Р Е Ш Е Н И Е № 276
28.02.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На 28.01.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2693 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна
жалба , подадена от Н.А.П.-К., ЕГН **********, С.К.С., ЕГН
**********, А.К.К., ЕГН **********, С.Г.И., ЕГН
**********, С.П.Я., ЕГН **********, А.Д.К., ЕГН **********, С.Г.Б., ЕГН
**********, П.Г.К., ЕГН ********** ,чрез процесуалния им представител адв. В.З. , против
решение № 3608/02.10.2019г., постановено по гр.д.№3304/2017г. по описа на
РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателите против „Индустриален център Тракия“ АД, ЕИК *********,
иск за делба на съсобствен недвижим имот, а именно
Поземлен имот с идентификатор 56784.527.140 по КККР на гр. Пловдив, одобрена
със Заповед за изменение № ИД-14-16-357 от 22.03.2002 г. на Началника на СГКК –
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, Източна индустриална зона – IV част, с площ от 7512 кв.м., с трайно предназначение
– урбанизирана територия, начин на трайно ползване: стопански дворове, бази на
селското стопанство и жалбоподателите са осъдени да заплатят
на търговското дружество сторените по
делото разноски в размер от 2150 лева, а по сметка на Пловдивския районен съд
държавна такса в размер от 50 лева.
Във въззивната
жалба са развити оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, като се оспорват изводите на първоинстанционния съд за липса на съсобственост между
страните по отношение на недвижимия
имот с идентификатор 56784.527.140 по КККР на гр. Пловдив ,
предмет на съдебна делба.Жалбоподателите твърдят, че с решенията на ОСЗ-Пловдив
им е възстановена реална част от процесния недвижим
имот, която не притежава характеристики
на самостоятелен обект на правото на собственост, поради което между тях , като
реституирани собственици и ответното търговско дружество , като собственик на
останалата невъзстановена част, е
възникнала съсобственост по отношение на недвижимия имот с идентификатор 56784.527.140 по КККР на гр. Пловдив.Въз основа на така изложените
съображения се настоява за отмяна на решението на първоинстанционния
съд и допускане на делба на недвижимия
имот.
Въззиваемата страна
„Индустриален център Тракия“ АД, ЕИК *********, чрез процесуалния си
представител адв.Ж.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно с присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
При проверка
за неговата правилност съдът констатира следното:
Производството
е за делба във фазата по допускането.
Ищците са предявили срещу „Индустриален център Тракия“ АД иск за
съдебна делба на поземлен имот с идентификатор
56784.527.140 по КККР на гр. Пловдив, одобрена със Заповед за изменение №
ИД-14-16-357 от 22.03.2002 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, Източна индустриална зона – IV част, с площ от 7512 кв.м., с трайно предназначение
– урбанизирана територия, начин на трайно ползване: стопански дворове, бази на
селското стопанство, при квоти съответно за ищците: Н.А.П.-К. –
355.42/7512 ид.ч.;С.К.С. – 355.42/7512 ид.ч.;А.К.К. – 355.42/7512 ид.ч.; С.Г.И. – 1066.42/7512 ид.ч.;С.П.Я.
– 1066.24/7512 ид.ч.;А.Д.К. – 355.42/7512 ид.ч.;С.Г.Б. – 355.42/7512 ид.ч.;
П.Г.К. – 355.42.7512 ид.ч. и
за ответника-
3248/7512 ид.ч.. В исковата си молба са изложили
съображения,че са съсобственици на процесния имот
заедно с ответника при посочените квоти,тъй като са придобили собствеността
върху 4265 кв.м.,попадащи в делбения
поземлен имот на основание реституционно производство за възстановяване
собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Между ищците, като реституирани собственици и
ответното търговско дружество , като собственик на останалата невъзстановена
част, е възникнала съсобственост по
отношение на недвижимия имот , при
квоти 4265/7512 ид.ч.- за ищците и 3248/7512 ид.ч. -за ответника,
която не могат да поделят
доброволно.
От своя страна
ответното търговско дружество оспорва правото на собственост на ищците върху
имота , като твърди, че извършената земеделска
реституция противоречи на разпоредбата
на § 6, ал.6 от
ЗППДОП (отм.),аналогична на пар. 11 от ДР на
ЗПСПК.Ответникът поддържа, че към датата
на издаване от ОЗС-Пловдив на Решенията
за реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ през 2014 г., е била
приключила процедурата по приватизация
на неговия праводател - едноличното търговско
дружество с държавно имущество „Домостроене“ ЕАД, в
активите на което е бил включен процесния недвижим
имот. Според ответника е налице и пречка за възстановяване
на собствеността съгласно нормата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, с оглед извършените мероприятия
в имота.
От приетите по
делото и неоспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че ищците са наследници по закон
на К. Г. С., починал на 16.11.1955г. С
Решение № 380 – С на Общинска служба по земеделие – Пловдив от 11.07.2014 г. на
наследниците на К. Г. С. се възстановява право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имот от 3.265 дка, находящ
се в строителните граници на гр. Пловдив – Тракия, местността „Опълченски
места“, имот №128, парцел от кадастрален план от 1952 г., който е ситуиран между точки 1-2-8-9-10-11-1 от приложена към
решението скица .С Решение № 380 С на Общинска служба по земеделие – Пловдив от
11.07.2014 г. на наследниците на К. Г.
С. се възстановява право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на имот от 1.000 дка, находящ се в
строителните граници на гр. Пловдив – Тракия, местността „Опълченски места“,
имот №128, парцел от кадастрален план от 1952 г., който е ситуиран
между точки 1-2-3-4-1 от приложена към решението скица . Имотите по решенията
за възстановяване, онагледени в приложените към тях скици, изцяло попадат в
имот с идентификатор 56784.527.140 по
сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Пловдив.
Ответникът „Индустриален
център Тракия“ АД, ЕИК *********
противопоставя своето право на собственост по отношение на имот с идентификатор 56784.527.140 и се легитимира като негов собственик в качеството си на провоприемник на „Домостроене“ЕАД. Представя писмени доказателства, от които
се установява , че с Разпореждане № 85
на МС от 24.08.1993 г. , на основание чл. 17, ал. 2 от
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
във връзка с чл. 159, ал. 2 от
Търговския закон и чл. 1 от
Постановление - 265 на Министерския съвет от 1992 г. е
преобразувана Държавната фирма
"Домостроене" - Пловдив, в еднолично
акционерно дружество с държавно имущество "Домостроене"
ЕАД. С АДС №2601/31.01.1994г . на „Домостроене” ЕАД е предоставен за оперативно управление
парцел I –„Домостроене“ ЕАД, кв.1-нов,източна инд.зона , гр.Пловдив, бул.“Независимост“ №127, с площ от 272 065 кв.м., ведно с
построените в него сгради . С
решение №766/01.02.1999г. по
ф.д.№565/1999г. по описа на ОС-Пловдив
е вписано прекратяване без ликвидация на
„Домостроене“АД, чрез разделянето му на две нови
дружества „Домостроене 1”АД и „Индустриален център Тракия”АД , които са
станали универсални правоприемници на активите и пасивите на прекратеното дружество.С договор за делба ,
вписан в службата по вписванията под акт №200, том 10/21.07.1999г. , сключен
между новообразуваните търговски
дружества, в дял на „Индустриален център
Тракия”АД е поставен и търговското дружество става изключителен собственик
на следния недвижим имот: парцел I, кв.1-нов, по плана на източна инд.зона на
гр.Пловдив, , с площ от
122227 кв.м.С договор за доброволна делба на недвижими имоти, вписан в СВп. под акт №160,т.23/03.11.2000г., в дял на „Индустриален
център Тракия”АД е поставен парцел ХХХIХ „Стопанска
дейност“ от кв.1 по плана на източна
индустриална зона на гр.Пловдив, целия с
площ от 6551 кв.м., съответстващ на процесния, предмет на делба
имот с идентификатор 56784.527.140 по КККР на гр. Пловдив, одобрена със
Заповед за изменение № ИД-14-16-357 от 22.03.2002 г. на Началника на СГКК –
Пловдив.
За да отхвърли
предявения иск за делба първоинстанционният съд е
приел, че между страните не е възникнала
съсобственост по отношение на процесния поземлен имот
с идентификатор 56784.527.140, която да бъде предмет на прекратяване в
настоящото производство.Изложил е съображения, че при реституция на реална част
от имот не възниква съсобственост в идеални части с трети лица.За защита на
собствеността си ищците, като реституирани собственици, имат право да предявят
иск за собственост върху реституираната им част от парцела, а не върху
съответната идеална част от него.
Настоящата въззивна инстанция напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на иска за съдебна делба,
поради липса на съсобственост между ищците- физически лица и ответното търговско дружество върху процесния недвижим имот.
Както
в първоинстанционното производство така и пред въззивния съд ищците не оспорват правото на
собственост на ответника върху
недвижимия имот и на твърдяното от него придобивно
основание, като поддържат че между страните е възникнала съсобственост въз
основа на постановените на 11.07.2014 г. от
Общинска служба по земеделие – Пловдив позитивни решения , с
които, като наследници по закон на К.Г. С., им е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на реални части
от процесния поземлен имот с идентификатор
56784.527.140.
Съгласно
разпоредбата на чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съсобствеността
като съпритежание на правото на собственост върху
една вещ от две или повече лица възниква по същите начини: чрез правна сделка
/когато приобретателите на вещни права по сделката са
две или повече лица/, по давност /когато осъществявалите пред определен период
от време владелци са две или повече лица/, по приращение
/например между етажните собственици при надстрояване на сградата/, от факта на
приемане на наследството /между наследници по закон на починалия, когато те са
повече от един/, от прекратяването на брака /между бившите съпрузи/, чрез
административен акт- на основание влязлата в сила заповед за утвърждаване на
дворищно-регулационен план, приета преди влизане в сила на ЗУТ /върху
новообразувания парцел, когато планът предвижда два маломерни имота,
собственост на различни лица, да се обединяват в един общ парцел/ и др.
Същевременно
в ЗСПЗЗ липсва разпоредба, която да предвижда възникване на съсобственост
между реституираните собственици и
лицата собственици на останалата нереституирана част от имота. С решението на
Поземлената комисия за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ като юридически
акт възниква правното качество на обекта на
собствеността като самостоятелна вещ, дори когато представлява
реална част от съществуващ поземлен имот или
урегулиран поземлен имот. Целта на земеделската
реституция е да се възстанови собствеността
по възможност в пълния обем върху
целия отнет имот, както и реално,
а не в идеални части като се
създава съсобственост с трети лица, какъвто е настоящия случай. Именно поради това, че при реституцията
на реална част от имот не възниква съсобственост в идеални части, в практиката
на ВКС /например Решение № 222 от 20.06.2012 г. по гр.д. № 44/2012 г., I ГО на ВКС решение № 331 от 03.11.2011 г.
по гр.д.№ 838 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 323 от 02.05.2012 г. по
гр.д.№ 1377 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и др./ се
приема, че за защита на собствеността си реституираните собственици имат право
да предявят иск за собственост върху реституираната им реална част от парцела,
а не върху съответната идеална част от него. Или в обобщение в ЗСПЗЗ не е предвиден друг начин за възникване
на съсобственост по смисъла на чл.77 от ЗС.
С оглед на
горните съображения оплакванията на жалбоподателите във въззивната
жалба са неоснователни. С извършената в полза на
ищците земеделска реституция на реална
част от процесния
недвижим имот не е възникнала
съсобственост в идеални части с
ответното търговско дружество, поради което
предявения иск за делба се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното доколкото крайният
извод на настоящата съдебна инстанция съвпада с извода, до който е достигнал първоинстанционният съд, то следва обжалваният съдебен акт
да се потвърди като правилен и законосъобразен.
При този изход на делото пред настоящата инстанция и с оглед
претенцията за разноски на въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,
такива следва да й бъдат присъдени.
Страната доказва направени по делото разноски в размер от 4 000 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност релевирано
своевременно от жалбоподателите съдът
намира за обосновано, тъй като делото не
се отличава с правна и фактическа сложност. Поради това настоящата съдебна
инстанция счита, че договореното и
заплатено от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение от 4000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до
минималния дължим размер от 600 лв. съгласно
чл. 7, ал. 4 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3608/02.10.2019г., постановено по
гр.д.№3304/2017г. по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА Н.А.П.-К.,
ЕГН **********, С.К.С., ЕГН **********, А.К.К., ЕГН
**********, С.Г.И., ЕГН **********, С.П.Я., ЕГН **********, А.Д.К., ЕГН
**********, С.Г.Б., ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН ********** да заплатят на
„Индустриален център Тракия“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 93, представлявано от Г. А.
П., сумата от 600 лева-разноски за адвокатска защита в производството пред
ОС-Пловдив.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.