Решение по дело №1084/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №32/14.1.2020г.   

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретаря Тодорка Стойнова и в присъствието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.дело №1084/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл.284 и сл.от ЗИНЗС и е образувано по искова молба  от И.Х.М. с ЕГН **********,***, чрез адв.Г.М.,***  против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Искът е в размер на 15 000 лв. Период за който се твърди, че са причинени неимуществените щети – 28.06.2016г. до 12.12.2018г.при пребиваването му в следствения арест в гр.Кърджали.

Твърди , че е налице свръхнаселеност, липса на време за излизане на вън,лоша храна, недостатъчно чист въздух и светлина, лоши климатични условия, наличие на гризачи и дървеници, мръсотия в килията и банята, липса на качествена храна,липса на медицинско обслужване.

При направената от съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

 Предявена е от дееспособен правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, която придобива статута на самостоятелен правен субект с приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ бр. 25 от 3 април 2009 г., в сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 1 от него, във вр. с чл. 205 от АПК. „Юридическото лице, което следва да отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в следствения арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2018 г., VIII о.; Определение № 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14543/2018 г., I о.; Определение № 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2018 г., IV о.; Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I о. и др.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Г.М., който поддържа исковата молба. Сочи доказателства. Представя писмени бележки.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ч., който оспорва иска като недопустим, алтернативно – като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик - прокурор Янев, намира, че искът е следва да бъде уважен по справедливост.

Като редовна и допустима исковата претенция следва да се разгледа по същество.

Фактологията, относима към спора, се изразява в следното:

По делото се установи по несъмнен начин, че ищецът И.М. е пребивавал в ареста в гр.Кърджали за периода 29.06.2016г. – 11.12.2016г. Видно от приложената Справка на Министерство на правосъдието, ГД“ИН“, Областна служба „Изпълнение на наказанията“– Пловдив, Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Кърджали /л.26 и сл./, същият е постъпил там на 29.06.2016г., като е бил настанен в килия с площ 4.96кв.м., като в справката е посочено , че след това/ без да се посочва точна датата/ бил настанен при друго задържано лице – до 05.12.2016г. На 05.12.2016г. другото задържано лице пуснало молба да бъде преместено тъй като не се разбирало с ищеца. От справка рег.№ 1027/08.10.2019г. и рег. № 1053/15.10.2019г.се установява, че следственият арест се помещава на последен четвърти етаж в сградата на ОДМВР – Кърджали.През периода на пребиваване в арестните помещения на РС“ИН“-Кърджали, ищецът не е предявявал искания и оплаквания относно престоя му там.Изрично в справката от 15.10.2019г. / л.36/ е посочено, че ищецът и другото задържано лице са искали да останат двамата в една килия, макар, че е имало възможност да са в самостоятелни килии.В килията имало две легла – вишка, пластмасова маса и пластмасова табуретка. Липсвала течаща вода и тоалетна. От справката се установява, че задържаните лица, включително и ищецът са можели по всяко време при необходимост да посещават общата тоалетна. Била осигурена в общата баня постоянно течаща топла и студена вода, като през летния период задържаните посещавали банята дори по два пъти.Тези твърдения се потвърждавата и от показанията на разпитания свидетел – св.Д., макар, че той твърди, че бил с ищеца само два-три месеца. Св.Д. също казва, че няма тоалетна и течаща вода, има маса ,стол и две легла. По делото не се представиха доказателства, от които да е видно ищецът да е искал да бъде преместен в друга килия и това да не е направено.От приетата по делото и неоспорена справка от РС“ИН“- Кърджали се установи , че в действителност в килията не е имало тоалетна и течаща вода, но по всяко време при необходимост са имали достъп до общата тоалетна.

Свидетелят Д. твърди, че килията в която са били с ищеца имала врата но нямала прозорец, тези негови твърдения се опровергават от Справка рег.№ 1053/15.10.2019г., не оспорена по съответния ред. От нея се установява, че вратата на всяка килия е решетъчна, като влиза дневна светлина от прозорците в коридора, които са с размери от 2.40 м., включващи два отваряеми прозореца за всяка килия. Разстоянието от вратата на килията до прозорците било 1.40 м.

Относно хигиената в килията и банята, се установи, че ежедневно се извършва дезинфекция на всяка килия, а почистването е задължение на задържаните лица.Спалните помещения са оборудвани с дюшек, възглавница, одеало, два броя чаршафи и калъфка. В справката е посочено, че постеловачния инвентар се сменя и пере всяка седмица в специализирана пералня в гр.Кърджали. По делото е приет и протокол за извършена ДДД обработка.Няма заведени жалби или сигнаали от страна на ищеца за наличие на гризачи, бълхи или дървеници по време на престоя му в ареста.

Относно храната – Заповед №Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите , издадена от Главен директор на ГД „ИН“ – чл.33.1 Количеството и вкусовите качества на храната се контролират от медицински специалист към съответния арест, командира на отделение или дежурния по арест, което се отразява от тях в книга за контрол на получаваната и раздавана храна, като съгласно чл.35.2 Задържаните лица се ранят в килиите, като им се осигурява индивидуален комплект прибори и съдове за хранене.Видно от справка от РС“ИН“- Кърджали , храната се доставя от „Адриана „ЕООД – Кърджали по дневен оклад – закуска , обяд и вечеря.Същата се доставя на кетъринг в кутии за еднократна употреба за всяко задържано лице, като се следи за нейното качество.Отново следва да се отбележи, че ищецът не е подавал оплакване относно калорийната стойност на предоставяната храна в ареста Кърджали.

Относно оплакването за липса на медицински грижи – установи се от приложената по делото справка , както и от заверено копие – извадка от медицински журнал, се вижда, че ищецът се е оплакал два пъти на 01.09.2016г. и на 07.11.2016г. от определено здравословно неразположение, като е посетил медицинския фелдшер и му е била оказана съответната медицинска помощ.Освен това е посочено, че ежемесечно всички задържани лица се преглеждат от медицински фелдшер с какъвто ареста в Кърджали разполага.

Относно времето за излизане на вън – както от справка от РС“ИН“ Кърджали , така и от показанията на св.Д. се установи, че ареста в гр.Кърджали не разполага с възможност за „външно“ каре. За целта обаче е обособено закрито помещение за престой на задържаните лица, което е с достъп на въздух и дневна светлина. Установи се, от приетата справка , а не се спори и от ищеца, че за престоя си в ареста в Кърджали ищецът е декларирал 27 отказа за престой на открито.

Относно лошите климатични условия – съдът не кредитира показанията на св.Д., който дори не си спомня колко време и в коя точно килия са се намирали с ищеца – Както се спомена, прозорците са 2.40 метра, включващи два отваряеми прозореца срещу всяка килия, като отоплението е с климатик тип колона и централно парно отопление на ОДМВР Кърджали. Няма данни да е имало повреда по време на престоя на ищеца в ареста в гр.Кърджали.

 

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

Исковата молба е допустима. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в ареста в гр.Кърджали, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл.284 и сл.от ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на администрацията на арест Кърджали при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)  (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на ареста в гр.Кърджали, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца.

Действително по делото се установи, че спалното помещение в което се е намирал ищецът е било под 4 кв.м. на човек, но това е било по негово желание. От приетите по делото доказателства се установи, че ищецът е пожелал да бъде със св.Д. в едно спално помещение. Когато св.Д. е подал молба за преместване в друга килия, веднага е бил преместен, тъй като през целия период от време е имало възможност задържаните лица, при тяхно желание да бъдат в самостоятелни килии. Администрацията не следва да носи отговорност за поставяне в свръх населена килия,тъй като такова е било желанието на ищеца. Ищецът е можел да ползва ежедневно баня и тоалетна с течаща топла вода. Установи се, че в килиите са с решетъчни врати и срещу тях на 1.40 м. имат отварящи се прозорци с достатъчно големи размери – 2.40 кв.м., от които влиза светлина и свеж въздух. Съвсем нормално е през лятото да е топло, дори и да се отварят прозорците . В тази насока няма какво да направи администрацията на затвора. Относно хигиената в килиите се доказа, че за нея се грижат затворниците, като ежедневно се дезинфекцират, а на три месеца се извършва и ДДД обработка. При положение, че в самите спални помещения се поддържа чистота от задържаните лица, то няма да има такива насекоми и гризачи . От друга страна се установи, че до сега няма никакви оплаквания от страна на ищеца относно недобри условия.В килията задържаният е разполагал с телевизор, като относно излизането на открито, самият той е отказвал да излиза на открито през по-голяма част от времето.Храната отговаря на изискванията – доставя се от външна фирма, в кутии за еднократна употреба, ареста в Кърджали разполага с медицински фелдшер, като ищецът е подал две оплаквания за здравословното си състояние, като нито едно от тях не е свързано с чревни или алергични проблеми.

С оглед на горе изложеното се достига до извода, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

По отношение на причинната връзка:

Доколкото в настоящото производство по реда на чл. 203, ал. 4 от АПК не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице.

При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГД“ИН“.

Мотивиран от всичко изложено дотук, съдът намира, че искът следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан, без да се обсъжда размерът на претендираните вреди.

По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд Пазарджик, І-ви състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И.Х.М. с ЕГН **********,***, чрез адв.Г.М.,***  против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Искът е в размер на 15 000 лв. Период за който се твърди, че са причинени неимуществените щети – 28.06.2016г. до 12.12.2018г.при пребиваването му в следствения арест в гр.Кърджали.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик.

 

 

 

                         СЪДИЯ :/п/