.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 208
гр. Шумен, 26.10.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на eдинадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:А.Карагьозян
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.М.Маринов
при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова в.гр.д.№247 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №97
от 12.04.2018г.
по гр.д.№1557/2017г. НПРС е признал, на основание
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД, за установено по отношение на К.А.С.,
че вземането
на Р.С.С., по заповед за изпълнение № 807 от 3.11.2017г. , постановена по ч.гр.д. № 1406/2017 на НПРС,
сумата от 610.00лв. , сформирана по следния начин:заплатени
250.00лв./държавна такса по гр.д.№617/2016г.по описа на СГС, 1-12 състав,
350.00лв./депозит за КСМАТЕ по гр.д.№617/2016гг.по описа на СГС 1-12 състав, 10лв.държавна такса за
издаване на 2бр.СУ по гр.д.№617/2016г.по описа на СГС ,1-12 състав., ведно със
законната лихва,считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на дълга, съществува
и се дължи от К.А.С.. Със същото решение в тежест на С. са възложени и направените по делото, както и по заповедното производство по ч.гр.д. № 1406/2017
на НПРС,
разноски.
Решението е обжалвано от ответницата
изцяло. Намира същото за необосновано, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закон. В съдебното
решение не било посочено по силата на коя правна норма се дължали присъдените
суми. Ако се приемело, че в случая се
касаело за договор за възлагане на поръчка, то не се доказало, че ищецът бил
изпълнил задълженията си по чл.284, ал.2 от ЗЗД да даде отчетна сделка. Ищецът не бил изпълнил и
задълженията си по чл.285 от ЗЗД да поиска средства, необходими за изпълнение
на поръчката. Освен това ищецът бил заместен по делото от друг адвокат, т.е. не
изпълнил добросъвестно задълженията си. Моли,
решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което заявената
претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендира и присъждане на следващите се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище по
неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Съгласно представеното по делото пълномощно, ответницата К.А.С. е упълномощила адв.Р.С.С. от САК с редица права, сред които и да я представлява по всички досъдебни
поризводства, наказателни и граждански дела, свързани с пътнотранспортни
произшествия, до окончателното им приключване във всички инстанции, включително
и правата да предявява, намалява, увеличава, изменя, оттегля или да се отказва
от искания от нейно име, да признава искания на противната страна, да прави възражения,
прихващане и задържане срещу искания на другата страна, да съставя, подписва,
заверява, подава и оттегля жалби, заявления и други документи, да участва в
преговори и да сключва спогодби. Упълномощила
го е и да я представлява пред ЗД „Евроинс“ АД, като предявява претенции
включително и за застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, да
подписва документи, да получава обезщетения от нейно име в брой или по посочена
от него банкова сметка, ***ед изплащане на обезщетението в брой или да превежда
сумите по банкови сметки, посочени от нея. Предоставила е и правото, упълномощеният да преупълномощава други адвокати, адвокатски
сътрудници и лица във връзка с предоставените му права. Пълномощното е подписано от С., като същата не е оспорила това обстоятелство в хода
на производството.
На
15.01.2016г., К.А.С., чрез пълномощника си адв.Р.С.С. е депозирала искова молба в СГС срещу
„Зстрахователно дружество Евроинс”АД за заплащане на сумата 30000лв., част от
60 000лв., обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, следствие
на ПТП настъпило на 04.03.2013г.. Въз основа на същата е образувано гр.д.№617/2016г. по описа на СГС. С молба от 29.01.2016г. от името на С.С. е
поискал освобождаването й от държавна такса и разноски, поради липса на
средства за водене на делото, въз основа на която молба ищцата в производството
е била освободена заплащане на държавна такса в размера над 250лв. до 1200лв. Съгласно
платежно нареждане от 11.02.2016 г., С. е заплатил държавната такса от 250лв.. С оглед
допуснатите с определение от 30.03.2016г.
от съда по искане на ищцовата страна КСМАТЕ и 2бр. съдебни
удостоверения, ищецът е заплатил и сумата от 10лв., за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения, както и
сумата от 350лв. за допуснатата експертиза, за което е
представил платежни нареждания, в които като наредител е отразено неговото име. С молба от 01.07.2016г. същият е представил по делото
документите, с които се е снабдил въз основа на издадените съдебни
удостоверения.
По делото е
приложено пълномощно, с което адв. Р.С. преупълномощава адвокатите
Свилен С. и Г.Х. *** с правата по процесуално представителство на ответницата
по делото пред СГС.
На 19.01.2017 г. е
проведено първото по делото съдебно заседание, като в хода на същото е приета и
изготвената КСМАТЕ.
На 28.06.2017г. С. е депозирала молба по гр.д.№617/2016г. на СГС, с която е заявила,
че оттегля иска по делото и се
отказва от исковата претенция и сочи, както и че оттегля доверието си и
се отказва от защитата на упълномощения от нея адвокат Г.Х. при САК. Изложила е, че не била уведомена и не е
знаела, че е образувано гр.д. № 617/2016 г. на СГС І-12 състав, за сумата от
60 000лв., като частичен иск от 30 000лв, както и че била уведомена
единствено за гр.д. № 38546/2013 г. на СРС, за
което сама тя установила, че било прекратено.
С определение от
10.07.2017 г. , производството по гр.д. № 617/2016 г. на СГС е било прекратено на основание чл.233 от ГПК.
На 17.01.2018 г. С. е депозирала молба по
гр.д.№617/2016г. да й
бъде възстановена сумата от 250лв. за държавна такса, поради оттегляне на исковата
претенция, заплатена на 11.02.2016 г., както и депозита от 350лв. за
комплексната медицинска експертиза, заплатен на 08.04.2016 г., като е посочила банкова сметка ***в.
Д.С.
при ВАК в
Алианц Банк България АД – Шумен. Към молбата са приложени и 2-те платежни
нареждания за превод на исканите суми, както и пълномощно, с което е упълномощила адв.Д.С. да договори и подпише
от нейно име и за нейна сметка споразумение за прекратяване на гр.д.№617/2016г.
на СГС, с изплащане от страна на ЗД”Евроинс”АД-гр.София обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, както и с редица други права, сред които и
да я представлява и защитава интересите й пред съд при водене на делото до
приключването му. Подписът на упълномощителката под пълномощното е заверен от
нотариус с рег.№1992 на 03.05.2017г./л.29 от гр.д.№1406/2017г. на ШРС/. С определение от
19.01.2018 г. СГС е
оставил искането без уважение, тъй като сумите
не подлежат на връщане-делото е прекратено по искане на ищцата, а заключението
на експертизата е било изготвено и прието в хода на производството.
По делото е приложено и предходното гр.д.№38546/2013г.
на СРС, образувано на 17.09.2013г., отново по искова молба на ответницата в
настоящото производство срещу „Застрахователно дружество Евроинс”, имащо за
предмет отново претенция за заплащане на неимуществени вреди от същото ПТП, но
в размер на 5000лв., като производството и по това дело е било прекратено по
исканелично на ищцата, на основание чл.232 ГПК. По това дело С. е била
упълномощила други адвокати, различни от ищеца по настоящото дело.
Въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано от Р.С.С., НПРС по гр.д.№1406/2017г. е издал
заповед №807 от 03.11.2017г. за
изпълнение на парично задължение срещу К.А.С. за сумата 610лв., от която 250лв-държавна такса, 350лв.-депозит за КСМАТЕ и
10лв.-държавна такса за издаване на 2бр. съдебни удостоверения по
гр.д.№617/2016г. на СГС, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и деловодни
разноски в размер общо на 385лв.. В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
Правното естество на спора, с който е сезиран съдът, се
определя въз основа на изложените от ищеца с исковата молба обстоятества и
заявения петитум. Така в случая, съобразявайки
изложените от ищеца
обстоятелства и заявения петитум, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с правно основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че бил овластен от ответницата да предприема действия за
реализиране на правата й като лице пострадало при ПТП и претърпяло имуществени
вреди, във връзка с което заплатил държавна такса-250лв., 350лв.-депозит за
КСМАТЕ и 10лв.-държавна такса за издаване на 2бр. съдебни удостоверения, по
гр.д.№617/2016г. на СГС, които не му били заплатени от С., като по този начин
плащайки нейн дълг, последната се обогатила за негова сметка. Предвид това и за
сочената сума се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по гр.д.№1406/2017г. на НПРС, срещу която ответницата депозирала
възражение в срок.
Безспорно, от
представеното по делото пълномощно се установи, че ищецът е бил упълномощен от
ответницата да я представлява по всички досъдебни производства, наказателни и граждански
дела, свързани с ПТП, настъпило на 04.03.3023г., до окончателното им
приключване във всички инстанции. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗЗД,
последиците от това правно действие следва да се считат възникнали направо за
представляваната. Установи се също от представените платежни нареждания по
гр.д.№617/2016г., че С. е заплатил определените от съда държавна такса и
разноски за експетиза и 2бр. съдебни удостоверения, общо в размер на 610лв., с
оглед необходимоста от започване и продължаване на съдебното производство.
Следователно за ответницата е възникнало задължението да достави на ищеца
средствата, необходими за осъществяване на учредената представителна власт. По делото не са събрани доказателства, че С. е
предоставила на С. сочената сума, поради
което и същата се е обогатила, спестявайки средства за сметка на имуществото на
С.. В разглежданата хипотеза размерът на обогатяването е равен на размера на
обогатяването.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателката,че ако се приемело,
че в случая се касаело за договор за възлагане на поръчка, то не било доказано,
че ищецът бил изпълнил задълженията си по чл.284, ал.2 от ЗЗД да й даде отчетна
сделка, по чл.285 от ЗЗД да поиска средства, необходими за изпълнение на
поръчката, а и освен това бил заместен по делото от друг адвокат, т.е. не
изпълнил добросъвестно задълженията си.
Както
бе посчено по-горе, в случая между страните е налице упълномощителна сделка, но
обстоятелството, че едно лице е овластило друго да извърши нещо не означава, че
това лице се е задължило спрямо него. Упълномощаването е едностранна сделка и
то поражда само право в полза на упълномощения-да извърши определни действия.
От упълномощаването не възниква задължение за извършването на тези действия.
Задължението може да се основе на договор, сключен изрично от упълонмощеното
лице. В случая самата жалбоподателка с отговора на исковата молба изрично
заявява, че нямала договор за възлагане на работа със С., както и че не му била
възлагала по договор за адвокатска помощ работа по гр.д.№617/2016г. на СГС.
Дори да се приеме/въпреки липсата на твърдения и доказателства в тази
насока/, че между страните е възникнал договор за поръчка във връзка с предоставяне
на правна помощ, то претендираната сума отново се дължи, доколкото С. е
извършил поръчаните му действия с грижата на добър стопанини с оглед интересите
на доверителя и указанията му /както заплащаенто на държавната такса, така и
разноските за допуснатите от съда доказателствени средства са били необходими с
оглед реализиране правата на С. следствие настъпилото ПТП/.В този случай
доверителят е длъжен да възстанови на довереника направените разноски. Вярно е,
че законът задължава довереникът след изпълнение на поръчката да даде отчет-чл.284, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, но
в случая поръчаното не е било изпълнено
докрай именно поради поведението на жалбоподателката – след продължило близо
година и половина производство по
делото и събрани доказателства, С. лично е заявила отказ от претенцията. Настоящата
инстанция не сподяле твърденията на жалбоподателката, че не знаела за завеждане
на гр.д.№617/2016г. на СГС и за прекратяване на предходното гр.д.№38546/2013г.
на СГС. Видно от материалите по сочените дела и двете са прекратени по изрично
искане на С., като същата към 15.01.2016г.
е упълномощила С. да предявява претенци от нейно име, включително и искания за
заплащане на обезщетения за имущестевни и неимуществени вреди. Същата е депозирала по делото и молба да й бъдат
възстановени сумата 250лв. - държавна такса и 350лв.-депозит за експертиза,
прилагайки платежните нареждания, което сочи на извода, че същата е узнала за направените
разходи от упълномощения от нея адвокат във връзка със заведеното гражданско
дело на неимуществени вреди от ПТП. Освен
това и ищецът е изпълнил задължението си за отчет с депозирането на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение.
Няма пречка и друго лице да извърши възложените
действия, ако довереникът е бил овластен от доверителя, а в настоящия случай
такова овластяване е налице. Задължението на доверителят да достави на
довереника средствата, необходими за изпълнение на поръчката или направените
разноски не отпада, ако довереникът не ги е поскал преди започване изпълнението
на поръчката, а впоследствие.
Доколкото изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК жалбоподателката
следва да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски
в размер на 360лв./минимума по Наредба №1 от 09.97-2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и
следващия се ДДС/. Настоящата инстанция намира депозираното от жалбоподателката
възражение за прекомерност за заплатеното от въззиваемия възнаграждение за
адвокат за основателно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, поради което и съгласно чл.7, ал.2 и
§2 от Наредба №1 следва да се присъди такова в сочения по-горе размер.
Водим
от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №97 от
12.04.2018г. по гр.д.№1557/2017г. НПРС.
ОСЪЖДА К.А.С. с ЕГН********** *** да заплати
на Р.С.С. с ЕГН********** ***, деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 360лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.