № BG/23/117002779052/18.10.2017г. Собственикът на увреденото
МПС е депозирал уведомление за щета с оглед нанесените от инцидента
увреждания, за която е образувана застрахователна щета №0410-090-0200-
2018, по която ищецът на 05.11.2018г. е изплатил обезщетение в размер на
966,96 лева, които претендира от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който
предявения иск се оспорва по основание и размер. Излагат се възражения, че
щетите по увредения МПС не съответстват на механизма на осъществяване на
инцидента. Посочва, че с оглед осъществената маневра на заден ход е нанесъл
„леки одрасквания“ по МПС на увреденото лице. В условията на
евентуалност счита, че размера на заплатеното от ищеца обезщетение е
прекомерно, като желае да бъде намалено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е протокол за ПТП №1665415/19.09.2018г., от
който се установява, че на така посочената дата в гр. В. на ул. З. №6 е
реализирано ПТП , при което МПС „О.“, модел „В.“, рег. № ********* при
извършване на маневра движение на заден ход е удря МПС марка „Ф.“, модел
„П.“, рег. № ********. Удостоверено е, че мястото на ПТП е посетено от
представители на МВР, като е съставен АУАН на водача на МПС „О.“, модел
„В..
Представено по делото е наказателно постановление № 18-0819-
005760/01.12.2018г. от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР В. с който на ответника е наложена глоба.
Представен по делото е съдебен протокол от проведено заседание по
НОХД №686/2020г. по описа на ВРС, в който е обективирано постигнато
споразумение, с което ответникът признава вината си за осъщественото ПТП,
2
реализирано при наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда -1,67 промила.
Представен по делото е договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/23/117002779052
от 18.07.2017г., от който се установява, че МПС марка „О.“, модел „В., рег.
№ ********* е застраховано по застраховка гражданска отговорност при
ищцовото дръжество в качеството му на застраховател.
Представено е уведомление за щета от 21.09.2018г. от А. Г. Ч. в
качеството му собственик на МПС марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ********.
Представен е опис по образувана при ищеца щета № 0410-090-
0200/2018г., в която са описани щетите по МПС марка „Ф.“, модел „П.“, рег.
№ ********.
Изготвен е доклад по щета №0410-090-0200-2018, с който е ицчислено
обезщетение в размер на 996,96 лева.
Представено по делото е платежно нареждане № 19997/05.11.2018г., с
което в полза на от А. Г. Ч. в качеството му собственик на МПС марка „Ф.“,
модел „П.“, рег. № ******** е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 966,96 лева.
Представена е регресна покана от ищеца до ответника за заплащане на
сумата от 996,96 лева, като изплатено в полза на увреденото лице
застрахователно обезщетение по щета №0410-090-0200-2018.
Прието по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза
на вещото лице А. В., в което се посочва, че реализирани и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е в резултат на
контакт между двете превозни средства, като едното е било в паркирано
състояние, а другото е осъществявало маневра движение на заден ход, която
маневра се е извършвала в близост до паркирания МПС, в следствие на
контакта е реализирано приплъзване в страничната му част, при което е
последвало изместване до достигане на намиращата се до него в дясно
ограда. Като причина се посочва, че е налице отклонение от движението на
маневриращото МПС от първоначалната му траектория, при което е
последвал удар в преведения в покой лек автомобил.
В експертизата се посочва, че уврежданията по паркирания автомобил,
които са описани при оглед се намират в зоната на удара, като същите се в
3
резултата на прекия контакт, последяващото изместване и настъпилите от
това деформации. Определя, че общия размер на причинените вреди в
следствие на реализираното ПТП възлизат на 3322,52 лева, като при
съобразяване с методиката на застрахователя за изчисление на дължимото
обезщетение, застрахователната стойност възлиза на 966,96 лева.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят А. Г. Ч..
Свидетелят посочва, че е пряк очевидец на инцидента, при който са нанесени
увреждания на неговия МПС. Посочва, че собствения му лек автомобил марка
„Ф.“, модел „П.“ е бил паркиран, при което водач на другия автомобил е
предприел маневра движение на заден ход, при което е ударил неговия
автомобил. След първия удар е последвал и втори такъв, при което е бил
увреден лекия автомобил на свидетеля в лявата му част. Уведомени били
органите на МВР, като при пристигане на същите са констатирали, че водача
на другия автомобил е употребил алкохол.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по реда на чл. 500, ал.1 и ал.2 КЗ, представлява
правото на последния да получи от застрахования платеното на пострадалото,
респ. увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от
предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на
застрахователя възниква по силата на закона при наличие на някое от
регламентираните в действащата правна уредба основания. Същото
освобождава застрахователя от отговорността по застрахователния договор,
която той носи към застрахования, на основанията посочени в закона –
умисъл, употреба на алкохол, наркотици и пр. Наличието на предвидените в
разпоредбата на чл. 500 КЗ основания не освобождава застрахователя от
отговорността по риска „Гражданска отговорност“ към третото увредено от
настъпилото застрахователно събитие лице, на който се дължи обезщетение
за вредите, които са настъпили за него. Моментът на плащане на
застрахователното обезщетение на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание.
Не е спорно в настоящото производство, поради което е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищецът и ответникът
са обвързани във валидно облигационно правоотношение по застраховка
4
„Гражданска отговорно“, която е обективирана в застрахователна полица №
BG/23/117002779052/18.10.2017г., както и че на 19.09.2018г. е реализирано
ПТП при което са настъпили увреждания на МПС марка „Ф.“, модел „П.“,
рег. № ********, за които увреждания при ищеца в качеството му на
застраховател е образувана застрахователна преписка №0410-090-0200-2018,
по която застрахователят на 05.11.2018г. е изплатил обезщетение в размер на
966,96 лева на увреденото лице.
Спорни се явяват въпросите досежно механизма на настъпване на
уврежданията, като и размера на дължимото обезщетение.
За установяване механизма на настъпване на уврежданията ищецът
представи писмени доказателства – протокол съставен от органите на МВР,
които са посетили мястото на инцидента, прието бе заключение на съдебно –
автотехническа експертиза, събраха се и гласни доказателства.
От представения по делото протокол за ПТП, който е съставен от
органите на МВР при посещение на мястото на инцидента, съдът приема, че
на 19.09.2018г.в гр. В. на ул. З. №6 е реализирано ПТП, при което МПС „О.“,
модел „В.“, рег. № ********* при извършване на маневра движение на заден
ход е удря МПС марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ********. Протоколът за
ПТП от 19.09.2019г. е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на
службата му и по установените форми и ред. По смисъла на разпоредбите на
чл.179, ал.1 ГПК той е официален документ и съставлява доказателство за
изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него
действия. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, е не
оспорил, на основание чл.193 ГПК, истинността му, заявявайки, че в същия са
удостоверени неистински данни досежно механизма на ПТП и щетите за
лекия автомобил (участник №2). Констатациите, които са направени в
протокола за ПТП от 19.09.2019г. досежно причинените увреждания на МПС
марка „Ф.“, модел „П.“, напълно съответстват със събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства. Видно от съдържанието на
протокола за ПТП уврежданията по л.а. „Ф.“, модел „П.“ са в неговата лява
част. Именно в тази част на автомобила в устните си показани свидетеля Ч.
посочва, че са нанесени уврежданият, които са настъпили в резултата на
застрахователното събитие. Следва да бъде посочено, че впечатленията на
начина на настъпване на инцидента у свидетеля за в резултат от пряко и
5
лично възприемане на фактическата обстановка към моментна на нейното
реализирани. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, доколкото по
делото липсват други доказателства, от които да бъде направен извод в
противната насока. Показания на свидетеля са в подкрепа и на заключението
на съдебно – автотехническата експертиза на вещото лице В., което
заключение се кредитира от съда напълно, като обективно и компетентно
дадено. В заключението си експерта посочва, че механизмът на настъпване на
уврежданията на преведеното в покой МПС са в резултата от отклонение в
движението по първоначалната траектория на превозното средство
управлявано от ответника, като уврежданията са в следствие
съприкосновение на двете МПС, както и последвалото изместване и
настъпилата деформация на същото.
От съвкупния анализа на събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, свидетелски показания и съдебно – автотехническа
експертиза, съдът приема, че механизма на настъпилите увреждания на МПС
марка „Ф.“, модел „П.“ е този, който е посочен в исковата молба от ищеца,
при което така изложените твърдения от последния следва да бъдат приети за
доказани, а възраженията за ответника релевирни в отговора на исковата му
молба следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Неоснователни са и възраженията по отношение на определеното
застрахователно обезщетение. Съдът постави задача на вещото лице, което
при анализ на застрахователната преписка посочи в заключението си, че при
изчисляване на застрахователното обезщетение по метода на средната пазарна
стойност на необходимите за ремонт части и труд към момента на настъпване
на застрахователното събитие, обезщетението възлиза на 3322,52 лева. При
прилагате на правилата посочени в методиката на застрахователя за
определяне стойността на обезщетенията по застраховка „Гражданска
отговорност“ стойността на обезщетението бива изчислена в размер на 966,96
лева. От така приетото заключение не може да бъде споделено възражението
на ответника, че обезщетението не съответства на размера на причинените
вреди. Следва да се посочи, че обезщетението не може да превишава размера
на реалната възстановителна стойност, която е необходима за отстраняване
на причинените вреди в резултат на инцидента. Тази реална стойност
представлява средната – пазарна цена, на която могат да бъдат закупени
съответните резервни части, както и да бъде заплатена стойността на труда и
6
необходимите материали необходими за възстановяване на уврежданията. В
случая възстановителната стойност определена по метода на средно –
пазарната стойност възлиза на 3322,52 лева, при което определеното от
застрахователя и изплатено от него застрахователно обезщетение в полза на
увреденото лице не се явява прекомерно.
Недоказани останаха и възраженията на ответника, че вредите върху
увредения автомобил са причинени след инцидента, съответно че вреди вече
са съществували в областта на увредените детайли. Възраженията, от които
ответника черпи изходни за себе си правни последици следва да бъдат
доказани от него, в каквато насока са и дадените му указания още с доклада
по делото. Недоказването на тези правопогасяващи или правонамаляващи
възражения води до отхвърлянето им, като неоснователни.
Поизложените съображения съдът намира, че предявени иск е
основателен, като такъв следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество сумата от 966,96 лева съставляваща
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по щета №
0410-090-0200-2018, ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба в съда -19.04.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат разноски, както за проведеното исково
производство, така и за обезпечителното такова, доколкото в последното
предвид едностранния му характер разноски на страната ме могат да бъдат
присъдени, макар че такива са реално сторени. Ответникът следва да заплати
сумата от 1160 лева, от която 40 лева за заплатена в обезпечителното
производство държавна такса, 360 лева възнаграждение за процесуално
представителство в обезпечителното производство, сумата от 50 лева
заплатена в исковото производство държавна такса, съдебно – деловодни
разноски в размер на 350 лева и възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство в размер на 360 лева, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** от гр. В. ул. З. №2А ДА
ЗАПЛАТИ на „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. С.С. № 7, ет.5 сумата от 966,96 (деветстотин шейсет и
шест лева и 96 ст.)лева съставляваща регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0410-090-0200-2018, ведно със
законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда -19.04.2022г.
до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 500, ал.1, т.1 КЗ.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** от гр. В. ул. З. №2А ДА ЗАПЛАТИ
на „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул. С.С. № 7, ет.5 сумата от 1160 (хиляда сто и шейсет) лева , от която 40
лева за заплатена в обезпечителното производство държавна такса, 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното
производство, сумата от 50 лева заплатена в исковото производство държавна
такса, съдебно – деловодни разноски в размер на 350 лева и възнаграждение
за процесуално представителство в исковото производство в размер на 360
лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да изпълни
задължението си: BG52 SOMB 9130 1032 5939 09, с титуляр „ОЗК-З.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8